КСНС и военната авиация

389 прочитания

Провелият се днес, 15 февруари 2022 г., Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС) при президента Радев начерта мерки за усилване на отбранителните способности на България. Какво значи всичко това за развитието на военната авиация?

Съветът продължи около пет часа и в него участва президентът Радев, премиерът Кирил Петков, министъра на отбраната Стефан Янев, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, председателят на Народното събрание, министрите на външните и вътрешните работи, представители на всички парламентарно представени партии и коалиции, шефове на служби.

Темата на заседанието бе „Рискове и заплахи за националната сигурност на Република България. Състояние на Въоръжените сили. Необходими мерки“. То става факт на фона на напрежението между Украйна и Русия.

„В рамките на заседанието бе анализирано състоянието на Въоръжените сили на Република България с оглед тяхната роля за гарантиране на суверенитета, сигурността и независимостта, и защитата на териториалната цялост на страната. Очертани бяха областите с определени дефицити от способности и технологично изоставане в тяхното развитие, породени от недостатъчно финансиране и ограничения в нормативната уредба”, се казва в общата позиция на участниците в КСНС, която Радев изчете след заседанието.

Стига се до извода, че темпът на модернизация на Българската армия не съответства на съвременните предизвикателства. Проектите за модернизация на видовете Въоръжени сили не се развивали балансирано.

„Констатирано е забавяне в изпълнението на договора за придобиване на нов боен самолет, а процедурата по проекта за придобиване на бойна машина на пехотата е прекратена. В сключените договори са неглижирали част от първоначално заложените способности в Проектите за инвестиционни разходи, приети от 44-то Народно събрание”, се казва още в становището.

Въпросът със забавяне доставката на F-16 явно е бил сериозно разискван, след като е отбелязан в становището накрая. Интересна е забележката, че по сключените договори има неглежирани способности на фона на приетото в инвестиционните разходи. Може да се спекулира, че става въпрос за многоцелевите способности на българските F-16 – така бе заложено в инвестиционния проект, но както е добре известно, в сделката от юли 2019 г. няма никакви управляеми оръжия „въздух – земя”. Такова въоръжение трябва да се закупи допълнително.

Обръща се внимание, че проблемите в сектора на отбраната води до загуба на способности, неизпълнение на поети съюзни ангажименти, нарастващ риск за здравето и живота на военнослужещите и налага осигуряване на необходимите ресурси за поддържане на наличната техника и въоръжение до момента на постъпване на нови такива.

„Постигнат беше консенсус за необходимостта от преодоляване на дефицитите от способности и за развитие на съвременен отбранителен потенциал на Въоръжените сили на Република България в рамките на ЕС и НАТО”, се казва още в становището.

Ето какви са мерките, около които се обединиха участниците в КСНС:

1 – Изпълнителната власт да предложи, а законодателната да обсъди промени в нормативната уредба, позволяващи:

– ускоряване на процедурите, свързани с модернизацията на Въоръжените сили и поддръжката на наличното въоръжение и техника;

– преодоляване на некомплекта от личен състав и издигане на престижа на военната професия.

2 – Изпълнителната власт да разработи приоритизирана, ресурснообезпечена и съответстваща на тенденциите в развитието на съвременните технологии „Инвестиционна план-програма до 2032 г.“, съобразена с целите и плановете за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2032 г.;

3 – Министерски съвет да анализира възможността за актуализиране на приетия през 2017 г. „Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от брутния вътрешен продукт на Република България до 2024 г.“ така, че крайната цел да бъде постигната още през 2023 г.

4 – Министерски съвет да осигури финансови ресурси за поддръжка на съществуващото въоръжение и техника, с приоритет недопускане загуба на способности за контрол на въздушното и морско пространство на Република България.

5 – Изпълнителната власт да предприеме действия за преодоляване на изоставането и ускоряване на придобиването на нова техника по вече сключени договори за модернизация на Военновъздушните и Военноморските  сили, както и за стартиране на проекта за модернизация на Сухопътните войски.

6 – Министерски съвет да оцени възможността за създаване на Целеви инвестиционен фонд за модернизация на Въоръжените сили, в който да постъпват както неусвоени в предходни години средства по инвестиционните проекти за модернизация, така и средства от приходната част от бюджета на Министерството на отбраната.

7 – Изпълнителната власт да предприеме стъпки за включването на България като пълноправен член във фонда на НАТО за иновации и пълноценно използване участието в акселератора на иновации на НАТО, наречен DIANA (NATO’s Defence Innovation Accelerator for the North Atlantic).

Струва си да се обърне внимание на точките 4 и 5.

Точка 4 значи, че участниците в КСНС са приели, че поддръжката на изтребителите МиГ-29 трябва да продължи, като не трябва да се губят способности за изпълнение на задачата по „ер полисинг”. В последно време атаките срещу продължаващата експлоатация на изтребителите от този тип се засилват, като в тях участват, както депутати от ДБ и ГЕРБ, така и анализатори, коментатори и неправителствени организации гравитиращи около тези партии.

Остава въпросът дали правителството ще успее да намери начин да поддържа изтребителя максимално ефективно и безболезнено от геополитическа гледна точка.

Точка 5 може да се гледа, като декларирано желание за нормализиране на обстоятелствата около придобиването на изтребителите F-16. А именно, бавенето около тяхната доставка и изграждането на инфраструктурата в авиобаза Граф Игнатиево. Дали по тези теми правителството може да свърши нещо реално, е въпрос без ясен отговор, предвид, че много от проблемите там се коренят в договори сключвани по времето на кабинета „Борисов 3“.

Свързани теми

Предишна публикация
Президентът обсъди изграждането на системата за HEMS
Следваща публикация
Борисов настоя веднага да се купят още осем F-16
389 прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

Свръхнатоварване в бойното дежурство отчитат в Граф Игнатиево

На 11 януари 2018 г. в авиобаза Граф Игнатиево се проведе годишният анализ на подготовката на личния състав от базата в присъствието на командира на Военновъздушните сили генерал-майор Цанко Стойков. Това съобщиха от авиобазата.

45 години от първия полет на F-16

Днес, 20 януари 2019 г. се навършват 45 години от първия полет на прототипа на F-16, който е изпълнен от авиобаза Едуардс, Калифорния. Пилот е Фил Ойстрейкър.

МиГ-29 катастрофира в Полша

Изтребител МиГ-29 от състава на полските ВВС е катастрофирал тази нощ при изпълнение на тренировъчен полет. Пилотът му е загинал.

Бригаден генерал Лалов се опасява, че недостатъчния ресурс ще доведе до сериозни проблеми

Командирът на 3-та авиационна база Граф Игнатиево бригаден генерал Иван Лалов изрази опасение, че недостатъчния ресурс на изтребителите МиГ-29 ще доведе до сериозни проблеми в летателната подготовка през следващата година. Това каза той днес, 21 декември 2017 г., пред Нова телевизия.

Меню