Президентът и върховен главнокомандващ Румен Радев наложи вето върху ратификацията на договорите за покупката на изтребителите F-16, с което те се връщат за ново разглеждане в Народното събрание. Това стана днес, 23 юли 2019 г.
В мотивите си Радев посочва, че за покупката на изтребителите F-16 не е бил постигнат широк обществен консенсус и такъв е отсъствал в Народното събрание. Радев възразява и за това, че договорите бяха ратифицирани по „бързата писта”, като двете четения минаха в един ден, като при второто имаше крайно съкратен дебат.
Радев обръща внимание, че съкратената процедура в Народното събрание е оставила без отговори значителна част от въпросите свързани с новия изтребител – цени, гаранции, срокове за доставки, неустойки, обезщетения и други.
Президентът също така подчертава орязването на пакета с който ще бъдат купени F-16, както и сериозните финанси, които се влагат в покупката.
Депутатите гласуваха миналия петък (19 юли) ратификацията на четирите договора за покупка на F-16, както и изменението в Държавния бюджет, който да позволи сделката да бъде платена авансово и накуп, както и рамковото споразумение за индустриалното сътрудничество.
По Конституция, президентът има 15 дни да мисли върху всеки предложен му за подпис закон, като той има право да наложи вето. В случай на вето, законът се връща за ново разглеждане в Народното събрание, като за преодоляване на ветото са нужни 121 гласа или повече.
В петък за ратификация на споразумението за покупка на F-16 гласуваха 124 депутата на първо четене и 123 на второ, което показва, че ветото е напълно преодолимо. За покупката на F-16 се обявиха ГЕРБ (95 депутата), ДПС (25 депутата) и ВМРО (11 депутата) или всичко 131 депутати. На подкрепа може да се разчита и от двамата независими.
Интересно е, че президентът Радев не връща за ново обсъждане корекцията на бюджета, нито споразумението за индустриално сътрудничество. Също така, Радев не изчаква последният възможен момент за налагане на вето, който би се паднал през август, когато депутатите вече щяха да са в лятна ваканция и или трябваше да се събират извънредно или да преодоляват ветото през септември. От тази гледна точка, ветото явно има символичен характер, а не цели да затрудни максимално реализацията на сделката.
Очаква се утре, 24 юли, президентът Радев да даде брифинг за медиите по тази тема.
Ето мотивите на президента:
Уважаеми народни представители,
Като държавен глава и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България не мога да остана безучастен към процесите на модернизиране на Българската армия. Приетият Закон за ратифициране на договорите, свързани със самолети F-16 Block 70, трябваше да бъде успешен финал на усилията и проведените преговори по този въпрос.
Несъмнено е, че когато се вземат стратегически решения, свързани с отбраната и националната сигурност на страната, е необходимо не само да бъдат осигурени постижими за държавата финансови параметри, но и да има широк консенсус и подкрепа. Острите спорове в Народното събрание при обсъждането на ратификационния закон, нетипични за този вид закони, показаха, че по параметрите на договора не е потърсено и не е постигнато обществено съгласие. Обвързването на Република България със задължения, при това за години напред, без да има национално съгласие и убеденост във взаимноприемливите условия на договора, е изключително тревожно.
В своята практика Конституционният съд (Решение № 9 от 1999 г. по к.д. № 8/1999 г.) е имал възможност да подчертае неразривната връзка между ратификационния закон и международния договор – предмет на ратификацията, която ги прави един цялостен акт. Предвид това законът за ратифициране на договора за закупуване на самолети F-16 Block 70, следваше да измине цялостния път по чл. 88, ал. 1 от Конституцията – приемане на две гласувания в отделни заседания на Народното събрание. Вместо това законът, с който се ратифицира такъв особено значим договор, бе приет по „бързата писта“.
Особената значимост за държавата, ангажираният огромен финансов ресурс и рязкото повишаване на бюджетния дефицит, изискват законодателят да не отстъпва от общия ред, избирайки изключението двете гласувания да се извършат в едно заседание. Поради скъсената законодателна процедура останаха неизяснени редица важни въпроси като цени, гаранции, срокове за доставки, неустойки, обезщетения и други. Не е допустимо при решаването на такъв стратегически за България въпрос като гарантиране на националната сигурност да се използва процедурата „по изключение“. На България е необходим самолет с многофункционални способности, което се постига не само с качествата му, а и с пълен пакет въоръжение, съпътстващо оборудване и обучение на личния състав. На обществото се дължи категоричен отговор дали това реално се постига със сключените договори. При обсъждането и гласуването в пленарната зала на Народното събрание бяха изказани възражения и предложения, които не можаха да бъдат развити и обсъдени поради приложената съкратена законодателна процедура.
