Самолет за далечно радиолокационно откриване и управление E-3A от състава на компонента на НАТО беше демонстриран днес, 5 юни 2018 г., на летище София. Машината с регистрация LX-N90453 кацна точно в 12,30 часа на столичното летище и се придвижи към стоянката където бе показана на представители на българското МО, ВВС и журналисти.
„Днес е знаков ден, тъй като на летище София посрещаме един от самолетите на Компонента E-3A от състава на Силите за ранно предупреждение и контрол на НАТО. За нас това посещение е демонстрация на единството на Алианса, на България като член на НАТО и като част от общата система за противовъздушна отбрана на Алианса“, заяви заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов в своята реч.
Посещението на самолет Е-3А се организира от Командването на българските ВВС по инициатива на Обединеното военновъздушно командване на НАТО – Рамщайн, Германия, и е израз на ангажираността на Алианса към сигурността на Югоизточния регион на Европа.
„В сложната геополитическа обстановка изпълнението на задачите на Въоръжените сили на страните-членки на НАТО изисква повече колективни усилия и достатъчно ресурси, като същевременно се отчитат националните приоритети и особености. Самолетите Е-3А предоставят на Авиационния оперативен център (АОЦ) изключително ценна информация за въздушната обстановка далеч извън покритието на нашите радари, осъществяват обмен на оперативна информация“, спомена заместник-командирът на ВВС, бригаден генерал Петьо Мирчев.
Въпреки свежите изказвания, България е сред малкото страни в НАТО, която нито притежава собствени самолети за далечно радиолокационно откриване и управление, нито участва в съвместната програма на НАТО, където са други страни от нашия калибър като Чехия и Унгария. Освен явната липса на политическа воля за това, другият проблем, най-вероятно, е чисто финансов. Правеше впечатление практически пълната липса на представители от авиобаза Граф Игнатиево, които се явяват основни „клиенти” на информацията, която идва от E-3. Липсваха дори летци, служещи в Командването на ВВС, а за сметка на това преобладаваха радиолокационни специалисти и офицери от военното РВД.
На борда на летящия радар пристигна и командирът на компонента E-3A бригаден генерал Карстен Щойе, който лично пилотираше машината, която отлетя малко след 16,15 часа.
„Системата Е-3А AWACS като част от Силите на НАТО за далечно радиолокационно откриване и управление е ключов елемент от мерките за гарантиране на сигурността на съюзниците от НАТО. Ние подкрепяме действията по възпиране и отбрана и даваме своя принос, като сили с висока степен на готовност, към водещите въздушни елементи на Силите за отговор на НАТО. Присъствието ни днес на международното летище София изпраща ясно послание: България е неотделима част от семейството на НАТО и ние, като съюзници, сме готови да се отбраняваме и не преставаме да бъдем бдителни“, заяви генерал Щойе.
Генералът отбеляза още, че от 10 март 2014 г., когато бе взето решение НАТО да разположи своите самолети Е-3A над североизточния и югоизточния фланг на НАТО са изпълнени над 1400 задачи и са налетени над 11 000 часа. Повече от половината от това време във въздуха е натрупано над югоизточния фланг, включително и над България. Основните орбити са над Румъния, като се оглежда въздушното пространство над Черно море, за се следи за активността на руските военни самолети, изпълняващи полети в международното въздушно пространство над морето, с маршрути, достигащи в близост до българския и румънския бряг. Информацията от борда на самолета се предава на авиационните оперативни центрове в България и Румъния, а оттам и на комбинирания авиационен оперативен център на НАТО в Торехон, Испания, който следи за въздушната обстановка в цялата южна част на Европа.
В същото време, в София се провежда и Планираща конференция на Силите на НАТО за далечно радиолокационно откриване и управление, по време на която ще се определят задачите в следващите три месеца.
Генералите Щойе и Мирчев
Показаният в София E-3A е на повече от 35 години. Машината е изградена върху платформата на Boeing 707-320B Advanced и се задвижва от четири реактивни двигатели Pratt & Whitney TF-33-PW-100A. Доста остарелите мотори оставяха видима димна следа и бяха забележимо по-шумни от стандартно опериращите съвременни пътнически самолети на софийското летище.
Въпреки леко вехтия си вид, си личеше, че E-3A се поддържа по възможно най-добрия начин, за което увери и генерал Щойе. Очаква се настоящият флот от E-3A да остане на служба до 2030 – 2035 г., когато трябва да бъде заменен от нова платформа.
С този екипаж пристигна летящият радар
НАТО-вските E-3A имат четиричленен летателен екипаж – двама пилоти, навигатор и борден инженер. Екипажът за мисията се състои от 12 човека – трима бордни техници, които се грижат за комуникациите, радара и други бордни системи и девет офицери за бойно управление (които могат да се нарекат и щурмани-насочващи), които имат разнообразни специализации, като един от тях е директор на мисията. В този типичен екипаж може да има вариации, съобразно настоящите мисии.
Интериорът на летящият радар също оставя вехто впечатление, но трябва да се отбележи, че НАТО-вските E-3A са получавало последно модернизация на основните си системи по мисията в края на 90-те и началото на новия век (стандартът Block 30/35). В момента предстои модернизация на авиониката, която да обнови пилотската кабина с нови многофункционални дисплеи (програмата DRAGON).
Работните станции на повечето щурмани бяха изключени, а тези които явно се поддържаха в работещо състояние, бяха покрити със специални пана.
Според официалните данни на НАТО, радарът AN/APY-1 може да открие цел от тип изтребител на далечина от 520 km, когато той лети на голяма височина или 400 km, ако лети на малка. Самолетът може да осигури с радарна картина територия от 312 000 km2, когато той самият лети на височина от 9150 m. Продължителността на полета достига 10 часа, а машината има възможност за дозареждане във въздуха с твърда телескопична щанга. Поради голямата продължителност на полета, на борда има места за почивка и легла, които се ползват от сменните екипажи при дълги мисии.
С подобни панели бяха скрити работните станции на щурманите
Компонентът E-3A е съвместна програма на няколко страни-членки на НАТО, която датира от декември 1978 г., когато е подписано споразумението за старта ѝ. Полетите с E-3A започват през февруари 1982 г., а пълни оперативни способности са постигнати в края на 1988 г.
Компонентът се командва от бригаден генерал, който идва или от ВВС на Германия или е от ВВС на САЩ. Заместник-командирът пък е винаги от ВВС на Холандия. Компонентът се състои от три крила – оперативно, базово и логистично. В състава на оперативното крило влизат 16 еднотипни самолета E-3A.
В момента самолетите формално носят люксембургска регистрация, което е жест към най-малката членка на НАТО, но се експлоатират съвместно от 15 страни-членки на Алианса – Белгия, Дания, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Холандия, Норвегия, Полша, Португалия, Испания, Турция, Румъния, Канада и САЩ.
Основната база на компонента е Гейленкирхен, Германия, но се оперира и от четири предни бази – Актион в Гърция, Трапани в Италия, Коня в Турция и Йорланд в Норвегия.
Снимки: Александър МЛАДЕНОВ
