Сложни времена за руската палубна авиация

4K прочитания

Екипажите на палубната авиация на руския военноморски флот, представена от два корабни изтребителни авиополка, са обречени на продължителен период на полети само от наземни летища. Причината е, че единственият самолетоносач (официално определян от руския флот като тежък авионосен крайцер) „Адмирал Кузнецов“ не е в състояние да осигури учебно-тренировъчни полети.

Най-известният руски военен кораб в момента се поддържа номинално в изправност, като изчаква влизане в дока за основен ремонт и евентуално модернизация, която ще отнеме до две години. Като следствие, кампанията за полети от палубния симулаторен комплекс „Нитка“, летища Саки в Крим, оригинално планирана за летните месеци на 2017 г. също е отменена и днес всички летци са прекъснали подготовката за полети от самолетоносач.

„Нитка“ е огромен симулаторен комплекс, наподобяващ палубата на самолетоносача (полетната палуба е на повърхността, под земята са механизмите, които са на долните палуби на кораба), с напълно функциониращи спирачни устройства (авиофинишори) и трамплин за излитане. Построен през 80-те години на миналия век, неговото оборудване се експлоатира повече от 30 години без основен ремонт, който от година на година става все по-наложителен, но финансиране така е не е отделено за това.

Има още един подобен симулаторен комплекс, но той още не е завършен и не се знае кога ще бъде пуснат в експлоатация. Той се намира се в Ейск, на брега на Азовско море, където е разположен центърът за бойна подготовка и приучване на летателен състав на морската авиация. По време на строежа, започнат преди шест години, са срещнати сериозни технически трудности и това забавя приключването му. Трамплинът, изработен от бетон, вече е преминал изпитания с излитане на самолети, но спирачните устройства още на са пуснати в експлоатация и не е известно кога ще стане това.

В момента авиопаркът на руската палубна авиация включва 19 броя многоцелеви изтребители МиГ-29КР (един от които се нуждае от тежък ремонт на повреди, получени при кацане) и четири двуместни МиГ-29КУБР. Те са в състава на двете ескадрили на 100 ОКИАП (отделен корабен изтребителен авиополк), създаден през декември 1915 г. и базиращ се на летище Североморск-3 до Мурманск на Колския полуостров. Освен това, палубната авиация разполага и с 10 до 14 тежки изтребители Су-33 от състава на 297 ОКИАП, отново базиран в Североморск-3, (плюс още няколко машини в консервация, очакващи да преминат основен ремонт) и два двуместни Су-27УБ, както и до пет учебни самолета Су-25УТГ.

Бойните действия в Сирия
Пилотите от двата корабни авиополка получиха своя първи боен опит при участието в плаването на „Адмирал Кузнецов“ в Средиземно море между октомври 2016 и февруари 2017. Определено може да се каже, че това е една доста тежка командировка на кораба поради износената силова установка и проблемите със спирачните устройства.

По време на сирийската бойна командировка, палубната авиация е представена от десет Су-33, пет МиГ-29КР/КУБР (три едноместни и два двуместни), както и от по два вертолета Ка-27ПС, Ка-29 и един Ка-31Р.

Корабът напуска своята база в Мурманск на 15 октомври и на 3 ноември е в зоната на бойните действия, в източната част на Средиземно море, между бреговете на Сирия и остров Кипър. Първите бойни задачи срещу обекти на сирийската опозиция са изпълнени на 15 ноември.

В хода на учебно-тренировъчни полети, през ноември и декември са загубени един МиГ-29КР и един Су-33 – и двата поради проблеми със скъсани въжета на спирачните устройства. Все още няма публично изнесена информация за същината на проблема, довел до скъсването на въжетата. Този сериозен проблем с безопасността на полетите е един от факторите, които водят до решението всички изправни самолети да се пребазират на сушата, на основната руска база в Сирия – Хмеймим/Латакия. От там Су-33 и МиГ-29КР/КУБР изпълняват по-голямата част от бойните полети при участието си в сирийската кампания.

Общо има над 420 бойни полета (включително 117 през нощта), с нанесени бомбови удари по повече от 1000 отделни цели на сирийска територия. При полети от палубата на самолетоносача целите се намират на максимален радиус от 300 km.

Су-33 като ударен самолет
Според командващият руската морска авиация, ген. майор Игор Кожин, близо 50% от наличните Су-33 (оригинално построени като чисти изтребители) са преминали през 2016 г. през бърза модернизация, за да може да нанасят удари по земни цели с неуправляеми бомби.

Тази модернизация е извършена от малката високотехнологична компания „Гефест и Т“, доставчик на системата СВП-24-33 (оригинално разработена за Су-24М и по-късно адаптирана на Ту-22М3 и Су-25). Тя дава възможност Су-33 да пуска 250- и 500-kg свободнопадащи бомби по цели с предварително известни координати, използвайки високоточна информация за позицията на самолета, съчетано с прецизно изчисляване на балистичните параметри, с цел да се минимизира отклонението на пуснатите бомби.

Су-33, модернизирани със СВП-24-33 изпълняват над 360 бойни полета съгласно официална информация на МО на Русия. В това число влизат над 30 полета от палубата на самолетоносача, а останалите 330 са от авиобаза Хмеймим/Латакия. При 40% от бойните полети самолетите Су-33 ползват целеуказване по време на полет (това включва предаване по радиоканал на координатите на целите, който ще бъдат бомбардирани и тяхното автоматично въвеждане в системата СВП-24-3). Използваното наземно оборудване и каналът за предаване на данни отново са дело на „Гефест и Т“.

