Половин век от първия полет на Ан-26

946 прочитания

Днес, 21 май 2019 г. се отбелязва половин век от първия полет на военно-транспортния самолет Ан-26.

Ан-26 се създава на базата на турбовитловия транспортен самолет Ан-24, който полита през октомври 1959 г. Машината има военни версии (Ан-24Т и Ан-24РТ), но те не удовлетворяват напълно нуждите на военната авиация на СССР и на 12 март 1968 г. е взето решение за създаване на нова версия на машината.

Самолетът, който става известен, като Ан-26, основно се различава от Ан-24 по наличието на товарна рампа в опашната част, по повишаване на максималната излетна маса от 21 на 24 тона, по по-мощните двигатели АИ-24ВТ и други по-дребни промени. Конструирането върви на бързи обороти и още през декември 1968 г. е завършен първия прототип.

Първият полет е извършен от заводското летище на Антонов край Киев на 21 май 1969 г. Командир на петчленния екипаж е летецът-изпитател Юрий Кетов. Въпреки силния вятър, полетът преминава успешно. Само седмица по-късно полита и втория прототип. Общо в летателните изпитания са задействани три самолета.

Държавните изпитания продължават до септември 1970 г., но още преди те да завършат стартира серийното производство на самолета, като първата серийна машина е завършена през август 1969 г.

Серийното производство на Ан-26 продължава до 1986 г., до когато са сглобени 1398 самолета (1403 по други данни). На база на самолета е създаден Ан-32.

Ан-26 пристига в българските ВВС през септември 1984 г., като до ноември 1985 г. са доставени общо пет машини, които са един от последните произведени екземпляри. Службата на типа приключва през 2010 г., от когато са и последните полети у нас.

В същото време Ан-26 влиза и в гражданската ни авиация, като след промените от 1989 г. се използва от няколко авиационни оператора. Самолетът има ограничен типов сертификат от EASA, което позволява търговската му експлоатация да продължава, макар и с някои ограничения. В момента в българския регистър присъстват два Ан-26Б (LZ-FLL и LZ-FLA).

Свързани теми

Предишна публикация
Министерство на отбраната: Поддръжката на Су-25 в „Авионамс” с руски фирми би била неефективна
Следваща публикация
Министър Каракачанов: Парите за сделката са преведени, ремонтът в Беларус няма алтернатива
946 прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

Спартани по европейски в София

Развитие на една добра практика във време, когато добрите новини за българската военна авиация са кът или направо въобще ги няма. Така може да се определи третото поредно издание на летателната тренировка, която през 2016 и 2017 г. носеше името „Балкански Спартан“ (Balkan Spartan), а от тази година е с политически и географски по-коректното име „Европейския Спартан – 18“ (European Spartan – 18).

F-20 – Изтребителят без късмет

Народът го е казал най-добре: „Роди ме, майко, с късмет, па ме хвърли на смет”. Т.е., ако си поставен в неравностойно положение, доброто стечение на нещата може да те измъкне от него. Но какво става, ако си на отлично ниво, но сякаш цялата Вселена работи срещу теб?
Нещо подобно се случва с проектa на американската компания Northrop F-20 Tigershark. Самолет, който въплъщава в себе си всичко най-добро от американската аерокосмическа индустрия, но накрая не успява да реализира дори една търговска поръчка и е безславно изпратен в историята. Факторите, които допринасят за провала на F-20, са може би дори повече от немалкото позитивни черти на проекта.

МиГ-21 в България – Началото

На 12 ноември 1963 г. майор Иван Бедрозов извършва първия полет с МиГ-21 в България. С това започва 52-годишната история на експлоатацията на типа у нас. С 227 доставени машини МиГ-21 е вторият по многобройност (след МиГ-15) боен самолет, който е бил на служба у нас. Да си спомним как започва историята на този знаменит изтребител у нас.

Меню