Преди точно 35 години, на 10 ноември 1985 г., своя първи полет прави експерименталният апарат БТС-002, който е част от съветската програма „Буран”.
Апаратът полита от летището на научно-изследователския институт Громов в Жуковски, край Москва. В кабината са двама пилоти-изпитатели Игор Волк и Римантас Станкявичюс. Полетът преминава нормално, като е достигната височина от 1500 m, скорост от 480 km/h и полетно време от 12 минути.
БТС-002 (Большой транспортный самолёт второй) е пълноразмерен летящ аналог на съветската совалка „Буран”. Неговото предназначение е да се отработват кацанията с апарата, които стават при планиране, а при „Буран” трябва да има и автоматичен режим за кацане.
БТС-002 отговаря абсолютно точно на „Буран”, както по размери, така и по маса и има неговата система за управление. За да може да оперира сам, в опашната част са монтирани четири реактивни двигателя АЛ-31, като сумарната им тяга достига 40 тона. Резервоарът за керосин е поставен в товарния отсек на совалката. Апаратът не е херметичен, а двучленният екипаж разполага с катапултни кресла К-36.
Строителството на БТС-002 приключва през 1984 г. и през декември същата година са направени първите рулирания.
Между ноември 1985 и април 1988 г. са извършени общо 24 полета, като е натрупан нальот от общо осем часа. При десетия полет, който става факт на 16 февруари 1987 г., е отработено и първото напълно автоматизирано кацане. Последните рулирания с апарата са от декември 1990 г., след което той е изваден от експлоатация, а днес може да бъде видян в техническия музей в германския град Зинсхайм.
Съветската совалка „Буран” прави един, единствен полет в космоса на 15 ноември 1988 г. На борда няма екипаж и той е извършен изцяло в автоматичен режим, включително и кацането на летището в Байконур.
