Нова книга – „Ми-24 в България“

509 прочитания

Първата книжка от поредицата „Библиотека АЕРО“, наследник на специалните броеве, посветени на отделни бойни летателни апарати, които издавахме към списанието в периода 2008 – 2015 г., вече е факт. Тя е в обем от 120 страници, с над 250 снимки, 12 цветни профила и цена от 15 лв.

Какво може да намерите в нея?

Историята на Ми-24 в България започва с началните години – 1978 – 1980 г. – когато военното ръководство взема решение да закупи новите и модерни за времето щурмови вертолети Ми-24 и превържи първоначално една ескадрила от състава на 44-и вертолетен авиационен полк на летище Пловдив. В подробности е описано приучването в град Фрунзе (в бившия Съветски съюз), доставката на машините и тяхното начално усвояване. Тук особено ценни са спомените на командира на полка Григор Дамянов Георгиев, който проследява как преминават първите полети през 1979 г. и започването на масовото обучение на летци и техници през тези години. Той проследява как започва обучението за бойно използване, с първи стрелби с картечница и неуправляеми снаряди, първи пускания на бомби и противотанкови управляеми ракети. Косто Андреев Костов, заместник-командир на полка от онова време, също допълва картината, разказвайки за курса във Фрунзе и първия курс за приучване, проведен в България. Николай Николов, оръжейник, споделя своите спомени за усвояването на управляемото ракетно въоръжение.

Проследяването на историята продължава с периода 1981 – 1989 г., когато бойната вертолетна авиация преживява бурно развитие, с получаване на общо 44 вертолета Ми-24Д/В. Периодът започва с формирането на 13-и вертолетен полк бойни вертолети през 1982 г., но още преди, в състава на 44-и полк съставът на двете ескадрили преживява много събития – такива са местенето на летище Крумово през юни 1981 г., парадът над София на 9 септември 1981 г. и участието в голямото учение „Щит-82“. Тук отново Григор Дамянов Георгиев и Косто Андреев Костов описват в подробности подготовката и изпълняваните задачи. Следва формирането на новия полк и преместването му на Стара Загора през май 1983 г. Също така подробно разказват за това време инженерите Румен Неделчев и Венцислав Банев, щабният специалист Димитър Съйков както и младите тогава летци Стефан Петров и Иван Денев – бъдещи командири. Също така са представени и разказите на летците Кирил Кирилов, Любен Николов, Румен Зопов и бордния техник, инженер Тошко Тодоров.

Следващата част в историческа последователност обхваща периода 1990 – 1999 г. – началните години на генералните социално-политически и икономически промени. Разгледана е смяната на организационната структура от полк в авиационна база и проблемите, които среща подготовката поради намалените лимити на гориво и бързо растящият процент неизправни вертолети. Описано е и произшествието, при което е загубен единствения Ми-24 (борд 130) в България през януари 1996 г. Разгледано е ресурсното състояние на авиопарка на 23-а авиобаза към 1997 г. Представени са разкази на млади летци от ново време – Димитър Стефанов, Стефан Чумпалов и Юрий Желязков.

Периодът 2000 – 2010 г. е обект на разглеждане в четвъртата поредна част, където началото е поставено с преместването на личния състав и вертолетите в авиобаза Крумово.

Следва обзор на провалените модернизации на Ми-24 – двата опита, които завършват безславно, а първият и с финансови загуби. Също така в тази част е разгледано състоянието на авиопарка Ми-24 на други държави от Източна Европа, които в годините решават сходни проблеми с поддръжката, ремонта и модернизацията на своите вертолети – Чехия, Полша, Унгария, Сърбия и Македония.

Единственият опит за модернизация, при който има създаден прототип, демонстриран във въздуха, но не получил развитие, се разгледа в частта наречена „Проект „Сова – боен“ – напразният опит за модернизация“. Тук е описана предисторията на начинанието, започнато по инициатива на южноафриканската фирма АТЕ, работата по създаване на прототипа и неуспешния край поради липса на интерес към тази модернизация от страна на българското министерство на отбраната.

Следващата тема в изданието е посветена на усвояването на капитално-възстановителния ремонт в България, за което разказват инж. Румен Радушев и инж. Валентин Иванов, а подробности за облитането след ремонта споделя Григор Дамянов Георгиев. Също така тук са описани и развитията по ремонта и възстановяването на машините в последните години.

Камуфлажът в годините е тема, която е свързана с ремонта, описваща свободните вариации на защитното оцветяване на българските Ми-24 в годините. Освен със снимки, материалът е илюстриран с девет цветни профила, показващи как са изглеждали машините през годините.

Най-новите времена са следващата тема, покриваща периода от 2015 до 2020 г., когато Ми-24 започва отново да лети в авиобаза Крумово.

