САЩ може да налага санкции на страни, които правят бизнес с руската компания РСК „МиГ”. Това става ясно от приетите нови санкции срещу 33 компании от руския отбранителен сектор.
В петък, 27 октомври 2017 г., администрацията на президента Доналд Тръмп публикува списък с 33 компании от Русия, на които се налагат санкции съгласно одобреното на 28 юли с почти пълно единодушие решение на двете камари на Конгреса. Срещу повечето вече действа американско ембарго, а сред добавените имена сега попада и РСК „МиГ”.
Особеното в този случай е, че самото присъствие на компаниите в списъка не означава автоматично въвеждане срещу тях на санкции. Активите им няма да се замразяват в САЩ (това вече е направено за повечето по силата на предишно ембарго) и се забраняват само „съществени транзакции“, а не тотално прекратяване на бизнеса с тях, а имената от списъка няма автоматично да попадат в забранителния списък на финансовото министерство на САЩ, което прилага санкциите.
Който е вършил такъв „съществен“ бизнес с изброените юридически лица след 2 август 2017г. (денят, в който Тръмп подписа закона и той влезе в сила), подлежи на потенциални санкции от 29 януари 2018г.
Държавният департамент на САЩ разяснява въпроса „Подлежат ли на санкции съюзнически или партньорски държави, закупили руско въоръжение, резервни части и свързаните с това доставки?“ по следния начин:
„При прилагането на санкциите, Държавният департамент отчита важността на единството и координацията с нашите съюзници и партньори по тези въпроси. Законът за санкциите отчитат тази важност и съобразно с предишните санкции ще продължи да се търси продължаването им с европейските и други важни нации. Там, където е възможно, САЩ възнамеряват да работят с партньори и съюзници, за да им помогнат да идентифицират и избегнат включване в потенциално попадащи под санкциите дейности, като в същото време подсилваме военните способности, използвани за колективни отбранителни усилия.“
От отговора на Държавния департамент не става кристално ясно дали ще има конкретни санкции за държави, които вършат „съществен бизнес” с руски компании, които попадат в списъка или САЩ ще се ограничат само с дипломатически натиск за избягване на подобни бизнес контакти.
В същото време дефиницията на „съществен бизнес” също е мъглява и реално ще зависи от конкретния случай и неговата оценка от Държавния департамент на САЩ след обсъждане на всички факти и обстоятелства около транзакцията и претегляне на различни фактори. Сред факторите се посочват (но и се уточнява, че обхватът им може и да е по-широк) значимостта на сделката за националната сигурност и външнополитическите интереси на САЩ, естество и мащаб на транзакцията и връзките и значението ѝ за отбранителния или разузнавателния сектор на Русия.
Не е ясно дали евентуални договори за поддръжката на българските МиГ-29 ще попадат под дефиницията „съществен бизнес” и дали ако попаднат, каква реакцията от страна на САЩ ще последва.
Тъй като в списъка попадат почти всички компании от руския отбранителен бранш, включително „Рособоронекспорт”, „Вертолети Росии”, ОАК и други, остава открит въпроса дали България въобще ще може да поддържа техниката си със съветски произход, като например вертолетите Ми-17.
