След дебати, които продължиха близо три часа и половина и разтегнали се в два дни, Народното събрание одобри днес, 8 юни 2018 г., актуализирания инвестиционен проект за придобиване на нов боен самолет за ВВС.
Дебатите по актуализирания проект за нов изтребител, както и за проекта за придобиване на нова бойна машина за пехотата, стартираха вчера, 7 юни, но поради приключване на работното време на депутатите, споровете по темата продължиха и днес.
В залата присъстваха командирът на ВВС генерал-майор Цанко Стойков, командирът на Сухопътни войски генерал-майор Михаил Попов, началникът на отбраната генерал Андрей Боцев и заместник-министъра на отбраната Анатолий Величков. Военният министър Красимир Каракачанов отсъства от залата, тъй като е в Брюксел.
Традиционно за Народното събрание, дебатите се водеха при полупразна зала и те често бяха прекъсвани от процедурни боричкания и кухи заяждания между депутатите. Така например, депутатите на „Воля” и „Обединени патриоти” се обвиняваха взаимно, кой не си изпълнява предизборната програма, на фона на програмите за превъоръжаване и социалните ангажименти.
Споровете по това да се приемат ли проектите или не, обаче бързо се оказаха фактически изпразнени от съдържание, защото веднага стана ясно, че БСП ще подкрепи и двата инвестиционни проекта, въпреки очакванията, че най-голямата опозиционна партия ще гласува „против” или „въздържал се”.
Лично лидерът на БСП Корнелия Нинова обясни промяната в позицията. Според нея модернизационните програми няма да доведат до нарастване на военните разходи над 2% от БВП и при реализирането им ще бъде ангажирана българската индустрия, което ще доведе до връщане на пари в икономиката ни.
Въпреки заявената подкрепа, от Левицата не пропуснаха да критикуват проектите.
Червеният депутат Петър Витанов посочи, че в инвестиционния проект не е залегнало покупка на въоръжение за мисията „въздух-земя” и практически първоначално се купува самолет само за мисията „ер полисинг”. Витанов запита, защо се залага доставка на въоръжение само от САЩ. Той посочи, че много от самолетите, от които ще се търси оферта, не са по финансовите възможности на страната и повдигна въпроса за изчерпващия се технически ресурс на някои от опциите. Накрая Витанов заяви, че БСП подкрепя проектите, но си запазва правото да оттегли тази подкрепа.
Друг депутат от БСП, Кольо Милев, отбеляза, че не вижда политическа воля за реализиране на проектите и не вярва, че ще се стигне до реални сделки. Той каза, че се усеща ясен лобистки натиск за определен самолет, но не каза кой е той. В заключение заяви, че проектите имат много минуси. Милев също отбеляза, че правителството вече веднъж е провалило избора на нов изтребител, а сега е можело вече да го чакаме, а не отново да го избираме.
Николай Цонков, също от БСП, заяви, че няма реална алтернатива на приемането на проектите, въпреки многото им слабости, които будят съмнения, че ще бъде направен правилният избор. Цонков посочи, че липсва достатъчно конкретика по проектите и че не се говори за поддръжката на закупената техника.
Валери Жаблянов (БСП), каза че основният проблем пред проектите ще бъде това, че ще се реализират в корупционна среда, което създава предпоставки за изтичане на средства и раздаване на комисионни, което щяло да е пагубно. Жаблянов отбеляза и че проектите са дефектни, а правителството вече сринало избора на изтребител по партийни причини. Той заяви, че проектите са някаква политическа игра на ГЕРБ и ВМРО, която тепърва щяла да се изяснява.
Таско Ерменков от БСП пък нарече директно проектите „нефелни”, но въпреки това декларира подкрепата на партията му.
От ГЕРБ се включиха вяло в дебата, като се изключи пламенното слово на Константин Попов, който заплаши депутатите в ляво, че ако не подкрепят проектите, те ще бъдат забравени от историята. Речта му, обаче явно е била писана преди да стане ясно, че Левицата ще подкрепи проектите. Попов каза, че служебното правителство „Герджиков” било направило голяма грешка, която трябвало да се коригира от сегашното Народно събрание. Сегашният парламент щял и да бъде гаранция за прозрачността на процеса.
