Главният урок от катастрофата със Суперджет 100

2K прочитания

Руското онлайн издание „Взгляд” публикува коментар озаглавен „Главният урок от катастрофата със Суперджет 100” на Михаил Барабанов, сътрудник в руския независим изследователски институт ЦАСТ (Центр анализа стратегий и технологий).

Публикуваме коментара с някои съкращения и редакторски бележки:

Предварителните изводи от катастрофата със Суперджет 100 на московското летище Шереметиево говорят за това, че основната причина най-вероятно е свързана с погрешните действия на екипажа при кацане с използване на директен режим на системата за управление. Това, че имаме катастрофа, където основната причина е грешка на екипажа, не е нещо необичайно. Но в случая иде реч за системна грешна в родната гражданска авиация.

В САЩ няма нито една авиокатастрофа със значителен брой загинали по пасажерските линии от 2001 г. насам (в действителност през 2009 г. катастрофира Q400 на Colgan Air при кацане в Бъфало, при което загинаха всички 49 души на борда и един човек на земята – бел. ред.). В Китай – от 2010 г. В същото време в руската гражданска авиация, практически всяка година имаме поне една тежка катастрофа със загинали.

И всичко това става на фона на това, че руските авиокомпании превозват значително по-малко пасажери годишно. В САЩ за 2017 г. са превозени 841 млн. пасажери, в Китай 549 млн. а в Русия едва 105 млн.

Не е изненадващо, че статистиката на международната асоциация за въздушен транспорт IATA показва, че нивото на безопасност при пътническите превози в Русия и страните от бившия СССР е винаги сред най-лошите в света. А през 2018 г. статистиката показа, че тук безопасността е най-лоша в целия свят.

И което е най-лошото, практически всички катастрофи с пътнически самолети в Русия и страните от бившия СССР стават по вина на пилотския състав.

От 2010 г. насам са катастрофирали 12 пътнически самолета в Русия (тук включваме и военния Ту-154М до Сочи през 2016 г.). При само един от тези случаи основната причина е чисто техническа – става дума за приводняването на Ан-24 в река Об през 2011 г. след спиране на двата двигателя. При всички останали случаи, основната причина за катастрофите са неправилните действия на екипажа. Изключение прави катастрофата с ATR 72 от април 2012 г., където вина има и наземната служба (иде реч за катастрофа при излитане от сибирския град Тюмен, когато самолетът излита с неправилно извършени мероприятия по нанасяне на противообледенителна течност, като екипажът вижда това, но въпреки това предприема излитане – бел. ред.). Има още много сериозни инциденти, където основната вина е на екипажа, но които за щастие минават без жертви.

Най-забележителното от всичко това е, че руските медии се отнасят удивително шаблонно към тези инциденти и по правило прославят „геройския екипаж”, който е бил „изключително опитен” и „високо професионален”, и който „няма как да допусне” катастрофа. Обичайно тази позиция се озвучава от истински хор от бивши и действащи пилоти, както и фактори от авиационната индустрия. „Момчетата бяха истински герои. Да живее авиацията!”, казват редовно те.

Същото го видяхме и при последната катастрофа със Суперджет 100 на Шереметиево, където успяха да ни проглушат с това, че „пилотите герои спасиха пасажерите”. Нищо, че повечето пътници загинаха. А като основни виновници се сочат „пасажерите с куфарите” (иде реч за пътниците, които са взимали своя ръчен багаж, като има индикации, че това е сред факторите забавили евакуацията – бел. ред.).

След като свърши този цирк, започват да се вадят неприятните изводи и факти, които излизат с напредването на разследването – нетрезви екипажи, полети в грубо нарушение на летателната дисциплина и наставленията за летателна експлоатация, непознаване на техниката, груби и елементарни грешки в процедурите и други подобни. Но тези нелицеприятни неща по правилно или не се отразяват от медиите или те се поставят на второстепенно място и се замитат.

В същото време, в световен мащаб имаме съвсем друга картина и си струва да припомним двете последни катастрофи с Boeing 737 Max, където основната причина е техниката (или непълното ѝ познаване от летателния състав – бел. ред.). Разбира се, в случая в Шереметиево имаме и отказ на авиационната техника, но ако в задграничната авиация най-често говорим за това, как екипажът е спасил самолета, след сериозен отказ, у нас в Русия има точно обратното – редовно от малки предпоставки излизат тежки катастрофи.

От тази гледна точка, трябва да кажем, че техниката, която се оперира в Русия показва феноменална надеждност, особено когато отчетем общото ниво на култура в нашата гражданска авиация – и при летателния състав и при наземните служби. Но руската гражданска авиация страда от тежка болест, а тя е свързана най-вече с ниското ниво на подготовка, дисциплина и самодисциплина на летателния състав.

