20 години непрестанно обитаване на МКС

181 прочитания

Днес, 2 ноември 2020 г., се навършват точно 20 години от старта на първата експедиция до Международната космическа станция (МКС). От тогава, до днес, станцията непрекъснато е обитавана.

Космическият кораб Союз ТМ-31 излита от „Байконур” на 31 октомври 2000 г. и два дни по-късно, на 2 ноември в 09,21 часа по Гринуич се скача с МКС. Тричленният екипаж на кораба (на снимката) се състои от Уилям Шепърд от NASA, който поема командването на станцията и двама руснаци – Юрий Гидзенко и Сергей Крикальов от „Роскосмос”.

МКС започва живота си в космоса две години по-рано – на 20 ноември 1998 г. на орбита е изведен руският модула „Заря”, около който започва да се изгражда МКС. През декември същата година със совалката Endeavour е изведен модула Unity. По време на тази мисия, хора за първи път обитават МКС на орбита. През юли 2000 г. е скачен модула „Звезда”, а през октомври същата година совалката Discovery добавя няколко елемента към станцията, с което тя е готова за дълговременно обитаване.

Първата мисия на борда на МКС (известна официално, като Expedition-1) e изключително натоварена. През първия ѝ месец тричленният екипаж работи усилено по станцията. На 18 ноември 2000 г. със станцията се скачва товарният космически кораб Прогресс М1-4. Автоматичната система за скачване отказва и то е извършено в ръчен режим.

Така изглежда МКС през декември 2000 г.

Така изглежда МКС през ноември 2000 г.

На 2 декември със станцията се скача совалката Endeavour. На борда ѝ има петчленен екипаж, а основната им задача е да се монтират допълнителни слънчеви панели, които ще позволяват всички модули на станцията да се отопляват. Совалката докарва и няколко тона материали за станцията. На 9 декември тя се отделя от МКС и се отправя за приземяване.

На 9 февруари 2001 г. със станцията се скачва друга американска совалка – Atlantis, която докарва нов модул. Това е научният Destiny. В края на февруари пристига друг товарен космически кораб Прогресс М-44.

На 10 март със станцията се скачва совалката Discovery. Освен, че тя носи допълнителни елементи за МКС, задачата ѝ е да смени екипажа на станцията. Втората дълговременна експедиция (Expedition-2) се състои също от трима астронавти – Юрий Усачов, командир от „Роскосмос” и Сюзън Хелмс и Джеймс Вос от NASA.

Шепърд, Гидзенко и Крикальов се приземяват на борда на Discovery на 19 март, след пет месеца и половина на орбита.

До ден днешен, общо 241 човека минават през станцията, като членове на екипажа ѝ.

МКС ще продължи да се използва поне още около пет години, като нейният живот ще се определи най-вече от желанието на САЩ да влагат пари в нея. NASA планира да започне да комерсиализира ниската околоземна орбита и да разчита на частни орбитални станции. Първата стъпка към това е скачване на частни модули към МКС. Компанията Axiom планира да извърши подобно нещо към 2024 г. Axiom планира общо четири модула към МКС, които могат да се отделят и да създадат нова станция. Тези планове, обаче подлежат на реализация само ако компанията успее да ги финансира.

Свързани теми

Предишна публикация
85 години от първия полет на Hawker Hurricane
Следваща публикация
Успешен старт на Союз МС-17 и свръхбързо скачване с МКС
181 прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

Мисията на Artemis 1

След месеци на технически и организационни проблеми, както и цели два урагана, днес, 16 ноември…

Българската космонавтика преди четвърт век – Част I

Преди четвърт век България изживя своето космическо лято. Не само че на орбита бе изведен вторият български космонавт Александър Александров с научната апаратура по проекта „Шипка”, но и към Марс полетя сонда с българско оборудване на борда. Как всичко това стана факт? За събитията през българското космическо лято от първо лице разказва професор Борис БОНЕВ, който във втората половина на 80-те години е водеща фигура в българската космонавтика.

Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 60 (август 2013 г.)  

Меню