Червеният депутат Иван Иванов, попита Попов, кога той е искрен – сега или когато е направил всичко възможно да се провали вече направен избор за чисто нов самолет. Иванов заяви, че зад патоса на бившия началник на отбраната може да прозира опит за пласиране на 30-годишни изтребители.
Бившият председател на т.нар. „Комисия „Gripen” Емил Христов разви тезите на колегата си и каза, че изтребителният проект бил върнат в справедливи морални норми и намекна, че президентът Румен Радев бил оказвал влияние. Христов също поиска други институции, явно визирайки Президентството, да не се намесват в настоящия проект и също заяви, че е най-добре експертната комисия да не класира офертите, а само да посочи техните плюсове и минуси. От изказването на Христов, обаче не стана ясно, ако експертната комисия не класира офертите, то по какъв начин ще се избере победител. Христов каза още, че предишният инвестиционен проект за нов изтребител бил проблемен, явно забравяйки, че той бе писан под ръководството на колегата му Константин Попов и одобрен от предишното Народно събрание с гласовете на ГЕРБ.
Депутатът от „Воля” Веселин Марешки поиска от Христов да заяви категорично, наистина ли е имало данни за натиск от страна на президента Радев, но депутатът от ГЕРБ се отметна от думите си и каза, че не е използвам името на Радев.
Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, обаче директно заяви, че служебният кабинет „Герджиков” и президентът Радев създали корупционна среда около проекта, която била разсеяна от „Комисията „Gripen”.
Включването на коалицията „Обединени патриоти” (ОП) в дебата бе почти комична. В неговото начало депутата Десислав Чуколов, който идва от партията „Атака” заяви, че трябва да се търси военна техника от Русия, тъй като тя била най-евтина и добра. Той атакува и финансовата обосновка на проектите, като каза, че някой трябва да плаща и пенсиите на пенсионерите, а това не ставало с нови изтребители. Чуколов бе опониран остро от Славчо Атанасов, който също е част от ОП.
Бившият началник на отбраната, а сега депутат от ДПС Симеон Симеонов декларира подкрепата на партията му за проектите за превъоръжаване и посочи, че не трябва отбраната и сигурността да се противопоставят на социалната сфера. Симеонов, обаче заяви категорично, че модернизацията трябва да става по прозрачен начин и при спазване на законите на страната.
Друг депутат от ДПС, Джейхан Ибрямов, директно заяви, че видимо се гони някакъв компромисен вариант между брой, качества и възможности, заради липсата на достатъчно финанси. Той също призова за пълно оповаване на военната експертиза и максимална прозрачност, като изрази опасения, че има индикации за лобистки натиск.
Единствената партия, която се обяви твърдо против проектите за нови бойни самолети и за бронирани машини за пехотата, бе „Воля”. Депутатът от партията Елена Аксиева каза, че проектите били „на гол кръст, чифте пищови” и се обяви за влагане на парите в социални програми. Председателят на партията Веселин Марешки, пък цитира социологическо проучване, според което два 3,4% от българите подкрепяли влагането на пари в превъоръжаване.
В крайна сметка проектите бяха подкрепени със 151 гласа „за”, седем „против” и един въздържал се народен представител.
Решението на Народното събрание трябва да се обнародва в Държавен вестник.
Според разчетите заложени в инвестиционния проект за новия изтребител, запитванията за даване на обвързващи оферти (RFP) трябва да се пуснат в 14-дневен срок след одобрението на Народното събрание. Това значи, че те трябва да се изпратят до 22 юни. Отново според разчетите в проекта, отговорите трябва да се получат в 90-дневен срок и да се оценят за 30 дни, след което да се обяви победителя. Тоест, новият български изтребител трябва да е ясен във втората половина на октомври, ако бъдат спазени заложените срокове.