При десет от бойните полети целеуказването е извършено от станция за планиране на мисията АСППД-24 на борда на „Адмирал Кузнецов“. При други 132 удара целеуказването е дошло от наземни разузнавателни групи, намиращи се в близост до целите. При други 318 удара то осигурено от командния пункт на руската авиация, разположен в авиобаза Хмеймим/Латакия.
По време на сирийската кампания многоцелевите изтребители МиГ-29КР/КУБР преминават войсковите изпитания, включващи няколко реални бойни полета срещу наземни цели в Сирия. Те са изпълнени както от палубата на самолетоносача, така и от наземната база. При полети от „Адмирал Кезнецов“ МиГ-29КР е забелязан да носи въоръжение, включващо управляема по телевизионен път бомба КАБ-500Кр, ракета Х-29Т и свободнопадащи бомби ОФАБ-250.

Планове за ремонт и модернизация на самолетоносача
В момент „Адмирал Кузнецов“ престоява на територията на 35-и кораборемонтен завод в Росляково до Мурманск, като се поддържа в боеготово състояние (но без да се провеждат полети), изчаквайки започването на основен ремонт и възможна модернизация, планирани за началото на 2018 г.

Корабът с пълно водоизместване 59 000 тона има по-скоро официална роля за демонстрация на руския флаг и обучение, като реалната му оперативна важност не е кой знае колко голяма. Пуснат на вода на 4 декември 1987 г., той е в състава на руския флот от 1992 г., но постоянно страда от проблеми със силовата установка, използваща парни котли работещи на мазут, които задвижват парни турбини.

Корабът първоначално е планиран да премине основен ремонт и модернизация на обща цена между 40 и 50 млрд. рубли (около 670 до 833 млн. долара) с продължителност две години. Това включва основен ремонт на проблемната силова установка, която при всички походи създава силен черен дим. Също така са планирани модернизации на спирачните устройства, електрониката и радарите на борда. Има и идея за замяна на основно ударно оръжие на кораба – управляемите ракети П-700 „Гранит“ – 12 броя, разположени в наклонени пускови установки под полетната палуба в предната част на кораба с по-компактните ракети от фамилията „Калибр-НК“, изстрелвани от вертикални установки. Фамилията „Калибр-НК“ включва крилати ракети във варианти за поразяване на наземни, надводни и подводни цели. При това броят на летателните апарати остава непроменен – максимум 28 изтребителя и 12 вертолета. След основния ремонт и модернизацията корабът трябва да е пригоден за поне още 20 години експлоатация.

В началото на октомври 2017 г. обаче източници от МО на Русия съобщиха, че плановете за голяма модернизация са отменени поради недостиг на финанси. Затова корабът ще премине само основен ремонт, като бюджетът за него е 25 млрд. рубли (около 345 млн. долара).

Същевременно, МО на Русия има далечни планове за построяване на нови самолетоносачи. Според заместник министърът на отбраната Юрий Борисов, началото на строителството на първия самолетоносач може да бъде дадено през 2025 г. Концепцията на флота предвижда новият кораб да има пълно водоизместване от 95 000 тона и да може да осигурява базиране на 80 до 90 летателни апарата.

 Снимки: Андрей Зинчук, МО на Русия, МО на Великобритания

Свързани теми

Предишна публикация
Сърбия показа своите нови МиГ-29
Следваща публикация
Нов вариант на Ми-8/171 в изпитания в Улан Уде
4K прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

Русия ще поръча допълнителни Су-30СМ

Руското МО се готви да закупи още поне 36 многоцелеви изтребители Су-30СМ. Това съобщава руският вестник „Ведомости“, цитирайки два свои източника.

Руски разузнавателен самолет свален от сирийската ПВО

По време на заход за кацане около 23,00 ч. на 17 септември 2018 г. руски разузнавателен самолет Ил-20 е бил свален от сирийската противовъздушна отбрана. Това е станало по време на ракетно-бомбови удар, нанесен от израелски военни самолети по сирийски военни цели в района на крайбрежния град Латакия.

Свалянето на Ил-20 – новите факти

Унищожаването на руския разузнавателен самолет Ил-20 с ракета от зенитно-ракетния комплекс С-200, изстреляна от сирийската противовъздушна отбрана в района на Латакия, по време на нанасяне на удар от четири израелски изтребители F-16 по цели в района, бързо доведе до остра криза в отношенията между Москва и Тел Авив.

Русия призна за сирийската командировка на Су-57

Руският министър на отбраната генерал Сергей Шойгу призна, че изтребители Су-57 са били изпратени в Сирия и заяви, че тяхната командировка там вече е приключила. Това съобщава ТАСС.

98 броя Ми-28НМ за руската армейска авиация

По време на военно-техническия форум „Армия-2019“, провеждан момента във военно-историческия парк „Патриот“ в Кубинка до Москва, руското военно министерство е направило поръчка за 98 щурмови вертолета Ми-28НМ.

Примитивни дронове за болезнени удари

Технологии примитивни, но в същото време достатъчно ефективни за основното предназначете, които тепърва ще се развиват, с огромен потенциал за използване на терористични цели. Това е основния извод, който може да се направи от изложбата на самоделни ударни безпилотни летателни апарати (БЛА), популярно известни и като дронове, на оръжейното изложение “Армия-2018“ в Кубинка.

Меню