Първите изпитания на новите турски ракети „въздух-въздух” Gökdogan и Bozdogan са вече изпълнени и са включвали пускове от наземни установки. Това съобщава Анадолската агенция.
Изпитанията са били проведени на полигон в района на град Синоп и са включвали неуправляеми пускове по балистична траектория от наземни установки. Ракетите са падали в Черно море и основната цел е била проверка на работата на ракетните им двигатели.
В края на 2018 г. се планират пускове от наземни установки с вече работеща система за управление. След това трябва да се пристъпи и към въздушни пускове и изпитания. Оптимистично се планира през 2020 г. двете ракети да постъпят на въоръжение в турските ВВС.
Gökdogan (Сокол скитник) е предназначена за близък бой, а Bozdogan (Малък сокол), която се използва за боеве извън зоната на визуален контакт.
Gökdogan има твърдоговривен ракетен двигател, който дава голяма тяга и има малка димна следа, като разполага и с управляем вектор на тягата, което гарантира висока маневреност, особено в крайния етап на полет. Главата за самонасочване е двуканална инфрачервена, която се рекламира с голяма устойчивост срещу смущения.
Bozdogan използва сходен двигател, но няма управляем вектор на тягата. Сходството между двете ракети продължава с използване на еднаква бойна глава. И двете ракети могат да се използват от стандартното пусково LAU-129.
Насочването на Bozdogan е радарно, като ракетата може да не получава допълнително насочване от радара на изстрелялия я изтребител. Захват на целта може да се получи и след изстрелването, като ракетата има дейта линк, през който може да се получава допълнителна информация от изтребителя. Bozdogan има режим за насочване по противниковите смущения.
Разработката и на двете ракети става по поръчка на турските ВВС, които смятат да интегрират ракетите на собствените си изтребители F-16, перспективният изтребител TF-X и теоретично на F-35. Разработката, която се води от 2013 г., е основно с цел осигуряване на независимост от САЩ при доставката на въоръжение.
