На 20 септември 2017 г. се състоя шестото и последно заседание на Временната комисия за проучване на изпълнението на процедурата по избор на нов боен самолет. На заседанието бе обсъден окончателния доклад за работата на комисията.
Обсъждането на доклада на комисията минава по-скоро смислено, но се вижда, че депутатите от мнозинството имат ясно изградено мнение и фактически игнорират всички аргументи на опозицията, дори в случаите, в които те са повече от смислени.
Така например е повдигнат отново въпроса за това, че експертът, който е поканен за прави оценки на методиката е практически част от кръга около бившите служебни министри на отбраната Велизар Шаламанов и Тодор Тагарев, за които е добре известно, че имат определена и далеч не неутрална позиция по отношение на новия изтребител.
Представителите на ДПС, макар и да подкрепят доклада, повдигат въпроса за това, че комисията не изслушва нито един експерт. Индиректно мнозина депутати акцентират върху хаоса в МО по време на управлението на Николай Ненчев и фактически никаквата информация, която той предоставя на комисията. Поставен е и въпроса, че доклада е пуснат на определени медии още преди да бъде обсъден и гласуван от комисията.
Буди абсолютно недоумение чуденето сред депутатите от ГЕРБ дали трябва да се купи многоцелев изтребител или т.нар. „лек изтребител“, с който да се изпълнява само мисията „ер полисинг“. Фактически, това е обосновано в инвестиционния доклад, който Народното събрание гласува през юни 2016 г.
В много от изказванията на депутатите от ГЕРБ се чете ясното желание да се вкара F-16 обратно в играта и е видно, че за тях един от основните проблеми в процедурата е отстраняването на американската опция.
Депутатът Христо Гаджев (ГЕРБ), който е и заместник-председател на комисията, отново прави тежко впечатление на тотална недоинформираност за процесите около покупка на нов боен самолет и видимо неразбиране на процесите и обсъжданата материя.
В крайна сметка, докладът е одобрен с гласовете на ГЕРБ, ДПС, ОП и Воля или 13 гласа „за“ и шест „против“.
Публикуваме цялата стенограма. Някои интересни моменти са болднати.
П Р О Т О К О Л
№ 6
На 20 септември 2017 г., сряда, се проведе редовно заседание на Временната комисия за проучване изпълнението на процедурата по избор на нов тип боен самолет при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Доклад на Временната комисия за проучване изпълнението на процедурата по избор на нов тип боен самолет за фактите и обстоятелствата относно проведената процедура и направените изводи.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,32 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Емил Христов.
* * *
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Преди да открия заседанието искам да представя външните представители, които присъстват на заседанието: от движение „Защита на гражданите и държавата“ – проф. Хаджиев и Димитър Асенов и от президентството – господин Милушев.
Имаме кворум. Откривам заседанието на Временната комисия за проучване изпълнението на процедурата по избор на нов тип боен самолет.
Колеги, имате предложението за дневен ред. Две точки имаме:
1. Доклад на Временната комисия за проучване изпълнението на процедурата по избор на нов тип боен самолет за фактите и обстоятелствата относно проведената процедура и направените изводи.
2. Разни.
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Няма.
Който е съгласен с това предложение за дневен ред, моля да гласува:
За – 19, против и въздържали се няма.
Благодаря.
Престъпваме към работа. Моля, всички, които се изказват, включително и колегите народни представители, да се представят, за да бъдат вписвани в протокола.
Дневният ред е гласуван, а що се отнася до Доклада, той беше изпратен своевременно на всички, всички сте запознати с него и можем да престъпим към неговото обсъждане.
Колеги, имате думата за въпроси и за обсъждане на Доклада.
Процедура, господин ЕРМЕНКОВ.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ние сме се запознали с доклада, но смятам, че ще бъде интересно и за тези, които не са се запознали с него, а присъстват на заседанието, поне накратко да го представите и тогава да минем към обсъждания.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Аз съм убеден, че включително и медиите са запознати, но приемам Вашето предложение.
Докладът е структуриран в 10 части, изключвам „Увод“. Разглеждаме основанието за стартиране на Проекта, нормативната база за подготовка и реализация на Проекта, етапите през които е преминал Проектът, управлението, организацията на процеса и обратният контрол, разбира се.
Разглеждаме финансовата рамка на Проекта. Отделно и обстойно се разглежда Методиката за избор на оптимален вариант за реализация на Проекта.
Разглеждаме работата на Междуведомствената работна група за обобщаване, реализиране и оценка на отговорите на RFP.
Раздел IX ще бъде най-интересен за всички. Това са изводите на Временната комисия, които сме структурирали и разпределили в седем основни точки. Това е по Концепцията за изграждане на отбранителната способност, нормативната база по управлението на процеса, изводи по методиката за избор на оптимален вариант, по финансовата рамка, изводи по работата на Междуведомствената група и създаване на конкурентни условия за избор на нов тип боен самолет.
Последната точка е „Заключение“.
Със свое решение от 28 юни Народното събрание създаде Временната комисия и постави задача да разгледаме процедурите. Започнахме работа веднага след като беше създадена Комисията, като до този момент ние сме разгледали повече от 320 явни документа и 56 класифицирани. Обстойно е разгледана и обсъдена на отделно заседание Методиката за избор на оптимален вариант и сравнителният анализ, който беше направен по сключен договор с Комисията от проф. Венелин Георгиев.
Бяха проведени разговори, срещи и бяха изслушани всички министри на отбраната с изключение на последния от правителството Стефан Янев, който беше възпрепятстван, включително и служебни министри на отбраната и заместник-министър на отбраната. До този момент сме провели шест заседания.
Проектът е стартирал през 2010 г., като нормативната база доста е дълга, но следва да се отбележи, че основата, по която започва да работи, интегрираният проектен екип е Правилник П-7, който впоследствие е отменен.
Етапите на реализацията на Проекта стартираме със заповед на министъра на отбраната през 2011 г., като за периода 2010 – 2013 г. са извършени редица срещи, разговори, обсъждания.
Най-важното от тях. На 20 септември 2012 г. са разработени и утвърдени от министъра на отбраната задължителните основни изисквания за анализ и съответствие на възможните варианти за реализация на Проекта. Това е нещо, за което много се говори в последните дни – също основополагащите критерии, коефициентите за разработване на математическия модел за оценка на вариантите за реализация на Проекта.
На 26 октомври, същата 2012 г., е изготвена Концепцията за изграждане на отбранителна способност. Това е един изключително важен документ. Към онзи момент това е документът, който селектира от направените 15 предложения тези три, които продължават. Останалите не отговарят на задължителни изисквания, за които ние говорихме. Известно е, че в този случай, при разглеждане на предложенията, когато проект и предложение, което не отговоря на едно от задължителните изисквания, той не може да продължи в класирането.
През 2014 – 2016 г. се изпращат в Министерския съвет за разглеждане, но не са приети по различни причини два проекта на инвестиционния проект – придобиване на основен тип боен самолет.
Основно работата по Проекта се развръща през 2016 г. и 2017 г. Всички знаете, че на 2 юни 2016 г. Четиридесет и третото народно събрание приема Проекта за инвестиционен разход, като веднага след него, на 27 юни 2016 г., е актуализирана Методиката за избор на оптимален вариант.
Няма да коментирам как протече разглеждането на сравнителния анализ и слабостите. Управлението и организацията на процеса в началото стартира на три нива: на стратегическо ниво е назначен Направляващ комитет, със заповед на министъра на отбраната, като заместник-министър на отбраната е ръководител на Направляващия комитет; на оперативно тактическо ниво имаме Интегриран проектен екип, който работи по Проекта и имаме Екип за разработване на математическия модел за оценка. Обръщам внимание, че този екип за разработване на математическия модел за оценка не е подчинен на Интегрирания проектен екип, а той е непосредствено ръководен от Направляващия комитет и неговата работа се отчита и предложенията му се утвърждават от председателя на направляващия комитет. Това е важно, защото в следващия етап, когато се въвежда проектното управление, всички тези три нива се сливат и този екип за разработване на математическия модел става подчинен, или влиза в целия борд за управление на проектите.
Със съжаление констатирахме, че начинът на въвеждане на проектното управление в Министерство на отбраната не е създало нужната яснота и нееднозначност по отношение и на отговорностите и на правомощията. Това се разглежда отделно в Раздел IX. Финансовата рамка на Проекта е променена, спомняте си, че Проектът стартира при финансова рамка около 700 милиона, а се утвърждава финансова рамка от Народното събрание 1,5 милиарда.
По управление на процеса говорихме, че трите нива осигуряват до момента на въвеждане на проектното управление ясно управление с разпределение на отговорностите и това се вижда най-вече по постигнатите резултати. До въвеждането на проектното управление може да се проследи по заповедите, по докладните записки, най-вече по резултатите, които постига и Интегрираният проектен екип, и последващите, че има ясно управление, ясно поставени задачи, отговорности, а ръководителят на Интегрирания проектен екип е перфектен в докладите си и разработените документи. Те от своя страна своевременно се утвърждават или от заместник-министъра на отбраната, който е упълномощен от министъра на отбраната, или от самия министър на отбраната.
Ключова, повратна точка в този добре смазан механизъм на работа е началото на управлението на следващото правителство – 2013 г. За да бъдем коректни към министър Ангел Найденов, заповедта която той издава за организация на работата на екипа е изключително добре структурирана – там са поставени ясни задачи, отговорности и срокове, тоест той е подходил или хората, които са работили с него, са подходили изключително отговорно и разумно. Поставени са срокове, които, ако бяха изпълнени от Интегрирания проектен екип и от Направляващия комитет, процесът би трябвало да завърши съгласно Пътната карта, която е утвърдена от самия министър Ангел Найденов – до края на 2013 г. За съжаление не се изпълнява това, което е поставено като задачи.
И още нещо, което е изключително важно. Министър Найденов поставя нещата така, както трябва да бъдат. Той поставя задача – актуализиране на методиката преди да бъде изготвен Проектът за инвестиционен разход. Обърнете внимание, това е много важно. Освен това, той поставя задача за актуализиране на Концепцията за изграждане на отбранителни способности, защото смята и с право, че са променени условията. За съжаление, към този момент, нищо не се променя, не се случва.
С въвеждането, както казах, на проектното управление, се създава вакуум. Вакуумът се създава най-вече, първо, защото е отменен Правилника П7. Това е основополагащият документ, това е Правилник за управление на жизнения цикъл на отбранителните продукти. Той засяга придобиването, експлоатацията и снемането от въоръжение на всички отбранителни продукти, които се намират във въоръжените сили. Той е адаптиран и съгласуван с всички онези подобни документи, които се намират в НАТО. Към момента на действието на Правилника, а той е отменен 2013 г. ние разполагаме с регламентиращи документи, които освен, че създават стройна организация, не отличават метода на организация на работа, на управление и на контрол на процеса във въоръжените ни сили от това, което се случва в другите държави-членки на НАТО.
Спомняте си, че говорихме за сравнението между управлението в първия и втория етап, когато се създават три нива на управление на Проекта и последващия, когато се въвежда проектното управление.
На тези таблици, те ще бъдат после видени, много ясно и отчетливо се вижда, че в първият етап, когато се работи по Правилника за управление жизнения цикъл на отбранителните продукти и когато заповедите следват нормалната и естествена логика при управление на подобни процеси, са разпределени отговорностите, което означава следното: един екип дали интегриран проектен екип или някой друг, отговаря за разработването на даден продукт, но този продукт не се утвърждава от разработващия го ръководител, а се утвърждава нагоре от някой, който е на стратегическо ниво.
