Изгубен и намерен

Вече повече от седмица Въоръжените сили на България провеждат една уникална операция – изваждането на останките на изтребител Messerschmitt Bf 109 (популярно известен и като Me 109) от състава на Въздушните на Негово Величество войски (ВНВВ). Какво беше намерено под ливадите на самоковското село Марица, чий е бил самолетът и какво ще се случи с намерените останки?
На тези и други въпроси търсим отговор в настоящия материал.

Новината, че край село Марица е открит самолет от времето на Втората световна война (ВСВ), излезе на 8 май 2018 г. във вечерната емисия на bTV. Останките са открити случайно на дълбочина от около 3 – 4 метра от багерист, който е правел дренажен басейн, в местност засадена с ягодови храсти. На телевизионните кадри бяха показани останки, включително и патрони, за които можеше да се предположи, че са калибър 13×64 mm. А това навеждаше на мисълта, че става въпрос за изтребител Bf 109G-6 – тип, който е масово използван от ВНВВ по време на Втората световна война, постъпил в България през януари 1944 г.

Веднага мястото е поставено под охрана, а на 11 май е издадена заповед на министъра на отбраната Красимир Каракачанов за сформиране на работна група, която да извърши оглед на намерените останки и да се поеме изваждането им.

Работната група е с ръководител полковник Калин Ценов, командир на База за специална техника на ВВС. В състава на групата влизат около 20 офицери, сержанти и войници от ВВС и Сухопътни войски, а оперативното ръководство се извършва от Съвместното командване на силите (СКС). Логистичното осигуряване е от ВВС. Районът се охранява от Военна полиция, а на мястото присъства и екип на Военно-медицинска академия поради опасния характер на работите, свързан с откриване на авиационни боеприпаси.

„Синхронизацията между ВВС, Сухопътни войски и СКС е перфектна!”, категоричен е ръководителя на групата полковник Калин Цанов.

От Минно-геоложкия университет е повикан специалист, който изготвя магнитно-геодезично изследване на района. Чрез него са установени магнитни аномалии, свързани най-вече с наличие на метални обекти под земната повърхност. Разбира се, най-голямата намерена аномалия е на мястото, където се е намирал двигателя на падналия Bf 109G.

Двигателят Daimler-Benz DB 605A-1 е изваден в понеделник (14 май 2018 г.). Първоначално той изглежда като буца пръст, но след бързо почистване се разкрива целия му блясък. Днес (17 май), работата в района продължаваше в пълна сила.

„Вървят съвместни действия между нас и Националния военно-исторически музей (НВИМ) по опознаване на артефактите, които се изкопават и установяване, както се е случило. Действията продължават, докато не приключим обследването на основание на магнитно-геодезичното изследване. Операцията би следвало да завърши в следващите няколко дни, но в заповедта на министъра на отбраната няма краен срок. За мен всичко ще приключи, когато намерим и извозим всички останки и заровим дупките, които изкопахме”, разяснява полковник Ценов.

Той също обясни, че част от земята, където се работи, е на частен собственик, от когото има разрешение за работа, друга част е общинска собственост, а трета е предадена на земеделски производител, който се оказа, че е роднина на военнослужещи от ВВС.

„Така, че нямаме никакъв проблем от тази гледна точка”, смята ръководителят на работната група.

Какво е намерено?

Най-големият елемент от падналия Bf 109, който е открит до момента е неговият 12-цилиндров обърнат V-образен бутален двигател Daimler-Benz DB 605A-1 с мощност от 1455 hp и работен обем от 35,7 литра. Масата на двигателя е около 750 kg. След почистване на място става ясно, че двигателят е чисто нов, с практически липсващи износвания. Не само това, но и потъването му в блатистата местност е фактически спряло корозията по него, поради липса на кислород. Въпреки, че е престоял под земята почти 75 години, моторът изглежда като нов, а по обясненията на участниците в операцията, дори е миришел на авиационен бензин и моторно масло. По двигателят има поне две пробойни, които говорят за поразяването на изтребителя от противников огън.

Изваждането на двигателя представляваше истинско предизвикателство, поради откриването му на дълбочинна над 4 метра заблатен терен в близост до коритото на река Марица.

Ръководителят на групата, полковник Ценов, лично ръководеше операцията по изтеглянето му на повърхността. Следва да се отбележи изключително важната роля на използваната съвременна специализирана техника, предоставена от Сухопътните войски, както и професионалната работа на личния състав на екипите за сапьорно и инженерно осигуряване под прякото управление на капитан Стоян Мечкаров.

