Нова книга – „Ми-24 в България“

1K прочитания

Първата книжка от поредицата „Библиотека АЕРО“, наследник на специалните броеве, посветени на отделни бойни летателни апарати, които издавахме към списанието в периода 2008 – 2015 г., вече е факт. Тя е в обем от 120 страници, с над 250 снимки, 12 цветни профила и цена от 15 лв.

Какво може да намерите в нея?

Историята на Ми-24 в България започва с началните години – 1978 – 1980 г. – когато военното ръководство взема решение да закупи новите и модерни за времето щурмови вертолети Ми-24 и превържи първоначално една ескадрила от състава на 44-и вертолетен авиационен полк на летище Пловдив. В подробности е описано приучването в град Фрунзе (в бившия Съветски съюз), доставката на машините и тяхното начално усвояване. Тук особено ценни са спомените на командира на полка Григор Дамянов Георгиев, който проследява как преминават първите полети през 1979 г. и започването на масовото обучение на летци и техници през тези години. Той проследява как започва обучението за бойно използване, с първи стрелби с картечница и неуправляеми снаряди, първи пускания на бомби и противотанкови управляеми ракети. Косто Андреев Костов, заместник-командир на полка от онова време, също допълва картината, разказвайки за курса във Фрунзе и първия курс за приучване, проведен в България. Николай Николов, оръжейник, споделя своите спомени за усвояването на управляемото ракетно въоръжение.

Проследяването на историята продължава с периода 1981 – 1989 г., когато бойната вертолетна авиация преживява бурно развитие, с получаване на общо 44 вертолета Ми-24Д/В. Периодът започва с формирането на 13-и вертолетен полк бойни вертолети през 1982 г., но още преди, в състава на 44-и полк съставът на двете ескадрили преживява много събития – такива са местенето на летище Крумово през юни 1981 г., парадът над София на 9 септември 1981 г. и участието в голямото учение „Щит-82“. Тук отново Григор Дамянов Георгиев и Косто Андреев Костов описват в подробности подготовката и изпълняваните задачи. Следва формирането на новия полк и преместването му на Стара Загора през май 1983 г. Също така подробно разказват за това време инженерите Румен Неделчев и Венцислав Банев, щабният специалист Димитър Съйков както и младите тогава летци Стефан Петров и Иван Денев – бъдещи командири. Също така са представени и разказите на летците Кирил Кирилов, Любен Николов, Румен Зопов и бордния техник, инженер Тошко Тодоров.

Следващата част в историческа последователност обхваща периода 1990 – 1999 г. – началните години на генералните социално-политически и икономически промени. Разгледана е смяната на организационната структура от полк в авиационна база и проблемите, които среща подготовката поради намалените лимити на гориво и бързо растящият процент неизправни вертолети. Описано е и произшествието, при което е загубен единствения Ми-24 (борд 130) в България през януари 1996 г. Разгледано е ресурсното състояние на авиопарка на 23-а авиобаза към 1997 г. Представени са разкази на млади летци от ново време – Димитър Стефанов, Стефан Чумпалов и Юрий Желязков.

Периодът 2000 – 2010 г. е обект на разглеждане в четвъртата поредна част, където началото е поставено с преместването на личния състав и вертолетите в авиобаза Крумово.

Следва обзор на провалените модернизации на Ми-24 – двата опита, които завършват безславно, а първият и с финансови загуби. Също така в тази част е разгледано състоянието на авиопарка Ми-24 на други държави от Източна Европа, които в годините решават сходни проблеми с поддръжката, ремонта и модернизацията на своите вертолети – Чехия, Полша, Унгария, Сърбия и Македония.

Единственият опит за модернизация, при който има създаден прототип, демонстриран във въздуха, но не получил развитие, се разгледа в частта наречена „Проект „Сова – боен“ – напразният опит за модернизация“. Тук е описана предисторията на начинанието, започнато по инициатива на южноафриканската фирма АТЕ, работата по създаване на прототипа и неуспешния край поради липса на интерес към тази модернизация от страна на българското министерство на отбраната.

Следващата тема в изданието е посветена на усвояването на капитално-възстановителния ремонт в България, за което разказват инж. Румен Радушев и инж. Валентин Иванов, а подробности за облитането след ремонта споделя Григор Дамянов Георгиев. Също така тук са описани и развитията по ремонта и възстановяването на машините в последните години.

Камуфлажът в годините е тема, която е свързана с ремонта, описваща свободните вариации на защитното оцветяване на българските Ми-24 в годините. Освен със снимки, материалът е илюстриран с девет цветни профила, показващи как са изглеждали машините през годините.

Най-новите времена са следващата тема, покриваща периода от 2015 до 2020 г., когато Ми-24 започва отново да лети в авиобаза Крумово.