Мога да дам и примери. Например, „Пътната карта за изпълнение на основните дейности“, която се регулира с министерска Заповед от общ характер № 704 се разработва от Направляващия комитет и се утвърждава от министъра на отбраната, или например Задължителните основни изисквания за анализ и съответствие на възможните варианти за реализация отново се утвърждават от министъра на отбраната. Така докато стигнем до момента, в който се въвежда проектното управление. Тогава актуализираната методика за избор на оптимален вариант се разработва от Борда за управление на проекта и, забележете, утвърждава се от председателя на Борда за управление на проекта. Бихме могли да го оприличим на нещо като, когато един учител постави задача на ученика да разработи есе или нещо друго, той оценява собствения си ученик, но след това идва външно оценяване, което вече дава независима оценка. Ето в случая това нещо не се получава, не се случва. Тази независима оценка, която при предишният модел на управление е съществувала в лицето на стратегическото ръководство, а именно на министъра на отбраната, тук не се случва. Това води до съответни двусмислици и изкривявания. Това доведе и до редица въпроси в нашата работа. Това е довело и до обсъждане на подобни въпроси, поставени тогава, съвсем коректно, от председателя на Борда за управление на проекта пред Борда за управление на портфолио от проекти – кой ще утвърди?
В един от слайдовете си на своя брифинг председателят на Борда е поставил въпроса: кой утвърждава методиката, математическият модел за анализ? Установява се, че няма до този момент регламентиращи документи, които ясно и категорично да обявяват кой е отговорен, не само за разработването на тези документи, кой е отговорен и за утвърждаването на тези документи? Което от своя страна вече води не само до двусмислици, а и до обърквания. Що се отнася до сравнителният анализ на методиките, най-смущаващото там, то стана известно още тогава, когато разглеждахме сравнителният анализ, беше това, че един от основополагащите критерии, а именно схемата за плащане, е изведен като допълнителен осми – задължителен. Основаването, аргументирането с Решението на Народното събрание в случая се оказа несъвсем коректно, защото Народното събрание е утвърдило в своето Решение в Проекта за инвестиционен разход не осем, а седем задължителни изисквания.
Междуведомствената група е създадена, както можеше да се очаква, със заповед на министър-председателя на 10 март. На нея й е поставена непосилната задача за 14 дни да извърши проучването и класирането на получените отговори. Толкова кратък срок води до прекомерно натоварване на работната група. Те сами разбират, още повече, че се налага да изпращат допълнителни въпроси към страните участнички в процеса, като след това те молят да бъде удължен срока на работата на междуведомствената група.
Ние оставаме в работната група с впечатлението, че тези скъсени срокове на работа на междуведомствената работна група, която за много кратко време е трябвало да оцени 16 тома със секретна информация, която е на специализиран английски език. Това нещо е трябвало да бъде обсъдено, оценено, класифицирано, сравнено. На границите на човешките възможности е това нещо.
Ето Ви още една тема за размисъл – било ли е необходимо това бързане?! Обяснението, което ни даде генерал Стойков, че е трябвало да бъде спазена „Пътната карта“, всъщност за нас не означава, че е трябвало по такъв начин да се пришпорва работата на междуведомствената работна група, защото „Пътната карта“, която е утвърдена през 2016 г., така или иначе, не е била спазена. Наложило се е да бъде утвърждавана нова „Пътна карта“, която отново е с изключително скъсени срокове. Ние естествено си зададохме въпроса: какво толкова е наложило тези изключително скъсени срокове, които спират най-важната част някъде около месец април?
В заключение, ние си позволяваме да предложим на Министерството на отбраната във връзка с решението и постигнат консенсус, разбира се, на Консултативния съвет по национална сигурност, да бъдат осигурени условия за реализация на трите проекта на трите вида въоръжени сили, като считаме, че това би могло да се реализира не за сметка, а успоредно с Проекта, който ние разглеждаме.
Следва да бъдат отстранени, както в Методиката, така и в Проекта за инвестиционен разход, тези промени. Смущаващото, пак казвам, че е променено Решение на Народното събрание, което утвърждава задължителните изисквания.
Актуализирането на основните варианти за реализация на Проекта ще станат със съдействието на специалисти. В най-общ план, за да не чета всичките и да не ги обсъждаме в момента, ние след това ще ги обсъдим.
Ние смятаме, първо, че е извършена огромна работа от специалистите, работещи по проекта и това не е първият случай, когато го отбелязваме. Няма човек в Комисията, позволявам си да го заявя, който смята, че специалистите са подходили непрофесионално, напротив, особено в първият етап те са били изключително коректни, пунктуални, работили са много и са успели да постигнат резултатите, за които вече говорихме. Говорим за етапа от стартирането на Проекта до 2013 г.
Второ, смятаме и ще предложим на Министерството на отбраната да не бъде рестартиран от самото начало този Проект, защото ние имаме постигнати определени резултати, независимо от това, че финансовата рамка е увеличена два пъти, а се работи с предложенията, които са направени при финансова рамка от 700 милиона. Смятаме, че можем да продължим от една определена точка, стига Министерството на отбраната и специалистите да вземат подобно решение. Най-важното е, да се осигури равнопоставеност на всички участници. Предвид на два пъти по-голямата финансова рамка, да се направят опити за обсъждане на предложения за новопроизведени, многоцелеви изтребители, така че освен конкурентност ние да получим и по-високи отбранителни способности за българската армия.
Колеги, това беше в най-кратък план Докладът, Вие го познавате, всъщност и гостите и медиите се запознаха в най-кратък план с него.
Сега мисля, че вече можем да започнем обсъждане на отделните точки и предложения.
Колеги, имате думата.
Мисля, че работата, която свършихме с Вас през тези два месеца ни дава основание да имаме и мнение по Доклада, и да защитим гледна точка. При изготвянето на Доклада, естествено, ние сме се постарали да бъдем обективни, както виждате всички изводи, предложения, всичко написано в този доклад е дълбоко аргументирано и ще видите, че те се базират на заповеди, на докладни записки, на всички документи, които са налични при нас, и с които Вие сте запознати – както явни, така и секретни. Както и на отговорите на министрите на отбраната или на другите, с които сме разговаряли. Ние сме се базирали при изготвянето на Доклада и на мнения и позиции, които Вие сте заели по време на обсъждането или на разговорите с министрите на отбраната.
Ако няма кой да вземе отношение, направо към гласуване ли да пристъпим? Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще започна може би малко поотстрани от доклада, още когато беше създадена тази комисия изказах мнение. Попитаха ме какво се очаква от нея. И предполагам, че ако се поразровите в пресата, ще видите, че аз съм го казал наистина, че от Комисията се очаква да се закачи – малка закачка да направи с Президента на Републиката, така „ампасан“, както се казва – и грубо казано „да тупкаме топката“, защото пари в момента няма и под някаква форма благовидна да прекратим една процедура, която е стигнала вече до своя финал.
Както виждате, в Доклада и в неговите изводи, двете неща, които съм ги казал получават своето потвърждение., но това е така да не се хваля, че съм бил ясновидец. Мисля, че всеки разумно мислещ човек, който е подхождал към тази Комисия непредубедено, би стигнал до тези изводи в самото начало.
Няколко неща, които тук бяха споменати – аз само ще дам факти, пък Вие си правете сами изводите. Шест заседания на Комисията, на 3 от тях изслушвахме господин Шаламанов, господин Тагарев и проф. Венелин Георгиев. Тримата – частният изследователски екип на Фондация „Джордж Маршал“. Единият от тях, заради който всъщност предизвикахме и този Доклад уж независим – на него ще се спра малко по-късно – на проф. Венелин Георгиев, господин Тагарев е всъщност причината, по която се е получил спор между отделните ръководители на Института по отбрана – тогава с директор господин Тагарев – и ВВС – командването на ВВС – при определянето на критериите.
Малка подробност. Професор Венелин Георгиев освен, че заедно с господин Тагарев са в изследователския екип на една и съща фондация – НПО, са свързани с общи публикации и с господин Шаламанов, защитаващи едни и същи научни тези. Нещо повече, господин Тагарев е бил началник – директор на Центъра по мениджмънт за сигурност и отбрана, където проф. Венелин Георгиев е работил като експерт. Задавам аз един въпрос, а освен всичко друго, проф. Венелин Георгиев е бил призован като независим експерт при разработката на една от методиките, на които после дава оценки.
Питам аз, това независим експерт ли е? Докладът, който може да напише той, независим ли е и точно по каква причина беше избран той, а не някой друг? Защо на 3 поредни заседания изслушвахме уж трима различни хора, които по принцип защитаваха една и съща гледна точка, без да чуем примерно другата страна?
Две неща от изложението на председателя на Комисията, които някак си не можах да разбера, защото не виждам разликата в обективния подход през 2013 г. и 2016 г. Пътната карта 2013 г. не се е спазила и това е лошо. Нали това беше казано? Ако се беше спазила Пътната карта 2013 г., сега да нямаме никакъв такъв казус със самолетите? В същото време, това че се спазва Пътната карта 2016 г. и че Комисията, която трябва да вземе решение спазва онзи срок, който е в тази Пътна карта, пак се оказва, че е лошо. Защо пък бързаме сега. Нека да имаме един критерий и подход към събитията, за да може да изглеждаме като обективни.
Последното нещо, което искам да кажа. Аз голяма част от аргументите и по доклада, и по анализа и по всички други неща, които ще се опитам да ги кажа и в зала, за да не се повтаряме тогава, но искам само да направя една малка корекция.
Господин председател, да, в началото на процесите наистина сумата е била 750 милиона, но когато се изпращат запитвания за обвързващи оферти така наречените „Request For Proposal“, те стават на 12 декември 2016 г. – половин година след като ние сме взели решение за 1 милиард и 500 хил. Така че да казвате, че вървим по една процедура, че хората знаят 750 милиона, пък те са 1 милиард и 500 хил., някак си не е коректно.
Най-накрая искам само да призова Комисията да се придържа към названието си, защото названието на Комисията е „Временна комисия за проучване изпълнението на процедурата по избор на нов тип боен самолет“ и в това заглавие никъде няма написано „и даване на препоръки за по-нататъшни действия“. Мисля, че ние можем да стигнем до някакъв извод тук, ако колегите настояват, ще гласуват, ние ще гласуваме по друг начин. Ние по никакъв начин няма да приемем този доклад от „БСП за България“, но нека да оставим решенията и изводите, и практическите действия, и отговорността за тях на онези, които са призвани да ги имат, а именно изпълнителната власт. Нека за пореден път Парламентът и парламентарните комисии да не се превръщат в кърпичка за изтриване, извинително или както искате го наречете, или за оправдание, или за даване на картбланш на изпълнителната власт. В тази държава всяка власт си има своята отговорност. На нас ние е възложено да направим анализ на обстоятелствата. Ние може да имаме различия по този анализ, но в никакъв случай нямаме мандата да даваме препоръки за това какво трябва да се направи.
Още един път само искам накрая да кажа, че представителите на Коалиция „БСП за България“ във Временната комисия няма да подкрепят този Доклад. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Следващият е господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, скъпи гости! Ще започна от там, когато се създаваше Временната комисия, за да обследваме обстоятелствата по така проведената процедура за избор на нов боен самолет. Тогава от парламентарната трибуна ние заявихме, че едно решение на Министерския съвет в качеството си на служебен кабинет, гласувано месец април 2017 г., може да бъде с Решение на Министерския съвет избрано редовно след проведени парламентарни избори, че тази Временна анкетна комисия се създава освен за целта си, която трябва да представлява, да обследва дали са допуснати някакви евентуални грешки и може би накрая ще предложи и решение, което е факт.
