Орелът кацна

1K прочитания

20 юли 1969 г.
04:06:28:07 (4 дни, 6 часа, 28 минути и 7 секунди след старта)
“Eagle, Хюстън, ако ме чувате, имате GO за начало на активно снижение!”

Тези думи, изречени през вакума на Космоса, слагат началото на най-голямото приключение в историята на човечеството – първото кацане на пилотиран кораб от планетата Земя на друго небесно тяло. Пет месеца преди края на десетилетието – срокът, поставен от президента Джон Ф. Кенеди осем години по-рано, двама американски астронавти – Нийл Армстронг и Едуйн „Бъз“ Олдрин, започват снижение за кацане на Луната на борда на своя малък, ъгловат и невероятно крехък апарат – лунният модул на Apollo 11, наречен Eagle (англ. Орел). Почти 100 km над тях в орбита около спътницата на Земята очаква тяхното завръщане третият член на екипажа – пилотът на командния модул Columbia Майк Колинс.

Екипажът на Apollo 11 (от ляво надясно ) Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуйн Олдрин

Apollo 11 – плод на десетгодишния труд на десетки хиляди работници, инженери и учени от цялата страна, се издига на върха на най-мощната ракета в света Saturn V от стартов комплекс 39-А в Кейп Кенеди в 08,32 източно време (13,32 GMT) на 16 юли 1969 г. Моментът на излитане е подбран така, че когато Eagle пристигне на Луната, слънцето да е на около 10˚ над хоризонта и да свети в гърба му, а дългите сенки да помагат за визуалната преценка на разстоянията в непознатия лунен терен. Самата площадка за кацане е избрана след внимателно изучаване на хиляди снимки, направени от автоматичните станции от сериите Ranger, Lunar Orbiter и Surveyor и екипажите на Apollo 8 и Apollo 10. От многото предложени места изборът пада на “Площадка 2” в Морето на спокойствието (Mare Tranquillitatis) заради равнинния терен. Разположението й близо до центъра на лунния диск на 0˚43’56” северна ширина и 23˚38’51” източна дължина осигурява добри условия за комуникации със Земята.

Apollo 11 излита на върха на ракетата-носител Saturn V

Saturn V напуска Кейп Кенеди точно навреме, без задръжки в предстартовото броене. Грохотът на петте двигателя F1 се чува на десетки километри. Гигантската ракета работи като швейцарски часовник и 11 минути и 42 секунди след старта Apollo 11 е в кръгова 160-километрова орбита около Земята. Следващите два часа и половина са посветени на щателна проверка на всички системи. Една от критичните задачи на командира на командния модул Майк Колинс е синхронизиране на навигационния компютър и проверка на точността му с помощта на секстанта. Компютърът насочва обектива му последователно към звездите Тета Кентавър и Сигма Стрелец с грешка от само 0,01˚, което надминава и най-добрите очаквания. През това време Нийл и Бъз, следвайки безкрайни контролни карти, подготвят системите за полета до Луната, докато Хюстън уточнява момента за включване на двигателя на S-IVB за напускане на земна орбита и ускорение към Луната (транслунарно инжектиране – TLI).

Час и четиридесет и пет минути след старта Брус МакКандлес, отговарящ за комуникациите с космическия кораб (капком) в “зеления” екип в Центъра за управление на полетите с директор Клиф Чарлсуърт, диктува на Майк Колинс данните за TLI. Час по-късно Apollo 11 напуска земна орбита. Корабът се поклаща леко през страничните прозорци на командния модул астронавтите виждат отблясъци от работата на двигателя, претоварването е малко под нормалното земно притегляне и параметрите са в нормите. Двигателят на S-IVB спира точно по график след 5 минути и 47 секунди, ускорил кораба до 10,84 km/s – повече от достатъчна за преодоляване на земното притегляне.

В следващите ден и половина тя непрекъснато ще намалява, докато достигне границата между гравитационните полета на Земята и Луната, след което ще нараства отново, когато Apollo 11 започне да пада към Луната. Saturn V приключва работата си без забележки и Нийл Армстронг не пропуска да отбележи благодарността на екипажа по радиото. Apollo 11 е на път към Луната.

