Разговаряхме с подполковник Торбьорн Ериксон, аташе по отбраната на Швеция в България – пилот-изтребител от шведските ВВС с над 2000 часа на самолети Viggen, Gripen и други типове, за съвременната шведска отбранителна доктрина, поддръжката на Gripen в случай на международен конфликт и други теми касаещи българския избор на нов изтребител.
– Около какво е изградена съвременната шведска отбранителна доктрина?
– Ако погледнем новата история и последните големи войни, включително и Студената война, Швеция беше неутрална страна. Отбранителната ни индустрия е наследство от тези времена, когато трябваше да разчитаме основно на себе си. След края на Студената война нещата започнаха да изглеждат мирни, особено в нашия район на Европа. Тогава започнахме да гледаме по-широко на нашата отбрана – от защита на Швеция, към участие в международни мироопазващи операции, за да решаваме проблемите преди да са дошли до границите ни. Gripen е добър пример за промяната на този фокус. Първият вариант A/B бе изцяло предназначен за шведските необходимости, без мисъл за съвместимост. След това изменихме фокуса, създадохме варианта C/D, който е замислен основно с цел съвместимост с изискванията на НАТО. Около това време променихме и други неща, например процедурите на работа във въздуха – от разговори на шведски, минахме към използване на стандартни НАТО терминология и разговори на английски. Но в последните 10 години в Европа започнаха да стават неща, които ни карат да се чувстваме неспокойни и затова фокусът започна да се измества отново най-вече към защита на страната. Прочие, такива са процесите в повечето страни в Европа. Но най-голямата промяна дойде с влизането ни в Европейския съюз през 1995 г. Така ние вече не сме неутрална страна, а сме част от този огромен политически и икономически съюз.
– Как Швеция би си сътрудничила с други страни от Европейския съюз в случай на въоръжена агресия срещу тях?
– Със сигурност в подобен сценарии ще има поддръжка от всички страни от Европейския съюз, като ние на национално ниво ще решим по какъв начин може да помогнем най-добре. Мисля, че имаме добър пресен пример за подобна кооперация вътре в Европа, макар и не свързана с въоръжен конфликт. Това лято имаше големи горски пожари в Швеция. Ние поискахме помощ от ЕС и страни, които са близо до нас и имат възможности, се притекоха на помощ. Например Полша изпрати много големи противопожарни сили.
– Нека да предположим, че България е нападната и е въоръжена с шведско оръжия. Ще може ли да се разчита на поддръжка на това въоръжение? Има доста мнения, че в случай на война Швеция няма да е способна да поддържа изтребителите Gripen заради неутралитета си.
– Ако решите да нападате Швеция, да ще имате проблем с поддръжката (смее се). Но ако трябва да сме конкретни, продажбата на изтребители не е нещо, което се прави за година – две и след това ви казваме „Довиждане, оправяйте се”. Не, тук говори за сериозни отношения, които стартират с подписването на договора и продължават с десетилетия. Може да говорите с многото страни по света, които разполагат с шведско оръжие, не само Gripen, но и много други системи, и всички те ни смятат за надежден партньор, на който винаги може да се доверите. И това е нещо, което се доказва и в исторически план. Ние изпълняваме договорите си, независимо от случващото се, което не може да се каже за много от останалите страни по света. Някои от тях използват продажбата на оръжие за политически натиск и дори отказват да изпълняват вечер разписани договори. Веднага се сещам за случващото се в Турция с техните F-35. България и Швеция са част от Европейския съюз, ние сме от един и същ отбор.
– Как Швеция се кооперира с Чехия и Унгария в експлоатацията на техните Gripen?
– Трябва да отбележа, че и договорът с Чехия, както и този с Унгария, са междуправителствени, а вие в момента искате да купувате изтребители точно с междуправителствен договор. Кооперацията с тези страни продължава в пълна сила. Все още в Швеция се провеждат някои от програмите за обучение на летателния и техническия състав. Такъв е избора на страните. И двете страни участват в т.нар. „Gripen user group”, в която влизат всички оператори на типа. На това ниво непрекъснато има срещи и конференции, където страните обсъждат аспекти на оперирането с типа и споделят опита си. Не е нужно всеки поотделно да изобретява колелото. Освен това имаме ученията от серията “Lion Effort” – тази година ще бъде в Унгария. В тези учения участват операторите на Gripen. Всяка нация, което оперира с типа решава как да участва, а страната-домакин се ангажира да създаде съответните сценарии и условия. Имаме, разбира се, и по-малки учения и тренировки с всяка отделна страна. Например, догодина Унгария ще осигурява мисията „ер полисинг” над Балтийските страни. Докато са там, ние от шведските ВВС ще правим малки съвместни тренировки над Балтийско море. Така го правехме с тях последния път, когато участваха в тази мисия на НАТО.
– Как се извършва приучаването на летателния състав към Gripen за експортни клиенти? Има ли стандартизирана програма или се съобразявате с изискванията и нуждите на всяка конкретна страна?
– Има стандартна програма за приучаване, но тя е достатъчно гъвкава и винаги може да се даде повече от нещо, ако има необходимост, или да се махнат неща, които не са необходими в конкретния случай. Основното е да се гони висока ефективност с разумно количество вложени средства. Ние сме разбрали, че всяка страна е уникална в своите необходимости, да имаме стандартна програма, но тя може и се нагажда за всеки отделен случай. Ние имаме такива способности и нагласа.
– Участват ли шведските ВВС в учения на НАТО? Има ли проблеми в съвместимостта на Gripen с изтребителите на други страни от Алианса?
– Редовно участваме в подобни учения и тренировки. Така например, с Gripen сме участвали два пъти в учението Red Flag, при това с голям успех. Мисля, че догодина отново ще участваме в това учение. Знаете, че сме участвали и в мисиите над Либия. Gripen няма нужда да се нагажда към изискванията на НАТО, той отговаря на тях. Единственото, което се нуждаем е да обучаваме пилотите си на съответните процедури.
Подполковник Торбьорн Ериксон