Докладът е доста изчерпателен, обстоен е, за което, господин Председател, Ви поздравявам. Трябва да отбележа нещо, което от чисто политически характер е много важно. Както една междуведомствена работна група в рамките на 14 дни не може да обследват 16 тома с хиляди страници, така една междуведомствена работна група в рамките на два месеца, с шест заседания, не че не може да даде решение или някакъв вид Пътна карта дали е следвана или не, но времето е малко, за да бъдем изцяло обективни дали България и правителствата, които са били са следвали тази Пътна карта, която е начертана като член на НАТО – да засилим нашата отбранителна способност.
Изслушахме всички министри, включително и служебните, които са били до този момент. Вие споменахте нещо много важно. След като днес приемем Доклада, ще се спрем и на експертите, за да могат тези допуснати грешки, които са отбелязани в Доклада да бъдат поправени. Искам да отбележа, че ние не сме изслушали нито един експерт в тази Комисия – само политически лица. Това не е лошо. Не го казвам, за да упрекна някого, напротив. Накрая политическите лица, които управляват самите министерства са именно тези хора, които взимат решенията, внасят ги в Министерския съвет и в последствие влизат в Народното събрание за одобрение.
Изслушахме господин Аню Ангелов в качеството на министър, както отбелязахте, много правилен подход. Стигаме до 2013 г., когато вече има един Доклад от съответните групи – Направляващият комитет, който е създаден и Интегрирания проектен екип, само че обстоятелствата наложиха кабинетът да прекрати дейността си. Идва нов кабинет. Има приемственост, както и господин Ангел Найденов се изрази като в кабинета на господин Орешарски. Вие потвърдихте, че има само лека промяна в ценовите стойности и се внася нов доклад през месец март 2014 г.
Идва следващ кабинет. Тук, колеги, правя тънката разлика. И двамата министри, които изслушахме – господин Аню Ангелов и господин Ангел Найденов – имат сериозен бекграунд като хора от системата. Бяха подготвени, обстоятелствени още от самото начало.
Когато уважаваният от всички нас, министър Ненчев седна, първите му думи, които бяха: „Аз заварих пълен хаос и конфликти в работата на групите“. И ако си спомняте аз му зададох няколко въпроса, когато той в рамките само на 2-3 минути, максимум 5 минути изложи всичко това, което предишните министри направиха в рамките на 20-25 минути. Той тогава е преценил да премахне Интегрирания проектен екип и да създаде Борд за управление на проекта. Защо? Ние не знаем. На въпроса, когато му зададохме, той каза: „Имаше противоречия“. С кого, как, под каква форма? Той именно каза да поканим господин Тагарев, който е бил служебен министър и в последствие директор на Института по отбрана. Поканихме го. Поканихме и другите служебни министри. Реално това, което е видно от Доклада е по времето на управлението на министър Ненчев се променя – ще го нарека – алгоритъмът, на база, на който стойността се покачва на милиард и половина лева за закупуването на нови изтребители.
Дори съм си отбелязал, защото си водих записки, а има и стенографски запис, че се правят корекции в методиката. На въпрос защо, кое я е наложило, той отговори: „Това показват финансовите показатели“. Както отговори и министър Ангел Найденов, когато му зададохме: „Защо от 700 на 800 милиона лв. по негово време?“ Това са били разчетите на Финансовото министерство. Но реално от този момент нататък 2015-16 г. започва да го нарека „лек хаос“ може би в целия проект, с всичките му тези недостатъци, които изброихте, че при промяна на финансовите параметри, трябва да се погледне дали останалите технически и методически параметри отговарят на изискванията на проекта.
Разбирам и …тъй като, не съм проверил обстойно, защо е имал тези правомощия като председател на Борда за управление на Проекта самият председател. Сигурно тези правомощия са му били разписани, пояснявам – дали е така или, не, не знам. Тук пак повтарям на въпрос, зададен към министър Ненчев, Вие запознавахте ли се обстойно с всички материали и Вие последен ли подписвахте? Неговият отговор беше – да. Това беше мой въпрос, така че ние със сигурност като Комисия ще излезем с решение на база на Доклада, който е поднесен днес. Ние ще подкрепим този Доклад, защото виждаме пропуски в работата на ведомството. Притеснява ме друго нещо. Всички тези в последните няколко дни драми, които се разиграват – не говорят добре за държавата България. Всички наши партньори бъдещи потенциални външни партньори, няма ли да посочат, не пожелавам, нас като държава като остров на нестабилност. Ние не искаме да е така. Този проблем, колкото да е сложен, да е тежък е във връзка с модернизацията на Българската армия, което абсолютно всичко желаем.
Тези престрелки между президент и премиер не са хубави. Тези размятания на листи в медиите – не са хубави. Имам само две забележки, господин Председател, които не са пряко към Вас, но тъй като Вие сте председател на тази Комисия. Да, може би, когато каним някои външни експерти, Вие имате право по наши вътрешни правила, хубаво е ние също да знаем, че се препоръчват определени анализи на хора. Ние разбрахме за анализа, който е възложен на проф. Георгиев на първото заседание след ваканцията – няма лошо. Второ, докладът беше в медиите преди ние да се запознаем с този доклад. Дори една медия излезе и видите ли – Народното събрание е гласувало рестарта на Проекта за придобиване на нов тип боен самолет, аз го бях получил същия ден и цитираха пасажи. Не са приятни тези неща, не говори добре за работата на Комисията, не говори добре изобщо за работата на … С това ще завърша, не, това ще го спестя, защото там вече влизам в лични територии, където не е желателно. Няма да прекрача тази граница.
Колеги, от тази гледна точка, Докладът пак повтарям, е доста обстоен, със съответните документи, които са изброени.
Може би трябва да се придържаме към по-сериозна дипломация и в бъдеще, когато има такива теми за решаване, те трябва да се решават изключително на най-високо ниво, защото това и пред общество, и пред нашите избиратели – гласували за независимо коя партия не говори изобщо добре.
Да, факт – ще излезем с решение и дано в рамките на година, надявам се, България да придобие тези нови бойни самолети. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ибрямов.
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател!
Уважаеми народни представители, уважаеми журналисти, колеги! Аз, подкрепяйки това, което изрази колегата Таско Ерменков напълно и оставайки с чувството, което в този момент се засили у мен за това, че тази Комисия за мое съжаление, ще се превърне в един своеобразен трибунал по отношение атаките срещу президента на Република България. Казвам го, защото с това предложено решение, от една страна, Комисията абсолютно излиза извън мандата, извън своите правомощия, които са дадени с Решението на Народното събрание. Недопустимо е в рамките на два месеца след няколко изслушвания, Комисията да направи предложения за връщане на процедурата без каквато и да е финансова обосновка, както и политическа такава, за евентуалните щети и загуби които ще доведе това за България. Както казвам във финансов, така и в политически аспект по отношение на надеждността на България като един добър и надежден партньор.
На второ място, в Доклада никъде не е споменато, че всичките министри, които изслушахме в Комисията и при зададен въпрос – това е нейният мандат в крайна сметка – проучване изпълнението на процедурата. Към всички министри беше зададен еднотипен въпрос. Има ли според тях нарушение на процедурата? Нито един от министрите не отговори положително на този въпрос. Това не е отразено никъде в Доклада. Поради тези причини, и тези, които колегата Таско Ерменков спомена категорично не можем да подкрепим този Доклад. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Председател!
Уважаеми колеги, ще се опитам аргументирано да защитя работата на Комисията, и Проекта за доклад, който сега разглеждаме и трябва да решим какво да го правим – с факти и аргументи, както и да дискутирам с колегите, които се изказаха преди мен.
Първо, искам лично да благодаря на председателя и на техническия секретариат на Комисията, защото на практика те извършиха огромния обем от работа по обработката на тези документи. Тук става въпрос за реални астрономически три месеца, откакто работи Комисията.
Второ, чел съм Доклада няколко пъти и то внимателно. Не считам, че колегите, които казват, че сме излезли извън статута и правата, които ни е делегирало Събранието, и ни е вменило за работа са нарушени, защото за разлика от сега изказващите се, никъде в Доклада не се говори нито поименно, нито се нарушава реда за работа на Комисията по отношение на процедурата за придобиване на нов тип боен самолет за авиацията.
Един базисен въпрос, на който в нито един от документите, които са работени от 2010 г. насам, лично не срещнах, а то е записано и в Доклада, нямаме отговор от нито един от експертите – чест и почитания за тяхната работа. Те са работили по това, което им е възлагано, без да се опитват да разширяват пълномощията си, и да се правят на по-големи специалисти, отколкото са. Никъде в доклада не е даден отговор какъв тип боен самолет е необходим за авиацията ни. Дали да бъде така наречения „лек изтребител“ или да бъде многоцелеви. Тоест, дали самолетът, който трябва да придобият Българските въоръжени сили и в частност Военновъздушните ни сили – да бъде самолет, който да изпълнява задачи по дежурство, което сега е много актуално за нас като държава и като армия и да работи само така наречената „въздух – въздух“, самолет срещу самолет, или да бъде многоцелеви, тоест да извършва разузнаване, да може да дава информация, да работи по земни и въздушни цели. Такъв отговор в нито един от документите няма.
Второ, защо считам, че категорично трябва да подкрепим изводите и препоръките, които да дадени в Доклада. Излизам извън сферата на самия доклад и искам да Ви кажа, че това, което ние ще препоръчаме е напълно в прерогативите на Събранието, защото ние сме приели в предишни издания на Народното събрание, тогава, когато ще се извършват разходи от Министерството на отбраната и инвестиционната ликвидност е над 100 млн. лв., категорично трябва да се произнесе Събранието. Защо го казвам? Защото миналата година, когато Събранието се е произнесло на 2 юни за извършване на тези разходи, не бих искал да използвам думата, било подведено, но не са били ясни тези аргументи, които сега ние изтъкваме в нашия доклад, тоест, нашето решение трябва да бъде преразгледано и то трябва да бъде преразгледано от Събранието, но отново по предложение на Министерския съвет, което трябва да направи това, чрез нови аргументи от страна на Министерството на отбраната. Какво имам предвид? Тези прословути 700 – 800 и милиард и половина, няма лошо – правени са някакви разчети от експертите, съгласувани са с Министерството на финансите и така нататък. Господин Христов – председателят на Комисията в резюмето на доклада спомена, че пренебрегвайки собствените си разпореждания, експертите са си позволили да не се съобразят с валидността на критериите и от препоръчителни да ги направят задължителни тези разплащания.
На тези, които разбират от тази тематика знаят, че тогава, когато се водят вече конкретни преговори с даден доставчик, тогава нещата излизат въобще на друго ниво, и тези препоръчителни цени са наистина препоръчителни, защото те не могат да бъдат задължителни. Тогава се стига до съвсем конкретни подробности – какво, как, във време и така нататък. Дори и за Saab да говорим, двама от членове на НАТО, които имат Gripen – Унгария и Чехия, това го казвам в скоба, работят по различни финансови рамки. Едното е финансово разсрочено, другото е оперативно разсрочване. Тоест, на унгарците самолета след като се разплатят с шведите, ще бъде техен, а на чехите никога няма да бъде техен, но това е съвсем в скоби. По отношение на тези милиард и половина – взима се решение да се увеличи финансовата рамка, което води до съвсем различна картинка по отношение на това, което може да бъде придобито с тези пари. Тук е основен момент и той е много важен – не се актуализира концепцията за изграждане на отбранителни способности, което прави автоматично при новите пари нелегитимен краткия списък, така наречената „шорт листа“. Той автоматично става нелегитимен, защото той е правен и са отсети девет държави и петнадесет самолета са пресети при 700 милиона, отпускат се и се гарантират милиард и половина и не е направено нищо по въпроса.
От там нататък можем да си представим какво е следвало. Аз искам да коригирам колегата, процедурата по промяна на начина на управление стартира при Ангел Найденов и я финализира Велизар Шаламанов. Велизар Шаламанов я финализира през месец октомври 2014 г., като заменя направляващия комитет с Борд за управление и така нататък. Това са подробности, които едва дали имената имат някакво значение.
