В началото на 80-те МиГ-21 вече не е най-способният български изтребител, но остава най-многобройният през цялото десетилетие, с нови попълнения на авиопарка. През 1978 г. в ПВО и ВВС постъпва първата ескадрила прехващачи МиГ-23 от варианта МФ, допълнени от варианта МЛА през 1982 и МЛД през 1984–1985 г. в 18-и изтребителен авиополк (иап) в Доброславци. Превъоръжаването с бойни самолети от трето поколение за изтребителната авиация обаче свършва дотук, защото се оказва прекалено скъпо начинание. За да се компенсира недостигът на качеството, се налага да се заложи на количеството, при това на изключително ниска цена.
В периода 1983–1984 г. двете ескадрили на 19-и иап сменят МиГ-21М/МФ с подобрения вариант МиГ-21бис. Получени са общо 36 броя втора ръка, като заедно с тях идва и ново въоръжение – ракети с полуактивно насочване Р-3Р и за близък въздушен бой с топлинно насочване Р-60. Реално само шест от бисовете са произведени през 70-те години, а останалите 30 са през 1982 г. и те условно могат да се нарекат „втора ръка”. Първите доставени 12 броя идват след много кратка служба във фронтовата авиация на ВВС на СССР (някои от тях имат само по 10–15 часа нальот, което покрива заводските изпитания и полета за пребазиране) са продадени на България на символична цена. Това са самолети за 1-ва ескадрила (12 броя), които пристигат на 15 декември 1983 г., а първият летателен ден с новия самолет е проведен на 16 януари 1984 г. Преминаването става с кратък курс със съветски инструктори, които проверяват летателния състав на полка на спарките, преди да ги допуснат на биса.
В края на годината летателният състав на полка е 50 души, а общият нальот за годината – 4100 часа при изпълнен на 100% летателен план. Останалите 18 броя МиГ-21бис пристигат в Граф Игнатиево в началото на 1985 г. и курсът за приучване на 2-ра ескадрила е от 7 до 25 януари. Това са самолети със средна наработка 140 часа. Последните шест машини са вече наистина втора ръка,и те пристигат през октомври 1985 г. Тяхната средна наработка е 800 часа. Заедно със самолетите са доставени и осем резервни двигателя Р25-300. През втората половина на годината у нас един МиГ-21бис в нелетящо състояние, който е предназначен за подпомагане усвояването на средния и капитално-възстановителен ремонт на модификацията от МРЗ „Георги Димитров“ (по-късно ТЕРЕМ „Георги Бенковски“ – Пловдив, а днес „Авионамс“). Изтребителя получава борден номер 119 (да не се бърка с изтребителя със същия номер в състава на 19-ти иап) и постъпва в разпореждане на завода, който в сътрудничество с НИБЕРАТ (Научно-изследователска база по експлоатация и ремонт на авиационната техника) на ПВО и ВВС извършва подготовката за разширяване на производствените си възможности.
Полковник о.р. Любен Лозанов, командир на ескадрила и заместник-командир на 19-и иап през втората половина на 80-те години и командир на полка в периода 1990–1992 г., описва своите впечатления от МиГ-21бис:
„Това беше боен реактивен самолет между 2-ро и 3-то поколение. Освен някои леки изменения в конструкцията основното при него бе новият двигател Р25-300 с повишена тяга и т.нар. боен режим – ЧР (извънреден форсаж), новата радиолокационна станция с възможности на обзор до 30 km и захват на 15 km, системата за автоматично управление (САУ) с РСБН-5С, която вече го доближаваше до МиГ-23.
Той, естествено, имаше най-добри възможности в сравнение с останалите модификации. В мирно време обаче режим ЧР бе забранено да се използва поради големия разход на гориво. Силата му усещаха само тези летци, които облитаха самолетите след ремонт, защото само тогава се разрешаваше включване и изпробване на работата на този режим.“