Следващата задача е изваждане на лунния модул от S-IVB, операция, наречена транспозициониране и скачване. Преминаването на екипажа от командния в лунния модул става посредством тунел, свързващ горните им части, така че след отделяне от третата степен на носителя командния модул трябва да се обърне на 180˚, за да се скачи с лунния модул. За самото скачване на командния модул е монтирана щанга, която трябва да влезе в конус в горната част на лунния модул. След първоначалния контакт с нейна помощ двата модула се издърпват до плътно притискане и едва тогава 12 механични скоби осъществяват твърда, херметична връзка. Маневрата е задължение на Майк Колинс, който заема пилотското място в лявата седалка. Всички носят херметичните си костюми и прозрачни шлемове. Няколко минути по-късно щангата е заключена в конуса на лунния модул. Майк премества превключвателя на таблото в положение “Retract”, щангата притегля двата кораба и с отчетливо щракане 12-те скоби ги свързват в едно. По команда от Земята отработеният носител ще бъде насочен в орбита около Слънцето, а сега задачата на екипажа е да се отдалечи от него, като за първи път използват двигателя на командния модул. Той е включен само за 3 секунди, но проверката на изправността му е от жизнено значение. Като мярка за безопасност в случай на неговата неизправност Apollo 11 използва така наречената траектория на свободно завръщане, изчислена така, че той да заобиколи Луната от обратната й страна и да се отправи обратно към Земята под необходимия за влизане в атмосферата ъгъл.

За двудневното пътешествие до Луната корабът е ориентиран с надлъжната си ос перпендикулярно на посоката на движение, след което завъртян около нея със скорост три оборота в час за предотвратяване на прегряване на системите, изложени на слънцето от едната страна на кораба, докато другите замръзват в абсолютната нула на вакуума. С тази последна за деня задача зад гърба им астронавтите вечерят и се отпускат в сън.

Теглен по своята траектория от законите на гравитацията, Apollo 11 не изисква намесата на екипажа. Предната Коледа, по време на полета на Apollo 8 около Луната, 5-годишният син на Майк Колинс искал да узнае дали неговият приятел, командирът Франк Борман “кара” кораба. Бил Андерс, пилотът на лунния модул, побързал да отговори: “Не, сър Исак Нютон кара”. Сега, осем месеца по-късно, Майк дава на сър Исак кратка почивка, като поема управлението и включва основния двигател за 3-секундна за корекция на траекторията. Другата задача за деня е едночасово телевизионно излъчване от борда на кораба на път към Луната. В директно предаване Бъз демонстрира как се правят лицеви опори в безтегловност – “от долу на горе” и “от горе на долу”, а Нийл “изнервя” Майк, като стои “изправен на глава”. След това Колинс обръща камерата към миниатюрния диск на Земята. От 240 000 km височина Нийл Армстронг описва времето над половината Земно кълбо – от полярните ледени шапки до поясите от буреносни облаци над Екватора. Повече от един милиард земни жители “застават на главите си” пред телевизионните екрани, когато Майк Колинс обръща камерата на 180˚ с думите “Дръжте си шапките, сега ще ви обърна с главите надолу”.

На следващия ден телевизорите в Северна и Южна Америка, Западна Европа и Япония отново оживяват за цели 90 минути с картина от Космоса. Под коментара на Уолтър Кронкайт и астронавт Уоли Ширá зрителите наблюдават как Майк Колинс демонтира щангата и конуса за скачване от тунела между командния и лунния модул и ги прибира в пространството под седалките. Отличната цветна картина, предоставена от “оператора” Нийл Армстронг, следва неотлъчно Бъз Олдрин в първата проверка на лунния модул след старта. Пилотът на лунния модул търпеливо демонстрира на телевизионните зрители “раниците” PLSS (в модул подобен на раница е поместено цялото оборудване, което отговаря за жизнеобезпечението на астронавта) и шлемовете с позлатени слънчеви визьори, които двамата с Нийл ще ползват на повърхността на Луната. След края на телевизионното шоу лунният модул е затворен отново, Нийл и Майк се настаняват в спалните чували под крайните седалки, Бъз поема нощната “вахта”, привързан с поясния колан към лявата и Хюстън им пожелава лека “нощ”.