По-същественото е, че на този Борд за управление на проекта не са му ясно дефинирани нито отговорности, нито задължения, нито правомощия, нито дейности и самият генерал Радев прави запитване: кажете ми какво да правя, кой ще ми утвърждава на мен работните документи? Достига се до парадокса да няма легитимен орган, който да утвърждава работни документи.
Продължавайки да работи екипът, начело с Борда, той започва да утвърждава документи, което поставя под въпрос тяхната легитимност. Със заповед от обща характер 443 е слят. Това го каза и председателят Христов е слят Интегрирания екип с екипа, който разработва Методиката за оценка.
Още един момент. В Борда за управление има двама специалисти, външни, извън ВВС и МО. Това са от Министерство на икономиката и от… (Реплики – не, от Финансовото и от Външно нямат. От ДАНС.) ДАНС. Благодаря, колега! Излезе ми втория, който беше. Тоест от Външно министерство, което има при такива разходи, а ние знаем по каква процедура ще бъде закупен, дай Боже скоро, новият изтребител, Външно министерство има основна роля. Няма дори и младши експерт. От Финансите, което все пак да казва: да, добре, ще стане – няма експерт.
Вие сега казвате, че не бива не да върнем в началото, колеги, това искам добре да се чуе от всички! Ние не връщаме въобще в началото и не подценяваме работата на експертите, но от определена точка нататък, когато са настъпили вакууми в управлението на избора на нов тип боен изтребител процеси от там да започне, ако желае Министерството на отбраната и да предложи ново решение на Министерския съвет, което да влезе в Събранието за ново наше утвърждаване или корекция.
Другото, което е недейте да ни прикачвате неща, които ние не сме ги казали! Тук и към колегата Попов, и към колегата Ерменков, никога ние не сме говорили за трибунал и така нататък. Напротив от много далеч президентът Радев каза нещо, което съм съгласен с две ръце, да не се дава приоритет на никого, да не се избутва никой напред и да се върви паралелно. Ние това сме записали в първа точка на нашите предложения. Нека паралелно да вървят Сухопътни войски, Военноморските сили, Военновъздушните сили. Само това искаме.
Отново ще Ви призова нека да не говорим партийно, нека да не действаме партийно, защото тогава, когато новият изтребител, който ще бъде закупен за Въоръжените сили, новите кораби, новата бойна машина или това, което се купи за Сухопътни войски още нямаме предложение от тях ще работят и ще действат защитавайки конституционните вменяемости на Въоръжените сили тогава, когато много голяма част от политическите сили, които са работили в Събранието през процеса на избора на този самолет, и които сега работят няма да ги има на политическата сцена на България. Става въпрос за една перспектива, която е над политическа и трябва да бъде държавна и държавническа от 30-40 години.
Последното, което е упоменато в Доклада – тук не се спомена и в резюмето от председателя, може умишлено, той да го е направил, аз съм длъжен да го кажа. От месец февруари тази година имаме предложение за … (Реплика Спомена го.), а мисля, че го спомена Христов, извинявайте. Имаме предложение за съвсем нов многоцелеви изтребител, гарантирано на висше държавно равнище пред Република България, че ще отговаря и на времевите, и на финансовите условия, които ние сме поставили.
Нека да загърбим тясно партийните говорения и боричкания в момента и да дадем възможност на Министерството на отбраната и на правителството на Република България с последващ акт от Народното събрание да действаме мъдро и в интерес на Въоръжените сили на Република България и на нашата национална сигурност. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Реплика?
И двамата реплики – добре.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Само един такъв въпрос така и не можах да разбера сега ние от request for proposal ли ще започнем цялата тази работа или ще върнем на Министерството, което да направи нова оценка на инвестиционния разход, въз основа на тази нова оценка на инвестиционния разход може би да получим повече от тези три самолета, които евентуално биха могли да бъдат при нас. Едва след това парламентът да вземе решение за нов инвестиционен разход, защото Вие така казахте, че ние трябва да вземем някакво такова решение и после да продължим по отъпкания път, или ще започнем от така наречения request for proposal, което означава, че няма нужда и няма как да променяме нещата, защото те там са написани. Това е първият въпрос, който искам да задам.
Второто нещо, което искам да кажа дебело е, че нищо тяснопартийно няма в това, което говорим. Никой не оспорва необходимостта от модернизация на Българската армия, от балансиран подход към отделните видове въоръжени сили. Нещо повече, аз ако си спомняте на едно от първите заседания направих едно предложение и бях силно апострофиран затова че, за да се получат и да ни стане ясно какво ни трябва, колко ни трябва и какво от това, което имаме може да бъде модернизирано в България? Примерно бойната машина, колко от тези 480 машини могат да бъдат модернизирани в България, колко могат да бъдат подновени и колко трябва да бъдат купени, защото не остава нищо за тях? Всичко това, за да се случи е необходимо да се направи един стратегически преглед на отбраната, защото от там ще излязат точно тези необходимости, но Вие тогава ми казахте: това няма, това е загуба на време и така нататък и така нататък. Точно този преглед ще ни даде какво ни трябва, колко ни трябва и кога ни трябва, но Вие не искате да го направите?!
Последното нещо, което е няма да говорим за новия самолет, който ни е предложен, аз само ще кажа числото, за да не му правя реклама, то е 16, буквата ще я пропусна… и модификацията на 62.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Господин Витанов , Вие ли имахте реплика?
ПЕТЪР ВИТАНОВ: Записах си няколко неща.
Първо по отношение на концепцията за изграждане на отбранителни способности Вие казахте, че основният елемент от нея е финансовата рамка.
Аз смятам, че не финансовата рамка трябва да я определя, а по-скоро потребностите на Въоръжените сили от една страна и анализът на средата за сигурност.
Следващо – няма кой да утвърждава документите между 2014 г. и 2016 г. Действително има промяна в структурната схема на управлението на проекта и ако част от документите преди са се подписали от началника на отбраната, впоследствие от заместник-началника на отбраната това по никакъв начин не влияе върху тяхната легитимност. Това е важно. Още повече, че в Доклада никъде не се дава анализ на евентуални резултати, ако този екип по разработване е под друго подчинение.
Следващо нещо, казвате че няма да върнем времето. Само да Ви кажа, че преди година и три месеца сте утвърдили „пира“, тоест минимум година и три месеца.
Корекции в методиката – извинявайте, дори Вашите „експерти безпристрастни“, дори те се съгласяват, че Методиката е обективна, и че се доближава до най-добрите практики, цитирам: „Доближава се до най-добрите практики в областта има най-малко слабости“. Така че, не мога да се съглася, че по някакъв начин Методиката предопределя класирането.
По отношение на самата процедура действително има такива пропуски, но моето дълбоко убеждение, че не е необходимо да се връщаме толкова назад, нека да се разговаря с трите останали класирани кандидати.
Ако ми позволите едно съвсем кратко изказване, за мен на практика още от създаването си Комисията, беше с предизвестен резултат.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Витанов, извинете ме, репликата, за да може да завърши и след това ще Ви включим в изказванията.
ПЕТЪР ВИТАНОВ: Добре, благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Друга реплика?
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря Ви.
Съвсем накратко, тъй като колегата Тошев, спомена, че може би не съм се изразил ясно, че съм казал, че колегите от ГЕРБ са казали, че тази Комисия е трибунал. Не, това, което исках да кажа е, че това мое усещане се е засилило преди създаването на Комисията, и сега вече с това решение.
Особено след като чух и самото решение, уважаеми колеги, от управляващото мнозинство запишете в този доклад накрая и вида на новия тип боен самолет, който искате България да придобие, защото натам вървят нещата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Три реплики станаха вече.
(Реплика. Ние не можем да вземем думата.)
Ще вземете.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, на колегите! Благодаря, господин Председател.
Къде се връщаме? То е записано в точките, които предлагаме да бъдат утвърдени в Доклада от Народното събрание. Споменах, сега ние с вас сме полковници и си говорим на български, ако вземем да ставаме генерали ще си проговорим на английски. Искането за предложения, така нареченото RFP доказваме в доклада и в късия списък (шорт листа) са най-малкото съмнителни по отношение на пълнотата си, по простата причина, че концепцията за изграждане на отбранителни способности не е съобразена с новата финансова рамка и те автоматично отпадат някои от кандидатите, защото те точно по тази концепция са пресяти.
Второ, нещо което не се спомена досега и ще го спомена понеже Вие ме подтикнахте, и Ви благодаря затова в репликата си, от първото ниво критерии за класиране на самолетите – три са основни.
Първият, са характеристики на самолета, които са 0,4, не това е важно.
Второто е, жизненият цикъл на самолета, кратко го казвам за да стане ясно, защото там термините са много дълги и широки, и дори няма да мога да ги цитирам правилно, ако ги чета. Второто е, жизненият цикъл на самолета 0,35 теглови коефициент.
И третото е, цената на самолета 0,25 теглови коефициент, тоест, пресяването и отхвърлянето на кандидати от късата листа, става по тези три базови критерия.
Те вече са разбити в дървото на критериите, всеки от тях е разбит на много подробности.
Да Ви каже нещо, което аз го разбрах в третия критерий – за цената на самолета, грубо казано се съдържа във втория – жизнения цикъл. Там е разбито и подкритериите дават отговор на този въпрос.
Какво се получава? При сумирането на критериите – 0,35 плюс, 0,25 – втори и трети, дават – 0,6, което автоматично отхърля един от самолетите. Оттам нататък, аз лично за себе си не мога да приема тази класация. Защо е допуснато това? Методиката няма проблеми. Това не е въпрос на Методиката.
По отношение на колегата и къде се връщаме. Да си довърша отговора. Ние предлагаме, а вече Министерството на отбраната ще се съберат, надявам се начело с министъра, с политическото ръководство на сегашното, на екипа по придобиването на боен самолет, със специалистите и ще решат къде да се върнат, на коя точка. Ние им казваме само какво сме констатирали.
По отношение на финансовата рамка. Аз въобще не съм коментирал, по отношение на изборът на лек или тежък изтребител, че финансите имат решаващо влияние. Казвам, че няма отговор на този въпрос, никъде, по никакъв критерий, а това е важно. Една е била средата за сигурност на Балканите в региона и в Европа – 2010 г., друго е 2012 г, друго е 2017 г. Съвсем различно е.
Ако някой не е съгласен с мен, значи просто не е обективен – колкото може да бъде обективен един субект.
По отношение на легитимността ни, не виждам защо трябва да го коментираме, да говорим шаблони, че България е парламентарна република, и че парламентът решава, и че парламентът действа според Конституцията, според законите и собствените си решения.
Ние в Комисията се върнахме от 2010 г. насам. Ако се върнем в историята на съвременна България, за самолет се говори и ген. Симеонов тук ще ме коригира, ако аз бъркам, от 2002 г. – 2003 г. Така че нека да вземем правилното решение. Месец два или половин година не са фатални във времето, защото става въпрос, назад във времето за достатъчно години и напред като перспектива за много повече.
По отношение на колегата Попов, извинявайте, думата трибунал е използва президента и галвнокомандващ – Радев и я повтори Корнелия Нинова. Никой от ГЕРБ не я използвал тази дума. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Думата искаше, господин Вангелов, не съм забравил, но преди Вас, господин Бойчев.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Господин Председател, когато човек се изкаже след пет, шест говорящи преди него, има голяма опасност това, което е искал да каже да се каже от хората, които са говорили преди него. Затова ще се опитам да не повтарям неща казани вече от колегите, преди мен. Не мога да се сдържа да не обърна внимание и аз на заглавието, защото то показва за какво сме събрани. А именно да проучим изпълнението на процедура, по избор на нов тип боен самолет и факти и обстоятелства относно провеждането на тази процедура. Нищо друго. Въпреки, че прочетох какво ли не във всички възможни източници на информация за мандата на нашата Комисия и за това каква цел има тя.
