Конгресът бе уведомен за потенциална сделка за още осем F-16 за България на приблизителната стойност от 2,973 млрд. лева

Предстои да видим как кабинетът „Петков” ще реши да процедира с американската оферта, която ще бъде получена в средата на месеца

770 прочитания

Късно вчера, 4 април 2022 г., агенцията на Пентагона натоварена със сътрудничеството в сферата сигурността и отбраната DSCA (Defense Security Cooperation Agency) публикува уведомление до Конгреса на САЩ за потенциалната сделка за продажба на още осем изтребителя F-16 за България. Приблизителната сума по сделката е $1,673 млрд. (2,973 млрд. лева по днешния курс на БНБ).

Публикуването на уведомлението до Конгреса на САЩ е необходима стъпка в рамките на процедурата за за продажба на военно оборудване в рамките на програмата FMS (Foreign Military Sales – чуждестранни/експортни военни продажби). В уведомлението се изреждат стоките и услугите, които България смята да получи, като и се дава приблизителната стойност на сделката.

Вече тече срок от 15 дни, в които членовете на Конгреса се запознават със сделката и имат право да започнат процедура по спиране ѝ, ако сметнат, че тя нарушава интересите на САЩ.

В случай, че няма възражение от страна на Конгреса (а такива са практически изключени), към България ще бъде изпратено писмо с официален отговор (Letter of Offer and Acceptance – LOA), което също така изпълнява и ролята на договор, който трябва да бъде подписан. Това нещо ще стане факт след средата на април, след което тече срок от 60 дни, в които България може да подпише договора, да предприеме стъпки към предоговарянето му или да поиска удължаване валидността на офертата.

В документа депозиран в Конгреса на САЩ се посочва, че сделката ще е от полза на външната политика и националната сигурност на САЩ, както и ще подобри сигурността на съюзниците от НАТО. С въпросните самолети България ще осигури охраната на собственото си въздушно пространство и ще подобри съвместимостта си със САЩ. Според документа, България няма да има проблем в усвояването на изтребителите.

За основен изпълнител на сделката е посочен Lockheed Martin и също така е отбелязано, че не е известно да има офсетно споразумение по сделката.

Цялото уведомление може да бъде прочетено тук.

Какво иска България?

Уведомлението до Конгреса на САЩ дава обща представа за това какъв пакет от способности е поискала страната ни в рамките на евентуалната сделка за следващите осем изтребителя F-16. Припомняме, че служебният кабинет през август 2021 г. изпрати до САЩ писмо-заявка за проектодоговор (LoR for LOA – Letter of Request for Letter of Offer and Acceptance) за придобиването на тези самолети, както и въоръжение и съпътстващо оборудване към тях.

И така, България иска да се сдобие с четири едноместни F-16C Block 70 и четири броя F-16D Block 70. 11 реактивни двигателя F100-GE-129D (осем на самолетите и три резервни), 11 радара AN/APG-83 (осем на самолетите и три резервни), 11 бордни компютъра MMC 7000AH (осем на самолетите и три резервни), 11 навигационни системи LN-260 или еквивалентни, като три от системите са резервни. 12 системи за обмен на данни MIDS-JTRS (включващи терминали на изтребителя и на земята), като две от системите са резервни, другите са на самолетите.

Трябва да отворим една скоба и да посочим, че реактивните двигатели, които задвижват F-16 Block 70 са F110-GE-129D, а не F100-GE-129D, както е посочено в съобщението. Двигателите от серията F100 се произвеждат от P&W, а блоковете, които задвижват завършват на 2, а не на 0. Вероятно се касае за неволна техническа грешка.

В пакета влизат радиостанции AN/ARC-238, системи „свой – чужд” AN/APX-126, нашлемни системи за изобразяване и целеоказване и изобразяване Joint Helmet Mounted Cueing System II (JHMCS II) или Scorpion Hybrid Optical-based Inertial Tacker (HObIT), система за самозащита AN/ALQ-254 Viper Shield или еквивалентна, система за разпръскване на топлинни капани или диплонни отражатели AN/ALE-47, очила за нощно виждане, системи за планиране, пилони и многозарядни държатели за окачване на въоръжението, като BRU-57, BRU-57, MAU-12 и TER-9A.