19 юли започва с фантастична гледка към огромния полумесец на Луната, напълно закриващ Слънцето. Лъчите му струят иззад острия ръб на нощната й страна във феерия от светлина, но астронавтите нямат време за съзерцание. Apollo 11 се подготвя за въвеждане в лунна орбита. Системите на кораба са внимателно конфигурирани, а капком Брус МакКандлес диктува на Нийл Армстронг данните за маневрите нужни за влизане на лунна орбита (LOI1) и аварийните маневри TEI-1 и TEI-4, необходими за завръщане на Земята в случай на нужда непосредствено след първата и четвъртата лунна орбита. Apollo 11 е на 8500 km от Луната и пада към нея с 24,4 m/s. За влизане в лунна орбита скоростта трябва да се намали с около 14,7 m/s чрез включване на двигателя за 6 минути и 2 секунди по време на преминаването от обратната страна на Луната. Очакваната елиптична орбита е с параметри 312 х 113 km. Тъй като Луната ще бъде между кораба и Земята, по време на маневрата връзката с центъра за управление на полетите няма да е възможна. Хюстън ще научи резултатите от маневрата след цели 48 минути.

Apollo 11 излиза от сянката на Луната 76 часа и 15 минути след старта от Земята и орбитата му е изчислена на 314 х 114 km. На подобна точност пътническите самолети няма дори да се надяват чак до въвеждане на GPS навигацията 30 години по-късно!

По време на втората обиколка около Луната телевизионните зрители на Земята отново поучават директна картина от Apollo 11. От височина 274 km над повърхността на Луната Нийл Армстронг описва характерните ориентири, които ще го водят към площадката за кацане на следващият ден: точката за започване на снишаването с лунния модул над триъгълната планина Мерилин (кръстена от Джим Ловел на съпругата му по време на полета на Apollo 8), възвишението Буут Хил – 3 минути и 15 секунди след включване на двигателя, кратерът Маскалин – последна проверка по курс и дистанция преди финалния заход. Слънцето все още е ниско и площадката за кацане тъне в мрак. Прелитайки терминатора, екипажът пожелава на зрителите приятен ден и се заема с подготовка за корекция на орбитата в кръгова. В началото на третата орбита двигателят е включен отново за 17 секунди и орбитата е коригирана на 122 х 101 km – само на няколко десети от разчета. Приключили работата си за деня, астронавтите отново “лягат”, но според телеметричните данни от медицинските сензори тази нощ никой не заспива. Утре е големият ден!

За жителите на Земята 20 юли 1969 г. е неделя. Милиони християни по света отправят своите молитви за успех на Apollo 11, а тържествената литургия в Белия дом е изцяло посветена на полета.

В това време астронавтите са заети с обличане на скафандрите. Времето е малко, пространството – тясно, а Нийл и Бъз ще трябва да останат в неудобните костюми повече от 30 часа. Отношенията между тримата никога не са били особено близки (пресата дори ги нарича “приветливите непознати”) и в напрегнатата обстановка прескачат искри. Най-после всичко е готово и когато люковете на Columbia и Eagle са затворени, страстите се успокояват. В следващите 100 минути системите на лунния модул са подготвени и опорите за кацане спуснати. “Какво прави нашият “цар” там?” – подмята Колинс. “Нищо особено: виси си тук и натиска копчета” – отговаря в същия тон Армстронг. Проверките са завършени и с едно натискане на превключвателя “LM SEP” пилотът на командния модул разделя двата кораба. В следващите няколко минути Eagle прави едно пълно завъртане около оста си на няколко метра от Columbia, докато Колинс внимателно оглежда положението на шасито и потвърждава, че MESA (модулна система за складиране) е в прибрано положение. След това Нийл и Бъз синхронизират основната и запасната навигационни системи. В началото на 13-ата обиколка около Луната двигателят за снижение на лунния модул е включен за първи път за намаляване на перилунът на 15,24 km преди стартиране на спускането. В следващата обиколка лунния модул трябва да започне активно снижение към лунната повърхност.

Лунният модул се е отделил от командния модул и се отправя към лунната повърхност

Междувременно в командния модул директорът на “белия” екип Джийн Кранц получава GO за снижаването от всички специалисти по системите и дава инструкции на капком Чарли Дюк да информира екипажа, че всичко е подготвено за начало на снижение. В по-ниската си орбита Eagle започва да изпреварва Columbia, но от по-голямата си височина командния модул пръв излиза от радиосянката и Майк Колинс предава на колегите, че имат GO за снижаване. Връзката на лунния модул с центъра за управление на полети не е добра и Хюстън препоръчва корекция на ориентацията по курс за правилно насочване на параболичната антена.