Искам да обърна внимание само върху това, че самият доклад има перфектно структурирано съдържание. Той е разбираем за човек, който е със средно ниво на интелигентност, което е негов плюс, негово голямо достойнство. Докладът може да бъде проумян от обществеността, а не е нещо което се опитва да замаже, да хвърли мъгла и никой да не разбере за какво става въпрос в него.
За мен е обидно да чуя, че участвам в трибунал срещу когото и да било. Единият е президент на Република България, другият е премиер на Република България, ние сме народни представители и такива внушения за мен са обидни.
Аз не съм съгласен, че сме чули едната страна, защото не знам коя е другата. Всички сме от едната страна – на страната на Българската армия. Не знам коя е другата страна, след като сме избрани от народа, кой друг трябва да ни дава мандат. В заключение искам да кажа, че най-големият плюс на този доклад е всъщност, че има заключение и предложения, то това му дава достойнството, иначе щеше да един преразказ на факти и обстоятелства. Това го прави завършен и качествен продукт, поне според мен.
Завършвам с най-ценната част за мен в заключението е, където се казва, че Консултативния съвет по национална сигурност има пълен консенсус за ускорена реализация на проектите за модернизация. Значи има пълен консенсус за ускорена реализация на проектите за модернизация, че трябва да се направи промяна в Проекта, която забележете, да включва цитирам: „Ново примерно разпределение на плащането, което следва да осигурява реализация на трите приоритетни проекта за превъоръжаване на Българските въоръжени сили“.
Най-после трябва да спрем с всички тези кухи неща и да минем към реални действия, и реално снабдяване на Българската армия в трите ѝ вида въоръжени сили, с ново оръжие. Благодаря Ви, за вниманието. Ние от „Обединени патриоти“ подкрепяме доклада.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Господин Вангелов. Господин Бойчев.
Реплика, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Една кратка реплика, няма как да не я изразя. Уважаеми колега, Вие правилно прочетохте заглавието на Комисията, в което на практика се съдържа и нашия мандат. Вие казахте, че тази Комисия, следва „да не направи нищо повече“ – цитирам Ви. Тя е Комисия – Временна за проучване изпълнението на процедурата по избор на нов тип боен самолет. Някъде да пише в заглавието, че тази Комисия следва да дава препоръки? Няма такова нещо. И оттам идва усещането, моето лично за трибунал. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Аз ще отговоря след това.
Господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател. Аз колкото и учудващо да е първо, ще изразя благодарност към Вашата работа, като председател, тъй като разбирам, че бяхте поставени в една много тежка ситуация. С една цел и замисъл беше създадена тази Комисия. Видя се, че тя не може да я изпълни като политическа задача и Вие я преразгледахте в момента на формирането на Комисията по ред обстоятелства, и се опитахте да дадете продукта, който Ви е поставен като политическо решение. Успявахте да ръководите Комисията. Аз ще се придържам изцяло към доклада и ще се опитам да аргументирам неприемането от наша страна на този доклад.
На страница 12, в Доклада се говори за следното нещо: „Концепцията за изграждане на отбранителни способности“ – 2012 г., е изработена на база финансова рамка от 700 милиона. След това Народното събрание – 2016 г. утвърждава финансова рамка от милиард и половина. Вие, с експертите, предлагате да запишем следния извод: „Промяна на първоначално заложената финансова рамка е налагало актуализация на „Концепцията за изграждане на отбранителна способност“, аз между другото съм съгласен с това. Неизвършването на актуализация след промяната на финансовата рамка, за реализация на Проекта от 700 на милиард и половина, прави така наречения кратък списък, шорт-лист, който е определен от кандидатите, всички знаете процедурата, които придобиват изискванията в средносрочен план – нелегитимен, цитирам…
Не случайно ще се спра на части от доклада, защото много се изкушавам и да го подкрепя. Защото от замисъл да бъде трибунал към президента Радев, той по същество е трибунал към министър Ненчев със сигурност, защото той е разкован тук, за времето на неговото управление, а същевременно на 12 страница ние казваме, че процедурата е нелегитимна оттук нататък. Искам да Ви кажа, че парламентарната група на БСП не подкрепи този Проект за инвестиционен разход в парламента. Вие сте го подкрепили тогава. Иначе аз споделям този извод, че трябва да бъде направено това. Ама питам аджеба тази шорт-листа като е определена по второто правителство на Борисов, какво правим досега за да достигнем до този извод. Забележете следващия абзац след това.
Друг въпрос, който се задава постоянно в хода на реализация на Проекта е за типа на самолета – многоцелеви или само за въздушно патрулиране. Този въпрос е поставен и в доклада на Института по отбрана във връзка с разглеждане на Проекта за искане за предложение. Категоричен отговор на този въпрос все още не е даден. Сега ако ние сега не сме направили и даваме констатации, че е свършена страшна експертиза, свършена работа. Какво правим?
Преминавам по-нататък – на страница 15. Тук само ще констатирам сходство с извода, който е направен и задоволство по-скоро политическо, защото Вие казвате: начина на практическо прилагане на проектното управление в Министерството на отбраната, води до размиване на отговорностите, правомощията, действията и сроковете за тяхното изпълнение. Вие режете по същество всички действия и главата на този министър, който е направил тези неща.
Говорите накрая и липсата на ефективен политически контрол. Въпросът, който мога да задам, кой осъществява политическия контрол в тази процедура, и не се ли прави това от министъра и да задам кои са били министрите назад във времето?
След това отивам на страница, съм си отбелязал 23. Там правим следния извод: “Временната комисия констатира, че в резултат от изваждането на схемата за плащане при актуализация на Методиката за оценка през 2016 г., от основополагащ и залагането и като задължителен коефициент се създават условия за необосновано отстраняване на една от офертите, от оставащите две оферти, които продължават да се налагат.“ Тук Временната комисия не намира разумни основания за тази промяна в Методиката.
Това е някакъв голям извод до, който ние като Комисия стигаме. Искам да поговоря малко затова. Казвате, че в гласувания Проект за инвестиционен разход от Народното събрание, в т. 5.2 на Проекта за инвестиционен разход е записано, че схемата за плащане е примерна. Сега, то е добре да четем документите и аз отварям и Проекта за инвестиционен разход, който е приет с решение на Народното събрание, нямаме съмнение всички колеги говориха. Това е най-висшата институция в една парламентарна република и там в този Проект за решение, т. 5.2, пише така: какви са вариантите за плащане – 100%, частично, разсрочено“ и така, „След проведено съгласуване се предвижда плащането да се осъществи като комбинация от авансово плащане и плащане след доставка – самолети, оборудване, въоръжение за период от шест години с примерно разпределение на плащанията както следва: за първата година 2016 г. – 10, за втората, третата, четвъртата – 200, и е приложена примерната схема“, но това в т. 5.2 е записано: „За период от шест години“ и че схемата ще бъде разсрочено плащане. Това пак казвам още един път, е проект за решение на Народното събрание, което, забележете, Парламентарната група на БСП не е подкрепила. Вие всички сте от тогавашното мнозинство на предходното сте го подкрепяли. Ако това не е достатъчно, за мога да извадя и бюджета и да питам в крайна сметка кой приема бюджета, кой прави предложенията по бюджета и къде са парите? Като направим извод, че някой след това приел тези критерии за задължителни. Питам кой е този чиновник, било той военен, висш военен, който ще излезе извън тази рамка, която има дадена тук? Как ще приеме някой плащане, което надхвърля целия бюджет на Министерство на отбраната, за една година? Правим този извод. След това правим друг извод, че не е дадено обяснение: защо се променят методиките, критериите и правилата? И не става ясно. Стигаме пак до този проект за инвестиционен разход, гласуван от българското Народно събрание, където в Приложение № 2. Когато отидем в Приложение № 2 – сега отварям т. 2.1.1.1. – там са изредени целия алгоритъм на действие и пише: „Актуализиране на методиката за избор и математическия модел за оценка“. Следващата точка е актуализиране на модела за оценка и риск, утвърждаване на актуализираните методика и математически модел за оценка“ и отсреща пише Министерство на отбраната и пише: „Председател на Борда за управление“. Така е гласувано от българското Народно събрание, това пише в табличката.
Питам: след като Народното събрание и Вие сте го гласували това, и това влиза в Министерство на отбраната и Борда на управлението, кой трябва да ги актуализира тези критерии?
След това в Доклада правим още един извод, че председателят на борда или Борда за управление и неговият председател изземвал правомощия и функции. Искам да задам един въпрос: кой го назначава председателя на борда на управлението, кой назначава членовете, и кой му дава правомощията? За да си позволим да направим такъв извод не го ли прави това министъра с негова заповед? Ще казвам такива неща, които според мен са нелепи да ги има в този Доклад, защото нямат логическа смислена връзка върху тези неща.
Искам да обърна внимание още на един пасаж от Доклада, това е стр.24: – „Беше установено също така, че в края на месец февруари на България е направена оферта за нов самолет“. В края на месец февруари говорим 2017 г. – „която се включва в утвърдената финансова рамка за проекта и на заседание на Временната комисия председателят на Борда на управление потвърди тази оферта.
Не знам това защо го включваме също. Защо го включваме? Ако ние сме били много прецизни в това да спазваме правилата, критериите, методиката и всичко, което е разработено като документи, те следват някаква много ясна хронология. И там са ясни първите 15 кандидати, на 9 свалени, шорт листата от 3 и до тях сме направили запитване. Ясно е, че искането за предложения, подписано от двамата министри, което съдържа всички тези критерии, които твърдите, че не е ясно как са променени, те се съдържат в това искане за предложение, е изпратено през месец декември. Затова питам: ако следваме тази логика на действие тази четвърта оферта по каква процедура и по каква линия считате, че въобще трябва да присъства в Доклада? В смисъл правили сме запитвания, защото отговорът на запитванията идва през месец март. Затова питам: тази оферта, за да я сложим, трябва поне да кажем тя по каква процедура е, кои държави и така нататък, защото ние българското правителство, следваме процедурата, България се представлява от българското правителство, и то с подписите на двама министри е изпратило искане за предложение към трима кандидати и те са получили три отговора. Затова питам: този какъв е и откъде идва, в каква процедура, за да го сложим в доклада на Комисията.
Накрая също не приемам това, което беше казано от част от колегите, че, видите ли, ние трябва да си позволим накрая да дадем и оценка, не оценка, а да дадем предложение на правителството какво да направи. Още повече, че за мен нещата си противоречат. Ако ще искаме да се направи анализ и промяна на концепцията за отбранителната способност се връщаме на тази изходна точка, ние въобще не трябва да предлагаме, това което сте предложили да се върнем на актуализиране само на офертите на тези трима кандидати, защото така като го чета, аз така го разбирам. Според Вашето предложение е да се върнем на тази изходна позиция и през актуализиране на пира и пак да изпратим до тези трима кандидати. Така го разбирам. Преди това говорим, че има редица неща, които не са отчетени върху това. За мен е категорично ясно, че това е прехвърляне на отговорност от Министерския съвет към парламента. Искате да свършите работа на Министерския съвет, да не казва той тези неща. Затова с тези поредица от изводи, които сме направили в доклада и други неща, част от аргументите, за които аз и колегите няма да приемем този Доклад извън общото несъгласие, което имахме със създаването на тази Комисия и влизането в съществото на тази процедура, която мисля, че и българското правителство имаше всички правомощия и отговорности да се приключи, както намери за добре.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Бойчев.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Бойчев, Вие правилно споменахте, че ние бяхме против тогава. Аз съм забелязал, че колегите от ГЕРБ с една година закъснение приемат нашите позиции, това не е само в този случай, има много случаи в енергетиката и в отбраната, и така нататък. Хубаво е, че все пак си признават, когато са сбъркали, макар и с една година закъснение.
