Развитие на една добра практика във време, когато добрите новини за българската военна авиация са кът или направо въобще ги няма. Така може да се определи третото поредно издание на летателната тренировка, която през 2016 и 2017 г. носеше името „Балкански Спартан“ (Balkan Spartan), а от тази година е с политически и географски по-коректното име „Европейския Спартан – 18“ (European Spartan – 18).
Започнала на 29 май и продължила до 8 юни 2018 г., тренировката се оказа по-голяма от миналогодишната, с участие на тактически военнотранспортни самолети С-27J Spartan („Спартан“) от България, Италия, Литва, Румъния, което представлява 67% от европейските държави, опериращи с типа в Европа (липсваше Гърция и новия оператор Словакия – страната получи своя първи Spartan през октомври 2017 г.).
Литовският „Спартан“ дава началото на полетите за тренировката в последния ден, 7 юни
Освен това, като страна домакин България осигури и логистична база на участниците на територията на авобаза Враждебна (Летище София – северен район), както и спомагателни елементи, необходими за пълноценната тренировка – военнослужещи от силите за специални операции (68-а бригада от Плодив), които десантираха с парашути и управляваха действията на авиацията в зоната за десантиране (т.нар. дроп-зона „Африка“), намираща се на територията на изоставеното военно летище Чешнигирово източно от Пловдив. Също се включиха и екипи от Военномедицинска академия – София.
Многонационалната стоянка на авиобаза Враждебна, събрала „Спартан“-и от Италия, Румъния и Литва.
Събитието е част от официалния календар на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Европейската агенция по отбрана (ЕDA) проявява голям интерес към тренировката, защото тя е продукт на дейността на работната група по проект „С-27 – Интегрирана логистична поддръжка и подготовка“.
Излита българската машина
На този етап основната ценност на учението е съвместната работа, където всички държави може да се учат от опита на другите в летателното опериране и техническата поддръжка на самолета, споделяйки добрите практики, натрупани с времето в съответната държава. Все още обаче няма общи инициативи за обща или споделена логистична поддръжка и обучение между държавите (където се използва например общо наземно оборудване, складове за части, симулатори и др., финансирани от общи европейски фондове). Може би в средносрочен план, до пет – десет години – ще станем и свидетели на подобни неща.
Италиански техници чакат излитанията за деня и края на летателната тренировка.
Основните цели на тренировката бяха свързани с подобряване на вече съществуващата оперативна съвместимост между участниците за изпълнение на тактически транспортни операции в международна среда – както по отношение на летателната дейност, така и по техническото обслужване. По-конкретно целите на нашите ВВС, ако трябва да цитираме официалното прес-съобщение, бяха свързани с постигане на по-висока оперативна съвместимост на българските Военновъздушни сили за участие в многонационални операции със страни-съюзници, повишаване на теоретичната, тактико-специалната и летателната подготовка на личния състав от ВВС за изпълнение на транспортни задачи, повишаване на теоретичната и практическата подготовка на инженерно-техническия състав за обслужване на самолет С-27J Spartan, усъвършенстване на процедурите във ВВС по всестранно логистично осигуряване и оказване на поддръжка на другите участници като страна-домакин.
Стоянката на авиобаза Враждебна е с малка, но самолетите „Спартан“ са с компактни размери и нямат проблеми с разместването, още повече, че паркирането го изпълняват на заден ход.
От домакинска страна нещата отново имаха и критичен елемент, защото имаше изправен един самолет от общо три на въоръжение в нашите ВВС. Той лети след изтичането на предишния договор за поддръжка с компанията-производител и поддържането му в изправност е истинско предизвикателство вече повече от година. Причината – все още не са започнали доставките на резервни части и ремонти по втория договор за интегрирана логистична поддръжка сключен между Министерството на отбраната и компанията производител на самолета Leonadro Aircraft (бившата Alenia Aermachhi и още по-бившата Alenia Aeronautica), на 4 май 2018 г., на база на Рамковото споразумение от 2011 г. Така всеки един по-сериозен отказ можеше да остави машината на земята. Поддържането на един-единствен самолет в изправност след изтичането на първия договор през март миналата година ставаше и продължава да се прави със сваляне на изправни части от другите два самолета, но това не може да продължава безкрайно.
