Откриха паметна плоча на полковник Васил Златаров

1K прочитания
Полковник Златаров като наблюдател преди боен полет с биплан Albatros C.III, 1918 г.

Паметна плоча в чест на първия командир на Въздухоплавателното отделение полковник Васил Златаров бе открита в столицата на ул. „Цар Иван Асен” 30. Това съобщи Военният телевизионен канал.

Тези дни се честват 150 години от рождението на този бележит български офицер.

Честването продължи вечерта в Централния военен клуб. То е под патронажа на президента и върховен главнокомандващ Румен Радев. Организирано е от Българската авиационна асоциация с председател Ангел Георгиев със съдействието на Министерството на отбраната, българските Военновъздушни сили, Съюза на ветераните от войните на България, Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ и националния превозвач „България Ер”.

На 3 ноември 1869 г. в Гюргево, днешна Румъния, е роден Васил Иванов Златаров.След Освобождението на България през 1878 г. семейството му се установява в Русе, където завършва гимназия. Постъпва във Военното училище и на 2 август 1891 г. е произведен в чин подпоручик, поручик – 2 август 1894 г., капитан – 15 ноември 1900 г., майор – 1 януари 1912 г., подполковник – 2 август 1915 г., полковник – 14 октомври 1917 г.

Разпределен е да служи в Железопътната дружина към Пионерната рота. На 19 август 1892 г. подпоручик Васил Златаров и 12 сапьори осигуряват полетите на балона „Ла Франс“ на французина Йожен Годар по време на Първото пловдивско земеделско-промишлено изложение. В петия по ред полет Васил Златаров се издига във въздуха. Това предопределя по-нататъшната съдба на младия подпоручик. През 1902 г. е изпратен да учи във Въздухоплавателната школа в Санкт Петербург, Русия. С Височайши указ №28 от 20 април 1906 г. се постановява: „да се формира при Железопътната дружина Въздухоплавателното отделение“. За негов пръв командир е назначен капитан Васил Златаров.

През 1909 г. е командирован във Франция, за да участва в първото авиационно изложение в Париж и да се запознае с последните модели балони и аероплани. Лети с руския пилот Борис Маслеников при първите демонстрационни полети в България през ноември 1910 г. на Хиподрума край София. Под негово ръководство е конструиран и изработен първият български сферичен балон „София-1“ с обем 640 куб.м (1911 г).

През Първата балканска война майор Златаров е командир на въздухоплавателния парк. Организира първото бойно летище в Мустафа паша (днес Свиленград), създава служба за обслужване на авиационната техника, първата полева работилница за ремонт на самолети. Лично участва в бойните полети като наблюдател на пилота Джовани Сабели. С включването на България в Първата световна война подполковник Васил Златаров е командир на Щаба на балонния парк, а след структурните промени през 1916 г. – командир на новосформираната въздухоплавателна дружина, която ръководи до края на войната. След подписването края на Първата световна война полковник Златаров демобилизиран. Умира на 17 май 1932 г. в София на 62 години.

На снимката: Полковник Златаров като наблюдател преди боен полет с биплан Albatros C.III, 1918 г.

Свързани теми

Предишна публикация
40 години Ми-24 в България
Следваща публикация
Премиерът Борисов обяви, че „градската десница” се е озлобила заради покупката на F-16
1K прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

Ден на отворените врати в Долна Митрополия

С много настроение премина Денят на отворени врати, организиран от ВВУБ „Георги Бенковски” по случай Международния ден на детето. Той се проведе днес, 1 юни 2018 г. Това съобщават от учебната авиобаза.

ВВС се готви за утрешния парад (галерия)

Българските Военновъздушни сили се готвят за участието си в утрешния парад по случай Деня на Храбростта и празника на Българската армия. Те ще участват освен с представителен блок и със самолети, вертолети и зенитни комплекси.

Предизвестен инцидент

На 26 април 2012 г. сутринта при излитане за полет в рамките на българско-американското учение „Тракийска звезда 2012” се разби двуместен учебно-тренировъчен изтребител МиГ-29УБ. Какво, как и защо се случи в тази априлска сутрин? На тези въпроси се опитва да отговори Красимир ГРОЗЕВ.

Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 45 (май 2012 г.)  

Меню