Предвид изключително скромния пакет въоръжение, с който бяха купени първите осем F-16 (бяха договорени 12 броя AIM-9X, 13 броя AIM-120C, 24 227-kg свободнопадащи бомби Mk 82 и два целеоказващи контейнера Sniper) е изключително интересно да се види въоръжението, което България иска за следващите осем самолета.

То обаче трудно може да бъде определено, като впечатляващо. Става въпрос за 19 ракети „въздух – въздух” AIM-120C-7/C-8 (или еквивалентни), 20 ракети за близък въздушен бой AIM-9X Block II, 28 управляеми боеприпаса GBU-39/B SDB, 24 свободно падащи авиобомби Mk 82, 12 кита да доработването им в управляеми боеприпаси GBU-38 JDAM (GPS насочване) или GBU-54 Laser JDAM (комбинирано GPS и инерциално насочване)  и 12 кита за доработка до EGBU-49 Enhanced Paveway II (комбинирано лазерно и GPS насочване). Разбира се, изтребителите идват с бордните си 20-mm оръдия M61A1 Vulcan (заедно със снаряди), като се купуват и три резервни. Купуват се и учебни ракети AIM-120C, AIM-9X  (това са габаритно-масови макети на ракетите с напълно функциониращи системи за насочване, използвани в учебните въздушни боеве), както и шест учебни инертни бомби Mk 82. Купуват се и четири целеоказващи контейнера AN/AAQ-33 Sniper ATP.

Иска се и съпътстващи стоки и услуги, като допълнителни резервоари, самолетообслужваща техника, обучение, ремонтни комплекти, документация, софтуер и други.

Колко ще платим?

Сумата от $1,673 млрд., която се дава в уведомлението до Конгреса на САЩ е ориентировъчна. Реално в нея влиза известен финансов буфер, който да обере резки покачвания на цените на отделни позиции в офертата, и който дава възможност за бързо заявяване на по-големи количества стоки по отделните позиции. Източник на АЕРО в МО, запознат с процесите в момента, съобщи, че в края на март в София е имало среща между българската и американската страна, на която е било съобщено, че реалната цена на поисканото от България въоръжение ще е на стойност от около $1,5 млрд. (2,66 млрд. лева).

Ако България иска да намали цената под това ниво, то това значи, че ще трябва да се реже от заявеното оборудване. Припомняме, че през 2019 г., покрай покупката на първите осем F-16, първоначалната американска оферта бе сериозно модифицирана с цел намаляване на стойността на всяка цена. Тогава „под ножа” мина цялото управляемо въоръжение „въздух – земя”, бе намален летателния и инженерно-технически персонал, който ще мине през обучение, бе намален брой на въоръжението „въздух – въздух”. Секирата стигна дори и до пусковите установки (релси) за ракетите „въздух-въздух” LAU-129 (това са своеобразни преходници между точките за окачване под крилото и самата ракета, защото без тях поставянето на ракетата „въздух-въздух”е невъзможно), както и броя на нашлемните системи за изобразяване и целеуказване JHMCS II. Намалена бе и т.нар. „техническа аптечка”, бяха поръчани тренажори от по-нисък клас и бе премахнато цялото оборудване за експлоатация на нашите F-16 в база за предно разполагане.

Прочее, част от това рязане се усеща в настоящата американска оферта. Така например, през 2019 г. България първоначално поиска два резервни двигателя F110, но в крайна сметка подписа договор само за един. В сегашната оферта се вижда, че се искат три резервни мотора (освен осемте монтирани на самолетите).

Трудно може да се каже, че поисканото въоръжение е особено голямо. Така например, исканите сега 19 броя AIM-120C, плюс вече поръчаните 13 прави общо 32, което значи по две ракети на всеки от 16-те български F-16. При AIM-9X ситуацията е същата – в момента са поръчани 15 ракети, искат се още 20, което пак прави по две ракети на изтребител, плюс три в резерв.

Няма смисъл да се спираме на 52-та броя управляеми боеприпаси „въздух – земя” (в момента България няма поръчани такива) или на едва шестте целеоказващи контейнера Sniper (два поръчани в момента, плюс още четири в новата оферта). Те трудно кореспондират с количество въоръжение, което може да бъде определено, като „достатъчно” в един потенциален пълномащабен конфликт.

Това значи, че в не толкова далечното бъдеще трябва да се купува още въоръжение и то не в малки количества (поне по 100 ракети AIM-9 и AIM-120, плюс стотина боеприпаса „въздух – земя“ и още целеоказващи контейнера). Не е за пренебрегване, че разходите по инфраструктурата (които в България се оказаха фрапиращи) също не са включени в тази оферта.

