Сбогом, моя любов!

847 прочитания

Всяко нещо, което има начало, има и край. В България кариерата на еднодвигателния реактивен изтребител МиГ-21 започва на 12 ноември 1963 г., когато майор Иван Бедрозов за първи път излита и каца с току-що доставените бойни самолети МиГ-21Ф-13 от летище Граф Игнатиево. Отново там беше поставен и краят на 18 декември 2015 г., когато последните три машини от легендарното семейство изпълниха последния си полет в родното небе.

Събитието определено бе прието с голяма доза горчивина в редиците на ВВС, особено за летците, които до последно летяха на типа. Тежката истина е обаче, че МиГ-21 даде абсолютния максимум при службата си у нас и проблемът не е толкова в неговото пенсиониране, колкото в липсата на ясен негов заместник.

Последните полети
Последните полети с българските МиГ-21 бяха планирани за последния ден с планови тренировъчни полети в авиобаза Граф Игнатиево преди тяхното спиране за празничния сезон. Така на 18 декември на старта бяха извадени три машини – два МиГ-21бис (бордове 114 и 243) и една спарка МиГ-21УМ (борд 28). Това бяха и последните годни за полети изтребители от доставените общо 227 бройки у нас.

Последните летци пилотирали МиГ-21 у нас – (от ляво надясно) капитан Петър Димитров, капитан Александър Стайков, генерал-майор Румен Радев и майор Павел Джуров.

На борд 114 летя майор Павел Джуров, на 243 – капитан Александър Стайков. На спарката, борд 28, летя капитан Петър Димитров с инструктор генерал-майор Румен Радев, командир на ВВС. Планираното за деня бяха тактически прехвати, след което двата едноместни изтребителя изпълняваха типови атаки по спарката. Трите машини след това прелетяха в сгъстен строй над летището и се приземиха последователно малко преди 12 часа. Последен опря пистата капитан Стайков, с което влезе в историята като последния летец, който е приземил МиГ-21 у нас.

В най-добрите традиции трите изтребителя бяха посрещнати с воден салют, след което изрулираха пред стария щаб на авиобазата, където и установиха двигателите си.

Командването на ВВС успя да се пребори за това последните полети на МиГ-21 да бъдат отбелязани със скромна, но стегната и достойна церемония, на която присъстваха стотици ветерани от авиацията и няколко журналисти. Чест прави на Командването на ВВС, че се реши на подобна стъпка, с която да отбележи края на службата у нас на легендарния самолет. Трябва да отбележим, че в последните 20 години не един и два типа отидоха в историята някак скришом и със срам. Да си спомним МиГ-23 (изтребителите и ударните), Су-22, Ан-24/26, вертолетите Ми-2, Ми-8 и даже флотските Ми-14. Единствено в края на 2002 г. реактивните учебно-тренировъчни самолети L-29 бяха изпратени със скромна церемония в авиобаза Каменец. Същото важи и за закритите военни летища.

Сбогом

„Говоря за МиГ-21 като за жив човек, защото той е такъв. Хиляди и хиляди хора са посветили живота си на това да обслужват и летят на самолета. Затова той е жив, защото оживява изпод вашите ръце. Това не е последният полет на МиГ-21. Защото самолетът ще продължава да лети в нашите сънища и спомени. Той ще продължава да лети с отпечатъка, който е останал върху летците с характерните особености и техниката на пилотиране, в уменията, в навиците. И ние ще го носим в другите машини“, каза в емоционалното си слово полковник Димитър Петров, заместник-командир на 3-та авиобаза.

„Най-тежкият въпрос, който получих, бе: панихида ли правите на МиГ-21. Най-лесно беше да се скрия от това решение, защото то е адски трудно. Но трябва да съм честен с вас и най-вече да сме честни със самолета. В настоящата ситуация не може повече да удължаваме ресурса. Това го правим от 2001 г. Няма и къде да го ремонтираме. МиГ-21 не заслужава да избледнее безславно в историята. Той заслужава да излезе през парадния вход на военната ни авиация”, заяви категорично генерал-майор Румен Радев.

Командирът на ВВС благодари на присъстващите ветерани, че са изградили сегашните летци, за да бъдат те невероятни професионалисти. Той не пропусна да спомене хората от инженерно-техническия състав, които до последно, с безкрайно удължаване, без наличието на резервни части са ремонтирали самолета, за да изпълнява своите задачи. И най-важното – да пазят живота и здравето на летците. Генерал Радев благодари и на тези, които до последно летяха на този самолет с напълно осъзнат риск в името на една осъзната кауза.

„Младите момчета, които днес кацнаха с МиГ-21, от догодина ще продължат на МиГ-29. Аз съм сигурен, че той няма да бъде техният последен самолет. Чакат ги нови, много по-интересни неща. Така че гледаме напред”, гарантира командирът на ВВС.