Открита е главината на винта на изтребителя, както и цевта на 20-mm автоматично оръдие MG 151/20. Открити са близо 150 броя патрони калибър 13х64 mm от авиационна картечница MG 131. Изследваните от майор Дилян Неделчев, старши инженер по авиационно въоръжение в авиобаза Граф Игнатиево, авиационни патрони в калибър 13х64 mm са от два типа – осколочно запалителен трасиращ и бронебойно трасиращ, като със сигурност съотношението на лентоване е 2 към 1. Намерените стреляни гилзи от снаряди с калибър 20х82 mm, говори за воденето на въздушен бой, в подкрепа на което е установения характерен нагар в намерената цев. Цевта е със запазени нарези, факт говорещ за малкия настрел на оръдието. Открити са две гилзи от снаряди 20х82 mm от боекомплекта на авиационното оръдие MG 151/20 с видими следи от взривяване вътре в корпуса на самолета носител вследствие на възникнал пожар.

Открити са и голям брой по-малки метални останки, окабеляване, части от маслените радиатори, парчета плексиглас от остъклението на пилотската кабина и други. Има и стопени алуминиеви елементи, което говори за пожар след падането.

Със сигурност може да се каже, че намереното е много по-малко от частите на един изтребител Bf 109G-6. Липсват лопатите на винта, затвора на оръдието, както и картечниците MG 131. Останките от района на пилотската кабина са минимални, липсва колесника, липсва и опашната част и крилото.

Работната група е оптимистично настроена, че ще бъдат намерени още останки, но е ясно, че не малка част от изтребителя е била махната от мястото на неговото разбиване още през 40-те години на миналия век. По спомени на местни жители, почти веднага след войната останките от крилото и опашната част са били махнати от мястото и предадени за вторични суровини. Кметът на село Марица дори е предоставил приемно-предавателен протокол от 1 април 1946 г., който потвърждава тази версия и от който се вижда, че местни жители са предали на дружеството „Храноизнос“ 54 kg алуминиеви отпадъци и 50 kg железни отпадъци от паднал край селото самолет.

Чий е самолетът?

На откритият двигател DB 605A-1 се чете заводски номер 01102238. Моторът е произведен от Henschel-Flugmotorenbau GmbH, в германския град Касел.

С много голяма вероятност може да се твърди, че двигателят е бил монтиран на изтребител Bf 109G-6 със заводски номер 165024, произведен в самолетостроителния завод Wiener Neustädter Flugzeugwerke в австрийския град Винер Нойщат. Машината е от т.нар. „tall tail“ вариант. Това значи, че опашните плоскости на самолета, които са с по-големи габарити, са изработени от дърво и са по-тежки от плоскостите, изработени от дуралуминий. Това налага монтирането на противотежест между двигателя и главината на витлото, което от своя страна води до промени в маслената система на двигателя, поради намаления обем на масления резервоар. Именно намирането на тази противотежест (на снимката по-долу, оградена в червено) в изкопа в землището на село Марица, помогна за идентификацията на варианта на самолета.

Изтребителят със заводски номер 165024 е доставен на ВНВВ на 30 май 1944 г. в партида от 27 машини. Получава номенклатурен номер 130/7057 (това означава, че е 130-ят доставен Bf 109 в България, а числото 7057 е номенклатурния номер на изтребителя Bf 109).

След аварията, самолетът е бракуван с протокол от 25 август 1944 г., а със заповед № 437 от 26 декември 1944 г. на Командира на Въздушни войски, е снет от отчет.

Двигателят, открит на мястото има видима липса на износване по елементите на газоразпределителния механизъм на двигателя, както и по колектора на генератора. Това потвърждава, че самолетът е бил почти нов, към момента на падането си.

Кой обаче е пилотирал този Bf 109? За сега версията с най-голяма вероятност говори, че това е бил подпоручик Тодор Розев (1920 – 1990 г.). На 24 юни 1944 г. (по-малко от месец след доставянето на изтребителя във ВНВВ), той е свален след въздушен бой с изтребители P-38 Lightning от състава на 82-ра изтребителна група на ВВС на САЩ.

Подпоручик Розев се спасява с парашут като по чудо и описва случката в своите мемоари озаглавени „Спомени на летеца”, чието първо издание е от 1957 г. В тях той дава две изключително ценни сведения – първо, че самолетът му се разбива в землището на село Радуил. Това е съседното на Марица село. И второ, че самолетът му се забива дълбоко в земята.