Двигателят за снижение е включен в 16,05 източно време. Корабът е ориентиран с “краката” напред по посока на движение и с предната си част към повърхността на Луната. Първоначално двигателят работи едва на 10% от пълната си мощност и 26 секунди по-късно изведен на номинален режим за снижение – мощност от около 92%. Докато пилота на лунния модул следи за отклонения в работата на двете навигационни системи, командирът използва гравираната на триъгълния прозорец пред него скала за визуално измерване на ъгловата скорост, след което с помощта на таблици и изчислената от компютъра, постъпателна скорост определя височината до повърхността. Методът е груб, но сравняването на данните от двете навигационни системи и визуалната оценка с тези от Земята дава представа за прецизността на навигационните системи. В случай че разликата във височината е повече от 1200 m, командирът е длъжен да прекрати снижението с бутона “ABORT”. Това предизвиква отделяне на степента за снижение и включване на двигателя за излитане. В същото време компютърът ориентира кораба за завръщане в орбитата, необходима за скачване с командния модул. Въпреки необичайната ориентация, необходима за насочване на параболичната антена, затрудняваща работата на Нийл, параметрите са в нормите. Ориентирът Буут Хил е прелетян малко по-рано от очакваното, което показва, че Eagle може би ще прелети избраната площадка, но това все още не е причина за тревога, тъй като точността на кацането и без това не е от особено значение, стига теренът да е подходящ.

След прелитане на кратера Маскалин лунния модул се обръща “по гръб” за да насочи монтираният в основата му радар за кацане към повърхността за прецизно определяне на височината. Радарът отчита 10,2 km. Секунди по-късно на таблото пред астронавтите светва оранжева лампа с надпис “PROGRAM ALARM” а дисплеят на компютъра изписва “1202”. Нито един от двамата астронавти не знае наизуст безбройните компютърни кодове, затова Нийл веднага запитва центъра за управление на полета. В същия момент подобна лампа светва и на таблото пред двадесет и шест годишния компютърен “гуру” Стив Бейлс, специалист по насочване на кораба с позивна “GUIDO”. Бейлс заедно с целия “бял” екип на Джийн Кранц е участвал в подобна симулация само две седмици преди полета с дублиращия екипаж на Apollo 12 Дейв Скот и Джим Ъруин. Аларма “1202” означава претоварване на процесора, но Бейлс не е наясно с последствията, до които това може да доведе, и по време на симулацията препоръчва “ABORT”. На разбора инструкторът Ричард Куус посочва, че претоварването на процесора е било причинено от новопостъпилите сигнали от радара за кацане. Съгласно програмата те са второстепенни и компютърът ги оставя за по-късна обработка, като информира екипажа с аларма “1202”. В същото време всички останали задачи се изпълняват нормално, така че решението за прекратяване на кацането е неправилно. Когато същата индикация се получава в реалния полет на Apollo 11, Бейлс е готов с отговора. През това време Нийл отново се обажда по радиото: “Дайте ни информация за аларма 1202”. Секунда по-късно долита отговорът на Чарли Дюк: “Ние сме… имате GO по тази аларма”. Цялата комуникация от светване на лампата отнема 15 секунди. В следващите четири минути аларма “1202” се появява още два пъти, но решението е известно: GO. Междувременно ориентацията на лунния модул отново се променя – корабът се “изправя” почти перпендикулярно на повърхността, като дава възможност на екипажа да наблюдава терена пред тях. Това, което Нийл вижда, обаче е напълно непознато. През няколкото секунди, докато е гледал в компютърния дисплей, командирът е пропуснал да забележи, че всички контролни ориентири заедно с подбраната за кацане площадка са останали зад тях. Месеци след полета анализът на записите ще покаже, че по време на отделянето остатъчното налягане в тунела между командния и лунния модул е създало тласък, достатъчен да въведе грешка в инерциалната система, довела до “дългия” заход за кацане. Сега, на височина 610 m Eagle лети към кратер с размерите на футболен стадион, заобиколен от остри скали. В този момент жълтата лампа светва отново – този път алармата е “1201”. Отговорът пристига след 3 секунди –“GO, същият тип”. Височината е 460 m, а Eagle се е насочил право към близкия склон на кратера. Теренът е прекалено стръмен и Нийл решава да намали снижението и да потърси по-равно място отвъд него. На 150 m командирът изключва автопилота и намалява вертикалната скорост на едва един метър в секунда. Отвъд кратера Армстронг най-после открива подходяща площадка за кацане. През това време Олдрин, чиято функция е по-скоро на втори пилот, гледа само в уредите и непрекъснато докладва височината, вертикалната и хоризонталната скорост.

