Най-четеното

С-125 „Нева” с перспективи за нов живот

Имаше време, когато на думичката модернизация в Българската армия се гледаше като на спасение. И така през годините в кабинетите на МО и ГЩ, видовете и родовете войски се оформиха над 30 проекта за модернизация. Днес е ясно, че малката Българска армия тогава е искала да надскочи многократно ръста във финансово изражение. Няколкото започнати и нито един завършен в цялост проект за модернизация на днешния ден показват заложената липса на реализъм в едновремешните планове. Въпреки това няколко проекта продължават да са актуални за осигуряването на въздушния суверенитет. Инж. Евгени АНДОНОВ разглежда перспективите за модернизация на комплекса „Нева” на ЗРВ на ВВС до стандарта „Печора-2”.

Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 30 (февруари 2011 г.)   

В брой 5 на АЕРО отразихме първия полет на българския автожир „Ники 2004”. Екип на списанието се срещна с неговия създател предприемача от Правец Николай Николов, за да разкаже той как е конструирал и изпитал този необичаен (поне за България) летателен апарат.

Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 7 (март 2009 г.)  

България като страна с традиционно силно развит аграрен сектор в икономиката в най-новата си история винаги е разполагала със сериозна селскостопанска авиация. Този вид авиационен бизнес, който никога не е бил в центъра на общественото внимание и лишен от блясъка на военната и пътническата авиация, е сякаш позабравен от българската общественост  и се сещаме за него при съобщенията за поредното произшествие. В края на януари, на прага на 60-годишнината на селскостопанската авиация у нас, Красимир ГРОЗЕВ и Александър МЛАДЕНОВ пътуваха до Горна Оряховица, за да се срещнат с един от моторите на аграрния авиационен бизнес у нас и да разкажат за настоящето на тази авиация и новите попълнения в редиците й.

Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 6 (февруари 2009 г.) 

                                                                                                                                                                                                                                                                                Днес италианският двудвигателен вертолет АW109 Power е един от двата в света в 3-тонния клас, сертифицирани по категория А, отговарящи на най-строгите изисквания за еднопилотно управление и опериране по европейските изисквания за полети по прибори. Единственият му конкурент в този клас, предлагащ сходно оборудване и възможности, е моделът ЕС 135, произвеждан от германския клон на Eurocopter (Юрокоптер).
Александър МЛАДЕНОВ описва историята на вертолета.

Евгени АНДОНОВ разказва за създаването на първия в света турбовитлов пътнически самолет Vickers Viscount и хвърля светлина върху малко известен епизод около неговата потенциална експлоатация в България.

Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 5 (януари 2009 г.)

                                                                                                                                                                                                                                                          28 октомври 2008 г., малко след 16:00 часа. Вратите на Хангар 3 на летище София бавно се отварят и под звуците на „We will rock you” („Ще ви разтърсим”) на Queen от далечината на перона бавно се задава авиолайнер Airbus А321 на Lufthansa. Това ще бъде първият самолет, който ще премине през техническо обслужване в новосъздадения ремонтен център на Lufthansa Technik (Луфтханза Техник) ) в София. Красимир ГРОЗЕВ ще разкаже за това, как немската фирма ще разтърси (в добрия смисъл на думата) българската авиационна индустрия.

Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 4 (декември 2008 г.)   

Вертолетните части на ВВС на СССР и техните екипажи изиграха важна роля при ликвидирането на последствията от аварията в четвърти блок на  атомната електроцентрала в Чернобил, Украйна, през април 1986 г. Александър МЛАДЕНОВ описва участието на авиацията в битката с излезлия извън контрол мирен атом.

Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 4 (декември 2008 г.)