Всичко това усложнява цялостната картина на програмата за покупка на нов многоцелев изтребител за ВВС, чиято обща стойност вероятно ще надхвърли с доста 5 млрд. лева.

Оставаме настрана безбройните клетви на знайни и незнайни политици (през миналата седмица, например, депутатът от ГЕРБ Тома Биков викаше от трибуната на Парламента точно това) и набедени експерти, които гарантираха, че следващите осем F-16 ще излязат на България по-евтино от договорените през юли 2019 г. за $1,2 млрд. (2,1 млрд. лева по тогавашния курс) осем F-16C/D. Тези приказки се опираха само на пожелателно мислене и не отчитаха, че орязаните при първата сделка неща, рано или късно трябва да се купят. А в последните почти две години имаме и тежки инфлационни процеси в световен мащаб.

Частично успокоение е, че България ще може да плати сделката на вноски. Източници на АЕРО в МО, обаче твърдят, че ще иде реч за две или три равни годишни вноски, които ще трябва да се платят преди доставката на изтребителите. Така практически отново ще имаме 100% авансово плащане, макар и разбито от отделни вноски.

Какво следва?

След като България получи официалната оферта и проектодоговор след средата на април ще трябва да последва политическо решение. Вариантите реално са три – покупката на още F-16 да се отложи в бъдещето (дали с идеята да бъде подписан договора след година – две или отговорността за решението да бъде прехвърлено към едно следващо правителство), договорът да се подпише така, както е даден в момента или да се премине към неговото предоговаряне с цел намаляване на цената му. Това предоговаряне може да е в стил на онова от 2019 г., когато разходите просто бяха отложени във времето или да се премине към генерално преформатиране на проекта. Например да се цели създаване на ескадрила не от 16 самолета, а от 14, 12 или дори само 10.

Ако се реши да се мине към покупка на още F-16, това ще значи изготвянето на проект за инвестиционен разход, така както е заложено в Закона за отбраната и въоръжените сили. Проектът се прави в МО, след което минава през Съвет по отбраната, който ако го одобри се разписва от министъра на отбраната и се изпраща за съгласуване и одобрение от Министерски съвет. Следващата стъпка е разглеждане на проекта в ресорните комисии на Народното събрание и гласуване в Пленарна зала.

Трябва да отворим скоба, за да се поясни, че сериозното предоговаряне на изпратената оферта, ще значи искане на нова оферта, поне според правилата на американската програма FMS (Foreign Military Sales – чуждестранни/експортни военни продажби), което ще отнеме допълнително време.

На въпросът, какво да се прави сега с офертата завещана от служебния военен министър Георги Панайотов (вече посланик в САЩ), ще трябва да се отговори в рамките на следващите два – три месеца. Теоретично, пред кабинета „Петков” има разнообразни опции. Реално обаче, всяко решение ще бъде подложено на тежка критика. Особено на фона на войната в Украйна, буксуващата програма за превъоръжаване на Сухопътни войски, критиките към сключения през 2019 г. договор, тежките коалиционни противоречия по въпроси, като новия управител на БНБ и евентуалното изпращане на оръжие на украинската страна и най-вече сериозната икономическа обстановка в страната и неяснотите около финансовата ситуация на България в средносрочен план.

При всички случаи, темата за допълнителните F-16 ще нажежи политическата обстановка у нас. Дали, обаче България ще успее да вземе точно решение по въпроса, предстои да видим.

Свързани теми

Предишна публикация
Политически реакции за покупката на следващите F-16
Следваща публикация
Министър Заков: Няма да има неустойки за забавянето на F-16, защото няма нарушение на договора
770 прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

Министър Каракачанов планира да раздвижи проекта за нов изтребител през ноември

Министърът на отбраната Красимир Каракачанов смята до началото на ноември да внесе предложение в Министерски съвет за това как да продължи проекта за придобиване на нов боен самолет за ВВС. Това каза той днес, 19 октомври 2017 г., пред журналисти.

Русия все още преговаря с ОАЕ за различни изтребителни програми

Русия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) продължават с преговорите за покупката на тежките изтребители Су-35, както и за създаването на нов лек изтребител от следващо поколение. Това съобщава РИА Новости, цитирайки Дмитрий Шугаев, директор на Федералната служба по военно-техническо сътрудничество.

Меню