Подобно ниво на некомпетентност, неумение и културен разпад няма никъде другаде в света. При това, пилотите в Русия получават изключително високи, за руските стандарти, заплати. Но вместо руските медии да бият тревога за кризата в отрасъла, те се превръщат в съучастници на тези порочни практики, като редовно възпяват „героите”, които убиват десетки и стотици невинни.

Затова и в руските медии започнаха да се тиражират разгорещени лобистки истории, за това колко е ненадежден Суперджет 100 и колко лош е Михаил Погосян (генерален директор на Сухой по време на създаването на Суперджет 100 и негов идеологически баща, който в последствие изпадна в политическа немилост – бел. ред.).

Сигурно точно Погосян е виновен за трите загубени Суперджет 100 – единият при демонстрационен полет в Индонезия, когато „асовете летци-изпитатели” го врязаха в планина, другият когато пилотите през 2012 г. пилотите го изкараха от пистата на домашното си летище в Якутск или сегашния случай на столичното летище.

Но ако си говорим за „лоши” самолети, то от 2008 г. насам в Русия има четири тежки инциденти с Boeing 737, два от тях са катастрофи, при които загиват всички на борда.

Прекалената самоувереност, самонадеяността и недостатъчното ниво на самоорганизация и самодисциплина са добре познати черти на нашия манталитет. И те са напълно познати и на прекалено много от професионалистите в нашата авиация.

Системата на гражданската ни авиация трябва да се вкара в ред с отчитане на тези национални особености. Още Херцен (Александър Херцен, руски публицист, писател, философ и революционер от 19-ти век – бел. ред.), който дълго е живял в Европа, пише за това, коя е основната отличителна черта между руския човек и западния – недостатъчната самодисциплина.

„У всеки западен човек жандармът седи в главата му, а при руснака е нужен истински жандарм до него”, пише той.

Техниката, била руска, била западна, колкото и да е добра, е безсилна пред негативните черти на нашата култура, които, за съжаление, многократно се пропагандират, като едва ли не добродетели.

Показателен е онзи случай от 2008 г., когато пилотите на Boeing 737 на „KD-авиа” просто забравиха да пуснат колесника при кацане в Калининград. Тогавашният губернатор на Калининградска област Георгий Боос директно заяви пред медиите, че благодарение на майсторството на пилотите не е пострадал нито един човек…

Световният опит показва, че жестоките мерки за вкарване на ред в гражданската авиация винаги носят желания резултат. Показателен пример за това е Китай, където традиционно високата аварийност, бе сведена до минимум след тежките, мерки взети в началото на новия век. Същото виждаме и в много страни в Африка.

В Русия имаме напълно позитивен опит от поддържане на високо ниво на безопасност в нашите железници. След век и половина насаждане на жестока дисциплина, организираност и централизиран контрол в сферата, там се вижда твърд ред, а традиционните руски разпуснатост и небрежност са сведени до минимум (действително, единственият инцидент при пътнически превози с човешки жертви за последните 10 години в руските железници е свързан с терористичен акт, на фона на това, че за 2018 г. са превозени 1,16 млрд. пасажери – бел. ред.).

Проблемът на руската гражданска авиация е напълно решим, но е важно първо той да бъде осъзнат и да започнем да вадим правилните изводи, а не да култивираме пропагандни истории за „герои”, които заради груб непрофесионализъм погубват хора и разбиват репутацията на страната ни и нейната авиация.

Иска ми се да вярвам, че трагедията със Суперджет 100 ще стане преломния момент за нас.”

Свързани теми

Предишна публикация
Полша купува ескадрила F-35, а втората остава за след 2026 г.
Следваща публикация
Сърбия ще получи ремонтираните беларуски МиГ-29 през 2021 г.
2K прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

Ан-148 катастрофира край Москва

Пътнически самолет Ан-148 на руската авиокомпания „Саратовские aвиалинии” катастрофира след излитане от московското летище Домодедово днес, 11 февруари 2018 г. Няма данни за оцелели от намиращите се на борда 71 души.

Embraer E190 се аварира в Мексико

Пътнически самолет Embraer E190 аварира при излитане от летището на северния мексикански град Дуранго. При инцидента няма загинали.

Два Як-130 се сблъскаха във въздуха над Бангладеш

Два учебно-тренировъчни самолети Як-130 от състава на ВВС на Бангладеш са се сблъскали във въздуха. Инцидентът е станал през нощта на 27 декември 2017 г. Всички четирима летци са се катапултирали успешно.

Бизнесджет катастрофира в Иран

Турски бизнесджет Challenger 604 e катастрофирал днес, 11 март 2018 г., в централната част на Иран. При инцидента са загинали всички 11 души, които са се намирали на борда.

Меню