Тази година трябваше да видим рекорден прием във Висшето военновъздушно училище (ВВВУ) „Георги Бенковски”. Цели 25 места бяха отредени за най-престижната специализация „летец – пилот”. 22 от тях са за нуждите на MO, а останалите три места са за вертолетни пилоти за МВР. За последно е имало толкова много пилотски места през втората половина на 90-те години.
Обявяването на прием за толкова много курсанти по специализацията „летец – пилот” стана повод за предизборна гордост от тогавашния министър на отбраната Красимир Каракачанов. Припомняме и че година по-рано бе възстановено ВВВУ „Гeoрги Бенковски“ в Долна Митрополия, което в периода 2002 и 2019 г. съществуваше под форма на факултет в рамките на Националния военен университет „Васил Левски”.
Когато, обаче на 22 август от ВВВУ обявиха, че първокурсниците вече са прекрачили прага на училището, някак между другото бе съобщено, че не всички места за „летец – пилот” са били запълнени.
На запитване на АЕРО, от ВВВУ отговориха, че след кандидат-курсантската програма са останали 7 свободни места за нуждите на МО и една място за нуждите на МВР. Или практически 1/3 от предварително обявените места са останали незаети.
Защо пак стана така?
Ситуацията е практически същата, като през миналата година, когато местата бяха 16 (14 за МО и две за МВР), но накрая се намериха точно 10 кандидата (всички те за МО). И тогава, и сега, най-серозната (и практически единствена) цедка за бъдещите пилоти е авиолекарската комисия.
Според данните на ВВВУ, които бяха предоставени на АЕРО, по време на кандидат-курсантската кампания документи са били подадени от 114 кандидат-курсанти, от които 73 са заявили желание да учат по специализация „летец- пилот“. От въпросните 73 човека, обаче отпадат 56, обявени за негодни от авиолекарската комисия във ВМА. Така всички 17, които са получили медицинска годност, са приети за обучение за пилоти.
През миналата година, когато ситуацията бе същата, АЕРО поиска мнение от МО, относно факта, че практически всички, които преминат цедката на авиолекарската комисия, започват да се обучават за пилоти. Това, което тогава ни бе дадено от военното ведомство важи и днес:
„Подборът на кандидатите за курсанти се извършва след проверка на няколко етапа: решаване на два теста (общообразователен и чуждоезиков), изпит за физическа годност, психологическа оценка, медицинско освидетелстване. Впечатление прави отпадането от класирането за курсанти по медицински причини (особено за специализацията „летец-пилот“).
Проблем, който стои години наред е, че етапът – решаване на общообразователен и чуждоезиков тест – се отчита само за инженерните специализации. За специализацията „летец-пилот“ тези тестове на практика не влияят върху класирането, защото по-малко от заявените бройки преминават успешно през Централната военномедицинска комисия. Това не позволява да се включи в класирането интелектуалният потенциал на кандидатите за специализацията „летец-пилот“.
Накратко казано, желаещите да се обучават за военни пилоти у нас са малко, а ситото на авиолекарската комисия е достатъчно жестоко, което води до това, че определящо за влизащите по специализация „летец – пилот” не е интелектуалния потенциал, а здравословното състояние на кандидата.
В последните години се чуват гласове, че медицинските стандарти, които следва авиолекарската комисия във ВМА са неадекватни и трябва да се преработят. Факт е, обаче че тези стандарти не са се променили в последните десетилетия и защитниците им твърдят, че те работят точно така, както трябва – да отсяват само физически и психически годните за пилотската професия.
Източници на АЕРО в МО, обаче чертаят малко по-различна картина. Според тях, авиолекарската комисия е „държава в държавата”, с която трудно се излиза на глава. Дава се пример с въртенето на стол в продължение на 5 минути за проверка на вестибуларния апарат. В последните години се оказва, че това е сред изследванията, където отпадат най-много кандидати. Въпреки, че многократно е ставало въпрос, че изследването в този му вид е анахронизъм (надеждна проверка на вестибуларния апарат може да се направи и с по-кратко въртене), то продължава да се изпълнява в този му вид. Отделно, въпреки уж тежките изисквания, в последните години има няколко случаи на курсанти, които са приети по специализация „летец – пилот”, но по време на обучението им в Долна Митрополия с тях възникват здравословни проблеми, които ги правят негодни. Под сурдинка се говори и за това, че курсанти, а и офицери със сериозни здравословни проблеми, продължават да имат медицинска годност.