Момент от сутрешния брифинг на участниците в учението, провеждан в хангара на авиобазата.
По отношение на летателната дейност, всяка страна предостави по един самолет и един летателен екипаж плюс ментори (обучаващи и оценяващи специалисти). Този екипаж, заедно с ментори от други държави, изпълняваше всеки ден по една или две задачи (в зависимост от метеорологичните условия) в рамките на обща мисия, с постепенно повишаване на трудността.
Що се отнася до менторите (не са новост, за първи път такава роля беше въведена още през голямото европейско военнотранспортно учение през 2014 г.), те присъстваха на всяка задача – като са пилоти или лоудмастъри. Те имаха основно две функции – да оценят действията на екипажите и да преценяват дали те отговарят на стандартите за безопасност, като също дават своите съвети за по-доброто изпълнение на операцията от тактическа гледна точка.
За първи път българските лоудмастъри трябваше да работят с предпазни каски
Задачите бяха с продължителност до два часа и включваха излитане от София и полети по маршрут на малка и пределно малка височина (в Подбалканските полета и Горнотракийската низина), товарене на парашутисти (на Летище Пловдив), десантиране на парашутисти в дроп-зона „Африка“, изпълнение на тренировъчни заходи за десантиране на товари и тактически заходи за кацане (където се използва къса писта за излитане и кацане), медицинска евакуация. Също така се тренираше с избягване на противникова противовъздушна отбрана при изпълнение на задачи в симулирана враждебна среда. На земята се извършваше обмяна на опит по обслужване на самолет C-27J от инженерно-техническия състав на четирите държави.
Италианските ВВС са единственият европейски оператор на „Спартан“ поддържащи подготовка за дозареждане с гориво във въздуха.
Според старши лейтенант Стефано Коракия от ВВС на Италия, втори пилот на самолет С-27J от 46-а военнатранспортна бригада в Пиза, учението в България е било много полезно за неговата лична подготовка. Той лети от три години като втори пилот след завършване на обучението си, бил е на мисии в Афганистан и Африка, и има още много да учи. С-27J e много модерен самолет (и ВВС на Италия разполага с най-добре оборудваните машини в света от този тип), като най-трудната подготовка е усвояване на дозареждането с гориво във въздуха. За конкретната задача на 7 юни (последния ден с тренировъчни полети), той сподели, че включва полет по маршрут на пределна малка височина 500 ft (152m) на терена, избягване на системи за противовъздушна отбрана, които може да се срещнат по маршрута, след това провеждане на визуално разузнаване на летище (изоставеното летище Стара Загора, което ще се фотографира от специалистите на борда), след това симулиране на десантиране на товари, тактически заход за кацане и изпълнение на кацане на симулирана къса и неподготовена писта на дроп-зона „Африка“ и прибиране в София.
Старши лейтенант Стефано Коракия, втори пилот на „Спартан“ от италианските ВВС.
За догодина се предвижда още по-масово участие от страна на европейските оператори на типа самолет, с добавянето на Словакия, която получи своите два С-27J между октомври 2017 г. и април 2018 г. Това ще докара процента на участие до 83 (сега имаше наблюдатели от ВВС на Словакия, изпратени в София да събират опит за подготовката, която ще водят за участие догодина). За Гърция – която по ирония на съдбата е първият в света клиент на този тип самолет – за сега няма шансове да се включи в подготовката.
Снимки: Александър МЛАДЕНОВ
Част от екипът от военномедицинска академия се отправя към самолетите.
В пилотската кабина на литовския С-27J.
