Днес, 16 септември 2020 г., се навършват точно 45 години от първия полет на прототипа на тежкия изтребител-прехващач МиГ-31.
Първият полет на типа става факт на 16 септември 1975 г. на летището в изпитателния център Жуковски, край Москва. В пилотската кабина е летецът-изпитател Александър Федотов, а във втората кабина е бордният инженер Валерий Зайцев. Полетът преминава нормално.
Летецът-изпитател Александър Федотов след първия полет
Работата по МиГ-31 стартира с Постановление на Министерския съвет на СССР от 24 май 1968 г., в което се дава заръка за разработка на тежък многорежимен прехващач, който може да работи едновременно по нисковисочинни цели (включително крилати ракети), така и по височинни, които се движат със скорости от порядъка на M 3 (най-вече стратегическите разузнавачи SR-71).
По това време в ОКБ-155 (така е известно конструкторското бюро МиГ тогава) работят по серия от тежки бойни самолети под индекса Е-155. Вариантът Е-155МП предвижда създаването на изтребител-прехващач. Паралелно с това в Туполев разработват проектът Ту-148, който до голяма степен трябва да отговори на същите необходимости. През 1970 г., обаче работата по него е спряна. Междувременно Е-155МП минава през няколко варианти на аеродинамична компановка, но в крайна сметка е взето решение да се подобри вече наличната конструкция на МиГ-25.
Основните разлики идват от това, че крилото получава голям наплав и подобрена механизация, добавена е втора кабина за радарен оператор, диаметърът на носа е увеличен сериозно за да се помести мощният радар „Заслон”, главният калибър на изтребителя, ракетите „въздух – въздух“ Р-33, ще се носят в полупотопени под фюзелажа, поставени са малко по-мощни, но доста по-икономични двигатели, шасито е усилено, а в конструкцията се прилага повече алуминиеви сплави и титан, за разлика от почти изцяло стоманения МиГ-25. Отвъд това, като аеродинамика и конструкция, двата самолета са доволно еднакви.
Изтребителят първоначално е означен, като МиГ-25МП (Изделие 83). Първият прототип получава крило от МиГ-25РБ. В този си вид самолетът прави първи полет, но в последствие крилото е сменено. Вторият прототип, полетял година по-късно, вече е означен като МиГ-31 и носи на борда си и по-голямата част от авиониката, която се предвижда за серийните изтребители, но без радара „Заслон”. Той се монтира по-късно и именно с втория прототип преминават по-голямата част от изпитанията му.
Първият прототип
През 1977 г. са построени два предсерийни изтребителя, единият от които е загубен при тестовете. В последствие са построени още осем предсерийни изтребителя. отново използвани най-вече за тестове. Държавните изпитания на МиГ-31 стартират през същата година, но вървят бавно, основно заради изключително сложната авионика и радар, както и проблемите около двигателите Д30Ф-6. Първият им етап приключва през декември 1978 г. с препоръка за стартиране на серийно производство, което и се случва през следващата година. Все пак, през 1979 г. стартира и вторият етап от държавните изпитания.
Сериозна част от изпитанията са посветени на това изтребителят да може да открива и прехваща множество цели летящи на различни височини, посоки и скорости, както и да обстрелва до четири от тях едновременно. Вторият етап на изпитанията приключва през декември 1980 г., а на 6 май 1981 г. МиГ-31 е официално приет на въоръжение. Масово МиГ-31 започва да постъпва във войските на ПВО през 1983 г.
Общо са построени 505 броя серийни МиГ-31 до 1994 г. След разпадът на СССР изтребителят се оказва на въоръжение в Русия и Казахстан, където служи и до момента. В руските ВКС той остава основна платформа за противовъздушна отбрана, особено в Крайния Север. Изтребителят преминава през няколко варианта и модернизации, но най-интересното му развитие в момента е МиГ-31К, където изтребителят става носител на хиперзвуковата ракета „въздух – земя” „Кинжал”.
МиГ-31К