(Всички стойности са във фута в секунда [ft/s].)
04:06:44:27 Армстронг: Намерих добро място

04:06:44:31 Олдрин: Сто и шестдесет, шест и половина надолу, пет и половина надолу, девет напред.

На 75 фута (23 m) височина от MC пристига предупреждение: “Шестдесет секунди” – в резервоарите остава гориво само за една минута, но екипажът е прекалено зает, за да отговори.

04:06:45:13 Олдрин: Четиридесет фута, снижение две и половина. Вдигаме прах. [Вижда се] бледа сянка. Четири напред, четири напред. Отнасяме се вдясно…

От центъра за управление на полета отново предупреждават: “Тридесет секунди”. Ако двигателят спре на тази височина, времето, оставащо до удара, няма да бъде достатъчно за “ABORT” и Eagle ще се разбие. Но толкова близо до повърхността Нийл няма да се откаже.

04:06:45:26 Олдрин: Двадесет фута, половин надолу. Носим се съвсем леко напред. ОК. Лампа контакт.

Светването на синята лампа “CONTACT” на таблото означава, че поне един от двуметровите сензори за опиране, монтирани на три от опорите, е докоснал лунната повърхност.

04:06:45:41 Армстронг: Установяване на двигателя.

04:06:45:41 Олдрин: Двигателят е спрян.

04:06:45:57 капком: Разбираме, че сте долу, Eagle.

04:06:45:57 Армстронг: Хюстън, тук “Tranquility Base” (база “Спокойствие”). Орелът кацна.

04:06:46:06 капком: Разбрано Twan… (поправя се) “Tranquility”. Разбираме, че сте на повърхността. Тук една група момчета бяха започнали да посиняват. Сега вече дишаме отново. Много благодарим!

Центърът за управление на полета избухва в овации. На 400 000 km от Хюстън, ухилени до ушите през прозрачните си шлемове, Нийл и Бъз си стискат ръцете. За всеки авиатор, независимо на какво лети и къде отива, кацането има особено значение. Успешното приземяване (или прилуняване!) означава, че задачата е изпълнена. Каквото и да следва след това, изглежда някак по-маловажно. Но за милионите хора на Земята покоряването на новия свят е свързано със стъпване на повърхността му. Всички с нетърпение очакват Първата стъпка на Първия човек.

Въпросът, кой от двамата астронавти да бъде Първият човек на Луната, е бил предмет на сериозна полемика преди полета на Apollo 11. По времето на Gemini всички извънкорабни дейности се извършват от пилота, докато командирът на кораба остава на своето място. Традицията продължава и с първите полети на Apollo. Решението Нийл Армстронг да излезе първи от лунния модул е взето по време на тренировките за мисията през април 1969 г. Според официалната позиция на NASA причината е в посоката на отваряне на люка – от ляво на дясно. За пилота на лунния модул би било трудно да заобиколи отворената към него врата в тясното пространство. Това обяснение обаче не задоволява Бъз Олдрин и особено честолюбивия му баща Едуин „Джийн” Олдрин – Баща (пенсиониран полковник от ВВС), според които нищо не пречи двамата астронавти да разменят местата си, преди да облекат обемистите скафандри. Стига се дотам, че Джийн Олдрин задейства сериозните си връзки в NASA и Пентагона в отчаян опит да промени решението в полза на сина си. Според него решението е политическо – продиктувано от опитите на NASA да демонстрира мирния характер на мисията, като избира единствения цивилен астронавт – Нийл Армстронг, да направи историческата Първа стъпка. Неприятната история хвърля сянка върху полета на Apollo 11 и до ден днешен.