Следващата част е посветена на възстановяването и използването на трите екс-български Ми-24 в САЩ, закупени от Музея на Студената война в Ланкастър, щата Тексас. От трите машини, две (118 и 120) са възстановени в летателна годност съгласно американските изисквания към летателни апарати експериментален клас, и от 2010 г. първият от тях лети, а през 2011 г. започва да лети и втория. До ден-днешен те се поддържат в изправност и дори се използват по „военно предназначение“ – за имитиране на противник при учения с американски военни и предоставяне на курсове за запознаване с вертолетите за американски летци, които летят на тях с инструктор. И въпреки че вече не е българска собственост, благодарение на американските летци ентусиасти от Ланкастър той е запазен в същата окраска и опознавателни знаци, с каквито е летял в родните ВВС през 80-те години на миналия век. Последната известна акция, където машините от Ланкастър са наети да имитират противникови вертолети в курс на обучение, датира от януари 2020 г. Двата ексбългарски Ми-24Д са наети от ВВС на САЩ да се използват като имитация на противник с голяма реалистичност при обучение на летателния състав на 555-а спасителна ескадрила, авиобаза Тъксън, Аризона. Тя лети на вертолети HH-60G Pave Hawk и нейните пилоти се учат да маневрират отбранително и нападателно при среща с Ми-24. Причината за избора на Ми-24 за „спаринг-партньор“ е прозаична – според командира на звено от ескадрилата, капитан Кърт Уолин, вертолетът лети в близо 48 страни и някои от тях са потенциални противници на войските на САЩ, разположени по света. Тази подготовка е част от курса за обучение на летателния състав на ескадрилата (специализирана за изпълнение на мисии за бойно търсене и спасяване с висок риск) за командировки по света, в места, където действат въоръжените сили на САЩ. Към материала има и интервю с български специалист по техническо обслужване на Ми-24, който се грижи за изправността на екс-българските машини в Ланкастър. Той разказва за тяхното възстановяване в летателна годност, текущата поддръжка и бъдещите модификации.

В материала също се споменава и за дейността на другата компания в САЩ, Vertol Systems Company (VSC), регистрирана в Хилсбъро, щата Орегон, също експлоатира няколко бивши български Ми-24 с възстановена летателна годност, но конкретна информация за тях липсва. Според регистъра на FAA компанията VSC има регистрирани пет бивши български вертолета. Това са бившите български 102, 103, 104, 106 и 114, закупени през 2003 г. Поне един от тях, бившият борд 114, летеше към 2010 г. с американската цивилна регистрация N114VS, а към 2020 г. вече лети и 103 с регистрация N103VS. Те се ползват по оригиналната идея на VSC, заради която са закупени – да служат като „агресори“ при реалистични военни учения на американски авиационни и наземни военни части, като симулират евентуалния противник.

Следваща тема е отново за екс-българските Ми-24 в чужбина – за първите две машини в африканската държава Кот д’Ивоар, 124 и 126, доставени през април 2004 г. Те са възстановени и летят с украински екипажи. Вертолетите имат кратък живот, защото са повредени тежко от фрески войници след събитията от ноември 2005 г.

Експлоатацията на екс-българските Ми-24 в чужбина е тема и на следващия материал, където се описва втория живот на машините, доставени на африканската държава Мали – общо шест броя, в периода 2007 – 2012 г. Също са заедно с машините са осигурени български летателен и инженерно-технически състав за експлоатацията им – предимно старозагорски кадри с голям опит, наскоро излезли в пенсия, както и кадри от завод „Георги Бенковски“.

Първите два Ми-24 за Мали, бившите 117 и 119 (получили малийските военни регистрационни знаци TZ-404 и TZ-405 съответно), преминават бърз ремонт и пребоядисване в завод „Георги Бенковски“ в Граф Игнатиево до Пловдив, преди да заминат за Мали през септември 2007 г. Те са транспортирани с товарен самолет Ан-124 „Руслан“ на руската авиокомпания „Волга-Днепр“, с директен полет от Пловдив до Бамако. Още четири машини са доставени по същия начин в Мали – две в края на 2009 г. и още две през 2012 г., но след като преминават КВР в завод „Летец“ в София. Три екс-български Ми-24 са продадени на африканската държава Кот д’Ивоар – това е 121, доставен 2017 г., последван през 2018 г. от две машини – 131 и 132. След това още две машини заминават за Буркина Фасо през 2018 и 2019 г. – 129 и 112.

Как може да се сдобиете с новата книга?

Може да я поръчате онлайн от нашите партньори Aviation Gifts или може да я купите в София от вестникарниците на ъгъла на улиците „Граф Игнатиев“ и „Любен Каравелов“ и тази намираща се в подлеза на „Плиска“.

Свързани теми

Предишна публикация
35 години от първия полет на БТС-002
Следваща публикация
Германия подписа договор за нови 38 броя Eurofighter
1K прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

Русия стартира разработката на скоростен боен вертолет

„Вертолеты России” получиха поръчка на руското МО за стартиране на работа по създаването на скоростен боен вертолет (СБВ). Поръчката е била дадена на 24 август 2017 г., в рамките на оръжейното изложение „Армия 2017”.

Подписаха договор за логистична поддръжка за българските C-27J

Министърът на отбраната Красимир Каракачанов и вицепрезидентът по продажби и поддръжка за клиенти на италианската компания Leonardo размениха днес, 4 май 2018 г., Допълнително споразумение към Рамковото споразумение, сключено между Министерството на отбраната и италианската компания, за интегрирана логистична поддръжка на самолети C-27J Spartan и втори конкретен договор към рамковото споразумение. Това стана на церемония в Министерството на отбраната.

Еквадор получи първите си H145

Еквадорските ВВС са получили първите два вертолета Airbus Helicopter H145. Машините ще заместят предсрочно пенсионираните…
Меню