85 години от първия полет на Hawker Hurricane

172 прочитания

На 6 ноември 1935 г. първи полет прави прототипът на витловия изтребител моноплан Hawker Hurricane – машина, която често е засенчвана от появилия се малко по-късно Supermarine Spitfire, но която има важно място в Кралските ВВС в първите години на Втората световна война.

Първият прототип, носещ борден номер K5083, е произведен през август 1935 г. в завода на Hawker в Кингстън, след което е превозен на части и сглобен на летището в Бруклендс в края на октомври. След две седмици наземни тестове и рулирания, първият полет става факт на 6 ноември 1935 г. Машината е пилотирана от капитан Джордж Булман.

В началото на 30-те години на миналия век Кралските ВВС разполагат с едва 13 ескадрили биплани, като Hawker Fury, Hawker Demon и Bristol Bulldog. По това време пари и желания за сериозни технически иновации няма. В началото на 1934 г. Въздушното министерство на Великобритания пуска спецификация F.7/30, която цели създаването на изтребител с максимална скорост от 400 km/h и който да е въоръжен с четири картечници.

Главният конструктор на Hawker Сидни Кам има готовност да създаде изтребител моноплан, но се сблъсква със скептицизъм на много нива и предлага подобрена версия на моноплана Hawker Fury. Проектът му е отхвърлен и в крайна сметка, по спецификация F.7/30 е приет на въоръжение друг биплан – Gloster Gladiator.

Кралските ВВС и Въздушното министерство, обаче започват да си дават сметка, че в бъдеще ще има нужда от по-скоростен и по-тежко въоръжен изтребител. В края на 1934 г. е пусната спецификация F.5/34, която цели създаването на скоростен изтребител с осем картечници, а през януари 1935 г. е дадена нова спецификация (F.36/34), която цели създаването на едноместен еднодвигателен моноплан изтребител с осем картечници.

Паралелно с това Кам работи усилено по създаване на моноплан изтребител. Той първоначално е задвижван от Rolls-Royce Goshawk, но след това се минава на новия и непроверен Merlin. Така и се стига до създаването на Hawker Hurricane.

Заводските му изпитания приключват през пролетта на 1936 г., след което прототипът е предаден за изпитания от Кралските ВВС. Те приключват с повече от положителна оценка, въпреки капризите на мотора Merlin. През юни е дадена първата поръчка за общо 600 изтребителя.

Hurricane се появява почти паралелно с доста по-съвършенния Spitfire, но първоначално той получава приоритет в производството, а причината за това е прозаична – изделието на Hawker е много по-просто и евтино за производство, а Кралските ВВС имат отчаяна нужда от модерни изтребители в голямо количество.

Първият сериен Hurricane полита през октомври 1937 г., а към средата на следващата година на въоръжение са вече 50 самолета.

Изтребителят се сражава от първия ден на британското участие във Втората световна война. По време на Битката за Англия, 31 от общо 61 изтребителни ескадрили с които разполагат Кралските ВВС са въоръжени с Hurricane. Макар и засенчен от Spitfire, изтребителят става работния кон на британците по време на битката, като повече от половината въздушни победи са на сметката на летци, които ползват Hurricane.

Изтребителят, обаче бързо достига максимума, който може да се изстиска от конструкцията. Наличните машини се насочват към второстепенни задачи и фронтове, а новите варианти са предназначени основно за удари по земни цели.

Производството е спряно през 1944 г. след 14 487 произведени бройки.

Свързани теми

Предишна публикация
35 години от първия полет на БТС-002
Следваща публикация
20 години непрестанно обитаване на МКС
172 прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

ВВС участват в „Тракийска звезда 2018”

Българските Военновъздушни сили ще вземат участие в съвместна летателна тренировка “Тракийска звезда 2018”, която започва от днес, 16 юли 2018 г. Това съобщават от ВВС.

Половин век от първия полет на Ми-24

Днес се навършва точно половин век от първия полет на съветския щурмови вертолет Ми-24. Той е осъществен на 19 септември 1969 г. от изпитателната станция на конструкторското бюро Мил в Панки, край Москва.

alt

Авиацията и Яно

Красимир ГРОЗЕВ се срещна с вече пенсиониралия се български пилот Янко „Яно” Янков, за да си поговори с него за живота, летенето и всичко останало. Кариерата ми на журналист, пишещ за авиация, ме е срещала със стотици истински хора, които изграждат българските ВВС днес. Без да искам да слагам каквато и да е градация между тях, трябва да отбележа, че пленителният авиационен ентусиазъм, който винаги е струил от капитан Янко Янков, или както всички го знаят – Яно, е бил нещо, с което той винаги се е отличавал. За седем години от нашето познанство станах свидетел, как той уверено и заслужено извървя пътя от новоприучен на МиГ-29 пилот през 2004 г. до един от най-опитните авиатори в Граф Игнатиево, който дори в последната година от кариерата си беше инструктор на съвсем млади пилоти, които тепърва се приучват на изтребителя. Разбира се, пилотската, а и житейската история на Яно е много по-дълга и показва, че ако човек наистина силно желае нещо и полага всички усилия да го постигне, със сигурност ще успее. Точно за това в следващите няколко страници ще разкажем за Яно и се надяваме, че историята му ще вдъхнови и следващото поколение български авиатори.

Първият сблъсък

На 1 август 1943 г. Военновъздушните сили на България, тогава известни, като Въздушните на Негово Величество войски или ВНВВ, за първи път влизат в пряк въздушен бой срещу многоброен и мотивиран противник, летящ на модерни бойни самолети. Какво се случва над България в онзи горещ неделен ден?

Меню