Полковник (о.р.) Димитър Стоянов, главен секретар на Президентството, бивш началник-щабна ВВС и бивш ръководител на проекта за нови изтребител публикува в профила си в социалната мрежа Facebook кратка информация за случилото се в т.нар. „политико-военна група”, която в края на 2018 г. работи по избора на нов изтребител. Според него, двама от тримата офицери в групата са подписали решението ѝ с „особено мнение”.
„Провокиран от зараждащата се сага около закъснението с новия боен самолет, е добре да се повдигне завесата и да се знае кои са лицата, направили избора за бъдещето на бойната ни авиация за десетки години напред”, написа Стоянов.
Припомняме, че през октомври 2018 г. тогавашният премиер Бойко Борисов назначи т.нар. „Политико-военната група”, която трябваше да работи за подобряване на получените оферти. Още тогава, това действие будеше въпросителни, защото дублираше Съвместна работна група за оценка на отговорите на Искането за предоставяне на предложения.
Малко стана известно за действията на въпросната „политико-военна група”. През есента на 2018 г. официалните лица на няколко пъти смениха версията си за това, какво точно прави групата – от преговори, през оценки, до просто разговори по офертите.
Днес Стоянов сподели, че „на основата изготвения протокол от работата на групата бе взето окончателното решение за закупуване на самолетите F-16”. Той хвърли и светлина върху състава на групата.
А именно: заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов (той и председател на групата); заместник-министърът на икономиката Александър Манолев; заместник-министърът на външните работи Емилия Кралева; заместник-председателят на ДАНС Недялко Недялков и трима офицери летци от изтребителната авиация, които остават анонимни.
Димитър Стоянов риторично пита, дали въпросните заместник-министри и заместник-председател на ДАНС са били „цвета на експертизата” по отношение на бойната авиация. Той акцентира върху фигурата на Атанас Запрянов, за който Стоянов пише:
„Специалист в областта на комуникациите на Сухопътни войски (свързочник), станал известен с решаващата си роля за придобиването на печално известната Полева интегрирана комуникационно-информационна система (ПИКИС), така и не заработила с пълен капацитет, въпреки изразходваните многомилионни средства.”
Запрянов бе заместник-министър за малко в кабинета „Борисов 2” и след това в рамките на целия кабинет „Борисов 3”. Неофициално бе известно, че той е основния мотор в МО около покупката на F-16. След като през май 2021 г. кабинета „Борисов 3” подаде оставка Запрянов е извън обществения живот, но остана в историята с множеството си странни включвания около новия изтребител.
Фигурата на Александър Манолев също е много интересна. Той е бивш заместник-министър на икономиката от кабинета „Борисов 3”. Името му нашумя през пролетта на 2019 г. покрай скандала с луксозните къщи за гости, строени с пари по европроекти за селски туризъм, а реално ползвани като частни имения. Той подаде оставка през април 2019 г., след старта на прокурорска проверка срещу него. Днес срещу Манолев има дело за конфликт на интереси, а през пролетта на 2021 г. се оказа и под американски санкции. Той (заедно с жена си и трите им децата) е санкциониран от Държавният департамент за „участие в значителна корупция, подкопаваща върховенството на закона и вярата на българското общество в правителствените институции“ .
През юни миналата година, в интервю за вестник „24 часа”, Манолев иронично попита, кога САЩ са го сметнали за корумпиран, преди или след като е подписал решението за F-16.
Недялко Недялков бе освободен от поста заместник-председател на ДАНС през миналата пролет. Стоянов пише, че това е станало след „съмнения за топли връзки с няКой”. Самият Недялков се опита да обжалва уволнението си в съда, но неуспешно.
Фигурата на Емилия Кралева е най-малко известна. Тя е дипломат от кариерата, като е била един мандат посланик в Гърция, както и заместник-министър на външните работи в кабинета „Борисов” до август 2019 г. От тогава до момента е посланик, постоянен представител на Република България към ООН, ОССЕ и други международни организации във Виена, Австрия.
„Реалната експертиза от състава на тази политико-военна група са трима летци от изтребителната авиация, двама от които са подписали протокола за дейността с ОСОБЕНО МНЕНИЕ. Защо ли? Какво нередно са видели в протокола от работата на тази група и защо точно реалните експерти са изразили особено мнение? Най-вероятно защото си нямат „понятие“. Друго си е мнението на Запрянов например”, пише Стоянов.
В края на декември 2018 г. тогавашният министър на отбраната Красимир Каракачанов обяви, че се е съобразил с мненията на политико-военната група при избора на F-16.
„Интересно е защо сега не коментират ситуацията… и по-точно индулгенцията за едни (един) и трудностите пред другите, чакащите новите самолети. Вина? Виновни в България няма никога!”, пише в заключение Стоянов.
