Преди точно половин век, на 25 март 1971 г., първия си полет прави транспортния самолет Илюшин Ил-76. Това става факт от несъществуващото вече летище Худинка, в Москва.
Експерименталният завод на Илюшин, където се строи прототипа, се намира край Худинка, а изпитателната програма трябва да се проведе от тестовия център „Громов” в Жуковски, край съветската столица. Затова и първият полет на типа, реално е прелитане от Худинка за ценъра „Громов”.
Командир на екипажът е легендарния летец-изпитател Едуард Кузнецов. На борда се намират още втори пилот Г. Волохов, щурман В. Милютин, борден инженер И. Якимца и радистът И. Кондуров. Полетът трае едва 20 минути, но всичко по него е нормално.
Ил-76 започва да се замисля в средата на 60-те години на миналия век, като основното му предназначение ще бъде да обслужва въздушно-десантните войски. Машината трябва да може да десантира хора и товари, както и да се оперира от къси и лошо подготвени площадки.
През ноември 1967 г. със задачата официално е натоварено конструкторското бюро на Сергей Илюшин. За главен конструктор е назначен Хенрих Новожилов.
Освен първият прототип, който има цивилна съветска регистрация СССР-86712, в изпитанията са задействани още два прототипа – единият полети февруари 1973 г., а другият през май същата година.
Заводските изпитания приключват през септември 1974 г., а държавните през декември. Налетени са 1676 часа в рамките на 964 полета. Серийното производство стартира през същата година в Ташкентския авиационен завод.
След базовата версия, която е известна просто, като Ил-76, през 1978 г. започва серийното производство на подобрения Ил-76М, който има повишен полезен товар. Паралелно с това започва и строителството на цивилната версия Ил-76Т. Тя се различава най-вече по отсъствието на оръдейна установка и кабина на стрелеца, която се намира в опашната част при военната версия. В началото на 80-те започва производството на доработените версии Ил-76МД и Ил-76ТД.
Междувременно, Ил-76 става основа за редица специални варианти, като летящия радар А-50 и танкерът Ил-78.
След разпада на СССР Ил-76 намира огромно разпространение на цивилния каргопазар, където остава популярен избор и до днес.
Производството приключва в Ташкент през 2011 г., след построяването на около 960 машини. През 2010 г. в завода „Авиастар-СП” стартира производството на основно обновения модел Ил-76МД-90А.