Местоположението на свалените български и германски Bf 109 по време на боевете от 1943 – 1944 г. са, до голяма степен, известни. Няма друг паднал Bf 109 в района на селата Марица и Радиуил, което допълнително потвърждава, че машината най-вероятно е принадлежала на подпоручик Розев.

Какво ще се случи с останките?

„Възникват въпроси, какво се случва с нещата, които откриваме. Ние ги наричаме части от самолет, за представителите на НВИМ са артефакти. Опитвам се да разбера и двете страни, за сега нямам особен напредък, но се надявам до края на операцията да започна да виждам и двете гледни точки еднакво. Последните указания са, двигателя DB 605 да бъде транспортиран със съдействието на СКС, в НВИМ. Там трябва да се проведат последвалите действия около консервацията му и неговото излагане пред широката общественост. Относно големия брой намерени боеприпаси, в момента разговаряме с генерал Ортомаров и неговия екип. Те за сега възприемат нашата гледна точка, че боеприпасите са опасни, но и уникални от историческа гледна точка. Така, че е нормално тези боеприпаси да бъдат обезопасени в авиобаза Граф Игнатиево и след това да бъдат изложени в музеи”, заявява полковник Ценов.

На 17 май екипът на АЕРО намери извадения мотор DB 605A-1 да стои на открито. По него вече имаше множество следи от корозия, която се е образувала скоро след изваждането му от земята. До изданието ни достигна информация, че инженери от ВВС са искали да предприемат спешни мерки по консервацията на двигателя, който, отново повтаряме, е излязъл практически нов, но те са били възпрепятствени от представители на НВИМ, които са държали те да го консервират.

Действия по това направление от страна на НВИМ, обаче все още няма. Двигателят в момента е пълен с вода и състоянието му се влошава буквално с часове. Съвсем отделен е въпросът, кой има по-висока техническа компетенция да работи с открития DB 605 – инженерният състав от авиобаза Граф Игнатиево или консерваторите от НВИМ. За последните е абсолютна новост да работят със сложни агрегати, като открития мотор и най-вероятно не разполага с техническа документация, инструменти и способности да се погрижат за безценното свидетелство за тежките въздушни боеве от 1943 – 1944 г.

Надяваме се, че ръководството на Министерство на отбраната ще прояви благоразумие и ще предостави двигателя на компетентния инженерен състав от ВВС.

АЕРО получи информация, че за щастие, е била отхвърлена първоначалната идея да бъдат утилизирани (тоест, унищожени) всички намерени патрони от калибър 13×64 mm.

Трябва да се отбележи, че към момента Министерство на отбраната и Въоръжените сили полагат достойни усилия за изваждане на останките на изтребителя Bf 109. Въпреки, че в състава на ВНВВ е имало минимум 164 броя от този германски боен самолет, много, много малко е запазено от него у нас. Щастливото откритие край село Марица ще промени това.

Можем само да се надяваме, че намерените останки ще бъдат консервирани от експерти и изложени по най-добрия възможен начин.

Боят от 24 юни 1944 г.

Въздушният бой на 24 юни се развива, когато групата от 14 български изтребители Ме 109G (Bf 109G) от 3/6 орляк, излетяла от летище Божурище в 08,00 ч. под водачеството на поручик Стоян Стоянов и открива колона от девет групи бомбардировачи, всяка с по 20-30 самолета, охранявани от изтребители P-38 Lighting и P-51 Mustang. Както Стоян Стоянов споменава в мемоарната си книга си „Ние бранихме тебе, София“, неговата група взема 1500 метра превишение над американците, като прелита над техните колони, следващи в североизточен курс, идвайки откъм Боровец с посока Ихтиман – Панагюрище. При краткотрайно отдалечаване на изтребителната охрана, българските изтребители атакуват най-крайните и задни самолети. Някъде над Панагюрище и Копривщица българската група поврежда два бомбардировача, единият от които пада до Стрелча (връх Богдан в Средна гора). След това групата открива отделно летящ бомбардировач В-24, който е с противоположен курс на основно група (лети на югозапад). Водачът на българската група поручик Стоянов решава да се проведе атаки с всички млади пилоти.

Той атакува пръв, показва как се прави, и след това ръководи по радиото атаките на младите пилоти от групата, за някои от които това е първи въздушен бой. В групата е и подпоручик Тодор Розев, но за него това е вече втори боен полет, при който влиза в контакт с противника (в актива си той има още три бойни полета, но без контакт с противника). В предишния си бой от 11 юни той успява да свали бомбардировач В-24, връщащ се от задачи за бомбардиране на цели в Румъния, чиито останки падат до село Кошарево, Пернишко.

