Екипажът на катастрофиралия Boeing 737 Max на Ethiopian Airlines се е борил с управлението по времето на целия шестминутен полет, тъй като непрекъснато са идвали команди за пикиране, поради грешни данни от бордните сензори. Това показва предварителния доклад за катастрофата от 10 март 2019 г., цитирани от Reuters.
Приборната скорост на обречения самолет е показвала над 926 km/h в момента на сблъсъка със земята, което е било доста над ограниченията за скорост при земята.
„Повечето останки от самолета бяха намерени вкопани под земята”, се казва в изявлението на етиопските разследващи органи.
Полетът на самолета е продължил шест минути от момента на излитането от Адис Абеба, при идеални метеорологични условия.
Най-продаваният модел на Boeing е спрян от полети по целия свят след катастрофата в Етиопия, която дойде по-малко от пет месеца след друга катастрофа с Boeing 737 Max в Индонезия.
Първоначалния доклад за индонезийския инцидент също показва проблеми със системата за управление, както и недостатъчна подготовка на екипажа и проблеми в поддръжката.
Етиопските власти са поискали от Boeing да прегледат процедурите при откази в системата за управление, тъй като индикациите са, че екипажът е правил всичко, както е в наръчника за летателна експлоатация, но въпреки това не е успял да възстанови управлението.
„Екипажът е извършвал всички стъпки, така както са дадени от производителя, но не е могъл да възстанови управлението на самолета”, заявява транспортният министър на Етиопия, по време на днешната пресконференция.
Boeing заявява, че софтуерния ъпдейт, който в момента се готви за 737 Max ще дава пълен контрол на екипажа при подобни ситуации и те ще могат ефективно да изключват режима на системата за управление MCAS, в случай че той получава погрешни данни от бордните сензори за ъгъл на атаката. Ъпдейтът в момента се тества.
Етиопските власти са заявили, че окончателният доклад за катастрофата ще бъде публикуван в рамките на една година, както е по изискване.
Първоначалните изводи, които се четат в доклада са, че екипажът е действал точно така, както се е предполагало, че трябва да действа, но това не му е помогнало да управлява ефективно машината си.
„Органите за управление на самолета многократно са получавали команди да вкарват машината в пикиране и тези команди не са идвали от екипажа. Надяваме се производителя да прегледа тези функции на системата за управление”, заявява етиопския транспортен министър.
Въпросните команди са идвали от режима на системата за управление кръстен MCAS, чиято основна функция е да извади самолетът от срив, ако ъгълът му на атака достигне определени граници. Същият режим се смята за виновен и за катастрофата в Индонезия от октомври 2018 г. И в двата случая, режимът се е подвел от погрешни данни от сензора за ъгъл на атака.
Американската авиационна администрация FAA заяви, че продължава да се запознава с данните от разследването на инцидента и се готви да вземе съответните мерки, когато това бъде сметнато за нужно.
Разследването, обаче ще породи дебати, дали екипажът наистина е действал съобразно заложеното в наръчника за летателна експлоатация на Boeing. Екипажът се е предполагало, че трябва да изравни самолета, преди да изключи режима MCAS, но има индикации, че това не е станало.
Има и въпросителни около факта, че режимът MCAS се е включил след първоначалното му изключване, но не е ясно дали е станало след команда на екипажа или той се е включил сам.
Изводите в първоначалния доклад за всеки инцидент, обикновено се ограничават само в посочване на основните фактори довели до катастрофата и по правило е рано да се говори за точните причини.
