55 години от първия полет на прототипа на Су-17

288 прочитания

Преди точно 55 години, на 2 август 1966 г., става факт първия полет на С-22И – прототип на изтребителя-бомбардировач Су-17.

Прототипът е пилотиран от легендарния летец-изпитател Владимир Илюшин. Полетът се осъществява от летището в Жуковский, край Москва. Първоначалният план е за бърз полет по кръга на летището, защото в района има ниска облачност, но по настояване на Илюшин летателната програма за първия тестов полет е променена в последния момент.

Първият полет продължава 32 минути, като са тествани основните системи на С-22И, включително и променливата геометрия на крилото. Илюшин е доволен от видяното. Следващият полет е проведен на 5 август. Така и тръгва изпитателната програма на новия изтребител-бомбардировач.

Работата по бъдещия Су-17 стартира в самото начало на 60-те години на миналия век. Основната идея е да се подобри наличния еднодвигателен свръхзвуков изтребител-бомбардировач със стреловидно крило Су-7Б. Главните проблеми на конструкцията са два – възможност за ефективна бойна работа само през деня и в прости метеорологични условия и твърде висока скорост на излитане и кацане, което води до използване на големи полоси.

В конструкторското бюро на „Сухой” е решено Су-7Б да получи ново крило с изменяема геометрия. С цел изпитание на новата схема е преработен сериен Су-7БМ, който получава новото крило. Прототипът става известен, като С-22И.

Изпитанията с машината вървят в периода 1966 – 1967 г., като е потвърдено, че летателните характеристики са значително подобрени. Пада скоростта на излитане и кацане, с използване на спирачен парашут може да се оперира от полоса с дължина до 700 m, далечината на полет е повишена с около 10%.

През декември 1967 г. „Сухой” получава задачата да подготви самолета за серийно производство. Все пак към конструкцията има още желания, което води до създаването на предсерийния самолет С-32. Той съхранява  голямото си сходството със С-22И, но е удължен с 0,8 m, получава гаргрот и ново остъкление на пилотската кабина.

С-32

Първият С-32 полита на 1 юли 1969 г. Серийното производство стартира малко по-късно, а първите С-32 постъпват в бойните части през май 1971 г. вече под индекса Су-17.

Су-17 преминава през няколко различни модификации. Базовият самолет се строи сравнително кратко. През 1972 г. в производство влиза подобрения Су-17М, който се задвижва от реактивен двигател АЛ-21Ф-3. За експорт моделът е известен, като Су-20. Су-17М2 получава нова авионика и се сглобява от 1974 до 1977 г. Експортните машини имат индекса Су-22. Су-17М3 (Су-22М за експорт) има допълнотелно подобрена авионика и се строи от 1977 до 1981 г. Финалният вариант е Су-17М4 (Су-22М4 за износ) и той се произвежда от 1981 г. Паралелно с това има и двуместни учебно-бойни варианти.

Производството на различните варианти на Су-17 продължава до 1990 г. Общо са сглобени 2867 броя.

Су-22 служи и в България. Между 1984 и 1988 г. са доставени общо 18 броя Су-22М4 и три Су-22УМ3К. Първоначално те служат в 26-ти разузнавателен авиополк Толбухин (днес Добрич), който през 1994 г. е преструктуриран в 26-та разузнавателна авиобаза. Със закриването на базата, през пролетта на 2001 г. последните български Су-22 са изпратени в авиобаза Безмер. Те служат там три години, като последният полет на Су-22М4 става факт през април 2004 г., а на следващия месец типа е изваден от щата на базата.

Български Су-22М4

Свързани теми

Предишна публикация
40 години от старта на сателита „България 1300”
Следваща публикация
40 години от първия полет на F-117
288 прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

50 години от първия полет на L-39

Преди точно половин век, на 4 ноември 1968 г., първи полет изпълнява първия прототип на реактивния учебно-тренировъчен самолет L-39.

Полските Су-22 – още осем години служба

Изтребител-бомбардировачът Су-22 на служба във военновъздушните сили на Полша (Sily Powietrzenje Rzeczypospolitej Polskiej) има още немалко живот и неголемият брой машини ще лети до 2025 г. Това става възможно благодарение на добрата техническа поддръжка и удължаването на ресурса от страна на местната авиоремонтна промишленост.

Меню