По време на атаките българските изтребители са атакувани от голяма група противникови самолети Р-38, които преминават през четворката за охрана и достигат до основната група, провеждаща все още атаки по бомбардировача. При този ожесточен бой са свалени два български изтребителя, и загива един пилот, фелдфебел Цвятко Загорски (в района на Елин Пелин), още един се спасява с парашут (Тодор Розев) и двама кацат принудително в района на Ихтиман (подпоручик Христо Кръстев и подпоручик Михаил Узунов), като единият от самолетите е напълно разрушен, а пилотът Кръстев е ранен тежко. Атакуваният бомбардировач В-24 пада в град Самоков. Според поручик Стоянов, в този бой има свален и американски изтребител Р-38, но това не е упоменато в официалния списък на въздушните победи на Въздушни войски.

Подпоручик Розев продължава атаките по бомбардировача и попада под ударите на противниковите изтребители. Ето какво разказва той в мемоарната си книга „Спомени на летеца“ (със съкращения):

„Те бяха съвсем близо зад мен и яростно връхлитаха отгоре ми. Първият „лайтнинг“ бе само на стотина метра! Червеният му нос нарасна дотолкова, че съвсем ясно забелязах главата на пилота зад бронестъклото. Видях дори черните дула на оръдието и четирите тежки картечници. Миг преди да запламтят, метнах рязко самолета встрани за започнах да маневрирам по вертикалата, като се стремях да достигна колкото се може по-голяма височина.
…
Накъдето и да се насочех, многобройните „лайтнинги“ ме засичаха и като се редуваха, ме обстрелваха с огнени серии. Най-после една от тях попадна в самолета ми. По крилете зинаха големи черни дупки и изскочиха криви, изпокъсани ламарини, които мощната въздушна струя доизкъртваше и отнасяше със себе си. „Месерът“ ставаше все по-трудно управляем! Разбрали това, противниковите изтребители още повече засилиха огъня. При една от поредните серии последва нова силна експлозия, която разтърси самолета и го захлупи по гръб. Инстинктивно се опитах да го изправя, но той изобщо не реагираше. Беше станал неуправляем. Представляваше една мишена, по която „лайтнингите“ изпращаха своя смъртоносен огън. В следващия момента машината пламна буйно.
…
И ето удар, страхотен удар! Мощна взривна вълна, като ураган връхлетя в кабината, прекърши я на две и ме изхвърли навън заедно с капака, който до сега ме държеше в плен на смъртта! Преди да се отдалеча от самолета, вертикалният стабилизатор, като грамаден остър нож, блесна над челото ми и за малко не ме разсече! Най-после почувствах че падам и се премятам свободно в хладната бездна, но вече сам, извън зловещата огнена кабина. От голямата скорост тялото ми изпитваше огромното съпротивление на въздуха и все повече изоставаше от самолета, който продължаваше да пикира към земята, а малко след това, като метеор се вряза в нея и експлодира като бомба!
…
Държах здраво ръчката на парашута, като, че ли държах самия живот! Разстоянието до земята бързо се стопяваше. Когато достигнах минималната височина, до която все още беше възможно отварянето на парашута, издърпах енергично ръчката, свих се на кълбо и с голямо напрежение зачаках.
…
По мое настояване тръгнахме към останките на моя самолет, който по данни на очевидците беше паднал в землището на село Радуил – Самоковско. На мястото на удара зееше огромна яма, заобиколена от грамадни буци пръст. Самолетът така дълбоко се беше забил в земята, че дори и опашката му не се виждаше. С приближаването ме лъхна тежка отблъскваща миризма на изгоряло. От ямата все още изскачаха пламъци, премесени с черен дим. Наоколо стърчаха разкъсани, обгорели ламарини. В някои от тях се виждаха пробойни от снаряди и куршуми. От време навреме, земята се надигаше и разтърсваше от глухи подземни експлозии на снаряди и бензин. Зашеметен от грозната картина, за моменти си представих, че се намирам сред горящите останки и изтръпнах! Какво голямо напрежение бях изживял и колко сили бях изразходвал, за да стоя сега тук, само на крачка от смъртта!”

Снимки – Александър МЛАДЕНОВ и ВВС на Р България

______

Текстът е допълнен през май 2020 г. в частта „Чий е самолетът?“ с информация от проучванията на капитан Николай Кацаров, инженер от Авиобаза Граф Игнатиево, участвал в операцията по проучване останките на самолета