Планът на полета предвижда 4-часова почивка преди началото на дейността по лунната повърхност, но всъщност никой няма намерение да спи в този момент и центъра за управление на полета се съгласява астронавтите да напуснат кораба веднага щом са готови. Подготовката отнема значително повече време от симулациите на Земята. В реалната обстановка няма място за грешки и астронавтите са по-внимателни. 6 часа и 21 минути след кацането лунният модул е разхерметизиран.

Насочван по радиото от Бъз, Нийл бавно изпълзява на площадката пред люка. Хюстън му напомня да дръпне кордата, която отваря MESA, и включва монтираната в него телевизионна камера. Пред очите на повече от един милиард телевизионни зрители, наблюдаващи през “окото” ѝ, той слиза по стъпалата до кръглата подложка в основата на предната опора. С дясна ръка на стълбата, Нийл Армстронг внимателно стъпва на лунната почва с левия си крак.

04:13:24:20 Армстронг: Това е една малка крачка за човека, един гигантски скок за човечеството!

Тези думи, изречени напълно спонтанно от Първия човек, стъпил на чуждо небесно тяло, завинаги ще останат като апотеоз на човешката жажда за изучаване на Вселената.

Нийл продължава с подробно описание на пръстта под краката си:

“Повърхността е фина, подобна на прах. Мога лесно да я разровя с крака си. [Лунната почва] полепва по подметките и страните на обувките ми на слоеве подобно на пепел. Краката ми потъват съвсем малко, може би 1/8 инч (около 3 mm), но грайферът на подметките се отпечатва ясно във финия пясък”.

Една от емблематичните фотографии направени от астронавтите от Apollo 11, която показва фината лунна повърхност и отпечатъка на ботуша на Олдрин

Докато не спира да описва по радиото радиалния отпечатък, оставен от струята на двигателя, Нийл поема 70-милиметровия фотоапарат Hasselblad, който Бъз му спуска с въже по макарата от лунния модул, и го монтира в скобата на гърдите си. Въпреки че според програмата той трябва незабавно да вземе малка проба от пръстта, в случай че се наложи аварийно напускане на Луната, командирът прекарва следващите няколко минути в правене на панорамни снимки на местността. След три внимателни, но настойчиви запомняния от Хюстън и Бъз Нийл най-после взема инструмента от MESA и загребва от почвата. С резервната проба в специалния джоб на костюма той се връща при стълбата, за да насочва на Бъз при излизането му през люка, като увековечава събитието със серия от перфектни снимки.

Бъз Олдрин се спуска от лунния модул

Една от задачите на Олдрин е да изпробва различни начини за ходене в лунната гравитация (1/6 от земната): “голяма крачка” (предпочитанието на Нийл), подобна на първите две стъпки на тройния скок в атлетиката, “малки подскоци”, при които единият крак е винаги напред, а задният посреща първи повърхността, и “подскоци кенгуру”. Астронавтите изпитват на практика ефектите от закона на Нютон – облечените им в скафандри тела с тегло на Земята повече от 160 kg, тук тежат само 27 kg и отскачането е лесно, но при падане на повърхността те трябва да спрат същата маса, каквато и навсякъде във Вселената. За запазване на равновесие на родната планета не е необходимо да мислим повече от една крачка напред, докато тук те трябва да предвидят няколко стъпки за спиране.

Друг емблематичен кадър – Олдрин на лунната повърхност, а във визьора се е отразил Армстронг и лунния модул

Направили първите си неуверени стъпки по лунната повърхност, двамата се връщат при предната опора на лунния модул, където тържествено откриват паметната плочка, прикрепена между третото и четвъртото стъпало на стълбата. Тя носи изображение на двете полукълба на Земята и подписите на президента Ричърд Никсън и тримата астронавти от Apollo 11. Надписът гласи:

“Тук хора от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната.
Юли 1969 Сл. Хр.
Ние дойдохме в мир, за цялото човечество”.

Заедно със степента за снижение табелата остава завинаги на лунната повърхност.

След това Бъз и Нийл насочват телевизионната камера към лунния модул, а Олдрин окачва парче метално фолио на специална стойка за изследване свойствата на слънчевия вятър.

