– Как изглеждат българските ВВС в момента?
– В периода от годината, в който отбелязваме най-светлите християнски празници и празника на Българската армия, българските Военновъздушни сили са боеготови и мотивирани да пазят неприкосновеността на българското небе и да изпълняват заповяданите мисии и задачи, в името на изконните християнски ценности и националните интереси. В това ще могат да се убедят българските граждани, когато на самия празник 6 май, а преди това и по време на подготовката, ние ще бъдем в небето и ще демонстрираме своите способности с преминаване на самолети и вертолети над град София и други градове в страната.
В момента, българските Военновъздушни сили са на прага на технологичен преход на изтребителната авиация, който стартира със сключването на договорите за придобиване на самолет F-16 Block 70. В положителна посока се развива и проектът за придобиване на нови 3D радари, който следва да премине през процедури на одобрение от Министерския съвет и Народното събрание. От ключово значение през този период ще бъде балансирането на съвременните оперативни изисквания и налични способности, и тяхното адаптиране и обхват на модернизационните усилия за посрещане на бъдещите предизвикателства и заплахи за националната сигурност.
В този ред на мисли, ВВС ще насочат своите усилия за запазване на съществуващите способности до придобиване на минимално необходимите способности за изпълнение на заповяданите мисии и задачи. Като пример в тази посока може да се посочи модернизацията на самолети Су-25 и дейностите по поддръжка на летателната годност на изтребителите МиГ-29, които ще продължат да бъдат гръбнака на българската бойна авиация в периода до пълното усвояване на новия самолет.
Постоянни са усилията ни и по отношение на поддържането в изправност и модернизация на военнотранспортната ни авиация, която разполага със съвременна авиационна техника. Това налага прилагането на нови ефективни подходи в осигуряването на летателната годност на този тип авиационна техника, включително и присъединяване към многонационални съюзни инициативи.
В този смисъл, мога да кажа, че българските ВВС са динамично развиващи се и стремящи се да постигат установените международни стандарти по отношение на необходимите способности, в рамките на разполагаемите ресурси.
– В доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2020 г., за пореден път е написано, че ВВС не успяват да изпълнят планирания си нальот. За 2020 г. е изпълнено 84% от планираното. На какво се дължи това?
– Изпълнението на планирания за годината нальот на военните пилоти е производна на комплексното влияние на множество фактори, от които на водещо място и през миналата година може да се открои количеството изправна авиационна техника. Въпреки инвестициите на финансови средства и човешки усилия за осигуряване поддръжката на авиационната техника, броят на самолетите и вертолетите бе значително под необходимия за постигане на установените стандарти за подготовка на летателния състав.
Вследствие на пандемията от COVID-19, ограниченията наложени от Правителството, както и поради заболяване на част от летателния и осигуряващия състав, беше намален интензитетът на провежданата летателна дейност.
Последиците от COVID-19 и липсата на достатъчна изправна авиационна техника се отразиха на прекъсванията на летателния състав по видове подготовки и видове условия, а оттам и на изпълнението на план-графиците за летателна подготовка.
– В същия доклад четем, че за 2020 г. има четири сериозни инцидента и 30 авиационни инцидента. Ако следим тези показатели в годишните доклади, виждаме че нивото сякаш не се променя през годините и не може да се определи, като ниско, предвид не големият нальот, който се прави в българските ВВС. На какво се дължи това?
– На първо място ще отбележа, че разследването на авиационни произшествия с военни въздухоплавателни средства има единствено за цел предотвратяването им в бъдеще, без да се установява степен на вина или отговорност. Основният приоритет пред българските ВВС е запазването на живота и здравето на личния състав и изправността на авиационната техника.
За последните пет години в българските ВВС са допуснати една катастрофа и само осем сериозни инцидента.
За анализ на допуснатите авиационни произшествия се използват количествени и качествени показатели на нивото на безопасност, като към количествените показатели се причислява броят на авиационните произшествия, а към качествените се отнася тежестта на авиационното произшествие.
Според статистиката за периода след 2016 г., през 2020 г. по количествен показател, броят на авиационните произшествия е най-малък.
По качествен показател най-тежка за българските ВВС е била 2018 г., когато е допусната катастрофа и двама български летци загубиха живота си.
В тази връзка докладването и разследването на голям брой авиационни инциденти, набелязването и изпълнението на мерки за недопускане на повторяемост значително способстват за повишаване на нивото на безопасност на полетите в българските ВВС.
– Как виждате бъдещето на изтребителите МиГ-29? Ще останат ли на служба до края на жизнения им цикъл или ще бъдат изведени от въоръжение преди това? На каква база може да се вземе едно подобно решение?
– Към момента самолет МиГ-29 е единственият изтребител на въоръжение в българските ВВС, който независимо от широкия спектър на предизивикателствата, свързани с осигуряване на поддръжката му, успешно изпълнява поставените национални и съюзнически задачи. Считам, че въпросът за периода на експлоатация на МиГ-29 не следва да бъде пряко обвързан само с договорите за придобиване на самолетите F-16 и хипотезата за тяхното светкавично усвояване и постигане на необходимото ниво на оперативни способности.