Ясно е, че в системата на авиолекарската комисия трябват определени промени. Това, обаче не променя един друг факт – здравословното състояние на младежите, които кандидатстват, често е трагично. Същите източници от МО споделят, че не са малко случаите на кандидати страдащи от сериозни хронични заболявания, които е би трябвало да са открити и лекувани отдавна, ако има нормална система на профилактична медицина в България. Нездравословният начин на живот сред младите, също се вижда ясно по време на медицинските изследвания.
„Командването на ВВВУ „Георги Бенковски“ е обезпокоено от здравословното състояние на младото поколение”, се казва в позицията, което училището изпрати на АЕРО.
От ВВВУ посочват, че проблемът не се изчерпва само с незаетите бройки за специализацията „летец – пилот”. За специализацията „Ръководител на въздушното движение“ също е останала една свободна бройка. От училището казват още, че през септември през авиолекарската комисия отново ще преминат трима кандидати и ако здравословното им състояние позволява, те ще запълнят част от свободните места.
Достатъчно ли са кандидатите?
73-ма кандидати за 25 места би било не е чак толкова лошо съотношение, за да се подберат кандидатите с най-добър умствен багаж, но както видяхме 77% от тях отпадат по медицински причини. Бакалските сметки показват, че за да имаме поне по трима медицинско годни кандидати за всяко от 25-те пилотски места, трябва да се кандидатират някъде между 300 и 350 души. Такъв наплив, обаче, в Долна Митрополия не са виждали от десетилетия.
Причините за това са ясни. Професията „военен пилот” не носи същия престиж, както преди 20 – 30 години. Други професии, най-вече в IT-сектора, обират основния умствен потенциал на нацията. За авиационните ентусиасти вратите за реализация в цивилната авиация са широко отворени – стига да има желание да се рискува с първоначалната инвестиция за летателно обучение. Да не забравяме и че там медицинските летва е значително по-ниска, заплатите са много по-високи, а продължителността на курсовете за обучение е доста по-малка от 4-годишното курсантско обучение в Долна Митрополия. Пред малцината ентусиасти, които все пак искат да се реализира във сферата на военната авиация има и друга спирачка – перспективата за това да си пилот, който просто не лети.
През 2021 г. курсантите по специализацията „летец – пилот” се сблъскаха с това от първо лице. Липсата на изправни учебно-тренировъчни самолети доведе до това, че летателен стаж имаше само за четвъртокурсниците. Курсантите първи курс не летяха (за тези от втори и трети курс също няма полети, но по програма), защото за тях нямаше изправни самолети.
Завършилите с няколко десетки часа, или трябва с години да гонят заветните 200 часа във въздуха, за да минат на боен самолет, или да се изправят пред това да са вечните втори пилоти във вертолетната авиация. Перспектива за по-бърза реализация има само в транспортната авиация, където има редовна летателна дейност, и не е изненадващо, че тази година първенците на випуска от ВВВУ избраха да служат в 16-та транспортна авиогрупа Враждебна.
Трябва да се признае, че от страна на МО има известно старание да се набират повече кандидати за реализация във военната професия. Беше възстановено и ВВВУ, като надеждите бяха, че това ще издигне престижа на пилотското обучение в армията. Беше вдигната дори максималната възраст за кандидатстване до 31 години. Процедурата за кандидатстване също се улеснява.
Това, обаче явно не е достатъчно.
Какво може да се направи?
Министерство на отбраната трябва да засили и модернизира рекламната кампания за набиране на кандидат-курсанти, особено в пилотския профил. Само по себе си, това няма да помогне, ако ситуацията във военната авиация продължава да е все така трагична и пред младите да няма ясни перспективи за развитие в професията.
А това е една значително по-сериозна задача, за чието решаване в момента сякаш няма политическа воля.
Със сигурност, обаче, трябва да се работи за модернизацията на ВВВУ – и като материална база, и като преподавателски състав. И по двете линии, училището е застинало във вече не чак толкова близкото минало и културният шок, който младежите изживяват при прекрачване на прага, е сериозен.
МО трябва да продължава да вдига и възнаграждения на военнослужещите, защото все още стартовата заплата на лейтенант не е кой знае, колко по-голяма на касиерка в голям хранителен магазин от чуждестранните вериги.
Очевидно е, че в МО трябва сериозно да се замислят над това, че за втора поредна година не успяват да запълнят бройките за най-престижната специализация във ВВВУ. Ако военното ведомство е изправено пред ясна тенденция за липса на достатъчно кандидати, то ще са нужни много категорични мерки и то съвсем скоро. Иначе липсата на пилоти ще се усеща все по-силно.