Моят въпрос щеше да бъде такъв. Понеже говорихте за бюджета – има ли нещо по този инвестиционен разход в тригодишната бюджетна рамка, ако може да ми отговорите, защото Вие сте в Бюджетна комисия?
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Ерменков, ние с Вас не сме гласували за Бюджет 2017, но колегите, които са гласували добре е да извадят приложението, което е неразделна част от бюджета, което трябва да припомни, че се прави от министър-председателя на база на предложение на министрите. Там в тригодишната прогноза този инвестиционен разход за придобиване на боен самолет е описан и са дадени плащанията по години. Ако не знаете, мога да Ви ги припомня, те са съвсем ясни и те са към това, което е гласувано в Народното събрание и към това, към което се придържа методиката. Двеста и двадесет милиона са всяка година.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Витанов беше. Вие завършихте, господин Симеонов.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Аз ще бъда съвсем кратък и благодаря на господин Жельо Бойчев, че той засегна част от въпросите. На три от въпросите, господин Тошев предизвика моето внимание към тях. Отговорността на борда и защо те са подписали, и едва ли не утвърждавали документи, които не би трябвало да утвърждават. Единственият отговор е къде е бил министърът, за да не направи тези неща.
Второ, господин Тошев Вие казахте, точно думата съм я записал „Народното събрание беше подведено“ от Министерството, Министерския съвет, реално от министъра на отбраната. Кой беше министъра на отбраната? Ненчев беше, това е истината. Така, че да се прехвърлят част от нещата и по-голяма част на Борда, че едва ли не той не си е свършил нещата, дълбоко не съм съгласен. Ние искаме всеки да си носи политическа отговорност, защото в края на краищата целта е да има нови изтребители и нова техника за сухопътни войски, за флота.
И третият въпрос, на който искам да обърна внимание, тъй като беше споменато – дали лек изтребител, дали многоцелеви изтребител и така нататък.
Уважаеми колеги, господин Председател, и уважаеми журналисти искам да Ви кажа, че целта още когато започнаха тези планове за модернизация, беше да си изберем многоцелеви изтребител, който да обедини в себе си всички качества, за да могат да бъдат, когато дойде момента за обход на авиационната техника, конкретно за изтребителите ще говоря. За СУ-25, който е за непосредствена авиационна поддръжка изтребителната авиация, която беше с МиГ-21, но той вече излезе от употреба и МиГ-29, когато му дойде края, да имаме един нов многоцелеви изтребител, който като бройки по-малко, но може да решава абсолютно всички задачи. Така че не е стоял въпроса за лек изтребител, и затова хората от интегрирания програмен екип за работили именно на базата многоцелеви изтребител. Това е от годините, когато започна този процес и до 2014 г. се говореше само за многоцелеви изтребител, това Ви го гарантирам. Едва ли след 2015 г., 2016 г. – тези две години да е станала някаква промяна само за изтребител от типа Ерполисинг. Целта е да имаме адекватна техника, която да подпомага и да работи не само за нуждите на авиацията, но да работи и за нуждите на Сухопътни войски и на Военноморските сили. Така, че политически подкрепям изказването, което моят колега Джейхан Ибрямов направи и в този контекст целта е да се направи всичко възможно. Само отправям един апел към Комисията:
Уважаеми колеги, гледайки нещата, които в по-голяма далечина ние трябва да гледаме и нещата в по-близка далечина. Трябва да Ви кажа, както и господин Тошев спомена, че към 2002 г., оттогава се говори за нов многоцелеви изтребител, все още го няма този изтребител. В този момент, имаме, но това е тема на други доклади, което ще се обсъждат в Комисията по отбрана, но въпросът е, че необходимият бюджет трябва да осигурява необходимите средства за оперативна подготовка на трите вида въоръжение сили. Конкретно говоря за летателния състав, тъй като касае всички нас. Сега говорим за многоцелевия изтребител.
Ако не се отделят необходимите средства да има достатъчно нальот да поддържат пилотите, ще стане така, че ще дойде момент да се купи нов изтребител и, уважаеми колеги, няма да има кой да се качи на този изтребител. Това ще бъде най-голямата трагедия. Това е истината! Така че отсега давам една заявка, аз го казах и на предни изказвания на Комисията по отбрана – Бюджет 2018 е изключително важен. Ако няма някаква поправка по отношение на този бюджет, просто да знаете, че каузата е загубена и това, което беше доказано за състоянието на отбраната, тази ножица се отваря още повече и пропастта няма да може да бъде затворена. Това е.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Реплика господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Под формата на реплика, господин генерал, да свалим малко от раницата на министър Ненчев и думата „подведени“ да я заменя с „недостатъчно информирани народни представители“, което вече прехвърлям върху себе си част от отговорността и тук на господин Бойчев да кажа какво правихме тази една година – ами четохме. Четохме това, което не сме го прочели миналата година, когато сме гласували през месец юни това решение. Колкото и да се радвате на това нещо сега, наистина тези документи, които ги има в Народното събрание тогава ги е нямало. И още нещо искам, колеги, да Ви кажа по отношение на процедурите. Държавната институция, която комуникира с други държави във и извън Европа, се казва Министерство на външните работи. От това Министерство на външните работи от един определен етап от 15-а година нататък, дори от 2014 г. няма хора. Няма хора, които да кажат – това е добре написано на английски език и не е добре написано на английски език. Отделно от това, в Министерство на външните работи и, господин Председател, аз го казах на предишно заседание на Комисията и го изискахме, няма следа за комуникация с някои от участниците в тези алтернативни варианти – документална следа няма. Последното, което, колеги, пак го повтарям този Доклад сте го видели той не е приет от Министерския съвет на 26 април, не е приет, няма решение, но преди това е внесен от служебното правителство без да са изпълнени основни нормативни документи за вземане на решения от Министерския съвет. Две седмици преди това трябва да бъде разпратен на всички заинтересовани министерства, които са в обсега му и те да дадат становища. Такова нещо няма, нито Министерството на финансите знае за този Доклад, нито Министерството на външните работи, нито някое друго министерство извън тези двама специалисти, които са експерти и едва ли са тръгнали при министрите за да ги информират какво се е случило в работната група. Нека да направим всичко така, че хората, които плащат – това са обществени ресурси да не остане капка съмнение защо е избран Грипен, F-16, Юрофайтер или някои друг ако се появи са хоризонта докато стартира реалното добиване на този боен самолет. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Реплика, но на кого?
Реплика на генерал Симеонов правите? Само към генерал Симеонов.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Вземам повод от думите на генерал Симеонов. Благодаря, господин Председател, уважаеми колеги.
Стана въпрос за многоцелеви изтребител и за актуализиране концепцията за отбранителни способности. Тя обаче се предхожда от нещо друго, от няколко основополагащи документа, които всъщност трябва да бъдат адекватно подготвени от началото на процеса, който проучвахме. Става въпрос за Стратегия за национална сигурност, става въпрос за доктрина, става въпрос за визия за развитие на въоръжените сили, става въпрос и за план за модернизация, който спомена и Генералът. Очевидно те не са били адекватно изготвени щом и Вие сега си задавате въпроса дали трябва да бъде многоцелеви изтребител или друг тип.
Искам да припомня нещо, че 2013 г., по-скоро, през пролетта на 2014 г. беше приключен един преглед на структурите, който можеше до голяма степен да подпомогне процеса за избор на нов тип боен самолет. За съжаление Шаламанов като служебен министър, захвърли този преглед, както и резултатите от него, а Министър Ненчев дори не е чувал за него. (Реплика. Изводите?) Вие си направете изводите от казаното. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Господин Симеонов, реплика?
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Господин Генерал, ще използвам момента, тъй като сте изключителен специалист в сферата на ВВС, поправете ме, ако греша, но доколкото знам и трите самолета са способни да бъдат многоцелеви, да изпълнявам мисии в трите обсега. Въпросът е дали пилотите ще бъдат натренирани и дали ще има въоръжение за изпълнение на трите мисии.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Господин Генерал, ще отговорите ли на въпроса?
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Съвсем общо ще отговоря. Спомена се за една поредица от документи, които във времето са освежавани по определен начин и това не означава, че като се прави нов изстребител трябва напълно да се променя тази концепция. То е заложено още в предните концепции, така че при всяка промяна на политическата, стратегическата, военна обстановка и всякаква тогава се правят промени в документите, което беше заложено и в това, което казахте за Консултативния съвет. Консенсусът общо подмяната на тези документи и проектите за модернизация трябва да вървят по принцип ръка за ръка. Въпросът за многоцелевия изстребител не е отсега. Той е от 2002г. 2003 г. няма кой знае нещо какво по различно и съществено.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ: Уважаеми колеги, гости и гражданите, които ще ни гледат благодарение на журналистите и ще ни четат. Ще бъда безкрайно кратък и много по-близко до целта на нашия дневен ред, защото виждате, че дори в състава на нашата комисия ние се разделихме на две – експерти с военна експертиза и политици. Виждате, че много бързо и много лесно получаваме уклона да търсим нов самолет, решения за целевия изтребител, за марката, за модела, за вида, за оръжието. Работата на нашата Комисия от нейното създаване беше друга. В духа на повечето изказвания на всички от Вас, които започваха „когато се създаваше Комисията“ ще си позволя и аз да го кажа. Когато се създаваше Комисията аз се съгласих да бъда член на тази комисия точно заради, това, защото в нейната задача не беше определянето, разглеждането на техническите характеристики, на въоръжението, а беше да разберем каква е била процедурата довела до едно решение. Това е записано най-общо в решенията. Съветвам, Ви когато говорим и за обхвата на работа на нашата Комисия, не да четем само заглавието, а да четем решението на Народното събрание, което е в няколко точки. Сигурен съм, че председателят ще направи жест към всички нас и ще ни го припомни в крайното си изказване. Там ще видите, че ние трябва да разберем как е минала процедурата. Да направи всеки от нас, който сега ще трябва да вдигне ръката си за да подкрепи или да не подкрепи този Доклад да направи извода си, тази процедура пълна, цялостна и убедителна ли е за самите нас – депутатите, които сме в тази Комисия, и които трябва да убедим избирателите че вдигайки или невдигайки ръката си в подкрепа на този доклад сме сигурни, че парите на тези хора ще бъдат изхарчени по правилна процедура, не за правилен самолет, не за добър или лош, а по правилната процедура и правилния начин. Ако някой от нас като в съда има най-малкото съмнение, че три милиарда, два милиарда или милиарди ще отидат за нещо без да е спазена процедура, изготвена от експерти, правена в институти, в Министерството години наред. Ако има такова съмнение, че тези милиарди ще отидат там, аз го съветвам да последва примера не на специалистите и експертите, които се интересуват повече от типа самолет, а от политиците и да подкрепи Доклада, в който се казва, че има нарушение в процедурата. По време на работа на нашата комисия лично се убедих, че има неща, които са дали възможност да декласират някого. Повярвайте ми моите знания за самолетите и трите самолета като технически характеристики нищо не ми говорят и това не е важно когато съм член на тази Комисия. Важното е, че в изслушванията в Комисията и на експертите, който беше поканен там … и още тогава когато слушахме си говорехме на тази тема с колегите, неговият експертен доклад беше добър и ние го приехме и след сме го приели той става част от работата на нашата Комисия. Убедих се, че там има пропуски и затова ще подкрепя доклада защото той точно това казва, а що се отнася до трибуналите няма как да го пропусна. Като видях преди малко как се радват колегите от БСП, че бил виновен еди кой си министър. Вие говорите за трибунал в крайна сметка. Без значение дали ще е към министър Ненчев, към министър незнам кой, дали ще е към някой друг. Не е работата на Комисията на Народното събрание да произнася присъди към хора. Тази Комисия ни кара да кажем има ли пропуски в процедурата, какви са те и на базата на тези пропуски можем ли да препоръчаме нещо. С това ще убедите, че съм прав в решенията, които сме гласували, затова ще подкрепя този Доклад. Затова казвам, че понякога голямата експертиза когато работиш в Комисия, незанимаваща се с тяхната експертна оценка е малко претоварващо. Разбирайте те ме както, искате. Благодаря Ви, колеги.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Манев.
