Преди точно 85 години, на 5 март 1936 г., първия си полет прави легендарният изтребител Supermarine Spitfire.
Първият полет става факт от летището на Саутхемптън, където компанията Supermarine поддържа своя изпитателен център. На пилотското място на първия прототип е капитан Джоузеф Съмърс, главен тестов пилот на Vickers-Armstrong – компания-майка на Supermarine.
Прототипът носи регистрацията K5054 и е оцветен в светло синьо. Полетът продължава едва осем минути, колесникът не е пробран, но иначе, всичко преминава напълно нормално.
Създаването на Spitfire започва пет години по-рано. През 1931 г. Въздушното министерство на Великобритания пуска спецификация F7/30, за създаване на изтребител, който може да развие 400 km/h. По онова време компанията Supermarine е дребен играч на полето на британската авиационна индустрия, но главен неин конструктор е изключително кадърния Реджиналд Мичъл. За участие в конкурса е създаден изтребител моноплан под означението Type 224, който полита през февруари 1934 г., но за победител е избран биплана Gloster Gladiator.
Мичъл е разочарован, но убеждава собствениците на компанията да продължи да се инвестира в създаването на нов моноплан изтребител. Конструкторът решава да започне на чисто с проекта Type 300, като заимства конструкторски решения от няколкото скоростни водосамолета, които той създава за Supermarine в началото на 30-те.
Първоначалният проект не буди интерес във Въздушното министерство. Мичъл решава да усъвършенства още повече проекта си, като минава на закрит кокпит, ново елептично крило с тънък профил и новият 12-цилидров мотор Rolls-Royce PV-XII (по-късно станал известен, като Merlin). Най-важното е, че гигантът Vickers-Armstrong решава да лобира сериозно за новия изтребител.
На 1 декември 1934 г. Въздушното министерство дава поръчка на стойност 10 000 паунда за създаването и тестването на един прототип на база проекта Type 300.
Първоначалните изпитания на изтребителя показват, че той е доста добър, но далеч от перфектното. По машината има голям брой дребни несъвършенства, по които трябва да се работи.
Междувременно, изтребителят получава името Spitfire. Това става по предложение на сър Робърт МакЛиън, директор на Vickers-Armstrong. Думата е архаична в английския и означава, най-общо, необуздан, неудържим човек, като към края на XIX и началото на XX век се използва най-вече за описание на млади жени с буен и бунтовен нрав.
На 3 юни 1936 г. Въздушното министерство поръчва 310 броя Spitfire, но по това време все още не са приключили изпитанията на самолета. Когато това става факт, на масата са поставени редица проблеми, които трябва да се разрешат преди стартиране на серийното производство. Supermarine пък се чуди къде и как да произвежда изтребителя, защото няма свободен производствен капацитет.
Първият сериен Spitfire е облетян едва в средата на май 1938 г. – повече от две години след първия полет на прототипа. Забавяне, което за онова време е нещо необикновено.
Но както се казва, останалото е история. Spitfire бързо се превръща в предпочитан изтребител за Кралските ВВС. Той добива бойната си слава по време на Битката за Англия, където изиграва решаваща роля. Той се превръща и в единственият британски боен самолет, който се произвежда преди началото на Втората световна война, произвежда се без прекъсване по време на целия конфликт, а последният Spitfire слиза от поточната линия чак през 1948 г. За това време са сглобени 20 351 броя от машината.
За съжаление, Реджиналд Мичъл не доживява да види гигантския успех на своето отроче. Той умира на 11 юни 1937 г. след продължително боледуване на едва 42-годишна възраст.
