Четвърт век измина от първия полет на F/A-18 Super Hornet. Дебютът във въздуха на машината става факт на 29 ноември 1995 г.
Flying high at 25! #OTD in 1995, the first F/A-18 #SuperHornet flew at St. Louis Lambert International Airport. Next year, we’ll deliver the first operational Super Hornet Block III to the @USNavy. pic.twitter.com/hE1Cvglp4d
— Boeing Defense (@BoeingDefense) November 29, 2020
Първият полет на типа става с едноместен F/A-18E (сглобен през септември, като на церемонията по изкарването му от линията за крайно сглобяване е дадено името Super Hornet) и той е осъществен от заводското летище в Сейнт Луис.
Всичко преминава нормално и през февруари 1996 г. прототипът е предаден за изпитания на ВМС на САЩ. Почти по същото време е облетян и втория прототип, отново едноместен изтребител. Първият двуместен прототип полита през април 1996 г.
Изпитателната програма приключва през ноември 1998 г., като в нея са задействани шест едноместни и два двуместни прототипа и са натрупани общо 2500 часа във въздуха.
За генерално подобряване на F/A-18 Hornet се заговаря още в края на 80-те. През януари 1988 г. McDonnell Douglas обявява официално, че води разговори по темата с ВМС на САЩ. Тогава проектът е известен, като Hornet 2000.
По това време ВМС на САЩ работят по множество програми, както за модернизация на наличните си модели, така и за покупка на изцяло нови типове. Краят на Студената война, обаче е и край на огромните харчове за Пентагона.
Още през 1989 г. е изоставен плана за масово производство на F-14D, a малко по-рано е отказан и ударния A-6F Intruder II. Флотът се прощава с тези проекти с надеждата, че ще може да финансира изцяло новите разработки, като ударния нискозабележим самолет A-12 Avenger II и палубната версия на F-22, която трябва да се създаде в рамките на програмата Navy Advanced Tactical Fighter (NATF).
Работата по A-12 е прекратена през 1991 г., а по морския F-22 на следващата година. От бюджетната касапница неочакван победител излиза проектът за подобрен F/A-18. McDonnell Douglas убеждава Пентагона, че може да създаде нов многоцелев изтребител, който да замени F-14, A-6 и A-7, като при това няма да бъдат похарчени твърде много пари, а технологичният риск ще бъде минимален.
Пентагонът, от своя страна, успява да убеди Конгреса, че новият изтребител ще е просто вариация на познатия Hornet. През декември 1992 г. е дадена поръчка за изработване на прототипи и техните изпитания.
В действителност, Super Hornet е практически нов самолет, като съвсем малко системи, агрегати и части остават непроменени в сравнение с базовия F/A-18 Hornet.
Първите серийни самолети са предадени на ВМС на САЩ през 1999 г., а първоначалното ниво на бойна готовност е постигнато две години по-късно.
Производството на Super Hornet продължава и до днес, но програмата е част от портфолиото на Boeing, след като компанията поглъща McDonnell Douglas през 1997 г. До момента са сглобени малко над 600 бройки, почти всички са на въоръжение във ВМС на САЩ. Австралия, първият експортен клиент, поръчва и получава 24 машини, а Кувейт, вторият и засега последен външен клиент, чака доставката на 28 машини.
На базата на двуместните Super Hornet е създаден и самолетът за РЕБ и електронна атака EA-18G Growler.
