Когато някога авиацията ни беше пропита от романтика

2K прочитания

На 10 октомври 2019 г. в ЦВК-София бе представена антологията „Поети, родени да летят”. Организатори бяха Командването на ВВС, Българско Астронавтическо дружество – Пловдив и Издателство „Вион“.
Бившият военен пилот и настоящ авиационен журналист Ганчо Каменарски споделя интересно нетрадиционно мнение, което предлагаме на читателите без коментар.

Антологията „Поети, родени да летят” идва, за да запълни една празнота, но по-скоро не само в исторически план, а и в нашето съвремие. Ветераните още трепват при стиховете на Михаил Зиновиев „Ех, небе, небе, късче радост, късче жал, младости да имах две пак на тебе бих ги дал”.

***

Преди много-много години полковник Георги Сивков от Военновъздушното училище сподели една своя находка във военния архив във Велико Търново. Някъде след 1944 г. станала поредната авиационна катастрофа и назначената комисия представила на командващия Въздушни войски резултатите от разследването. Генералът, най-вероятно Ганчо Манчев (1944-1946) , сложил резолюция, че забранява на летците да пишат стихотворения. А на гърба на документа по памет той изредил имената на 18 пилоти, писали стихове и загинали. (18 летци-поети! Ей, богу, много са!) Загиналият летец бил известен с романтичната си душа и поетична наклонност, а тогавашната авиация изисквала сурови мъже, които не се възторгват от изгреви и залези, от прекрасните пейзажи благодарение на чистия въздух. Тогава качвайки се в самолета пилотът буквално си „подритвал ковчега” и не знаел дали ще се върне. По онова време се появила максимата, че въздушен ас е онзи летец, който може да „изцеди” максимума от възможностите на самолета и в тази надпревара със смъртта някои не се завръщали от полета. Тогава конструкторите все още първо създавали самолети и после търсели за тях пилоти, а не като сега да строят самолет за средностатистически летци.

***

През лятото на 1969 г. в Каменец ние от випускния курс курсанти вече втора година летяхме на МиГ-17. Веднъж станахме свидетели на нетипична гледка на стартовата стоянка. От „спарката” УМиГ-15 слязоха Веселин Мичев и неговият инструктор, който на доста висок глас започна да прави суров разбор на курсанта. Веселин изпълнил извънредно труден полет по дублиращи прибори, но не се справил добре. Той слушаше мълчаливо и без възражения, но по едно време разтвори на крилото на самолета полетната карта, усмихна се широко и заяви:

„Полетът не стана, но идеята, идеята се роди!”

След това написа на гърба на картата стиховете, които по време на целия полет са напирали в съзнанието му и са му пречили да се концентрира. Той загина след няма и десет години при излитане по бойно дежурство в Безмер.

***

Антологията включва стихове от 12 бивши бойни пилоти, като старателно са издирени всички публикации. Интересното е, че авторите са родени в тесен времеви отрязък от 15 години – от 1935 до 1950 година. За летелите през миналия век това не е изненада, защото онова време просто се нуждаеше от своите трубадури.

През 60-те и 70-те години на миналия век цялата авиация знаеше имената на изявените летци-поети Мишо Зиновиев, Стоян Бобев, Веселин Мичев, Владимир Пампоров… Имаме ли сега изявени летящи поети? Отговорът не е окуражаващ. Причините са разнопосочни.

***

На първо място е малочисленото летателно братство. През 1965 г. във Военновъздушното училище кандидатствахме 950 души за 50 места. Две години по-късно, през 1967 г., бяха приети почти 100 курсанти за летци. Сега обаче едва се намират кандидати за няколкото места годишно.

Втората причина обаче е по-важна: младото поколение вече почти не чете книги, а още по-малко поезия – то стана по-малко романтично и все повече прагматично и комерсиално. Вече няма нов Владимир Фесенко да напише своя версия на „През девет години в десетата”, не се появи друг Веселин Стоянов и да издаде своите авиационни книги…

В този ред на мисли следва да се признае, че всичко това не се отнася единствено до България, а е пряк резултат от глобалните промени в световната авиация. Просто целият свят тотално се промени! Вече американските летци-изпитатели не пишат книги като Джими Колинз и Уилям Бриджмън, в Русия никой не замести пишещите изпитатели Марк Галай, Пьотр Стефановски, Игор Шелест… Във Франция не се появи нов Екзюпери и да разкаже още приказки за Малкия принц.

Наистина цялата световна авиация вече отдавна не е това, което беше някога. Пилотът все повече се превръща в оператор на изключително сложна система и буквално в придатък към машината. В авиацията вече остава все по-малко място за романтика! Процесът видимо се ускори след като усъвършенстваните спасителни средства сериозно намалиха постоянния риск в полета, с достигане и надминаване на свръхзвуковата скорост, с полетите със скафандър в стратосферата, след създаване на ракетите за далечен ракетен бой… Сега конструкторите вече работят над проекта за безпилотни изтребители, правещи пилотите излишни.

Така че няма в какво да укоряваме днешните млади пилоти, защото те са плод на своето време, което естествено е чуждо на нас ветераните.

Погледнато от този ракурс антологията „Поети, родени да летят” ще остане като много важен щрих в историята на авиацията ни от благословените времена, когато в тях имаше премного романтика. Нашето следвоенно поколение беше благосклонно белязано от съдбата и можем да й бъдем само благодарни за предоставения изключителен шанс да преживеем страхотни мигове в небето, докато денонощно го охранявахме.

Свързани теми

Предишна публикация
Откриха паметна плоча на полковник Васил Златаров
Следваща публикация
B-17 катастрофира в САЩ
2K прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

B-17 катастрофира в САЩ

Бомбардировач-ветеран B-17G катастрофира при опит за аварийно кацане на летището Брадли Интернешънал, Кънектикът. При инцидента са загинали седем души, а други седем са ранени.

За първите шест месеца на годината ВВС са налетели под 2000 часа

Часовете във въздуха за целите Военновъздушни сили на България за първите шест месеца на 2018 г. са 1950. Това се чете в отчет за изпълненото от МО в областта на отбранителната политика, който бе публикуван на 21 септември 2018 г.

Рекорден прием в Долна Митрополия за 2019 г.

Рекордните 15 курсанти по специалност „летец-пилоти” ще приеме през 2019 г. Националният военен университет (НВУ) „Васил Левски”. Това се чете в заповед на министъра на отбраната Красимир Каракачанов от 8 януари 2019 г.

Меню