Олдрин до една от стойките на шасито на лунния модул

Следващата задача, добавена късно в полетния план и недостатъчно тренирана на Земята – издигането на американския флаг, се оказва изненадващо трудна.

Стойката му опира в твърда скала само на няколко сантиметра под повърхността, телескопичният хоризонтален прът, предназначен да държи знамето опънато, така и не се разтяга напълно въпреки усилията на астронавтите, поради което то увисва, като че ли развявано от вятъра, и дава повод за безбройни спекулации, че сцената е снимана в студио на Земята. Внимателно вглеждане в оригиналния видео- и фотоматериал показва, че гънката остава непроменена през цялото време. Все пак знамето остава изправено за целия престой на Армстронг и Олдрин на Луната, макар и да пада по време на излитането. При следващите мисии флагът се поставя на по-голяма дистанция от лунния модул.

Също емблематична фотография, на която отново виждаме Бъз Олдрин

Нийл прави няколко снимки на Бъз със знамето, след което му подава фотоапарата, но докато командирът се подготвя за снимка, Хюстън ги изненадва с непредвидено телефонно обаждане. Президентът Ричард Никсън поздравява екипажа на Apollo 11 на Луната от Овалния кабинет на Белия дом. Ситуацията заварва двамата астронавти напълно неподготвени, а непланираната церемония отнема от времето им и в суматохата Бъз не успява да снима Нийл пред флага.

По една или друга причина Армстронг може да се види само на пет от десетките снимки, направени по време на престоя на повърхността. До ден днешен нито един от двамата не е отделял сериозно внимание на този факт, макар че той става повод за много спекулации относно отношенията между тях.

Една от малкото фотографии показващи Армстронг на луната

Приключили “официалната” част от работата си, в бързо изтичащото време астронавтите се заемат отново с научната програма. Нийл събира проби от почвата, а Бъз инсталира портативен сеизмограф, захранван от слънчеви батерии, за отчитане на активността в недрата на Луната. Малко повече усилия изискват насочването и нивелирането на рефлектора, предназначен да отразява лазерен лъч, изпратен през големия телескоп в обсерваторията Лик на Калифорнийския университет, източно от Сан Хосе. Заедно с двата подобни рефлектора, оставени от Apollo 14 и Apollo 15, експериментите и до днес дават на учените точни данни за орбитата на Луната, както и за въртенето на Земята и прецесията на оста й. Информацията, получена чрез тях, се ползва и за проверка на Айнщайновата Теория на относителността. Донесените от мисията Apollo 11 21,7 kg почвени и скални образци потвърждават теорията за горещото ядро на Луната и вулканичния произход на нейните “морета”.

Олдрин до монтирания от него сеизмограф

Според нея сблъсъци с астероиди пропуквали тънката кора на младия спътник, а лавата, изригнала през отворите, заливала дъното на огромните кратери. Застиналата на повърхността магма оформяла равнинните лунни “морета”, които днес с просто око наблюдаваме като тъмни петна по повърхността на Луната, а изхвърленият от мощните удари скален материал от кората се натрупвал под формата на планини по периферията им.

Така изглежда мястото на кацане на лунния модул

Преди да се завърнат в Eagle за отпътуване от Луната, астронавтите оставят в лунния прах малък пакет. В него са два съветски ордена, принадлежащи на загиналия в нелепа катастрофа с МиГ-15УТИ първи човек в Космоса Юрий Гагарин и на Владимир Комаров, намерил смъртта си, когато парашутът на неговия кораб Союз 1 не се отваря. Заедно с тях е бродираната емблема на Apollo 1 с имената на астронавтите Гас Грисъм, Ед Уайт и Роджър Чафи, изгорели в пожара на командния модул по време на симулация на старта в Кейп Кенеди.

Нийл Армстронг прекарва на лунната повърхност 2 часа и 31 минути, а неговият колега престоява около половин час по-малко. Люкът е затворен, лунният модул е херметизиран и астронавтите могат да свалят част от тежкото си оборудване. За освобождаване на повече място в тясната кабина след вечерята люкът е отворен отново и двете раници PLSS, мръсните “лунни” ботуши и други отпадъци са изхвърлени навън. Падането им е отчетено от сеизмографа. Модулът е херметизиран отново и след 21 часа без сън астронавтите най-после могат да починат. Бъз ляга на пода пред приборното табло, а Нийл се отпуска върху капака на двигателя за излитане. Седемчасовата почивка в неудобните пози не е особено приятна и въпреки преумората двамата прекарват по-малко от два часа в сън.