Реплика, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Манев, напълно съм съгласен, че ние в момента като орган политически трябва да разглеждаме процедурата. Единственото нещо, което няма как да се съглася и това Вие го казахте, че според Вас има нарушения защото са сменени критериите. Мисля, че не сте слушали внимателно господин Бойчев, който обясни защо са сменени критериите, защото това е решение на Народното събрание, в него са въведени изисквания и в бюджетни прогнози и рамка и бюджет през коя година колко да се плаща и всяка оферта, която не отговаря на тази схема, когато е била поставена няма как да бъде разглеждана, защото тя би била разглеждана ако може да отговаря на финансовата рамка. При условие, че на държавата финансовата рамка е друга няма как да се разглеждат офертите, така че нека да не правим инсинуации, че някои е бил е субективен в оценката. Субективни сме били ние, които сме гласували някои „против“, други „за“ този проект и такива са били рамките, които тогава сте приели. Колкото до Доклада на експерта още тогава по време на обсъждането в Комисията изказаха своето пълно несъгласие с неговата експертност, тогава казах тази дума защото нямам ценза да определям професионалните му качества.
МАНОИЛ МАНЕВ: Така, казахте, че не оспорвате експертизата?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не оспорвам неговият професионален опит. Експертизата я оспорвам и смятам, че тя е много далеч от независимата и в началото на своето изказване обясних. Смятам, че там имаме зависимости, но това не е темата. Искам да Ви обясня, защо не можахте да ме убедите, че трябва да подкрепя доклада. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Господин Манев, моите уважения – България е парламентарна република и като такава ние следим за действията и бездействията на министрите, включително на Министерския съвет – на министър-председателя. Не е правилно да казвате, и да се спираме на хората, че били министри, за този и онзи. Ние ще следим за действия независимо кой е министъра, а вече, който е органът на назначаването ще носи отговорността. Адмирирам това, което казахте, трябва да се концентрираме за парите на хората. Моето желание е да се говори когато става независимо за какви инвестиционни проекти да говорим за парите на хората. Да не говорим от собствено единствено лице. Не на последно място никъде в Доклада не чета за 2-3 милирада. Говорим за милиард и половина утвърдени финансови средства от Народното събрание на Република България. Да бъдем коректни пред медиите, защото всичко това което казваме тук излиза довечера, излиза в медиите и медийното пространство. Това е чисто политическа реплика.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имате думата за дуплика.
МАНОИЛ МАНЕВ: Това, че Вие ще подкрепите или няма да подкрепите доклада е точно това което исках да кажа, че няма такъв трибунал, който взема решението как да го подкрепи. Тук има историци, които ще потвърдят, че един трибунал взема много сериозни решения. Ние сме орган, който е политически и моето вътрешно убеждение и Вашето не трябва да бъдат еднакви. Тогава нещо не е добре. Всеки има своите вътрешни убеждения, четейки и гледайки документите. В това няма нищо лошо. Накрая ще кажа, може би не съм се изказал правилно или не сте ме разбрал. Напротив, протестирам когато се използват имената на един или друг само във визията на това, че Комисията ни трябваше да открие пропуските в процедурата, а не да се фиксира върху личността на този, който ги е допуснал, защото точно това ни лишава от онази думичка „трибунал“, което беше казано още преди да заработи тази Комисия. Това също е мое лично убеждение, че така трябваше да работим, но Вие сте човек, който има същите визии, ваши лични, политически. Накрая за милиардите, важно е да кажем, пред хората и другото, че милиард и половина за придобиване на самолети, никак не е необвързан и с едни други милиарди, които са свързани с тяхната поддръжка, експлоатация и така нататък. Затова си позволих да изляза от рамките на това число. Може би не съм прав, защото в момента не говорим за това, но като сума нещата вървят натам.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Манев.
Други? Надявам се последен, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, първо бих искал да започна с една благодарност към преждговорящите, към изказванията, които бяха направени, тъй като стана що-годе професионален разговор без да изпадаме в политически нападки и много други неща, характерни за подобни заседания на временни комисии за заключителни. Първо, благодаря за поддържането на един професионален тон. Бих искал да се върна още в самото начало, тъй като стана въпрос за приемането на проекта за инвестиционен разход през 2016 г., доколкото си спомням поне като член на Комисията по отбрана по това време, проектите за трите инвестиционни разхода тогава в нашата парламентарна група бяха представени съответно от командирите на видовете въоръжени сили по това време. Такава среща имаше доколкото знам и с БСП и с всичко останали парламентарни групи, на които командирите съответно генерал Радев, генерал Боцев и адмирал Петев представиха трите инвестиционни разхода и съответно убедиха, поне голяма част от народните представители, да подкрепят въпросните пирове. Доколкото си спомням, тогава опозицията на БСП не беше поради несъгласие с методиката и с нещата, които са заложени в самия ПИР, а поради несъгласие за разходи към въоръжението. Това беше едно от основното, че държавата не би трябвало да харчи толкова много пари за въоръжение. Това беше един от основният довод, които беше изтъкнат в пленарна зала и точно тогава народният представител Ангел Найденов, беше единственият от парламентарната група на БСП, който подкрепи пировете. Връщайки се към пировете бих искал да кажа и каква е процедурата, която е заложена в тях . Взимайки решението на Народното събрание, съответно Министерския съвет или министрите по случая трябва да изпратят RFP-тата, те да бъдат получени обратно с обвързващите предложения, работната група да ги оцени, министрите съответно да вземат решения, мандат на Министерския съвет и така нататък, водене на преговори, стигане до някакъв договор и той да бъде върнат отново в Народното събрание, тъй като последната дума по процедура е на Народното събрание, с договор за ратификация, тоест няма как да има някакво обвинение, че по някакъв начин се бави, тъй като проектът трябва да бъде решен от Народното събрание. Не виждам нищо лошо в това народните представители, включително и с работата на тази Комисия да бъдат запознати с това какво се е случвало, а не само с повърхностен документ или междудържавен договор без да знаят какво стои под него. Мисля, че по този начин ще имаме много по адекватна оценка, когато дойде време, живот и здраве съвсем скоро да гласуваме един такъв междудържавен договор за придобиване на самолети.
По самия доклад не бих искал да се спирам, тъй като много беше казано. С много неща съм съгласен в документите, разбира се, има някои неточности и нередности, грешки, които по-скоро да били допускани през годините. Разбира се, съм съгласен и със заключението, че все пак и органът тогава трябва да си носи назначението и не трябва да крием и че самият министър Ненчев си има своята вина. Дали е създал организация, или не е все пак това е работата на министъра и министърът трябва да си стои на мястото. Колкото до различните неща дали тази методика е включена тук, ще ме поправят колегите, които са по-големи бюджетари от мен, но доколкото знам Законът за държавния бюджет е година по година и в него се определят средствата, ако едни средства не бъдат разходвани в рамките на година, те биха могли даже по много по-лесен начин да бъдат прехвърлени за следващата, даже и без решение на Народното събрание в случая.
Имам една бележка, или по-скоро забележка към доклада, относно работата на служебното правителство в заключителния етап на процедурата. Тук няколко пъти беше казано, че едва ли не в работата на Комисията, но и в пленарна зала когато се обсъждаше приемането на решението за създаването на Комисията многократно беше казано, че едва ли не Пътната карта е заложена в проекта за решение в Народното събрание в последствие в документите и сроковете заложени в тях на министър Ненчев в случая. Сроковете заложени в Пътната карта, която е към Народното събрание са значително различни от това което е заложено от министър Ненчев са други. Ние имахме възможност все пак да се запознаем с документите. Нека да бъде ясно, че сроковете, така че работата на работните групи да приключи до края месец април 2017 г. е заложено със заповед на министър Янев, в началото на месец февруари 2017 г., даже на 2 февруари ако не ме лъже паметта. Съответно заповедта за сформиране на междуведомствената работна група, която е междуведомствена по простата причина, че има един експерт от Министерството на икономиката и един експерт от Държавна агенция „Национална сигурност“ е създадена със заповед на министър-председателя Герджиков, по Пътната карта, която е заложена и по датите и обхватът са заложени в заповедта на министър Янков, което е според предложението на министър-председателя. Говорейки си са схемите за плащане и дали е задължителна или не все пак да не забравяме, че на миналото заседание на Комисията ни беше предоставено едно писмо, което е било на вниманието на работната група, в което технически отстранената страна е заявила, че ще се съобрази със схемата на плащане, предложена от българска страна. Фактически тя ще бъде актуализирана в рамките на преговорите. Това писмо е останало без последствия от страна на ръководството и е довело до изкривяване съответно и на резултатите, поне според мен. Решението, което Министерския съвет взима на 26 април, ако не ме лъже паметта тази година също е нещо от рода на решение, което хем не е решение, хем задължава следващите да се съобразяват с него и да потвърдят. Затова първо, искам колкото и да ми е трудно да разкажа повече за него, но за съжаление самото решение е с гриф на секретност и няма как да го обявява, но тези, които са го чели знаят тавтологията и обратността, която то може да предизвика в органите. Затова бих искал да предложа една редакционна бележка на стр. 23 т.6 в параграфа относно това заседание на Министерския съвет. В изречението „протокол от заседание на Министерския съвет на 26 април 2017 г. относно Доклад за одобряване на резултатите от работата на междуведомствената работна група за обобщаване, анализиране и оценка на отговорите на Искане за предоставяне на предложение по Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“ е видно, че на практика…. Тук предлагам съвсем различна редакция на текста, че „Министерския съвет взима двусмислено решение, което не предполага нито изпълнение, нито продължаване на процедурата като същевременно не дава основание за започването и отново“. В крайна смета в такъв дух бяха и изказванията на министър-председателят по това време Герджиков и на служебния министър Янев и малко или много и работата на тази Комисия, и въпросите, които изникнаха около дейността в заключителната фаза на Проекта всичко е базирано на това решение на Министерския съвет и до колко то е било адекватно и акуратно.
За трибунал мисля, че тук достатъчно говорихме – никой не иска да бъде съдник на някого. В крайна сметка от нас зависи крайното решение и нека да направим, така че както казаха колегите, парите, които ще бъдат разходвани да бъдат разходвани по най-целесъобразен начин, по най-прозрачния начин, така че да може на всички български граждани да им е ясно какво се случва, нека да ползваме все пак добрите примери. Подобни процедури се провеждат и за други големи инвестиционни проекти, а откриването на слабостите в проектите би помогнало и на самото министерство да не допуска такива слабости в следващите големи инвестиционни проекти, например за бойната машина или за кораба и да не се налага примерно да заседаваме след една година и за някои от другите проекти и нека да имаме повече прозрачност. Тук бих искал само последна дума, съжалявам, че напреднахме във времето в Министерството на отбраната в Брюксел на Белгия, когато решиха да придобиват нови бойни машини, качиха цялата си документация в явната и част онлайн за да може все пак всички белгийски граждани да се запознаят какво точно се случва.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Само искам господин Гаджев да Ви напомня когато казахте, че сме гласували „против“ това решение в парламента, защото сме били против разходите за въоръжаване да Ви напомня какво казах тогава. Казах, че сме против защото имаме балансиран подход при финансирането на видовете въоръжени сили и обясних тогава, че приоритетни са Сухопътните войски, едва след това следват Военновъздушни и Военноморски сили и нещо повече даже завърших с това, че ако ние не осигурим и средства за бойна подготовка на различните специалисти и видове въоръжените сили, ще имаме прекрасна купчина желязо, която няма да можем да използваме, а не защото са били прекалено големи разходите, което го чухме в последно време от премиера Борисов. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Господин Панчев!
СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател!
Уважаеми, колеги доста напредна времето в края сме и няма да говоря дълго. Иска ми се да споделя няколко мисли: от 2004 г. сме членове на НАТО и оттогава имаме ангажимент да имаме многоцелеви изстребител в Българската армия. В периода 2005 – 2009 г. бяха направени сериозни инвестиции за Българската армия, и за съжаление от 2009 г. насам процентът за издръжка на българската армия беше значително съкратен, намален и от 2010 г. насам почти нищо ново не стана в българската армия и нямаме нищо като реални придобивки, а е вярно, че българската армия има нужда, и трите типа въоръжени сили имат нужда от модернизация. Вярвам, е че следващите години това ще бъде направено. Ние изпълнихме една задача в екип, в който имаше коректно разбирателство. Не повтарям това, което колегата Бойчев каза, но обръщам внимание на журналистите, че Ибрямов и Бойчев направиха едни коректни по моему оценки на това, което ние работихме и разглеждахме, не, че подценявам това което другите колеги казаха. Експертизата е била водеща и коректното отношение пак казвам, а не идеята да се заяждаме и да правим трибунал тук вътре в Комисията.
Самият аз не виждам място за трибунал, защото от изводите, които се правят в доклада ще прочета две изречения „Създадената организация и извършените действия по реализацията са уникални за най-новата история и са повлияни от политиката на НАТО. Обстойно са изучени и приложени най-добрите практики“, говорим за всички екипи, които в тези години са работили и в крайна сметка като обобщаващ извод констатираме, че вследствие на направени допълнения и изменения в периода 2010-2017 г. Проектът за придобиване на нов боен самолет разполага с методика, която се доближава до добрите примери в света. Вярно е, че през тези години екипите са сменяни, истина е, че политическите ръководства също са били различни, но много често в техни ръце е било решението на този въпрос. България вече можеше да разполага, ако имаше средства, ако имаше министър готов да каже „да“ ние сме поели ангажимент правим го това. Вярно, че в момента има осигурени средства. Харесах изказването на премиера, че на България стар, 40-годишен самолет не е нужен. Той оценява обстановката, не говори против един или друг вид самолет. България има стар самолет, използван вече тридесетина години, до 2029 г. той може да бъде използван и той изпълнява нашия ангажимент към НАТО. Ние имаме един ангажимент във Военновъздушните сили и го изпълняваме – коректно, почтено с възможностите, които има държавата. България има нужда от модернизация, но е вярно, че не само ВВС, защото ВВС винаги е с едни гърди напред, да извинява генерал Симеонов, тук и се гледа армията да има за ВВС пари, а реално ние в чужбина, в нашите мисии участваме със сухопътни и понякога и с военноморски сили. Трябва да сме коректни и към тях. Ще гласувам, както колегите гласуват от коалицията, защото ние гласуваме заедно в интерес на нашите виждания за развитието на Българската армия, за националната сигурност. На мен ми се иска да вярвам, защото само добри специалисти и отговорни военни са били хората, които са вътре в тези екипи. В армията почти нищо не можеш да направиш, ако твоят висш командир и министърът не го разрешат. В армията няма толкова престъпление, колкото предателство, особено в такива случаи никой не би си позволил да престъпи клетвата и Конституцията, за да направи нещо, което би се оценило като престъпление. Имаме Доклад, аз съм доволен, че има предложение за нов самолет, а не за стар, пак казвам. Какво ще бъде бъдещето зависи от бюджета на държавата ни, а нашето желание е да подкрепим армията и да има пари за заплати, за бойна подготовка, за издръжка, защото затова почти не стигат парите и да има достатъчно пари за модернизация. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Панчев.
Петнадесетсекундна реплика, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Няма да свърша за 15 секунди, но колеги, понеже след минути ще гласуваме, искам за себе си, да го кажа на глас Постоянните и Временните комисии на Събранието са основен орган за да може да си изготви позициите по важни въпроси. Започва ми репликата към господин Панчев, която е в три въпроса. Първият въпрос е: сигурен ли сте, господин Панчев, и убеден ли сте, че краткият списък е пълен според обстоятелствата, които са били тогава когато е правен? Второ, убеден ли сте, че от краткия списък само два от предложените на Министерския съвет за класация самолети отговарят на изискванията и на нуждите на ВВС и съответно Република България? Трето, ако първите отговори са „да“, няма смисъл от третия въпрос, но ако са „не“ тогава и отхвърлим сега доклада с неговите предложения как Вие ще ме убедите и колегите от ГЕРБ, от Патриотичния фронт и ДПС да гласуваме в Събранието милиард и половина за незакупен Грипен CD? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Заповядайте, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ: Списъкът е такъв, какъвто е утвърден от Комисията, а не от екипа. Той е такъв какъвто е, има решение за него. По него е работено. Не казвам, че два от трите отговарят. Аз харесвам F-35. (Шум и реплики.) Стар самолет не ни е необходим. За Грипен не казвам какви качества има. Комисията са вземели решение, защото там са специалистите.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Панчев.
Колеги, няма други изказвания.
Аз започнах, да завърша. Няколко въпроса, по които ще взема отношение, защото ако не взема може да се стигне до неразбиране и да бъдат отразени по друг начин в медиите. Част от тях се дублираха в изказвания. Например, защо правим предложение пред Народното събрание, защото по силата на решението в т.3 ние сме задължени да докладваме изводите. Съгласете, за да направим изводи и на базата на тях да не формулираме предложения, а да оставим Народното събрание да се чуди и после какво, няма да е коректно и пълно като изпълнение на поставената ни зада.
Вторият въпрос, който се дублираше беше защо не са изслушани експертите. Той е задаван и от други хора, работещи в други институции, защото колеги в т. 2 от решение на Народното събрание, не ни беше поставена задача да разглеждаме как, по какъв начин са изработвани „техническите“ документи, как са променяни и защо са променяни коефициенти, защо са променяни изобщо параметри, тоест в обсега на нашата работа този технически въпрос не стоеше. Ние се занимавахме чисто с политическата страна, по ръководство, контрол и развитие на процеса. Затова не бяха поканени експерти.
Интересните въпроси на господин Бойчев, мога да отговоря на всички, мисля, че не се съмнявате, но тези са важни. Да, действително в т.2.1.1.1 се говори за актуализиране на методиката и не е казано какво точно трябва да бъде актуализирано. Две бележки, господин Бойчев. Първото, на заседание, мисля че беше на Съвета по отбрана, се постави въпроса за методиката с какво точно ще бъде актуализирана и се стига до предложението да се вземе предвид променената среда за сигурност и другият параметър беше чисто финансов. Ръководителят на Борда за управление пише писмо до генерал Радев, до извинявам министъра на отбраната и той отговаря, след което на председателят на Борда на управление му се дават от началника на служба „Военна информация“ и съгласувано с Министерството на финансите финансовите параметри за промяна на методиката. Това се единствено двата параметъра, за които те са били оторизирани, упълномощени да променят в методиката. Не са били упълномощени да променят третия параметър, а именно записването на осмо изискване, защото седмото съответствие на финансовата рамка съгласно таблица 3, а те са вкарали като осмо изискване вече съответствие със Схемата за плащане. Ето това е, да, така е записано. Тук мисля, че трябва да спра, защото много ще продължат нещата. Има въпроси, по които може да говорим по-нататък.
Колеги, беше направено едно предложение ще го прочета отново – – стр. 23 от Доклада, ще го прочета, гледаме абзаца от протокола, който е маркиран 52 и отиваме, „че на практика…“ и следва предложение за промяна „Министерският съвет заема двусмислено решение, което не предполага нито изпълнение, нито продължаване на процедурата като същевременно не дава основание за започването й отново“. (Реплика. Кой абзац?)
Четем от протокола на заседание на Министерския съвет на 26 април 2017 г. Намерихте ли го? (Реплики.)
Намерихте ли го? Има различия при отпечатването. Вижте на стр. 22. Господин Гаджев ще Ви обясни, но аз мога да кажа откъде идва това – от полученото след приключването на работата на Комисията писмо от Министерството на външните работи с което недвусмислено се казва: „Да, ние сме готови да изпълним задължението си, съгласно т.2“ от едно решение на Министерския съвет, но тъй като решение на Министерския съвет няма, ние просто сме в режим на очакване.
Подлагам на гласуване предложението, което прави господин Гаджев, за включване на промяна на Доклада в цитирания пасаж.
Чета го отново, ще прочета отначало целия пасаж, за да добиете представа: „От протокола от заседанието на Министерския съвет на 26 април 2017 г. относно Доклад за одобряване на резултатите от работата на междуведомствената работна група за обобщаване, анализиране и оценка на отговорите и Искане на предоставяне на предложение по Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“ е видно, че на практика започва промяната. Министерският съвет взема двусмислено решение, което не предполага нито изпълнение, нито продължаване на процедурата като същевременно не дава основание за започването й отново“.
Господин Гаджев?
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Както казах и в самото си изказване, един от основните въпроси, с които започна и работата на Комисията, беше точно това решение на Министерския съвет, тоест има някакво решение, което е хем решение, хем не е. Има някакъв приет протокол, решението го има ако не сте се запознали с него в секретна секция на Народното събрание, ако го прочете ще видите колко странно и объркано може да бъде това решение и реално създаде, опитвам се тук да балансирам между явна и класифицирана информация в изказването си.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Извинявам, се господин Председател, но изразявам противно, тъй като първоначалния текст, който е предложен, а той завършва изречението на абзаца така:“ Е видно, че на практика решението по тази точка не е взето“, според мен е фактически по-вярно. Твърдя, че решение няма и нищо не пречеше на Министерския съвет да направи каквото си иска от тук нататък. Сега, на колегата Гаджев, Вие се опитвате да дадете още основания, защото в правен състав решение не е взето. Имаме един протокол от приключване на работата на междуведомствена група.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Има решение, с номер, не съм съгласен с текста, който е в момента в доклада и затова правя процедурно предложение за промяна.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: В правния мир няма никакви последици от това решение.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Напротив.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Гаджев, малко се обърках. Извинете, Вие сте съгласен с текста, първоначален?
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Не съм съгласен.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре.
Колеги, подлагам на гласуване текста, който предлага за промяна, господин Гаджев, който приема този, моля да гласува.
Гласували „за“ – 9, против – 7, въздържали няма.
Предложението се приема.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Само да обясня, защо гласувах отрицателно.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: По правилника, обяснение се приема.
ТАСКО ЕРМЕТНКОВ: Позволихме си да даваме оценка на решение на Министерския съвет и да я квалифицираме дали е двусмислена, едносмислена или каквато и да е било друга. Мисля, че това разваля добрия тон, поне до който се опитвахте най-малко досега да спазвате и се утвърждава убеждението ми, че не трябва да гласувам за този Доклад.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Подлагам на гласуване текста на Доклада с промяната, която току-що беше гласувана и приета.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували „за“ – 13, против – 6, въздържали се няма.
Приема се.
Момент, колеги още не сме завършили.
Имаме един Проект за решение, който Ви беше раздаден, него също трябва да гласуваме.
Който е съгласен с този Проект за решение, моля да гласува.
Гласували за – 13, против – 6, въздържали се няма.
Колеги, закривам заседанието.
Благодаря на всички, че имах възможност да работя с Вас през тези два месеца. Благодаря за разбирането, за коректния, колегиален тон.