Следващата част е посветена на възстановяването и използването на трите екс-български Ми-24 в САЩ, закупени от Музея на Студената война в Ланкастър, щата Тексас. От трите машини, две (118 и 120) са възстановени в летателна годност съгласно американските изисквания към летателни апарати експериментален клас, и от 2010 г. първият от тях лети, а през 2011 г. започва да лети и втория. До ден-днешен те се поддържат в изправност и дори се използват по „военно предназначение“ – за имитиране на противник при учения с американски военни и предоставяне на курсове за запознаване с вертолетите за американски летци, които летят на тях с инструктор. И въпреки че вече не е българска собственост, благодарение на американските летци ентусиасти от Ланкастър той е запазен в същата окраска и опознавателни знаци, с каквито е летял в родните ВВС през 80-те години на миналия век. Последната известна акция, където машините от Ланкастър са наети да имитират противникови вертолети в курс на обучение, датира от януари 2020 г. Двата ексбългарски Ми-24Д са наети от ВВС на САЩ да се използват като имитация на противник с голяма реалистичност при обучение на летателния състав на 555-а спасителна ескадрила, авиобаза Тъксън, Аризона. Тя лети на вертолети HH-60G Pave Hawk и нейните пилоти се учат да маневрират отбранително и нападателно при среща с Ми-24. Причината за избора на Ми-24 за „спаринг-партньор“ е прозаична – според командира на звено от ескадрилата, капитан Кърт Уолин, вертолетът лети в близо 48 страни и някои от тях са потенциални противници на войските на САЩ, разположени по света. Тази подготовка е част от курса за обучение на летателния състав на ескадрилата (специализирана за изпълнение на мисии за бойно търсене и спасяване с висок риск) за командировки по света, в места, където действат въоръжените сили на САЩ. Към материала има и интервю с български специалист по техническо обслужване на Ми-24, който се грижи за изправността на екс-българските машини в Ланкастър. Той разказва за тяхното възстановяване в летателна годност, текущата поддръжка и бъдещите модификации.

В материала също се споменава и за дейността на другата компания в САЩ, Vertol Systems Company (VSC), регистрирана в Хилсбъро, щата Орегон, също експлоатира няколко бивши български Ми-24 с възстановена летателна годност, но конкретна информация за тях липсва. Според регистъра на FAA компанията VSC има регистрирани пет бивши български вертолета. Това са бившите български 102, 103, 104, 106 и 114, закупени през 2003 г. Поне един от тях, бившият борд 114, летеше към 2010 г. с американската цивилна регистрация N114VS, а към 2020 г. вече лети и 103 с регистрация N103VS. Те се ползват по оригиналната идея на VSC, заради която са закупени – да служат като „агресори“ при реалистични военни учения на американски авиационни и наземни военни части, като симулират евентуалния противник.

Следваща тема е отново за екс-българските Ми-24 в чужбина – за първите две машини в африканската държава Кот д’Ивоар, 124 и 126, доставени през април 2004 г. Те са възстановени и летят с украински екипажи. Вертолетите имат кратък живот, защото са повредени тежко от фрески войници след събитията от ноември 2005 г.

Експлоатацията на екс-българските Ми-24 в чужбина е тема и на следващия материал, където се описва втория живот на машините, доставени на африканската държава Мали – общо шест броя, в периода 2007 – 2012 г. Също са заедно с машините са осигурени български летателен и инженерно-технически състав за експлоатацията им – предимно старозагорски кадри с голям опит, наскоро излезли в пенсия, както и кадри от завод „Георги Бенковски“.

Първите два Ми-24 за Мали, бившите 117 и 119 (получили малийските военни регистрационни знаци TZ-404 и TZ-405 съответно), преминават бърз ремонт и пребоядисване в завод „Георги Бенковски“ в Граф Игнатиево до Пловдив, преди да заминат за Мали през септември 2007 г. Те са транспортирани с товарен самолет Ан-124 „Руслан“ на руската авиокомпания „Волга-Днепр“, с директен полет от Пловдив до Бамако. Още четири машини са доставени по същия начин в Мали – две в края на 2009 г. и още две през 2012 г., но след като преминават КВР в завод „Летец“ в София. Три екс-български Ми-24 са продадени на африканската държава Кот д’Ивоар – това е 121, доставен 2017 г., последван през 2018 г. от две машини – 131 и 132. След това още две машини заминават за Буркина Фасо през 2018 и 2019 г. – 129 и 112.

Как може да се сдобиете с новата книга?

Може да я поръчате онлайн от нашите партньори Aviation Gifts или може да я купите в София от вестникарниците на ъгъла на улиците „Граф Игнатиев“ и „Любен Каравелов“ и тази намираща се в подлеза на „Плиска“.

Свързани теми

Предишна публикация
35 години от първия полет на БТС-002
Следваща публикация
Германия подписа договор за нови 38 броя Eurofighter
509 прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

Първи самолети, първа война

Днес близо 115 години след появата на това чудо авиацията с гордост всеки българин може да отбележи приноса на първите дейци на родното въздухоплаване, донесли в малка България последните достижения на чисто новата технология за летене с апарати, по-тежки от въздуха.

4K прочитания

Щурмовиците Су-25 са приземени

Флотът от щурмовите самолети Су-25 от състава на българските ВВС е приземен, поради изчерпване на междуремонтния им ресурс. Последните полети с типа са били изпълнени на 14 декември 2017 г. в Безмер.

19 прочитания

Първият Су-25 замина за ремонт в Беларус

Първият щурмови самолет Су-25 от състава на българските ВВС е заминал днес, 28 август 2019 г., за основен ремонт в Беларус. Това научи АЕРО от собствени източници, като информацията бе потвърдена и от МО.

2K прочитания

МиГ-21 в България – Началото

На 12 ноември 1963 г. майор Иван Бедрозов извършва първия полет с МиГ-21 в България. С това започва 52-годишната история на експлоатацията на типа у нас. С 227 доставени машини МиГ-21 е вторият по многобройност (след МиГ-15) боен самолет, който е бил на служба у нас. Да си спомним как започва историята на този знаменит изтребител у нас.

5K прочитания

Катастрофата с Ми-17 породи политически престрелки

Вчерашната катастрофа с военен вертолет Ми-17, при която загинаха двама пилоти, очаквано породи политически престрелки и коментари, но от тях е трудно да се очаква нещо конструктивно за измъченото състояние на въоръжените ни сили.

14 прочитания
Меню