KC-135 на 65 години

213 прочитания

Преди точно 65 години, на 31 август 1956 г., полита първият летящ танкер Boeing KC-135A Stratotanker.

Полетът е осъществен от заводското летище на Boeing в Рентън, щата Вашингтон. Самолетът има борден номер 55-3118 и личното име „City of Renton”. Машината се управлява от летците-изпитатели на компанията Текс Джонстън и Ричард Лош. Полетът преминава без проблеми.

През 1954 г. Стратегическото командване на ВВС на САЩ стартира конкурс за доставка на нов реактивен въздушен танкер. Boeing предлага развитие на технологичния си демонстратор Dash 80 (Boeing Model 367-80), който полита през юли същата година. Конкурсът обаче е спечелен на следващата година от Lockheed с проекта им L-193.

Студената война тече с пълна сила и иска своето. Развитието на Dash 80 може да полети две години преди танкера на Lockheed и да бъде готов за експлоатация четири години преди конкурентния модел. Така в началото на 1955 г. паралелно със заявката на два прототипа на L-193 са поръчани и 250 броя от танкера на Boeing, който трябва да служи за временно решение.

Противно на разпространеното схващане, KC-135 Stratotanker не се базира на модела 707. Всъщност, пътническият самолет ще полети едва през декември 1957 г. Летящата цистерна всъщност произхожда директно от технологичния демонстратор Dash-80. Диаметърът на фюзелажа е увеличен до 3,66 m и е леко удължен в сравнение с демонстратора. В задната му част е поставена щанга за дозареждане във въздуха. Горивната система е така устроена, че машината може да предаде във въздуха практически целия си горивен запас. Машината има голям товарен люк на левия си борд, а в кабината могат да се превозват разнообразни товари или тя да бъде конфигурирана с пътнически салон.

Още през юни 1957 г. първите серийни KC-135A се получават в частите на ВВС на САЩ. Конструкцията се оказва евтина и успешна и проектът на Lockheed бързо е забравен. До 1966 г. са построени 820 броя от самолета. Макар повечето построени машини да са танкери, версиите на KC-135 са десетки – чисто товарни и пътнически, въздушни командни пунктове, самолети за наблюдение и разузнаване, метеорологически платформи, машини за РЕБ и много други.

Около 400 броя KC-135 продължават да служат във военната авиация на САЩ, макар и в дълбоко модернизиран вид.

Първият KC-135 продължава да се използва за различни изпитания до 1960 г., когато е предаден в строевите части, където лети до 1990 г. Няколко години по-късно е поставен, като паметник в авиобаза МакКонъл.

Свързани теми

Предишна публикация
60 години от първия полет на Ми-2
Следваща публикация
40 години от старта на сателита „България 1300”
213 прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

Tomcat на половин век

Легендарният изтребител Grumman F-14 Tomcat полита преди точно половин век – на 21 декември 1970…

„Тракийско лято 2021” стартира

На 24 август 2021 г. бе поставено началото на полетите в съвместната българо-американската летателна тренировка…

Авиокаст: Епизод 17

Продължаваме с темата за полетите София – Скопие и какво въобще се случва с оператора…
alt

Авиацията и Яно

Красимир ГРОЗЕВ се срещна с вече пенсиониралия се български пилот Янко „Яно” Янков, за да си поговори с него за живота, летенето и всичко останало. Кариерата ми на журналист, пишещ за авиация, ме е срещала със стотици истински хора, които изграждат българските ВВС днес. Без да искам да слагам каквато и да е градация между тях, трябва да отбележа, че пленителният авиационен ентусиазъм, който винаги е струил от капитан Янко Янков, или както всички го знаят – Яно, е бил нещо, с което той винаги се е отличавал. За седем години от нашето познанство станах свидетел, как той уверено и заслужено извървя пътя от новоприучен на МиГ-29 пилот през 2004 г. до един от най-опитните авиатори в Граф Игнатиево, който дори в последната година от кариерата си беше инструктор на съвсем млади пилоти, които тепърва се приучват на изтребителя. Разбира се, пилотската, а и житейската история на Яно е много по-дълга и показва, че ако човек наистина силно желае нещо и полага всички усилия да го постигне, със сигурност ще успее. Точно за това в следващите няколко страници ще разкажем за Яно и се надяваме, че историята му ще вдъхнови и следващото поколение български авиатори.

Меню