„Чака ни борба, за да имаме правото да продължим да носим бойното дежурство с български летци и с български самолети. Защото, който и да дойде отвън, той ще пази територия, а българският летец е доказал, че защитава отечеството. Това са две несравними неща. Ние ще продължим да се борим всички доставки и ремонти на МиГ-29 да стават възможно най-бързо, надеждно и по най-изгодния за ВВС начин, лишен от всякаква идеология и политизиране. И ние ще продължим да се борим час по-скоро готовият проект за нов изтребител да влезе там, където му е мястото, за да се стартира процесът. Имаме уверението на правителството да вървим смело в това направление. Нашата идеология е простичка – това е сигурността на небето на България”, завърши словото си командирът на ВВС.

В рамките на церемонията по изпращането на МиГ-21 Командването на ВВС бе решило да предостави на ветераните, както и на днес служещите пилоти, инженери и техници, един от наличните МиГ-21бис (борд 392), на който можеха да оставят автографите си, като по такъв начин машината се превръща в безаналогов паметник на службата на МиГ-21 у нас. Можем само да се надяваме, че машината и посланията върху нея ще бъдат достойно съхранени за идните поколения.

Изтребителите МиГ-21 продължиха да дават бойно дежурство до последния ден на 2015 г. Не се стигна до вдигания по тревога (реални или учебни) и така полетите от 18 декември останаха наистина последни. Изтребителите ще се поддържат в оперативен резерв, което значи че ще им се извършат всички технически мероприятия.

А можеше ли още?
Пенсионирането на МиГ-21 породи полемика най-вече от гледна точка на това, дали типът можеше да служи още. В последните години МиГ-21 бе повече от полезен в ролята му на „патерица” на вечно проблемния откъм техническа поддръжка МиГ-29. Летците на еднодвигателния изтребител даваха своето в носенето на бойното дежурство, разтоварвайки колегите си. Няма две мнения, че това статукво бе задоволително, но и нямаше как да продължи вечно.

Истината е, че ако МиГ-21 се експлоатира и след изтичането на поредното му удължаване, то това трябваше да стане след преминаване на капитално-възстановителен ремонт. Просто машините не можеха да дават още, без да им се обърне сериозно внимание. Да припомним, че например спарката (борд 28) летеше и при удължен ресурс по часове над заложения междуремонтен ресурс. Двигателите също са с изтичащ ресурс.

Проведените проучвания показват, че буквално няма къде нашите МиГ-21 да бъдат ремонтирани. Заводът „Авионамс” (бивш ТЕРЕМ „Георги Бенковски”) на теория може да извърши подобен ремонт, но на практика е офшорна собственост (към момента на написването на текста през декември 2015 г. – бел. ред.), което го ограничава откъм възможности да участва в процедури за възлагане на обществени поръчки и реалните му възможности за ремонт на самолети са отдавна загубени и забравени. Румъния и Украйна също не са вариант поради редица технически причини, а ремонт в Русия е неприемлив по политически причини.

Така единственият друг вариант бе техническият ресурс на самолетите да бъде удължаван с процедури на ВВС, но това вече заплашваше да прескочи границата на разумен технически риск. Така и на експлоатацията на МиГ-21 трябваше да се сложи точка.

Полковник Христо Костов (Черното), който лети на типа от 1963 до 1987 г. и има над 2500 часа на него, написа върху борд 392: „Самолетът на ХХ век!”, и в думите си е абсолютно прав. Само трябва да си спомним, че ХХ век е свършил преди 15 години. Така и МиГ-21 трябва да отиде в историята.

***
Докато командирът на ВВС генерал Радев оставяше автографа си върху борд 392, представителният духов оркестър на Военновъздушните сили изпълняваше инструментална версия на „Сбогом, моя любов” на Васил Найденов (текст на поета Кръстьо Станишев). И ако трябва да обобщим чувствата на авиаторите, които изпращаха МиГ-21, то това май най-добре ще стане с най-известния куплет от песента:

„Сбогом, моя любов,
чуй, викам след теб.
Сбогом, моя любов,
аз не плача”.

Текстът бе публикуван в броя на АЕРО за януари 2016 г.

Свързани теми

Предишна публикация
Шестият ремонтиран Су-25 пристигна днес
Следваща публикация
Tomcat на половин век
847 прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

Турция е близо до подписване за Су-35

Турция е близо до сключването на сделка с руското правителство за покупката на многоцелеви изтребители Су-35. Това съобщава водещият турски вестник Sabah, цитирайки собствени неназовани източници.

Су-57 няма да участват във военните действия в Сирия

Прототипите на многоцелевия изтребител от следващо поколение Су-57, които се намират в момента в Сирия, няма да участват пряко в бойните действия там, а ще тестват различни свои системи в реалистични условия. Това съобщава днес, 26 февруари 2018 г. руският вестник „Коммерсантъ”.

50 години от първия полет на Concorde

Преди точно 50 години, на 2 март 1969 г., първия си полет изпълнява френско-британският свръхзвуков пътнически самолет Concorde.

Меню