Резултатите от приключилия наскоро Стратегически преглед на отбраната и разработените дългосрочни планове за развитие на въоръжените сили са показателни, че българските ВВС следва да притежават способности за гарантиране на въздушния суверенитет на страната. За да продължим успешно да изпълняваме тази задача, ние търсим решения, които ще ни позволят да бъдем адекватни на динамиката в съвременната реалност и гъвкави за посрещане на всички възможни предизвикателства в процеса на придобиване и усвояване на новия самолет.
– Вертолетната авиация все още разчита на все по-остаряващите Ми-17 и Ми-24 и техните проблеми (като качество) ремонти. Има ли визия ВВС за тяхната замяна?
– Всеки вид въоръжени сили се стреми да модернизира или заменя технологично и технически остаряващото въоръжение и техника, но това се случва в рамките на разполагаемия финансов ресурс и в зависимост от приоритетите за постигане на способности. В този смисъл, ВВС има визия за поддържане на способности за въздушен транспорт и пожарогасене от въздуха, както и за оказване на непосредствена огнева поддръжка, но това ще става в рамките на формулираните приоритети в Програмата и Плана за развитие на въоръжените сили, а замяната на конкретните платформи ще зависи от разполагаемите ресурси.
– Ремонтът и модернизацията на Су-25 е безспорен успех. Планира ли се по-нататъшна модернизация на тяхната комуникация и опознаване, за да имат по-пълна оперативна съвместимост и отговарят на стандартите на НАТО?
– С изпълнения в Беларус ремонт е обновено радиоелектронното оборудване на самолета, което ще позволи освобождаване на част от използваните от военната авиация честотни канали. С това ще бъдат покрити изискванията за съгласувано въвеждане на гласови комуникации въздух-земя в Единното европейско небе.
Новият прицелно-навигационен комплекс и системата за управление на въоръжението повишават способностите на самолета, като се придобиват нови способности за използване на съвременно бомбово и ракетно въоръжение с повишена точност при въздействие от по-големи височини и дистанции.
Извършената модернизация позволява поддържане на способностите на ВВС за въздействие по земни и морски цели и в краткосрочен план не се планират допълнителни дейности по дооборудване на самолетите Су-25.
– С придобиването на леки витлови учебно-тренировъчни самолети Zlin Z242L и обособяването на ВВВУ „Георги Бенковски“, как ще изглежда пътят, който ще извърви един младеж, за да се превърне във военен пилот?
– Придобиването на леки витлови учебно-тренировъчни самолети предполага промяна на модела на летателно обучение. Съвместно с Висшето военновъздушно училище предвиждаме използването на новия самолет през първоначалния етап на летателната подготовка на курсантите-летци, който стартира с т. нар. „скрийнингови полети“. Това ще позволи извършването на правилна преценка на индивидуалните качества и възможности на всеки пилот и определяне в последващия процес на селекция на съответния профил авиация за продължване на летателното обучение. Обмисляме също възможността, на този етап курсантите-летци да преминат теоретична и летателна програма в одобрената организация към ВВВУ, за лицензиране и получаване на цивилен сертификат PPL, съгласно изискванията и стандартите на Европейската агенция за авиационна безопасност.
Значително по-ниските експлоатационни раходи на новия самолет Zlin 242 ще позволят натрупването на по-голямо количество нальот за първоначално обучение на курсантите-летци, което ще рефлектира в минимизиране на разходите при преминаването на следващия етап на летателно обучение на самолет РС-9М. Поради специфичните летателно-технически характеристики и оборудване, и възможности за изпълнение на широк спектър от задачи, това е самолет, който ВВС ще продължи да експлоатира като основна платформа за усъвършенстване на летателната подготовка на курсанти-летци и млад летателен състав, определени за изтребителната и щурмовата авиация.
В последният етап на летателното обучение на тези летци, който следва да осигури преход и необходимата подготовка за приучване на боен самолет, ВВС ще продължи да разчита на реактивните учебно-тренировъчни самолети L-39ZA. По този начин учебната авиация, която винаги е била сред основните приоритети на ВВС, ще гарантира изпълнението на пълен цикъл на летателно обучение и солидна подготовка на летателния състав преди преминаване в бойните формирования.
– Войната в Нагорни Карабах през есента на 2020 г. показа успешно редица нововъведения – масово използване на бойни безпилотни апарати и масово използване на баражиращи боеприпаси. Видяха се и стари истини – нужда от надеждна система за ПВО, отлично радарно покритие и системи за РЕБ. Къде стоят българските ВВС на този фон?
– Действително, този конфликт илюстрира на практика тенденциите, които бяха развивани много агресивно в последните десетилетия. Беше доказано, че на бойното поле побеждава този, който притежава информационно превъзходство и високотехнологично оръжие, като успява да ги използва координирано, в синергия, за постигане на своите планирани цели и ефекти. Нещо повече, тези нови реалности се наблюдават и в други горещи точки – Сирия, Либия, Близкия Изток. Действия в подобен аспект се демонстрират и експериментират във военни учения и в нашия Балкански и Черноморски регион.
