Когато някога авиацията ни беше пропита от романтика

1K прочитания

На 10 октомври 2019 г. в ЦВК-София бе представена антологията „Поети, родени да летят”. Организатори бяха Командването на ВВС, Българско Астронавтическо дружество – Пловдив и Издателство „Вион“.
Бившият военен пилот и настоящ авиационен журналист Ганчо Каменарски споделя интересно нетрадиционно мнение, което предлагаме на читателите без коментар.

Антологията „Поети, родени да летят” идва, за да запълни една празнота, но по-скоро не само в исторически план, а и в нашето съвремие. Ветераните още трепват при стиховете на Михаил Зиновиев „Ех, небе, небе, късче радост, късче жал, младости да имах две пак на тебе бих ги дал”.

***

Преди много-много години полковник Георги Сивков от Военновъздушното училище сподели една своя находка във военния архив във Велико Търново. Някъде след 1944 г. станала поредната авиационна катастрофа и назначената комисия представила на командващия Въздушни войски резултатите от разследването. Генералът, най-вероятно Ганчо Манчев (1944-1946) , сложил резолюция, че забранява на летците да пишат стихотворения. А на гърба на документа по памет той изредил имената на 18 пилоти, писали стихове и загинали. (18 летци-поети! Ей, богу, много са!) Загиналият летец бил известен с романтичната си душа и поетична наклонност, а тогавашната авиация изисквала сурови мъже, които не се възторгват от изгреви и залези, от прекрасните пейзажи благодарение на чистия въздух. Тогава качвайки се в самолета пилотът буквално си „подритвал ковчега” и не знаел дали ще се върне. По онова време се появила максимата, че въздушен ас е онзи летец, който може да „изцеди” максимума от възможностите на самолета и в тази надпревара със смъртта някои не се завръщали от полета. Тогава конструкторите все още първо създавали самолети и после търсели за тях пилоти, а не като сега да строят самолет за средностатистически летци.

***

През лятото на 1969 г. в Каменец ние от випускния курс курсанти вече втора година летяхме на МиГ-17. Веднъж станахме свидетели на нетипична гледка на стартовата стоянка. От „спарката” УМиГ-15 слязоха Веселин Мичев и неговият инструктор, който на доста висок глас започна да прави суров разбор на курсанта. Веселин изпълнил извънредно труден полет по дублиращи прибори, но не се справил добре. Той слушаше мълчаливо и без възражения, но по едно време разтвори на крилото на самолета полетната карта, усмихна се широко и заяви:

„Полетът не стана, но идеята, идеята се роди!”

След това написа на гърба на картата стиховете, които по време на целия полет са напирали в съзнанието му и са му пречили да се концентрира. Той загина след няма и десет години при излитане по бойно дежурство в Безмер.

***

Антологията включва стихове от 12 бивши бойни пилоти, като старателно са издирени всички публикации. Интересното е, че авторите са родени в тесен времеви отрязък от 15 години – от 1935 до 1950 година. За летелите през миналия век това не е изненада, защото онова време просто се нуждаеше от своите трубадури.

През 60-те и 70-те години на миналия век цялата авиация знаеше имената на изявените летци-поети Мишо Зиновиев, Стоян Бобев, Веселин Мичев, Владимир Пампоров… Имаме ли сега изявени летящи поети? Отговорът не е окуражаващ. Причините са разнопосочни.

***

На първо място е малочисленото летателно братство. През 1965 г. във Военновъздушното училище кандидатствахме 950 души за 50 места. Две години по-късно, през 1967 г., бяха приети почти 100 курсанти за летци. Сега обаче едва се намират кандидати за няколкото места годишно.

Втората причина обаче е по-важна: младото поколение вече почти не чете книги, а още по-малко поезия – то стана по-малко романтично и все повече прагматично и комерсиално. Вече няма нов Владимир Фесенко да напише своя версия на „През девет години в десетата”, не се появи друг Веселин Стоянов и да издаде своите авиационни книги…

В този ред на мисли следва да се признае, че всичко това не се отнася единствено до България, а е пряк резултат от глобалните промени в световната авиация. Просто целият свят тотално се промени! Вече американските летци-изпитатели не пишат книги като Джими Колинз и Уилям Бриджмън, в Русия никой не замести пишещите изпитатели Марк Галай, Пьотр Стефановски, Игор Шелест… Във Франция не се появи нов Екзюпери и да разкаже още приказки за Малкия принц.

Наистина цялата световна авиация вече отдавна не е това, което беше някога. Пилотът все повече се превръща в оператор на изключително сложна система и буквално в придатък към машината. В авиацията вече остава все по-малко място за романтика! Процесът видимо се ускори след като усъвършенстваните спасителни средства сериозно намалиха постоянния риск в полета, с достигане и надминаване на свръхзвуковата скорост, с полетите със скафандър в стратосферата, след създаване на ракетите за далечен ракетен бой… Сега конструкторите вече работят над проекта за безпилотни изтребители, правещи пилотите излишни.

Така че няма в какво да укоряваме днешните млади пилоти, защото те са плод на своето време, което естествено е чуждо на нас ветераните.

Погледнато от този ракурс антологията „Поети, родени да летят” ще остане като много важен щрих в историята на авиацията ни от благословените времена, когато в тях имаше премного романтика. Нашето следвоенно поколение беше благосклонно белязано от съдбата и можем да й бъдем само благодарни за предоставения изключителен шанс да преживеем страхотни мигове в небето, докато денонощно го охранявахме.

Свързани теми

Предишна публикация
45 години от първия полет на Су-25
Следваща публикация
Стабилност на дъното
1K прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

F-20 – Изтребителят без късмет

Народът го е казал най-добре: „Роди ме, майко, с късмет, па ме хвърли на смет”. Т.е., ако си поставен в неравностойно положение, доброто стечение на нещата може да те измъкне от него. Но какво става, ако си на отлично ниво, но сякаш цялата Вселена работи срещу теб?
Нещо подобно се случва с проектa на американската компания Northrop F-20 Tigershark. Самолет, който въплъщава в себе си всичко най-добро от американската аерокосмическа индустрия, но накрая не успява да реализира дори една търговска поръчка и е безславно изпратен в историята. Факторите, които допринасят за провала на F-20, са може би дори повече от немалкото позитивни черти на проекта.

Министър Каракачанов: Възстановяваме историческата справедливост при ВВВУ

Военният министър Красимир Каракачанов е заявил, че ще бъде възстановена историческата справедливост, при повторното създаване на Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия и това няма да повлияе на другите два факултета на НВУ. Това е казал той на 10 април 2019 г., на правителственото заседание, което прие решението за възстановяване на ВВВУ.

МО пусна обществена поръчка за поддръжката на L-39

Министерство на отбраната стартира процедура за възлагане на обществена поръчка за рамково споразумение за логистичната поддръжка на учебно-тренировъчните самолети L-39ZA от състава на българските ВВС. Решението за това е от 9 май, а процедурата е публикувана днес, 15 май 2018 г.

Донорска задача с C-27J от състава на ВВС

На 1 декември 2018г. с военно-транспортен самолет C-27J Saprtan от състава на 16-та транспортна авиогрупа се изпълни успешно аварийно-спасителна операция по маршрут София-Варна-София, свързана с донорска ситуация. Това съобщават от ВВС.

Завърши летателният стаж на първокурсниците

На 6 август 2018 г. във Военновъздушна учебна база „Георги Бенковски” се проведе семестриален изпит по летателна подготовка с курсантите – летци 1-ви курс от Факултет „Авиационен” на НВУ „Васил Левски”. Това съобщиха оттам.

Меню