Eagle напуска Луната 5 дни, 4 часа и 22 минути след старта от Кейп Кенеди. Излитането и скачването протичат нормално и след прехвърляне на херметичния контейнер с проби от лунната почва и филмите от кино и фото-камерите екипажът затваря тунела между командния и лунния модул за последен път. Степента за излитане е отделена и въведена в ниска орбита около Луната. Не е известно кога (вероятно след няколко години) тя пада на повърхността.

Със 150-минутно включване на двигателя в 31-вата обиколка около Луната Apollo 11 се отправя обратно към Земята. След емоциите на последните пет дни двудневният полет към родната планета е почти скучен. Маневрата TEI е изпълнена перфектно и траекторията изисква само една кратка корекция. Поради очакван тайфун зоната за приводняване е изместена с 360 km източно от първоначално предвидената.

Сервизният модул е отделен 15 минути преди влизане в атмосферата на височина 122 kmt. Скоростта в този момент е 11 km/s. По спомените на астронавтите Apollo 11 се стоварва във водата на южния Пасифик “като тон тухли”. Ръката на Бъз Олдрин отскача от удара, той не успява да натисне навреме бутона за откачване на парашута и океанският бриз със скорост 9 m/s преобръща CM с главата надолу. Няколко крайно неприятни минути по-късно спасителният екип, излетял от самолетоносача USS Hornet, надува въздушни балони и го обръща нормално. Люкът е отворен и спасителите бързо хвърлят през него три биологично-карантинни костюма.

Командния модул се е приводнил в Тихия океан, а екипажът на Apollo 11 е облечен в специални костюми и чака да бъде вдигнат с вертолет

Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуйн (Бъз) Олдрин са посрещнати лично от президента Никсън на борда на самолетоносача Hornet в 12,57 източно (лятно) време на 24 юли 1969 г. и веднага са поставени под карантина. Екипажът прекарва следващите дни в специален карантинен фургон, транспортиран по вода и въздух до Хюстън. Празненствата започват незабавно след обстойния разбор на полетите и продължават близо година. Шествието в Ню Йорк на 13 септември наподобява посрещането на Чарлс Линдберг след историческото първо прелитане на Атлантическия океан. След обиколка на всички големи градове в САЩ екипажът се отправя на 45-дневно световно турне под надслов “Гигантски скок” в 27 града.

Епохалното постижение на Apollo 11 поставя повече въпроси пред човечеството, отколкото отговори: защо трябва да ходим на Луната; оправдана ли беше надпреварата със СССР; необходимо ли бе да се харчат още средства за следващи полети, след като лунната надпревара е спечелена; какво би станало, ако се обединят усилията на всички нации в името на науката и всеобщото благо. Една трета от населението на Земята вижда през ”окото” на камерата колко малка, самотна и крехка е нашата планета, единственият дом, който познаваме и който ежедневно и безразсъдно рушим. Днес, 50 години по-късно тези въпроси още терзаят човечеството.

Свързани теми

Предишна публикация
Какво се казва в отговорите на МО към Президентството
Следваща публикация
20 години от пристигането на първите Bell 206
1K прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

Екипажът на Союз МС-07 се завърна на земята

55-ият екипаж на Международната космическа станция (МКС) успешно се завърна на Земята. Спускаемата капсула на космическия кораб Союз МС-07 се приземи успешно в Казахстан днес, 3 юни 2018 г., следобед.

Инцидент при наземните тестове на Crew Dragon

Космическият кораб Crew Dragon на SpaceX е претърпял инцидент при наземни тестове вчера, 20 април 2019 г. Няма пострадали, но инцидента ще наруши графика на изпитанията на апарата.

Българската космонавтика преди четвърт век – Част II

Професор Борис БОНЕВ продължава своя разказ от първо лице за постиженията на българската космонавтика преди четвърт век, като в тази втора и последна част разказва за проекта „Фобoс” и българското участие в него.

Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 61 (септември 2013 г.)  

Към първа част.

Меню