На този фон българските ВВС и респективно българските въоръжените сили не могат и не трябва да стоят без проактивна позиция. Ние във ВВС използваме интегрирания подход – изграждане на система, в която да имат своето място и развитие всички необходими способности. Изготвили сме визия, какво следва да включва тази система, като там са намерили своето място всички изброени аспекти – система за командване и управление, радарно покритие, системи за ПВО, системи БЛА и системи за противодействие на БЛА, електронна война и др.
Допълнително, дефинирали сме нашите изисквания за безпилотната платформа на ВВС и бойните възможности, които тя следва да притежава. Имаме оптимизма за нейното придобиване и тя е заложена в Плана за развитие на въоръжените сили до 2026 г. Активно участваме и във всички дейности, свързани със системите за противодействие на БЛА, които за нас са особено актуални във връзка с инфраструктурата, свързана с новия боен самолет.
Да, действително, към днешния ден, във ВВС може да се отчете, че имаме известно технологично забавяне, но от друга страна този факт ни дава шанс в момента да избираме от най-новото и най-доброто в света. Моите очаквания са, че подкрепени от военното и политическо ръководство, подобно на проекта за новия самолет, реализация ще получат и другите проекти на ВВС и то в аспект на интеграция на способностите, както в рамките на ВВС, така и в рамките на българските въоръжени сили.
– Ще имат ли скоро ВВС модерни 3D обзорни радари? Как изглежда проектът в момента (колко и какви радари) и докъде е стигнал той?
– Придобиването на нови трикоординатни радари е важна стъпка в процеса на модернизация на въоръжените сили, която ще окаже дългосрочен положителен ефект за развитието и поддържането на бойните способности на ВВС на Република България.
Придобиването на нови трикоординатни радари е продиктувано от необходимостта за изпълнение на дефинираните съюзнически стандарти и на непрекъснато нарастващите технологични изисквания на съвременните системи за командване и управление към способностите за предоставяне на детайлна, точна и защитена информация, които е невъзможно да бъдат постигнати от наличната радиолокационна техника от състава на ВВС, поради изтеклия ѝ технически и експлоатационен ресурс.
От стартирането на проекта до момента са изготвени редица документи, касаещи изследване на радарно покритие над България, развитие на способностите за радарно наблюдение на въздушното пространство на страната ни, тактико-техническите характеристики на радарите и др.
В съответствие с избрания вариант за изграждане на система за наблюдение на въздушното пространство и осигуряване с радарна информация на системата за командване и управление на ВВС, се предвижда проект „Придобиване на нови трикоординатни радари“ да се реализира на два етапа. През първия етап се планира придобиването на пет радара за далечно откриване и два радара за близко откриване, формиращи основно радарно покритие. С това се осигурява придобиването на минимални оперативни способности, спрямо извършените разходи и придобитите ползи. Вторият етап предвижда придобиването на още трикоординатни радари, които да заменят изцяло съществуващите в момента радари руско производство. По този начин ще се гарантира високонадеждна работа на радарите във високотехнологична мрежова среда, с което ще се изпълнят основните изисквания на съвременните системи за командване и управление за предоставяне на детайлна, точна и защитена информация.
Настоящият проект обхваща значителни по обем и сложност дейности, които изискват детайлно планиране и координация, обхващайки продължителен период от време. Отчитайки значителния финансов ресурс, необходим за реализация на първия етап от проекта, се предвижда доставката на новите радари да се извърши в срок до шест години след сключване на договор.
Реализацията на целия първи етап от проекта прогнозно може да се осъществи за период от 11 години, включващ дейности по приемане на решение от Народното събрание, по подписване на договор, по подготовка на инфраструктурата на радарните позиции и обучение на експлоатиращия състав, по доставка на радарите, 24 месечна гаранционна поддръжка и първоначална пет годишна интегрирана логистична поддръжка след изтичане на гаранционния срок. Срокът за доставка зависи от параметрите на сключения договор.
Към настоящия момент проектът за инвестиционен разход „Придобиване на нови трикоординатни радари“ е приет на заседание на Съвет по отбрана към Министерството на отбраната. В близко бъдеще се очаква да бъде внесен за одобрение в Министерски съвет и предложен за гласуване от Народното събрание.
Генерал-майор димитър Петров е роден на 26 юли 1966 г. в Тополовград. Завършва ВВВУ „Георги Бенковски през 1990 г. Започва летателната си кариера в 15-ти изтребителен авиополк на летище Равнец. След закриването на летището преминава в авиобаза Граф Игнатиево. Преминава през различни длъжности, включително командир на авиобаза Граф Игнатиево и от 12 октомври 2020 г. поема командването на българските ВВС. Завършил е военната академия „Георги С. Раковски“ и Командно-щабен колеж на ВВС в Университет за национална отбрана, Пекин. Генерал Петров е летец-пилот – първи клас. Пилотирал е самолети Zlin-42MU, L-29, L-39, МиГ-21ПФМ, МиГ-21бис и МиГ-29 и има пролетени над 1500 часа.
