Смесени сигнали от поредното заседание на „Комисията „Gripen”

12 прочитания

Смесени сигнали дойдоха от „Комисията „Gripen” след поредното ѝ заседание, което се състоя днес, 14 септември 2017 г. Прехвърчаха обвинения за неправомерно изключване на F-16 от състезанието, наличието на секретни оферти за нови изтребители и пълна неяснота за това, какво следва в процеса за избор на нов изтребител.

На днешното заседание бяха изслушани бившият служебен военен министър Велизар Шаламанов и командирът на ВВС генерал-майор Цанко Стойков. По предварителна програмата трябваше да бъде изслушан и министъра на отбраната в служебния кабинет „Герджиков” Стефан Янев, но той отсъстваше поради предварителен ангажимент.

От изслушването на генерал Стойков стана ясно, че е имало проблеми в оценяването на офертите, тъй като страните не са давали пълна информация. Били са изпращани допълнителни запитвания, на които САЩ и Португалия не са отговорили първоначално, а след това са дали отговор, който е оценен като недостатъчен. Председателят на комисията Емил Христов (ГЕРБ) обаче заяви, че отговор (поне на част от въпросите) все пак е бил получен.

Христов изнесе и информацията, че през февруари 2017 г. е била получена четвърта оферта за новопроизведени изтребители, които са влизали в бюджета от 1,5 млрд. лева. Тя обаче не е била разгледана. Командирът на ВВС заяви, че действително има такава оферта, но тя не включва въоръжение, обучение, логистика и други съпътстващи стоки и услуги и ако то се включи, офертата надхвърля с много нашите възможности. Детайли по офертата, като например от коя страна идва тя и за какъв тип е, не бяха дадени, тъй като офертата е класифицирана информация.

Вероятно се касае за новопроизведени F-16C/D, чийто цена само за изтребителя, би била в рамките на бюджета. В същото време България иска за 1,5 млрд. лева да купи осем изтребителя, наземно оборудване, тренажор, обучение, логистика за три години и оръжеен пакет „въздух-въздух” и „въздух-земя”.

„Стана ясно, че е променено решението на Народното събрание. В проекта, който е гласувал парламентът, има задължителни изисквания, които са в таблица 3. Задължителните изисквания никой не може да ги промени, освен с ново решение на Народното събрание. Към задължителните изисквания е добавено ново – схема за плащане. Схемата за плащане е на страница 27 от проекта и тя е означена като примерна т.е. тя не е условието, което ще може да дисквалифицира един от участниците”, обясни след заседанието Христов.

Думите на председателя на комисията не кореспондират точно с написаното в инвестиционния проект, който бе приет от 43-тото Народно събрание през юни 2016 г.

В подточка 5.2 „Начин на плащане” от въпросния документ е записано следното:

„След проведеното съгласуване се предвижда плащането да се осъществи като комбинация от авансово плащане и плащане след доставка (самолети, оборудване, въоръжение и т.н), за период от 6 години с примерно разпределение на плащанията, както следва: първа година (2016 г.) – 10 млн. лева; втора, трета и четвърта година – приблизително по 200 млн. лева на година; пета и шеста година – приблизително по 450 млн. лева на година”

Също така в цитираната таблица 3 от инвестиционния проект присъства и точка 7, която гласи „Съответствие на финансовата рамка за реализиране на проекта”. Въпросната рамка е разгърната в точка 5 „Финансово-икономически параметри” на документа, където присъства и вече цитираната подточка 5.2.

Така, при внимателен преглед на документа, който е одобрен от Народното събрание миналата година, твърдението на Христов не е издържано.

Емил Христов е заявил, че не би трябвало проекта да се рестартира, тъй като по него в последните пет години е свършена огромна работа и качествена работа, което било и оценката на експертите. Според Христов, обаче изпращането на нови искания за оферта (RFP) не може да се тълкува, като рестартиране на процеса.

„Рано е все още да коментираме какво бихме предложили на Министерството на отбраната, но във всички случаи ще предложим нещо, което ще му даде възможност да има равнопоставеност на всички доставчици“, заявява още Христов.

Председателят на комисията е заявил още, че на 20 септември комисията ще се събере за да обсъди своя окончателен доклад, който да бъде представен на Парламента до 28 септември. От това излиза, че комисията няма да изслушва повече участници в процесите по избор на нов изтребител.

За сега най-вероятен изглежда варианта в който Народното събрание ще препоръча пускане на нови запитвания за оферта (RFP) или директно преговори с тримата участници (F-16, Eurofighter и Gripen).

Свързани теми

Предишна публикация
Димитър Стоянов: Комисията „Gripen” следва да чуе още много неща, но явно не желае
Следваща публикация
Какво обсъждаше „Комисията „Gripen” на четвъртото си заседание
12 прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

До края на месеца вкарват в Парламента изтребителния инвестиционен проект

Актуализираният Инвестиционен проект за придобиването на нов изтребител трябва да бъде вкаран за обсъждане в Народното събрание до края на ноември 2017 г. Това се чете в отговор на парламентарен въпрос до министърът на отбраната Красимир Каракачанов.

ДПС решават във вторник за преговорите за F-16

Парламентарната група на ДПС ще реши във вторник, дали ще гласува „за” правителственото искане за стартиране на преговори за придобиване на F-16. Това заяви днес, 13 януари 2019 г., депутатът от партията Хамид Хамид в ефира на БНР, но и намекна, че най-вероятно решението ще бъде подкрепено.

Министър Каркачанов начерта опция за покупка на изтребители над бюджета

Министърът на отбраната Красимир Каракачанов начерта възможен сценарии, в който България купува боен самолет, чиято покупка ще излезе над отпуснатия бюджет от 1,5 млрд. лева без ДДС. Това направи той днес, 17 декември 2018 г. в ефира на „Канал 3”.

Премиерът Борисов: F-16 е по-добър

Премиерът Бойко Борисов заяви, че F-16 Block 70 е по-добър самолет от всички останали, които ни се предлагат. Така той предопределя избора за нов изтребител за ВВС, макар и да повтори на няколко пъти, че не желае да се меси в решението на комисията. Това каза той днес, 14 декември 2018 г., пред репортери в Брюксел.

Меню