Полковник (о.р.) Димитър Стоянов, главен секретар на президентството, бивш началник-щаб на ВВС и бивш ръководител на проекта за нов изтребител заяви, че инвестирането в старите руски бойни самолети, докато обявяваме Русия за заплаха за Европа, показва политическото клатушкане на България. Това казa той днес, 8 октомври 2017 г., в ефира на БНР.
„Относно ремонта на руските самолети, това за пореден път показва клатушкането в политиката на България. Кабинета „Борисов 2” бе категоричен, че няма да се прави нищо с Русия, че трябва да бъдат прекъснати връзките с Русия, пратени бяха двигатели за ремонт в Полша, после се купиха двигатели от Русия, но през български посредник и сега изведнъж пак ще работим с Русия директно”, обясни Стоянов.
Той посочи, че е странно да се водят директни преговори с руската държавна корпорация РСК „МиГ” за възстановяване на авиационната техника и в същото време в доклада за състояние на националната сигурност да е записано, че Русия е противник на обединена Европа.
„МиГ-29 и Су-25, това са едни прекрасни самолети, но те са били прекрасни за времето си – през 80-те години на миналия век. Ако мога да направя една аналогия – това е все едно да ремонтираме Правец 82 и да искаме да работим в момента с него. Едва ли ще може да работим с Уиндоус на него. Да, те имат своите способности, но от ниво на 80-те години”, заяви Димитър Стоянов.
Той обясни, че българската авиация е пред приземяване в момента и тя се крепи единствено и само на плещите на българските пилоти и инженерно-технически състав, които сами удължават ресурсите на самолетите МиГ-29, Су-25, Ан-30 и на вертолетите Ми-17.
„Интересното в откровенията на министър Каракачанов за състоянието на МиГ-29 е, че май по такъв начин той даде оценка на министър Ненчев, който обикаляше по студиата и обясняваше как българската авиация не е приземена. А обективната оценка е тази дадена от министър Каракачанов (че летят осем от 15 налични МиГ-29, а повечето от тях са с много малък остатъчен ресурс – бел.ред.)”, каза главният секретар на президентството.
Стоянов каза още, че временната парламентарна комисия не е имала мандат да дава предложение за рестартиране на процеса по избор на нов боен самолет, но въпреки това такова нещо е направено и изпратено на МО.
„Горещият картоф е в градината на министър Каракачанов. Той трябва да вземе решение от къде да бъде върнат проекта, как да продължи той, да бъде ли ускорен той. А повярвайте, ако не бъде ускорен той, България просто няма да има пилоти, които да летят на тези самолети”, смята бившият началник-щаб на ВВС.
Стоянов засегна и прословутата тема с опорните точки, които Радев, в качеството си на командир на ВВС, е писал за премиера Орешарски. Историята упорито се раздухва в последните седмици от депутата от ГЕРБ Антон Тодоров.
„На 13 май 2014 г. генерал Румен Радев като командир на ВВС описва в свое становище до министър-председателя Орешарски, какво представляват самолетите Eurofighter, техните навероятни качества, техните способности и в заключителната част на това становище той предлага с цел равнопоставеност на всички страни участници в този конкурс, да бъдат проведени срещи, освен с италианската страна, да бъдат проведени такива среща и със САЩ, и с Португалия, и с Швеция. Това ни се спестява.
Един месец след това генерал Радев пише т.нар. „опорни точки” и забележете към тези точки, в това негово писмо е добавено мнение за самолетите Gripen. В първата част той представя позитивните черти на тези самолети, а във втората техните отрицателни. Показват се и добрите качества на алтернативите. Едва ли човек, който е потупван по рамото с 5 млн. би си позволил да посочва тези отрицателни черти на самолетите Gripen. Показват се първата и втората страница на това писмо, а третата, където са недостатъците на Gripen, не е изгодно да се показва”, разяснява Димитър Стоянов.
Главният секретар на президентството засяга и темата с безпристрастността на т.нар. „Комисия „Gripen”.
“Г-н Цветанов е свикнал да дава едни предварителни присъди. Когато служебното правителство обяви класирането, не избор на самолет, а класирането на експертната комисия, г-н Цветанов веднага се произнесе и каза, че ние няма да участва в задкулисни преговори. А никой не говореше за преговори, още по-малко задкулисни. Ако си спомняте а пресконференцията, която предхождаше създаването на комисията („Комисията „Gripen” – бел. ред.), г-н Цветанов използва фразата „Крадеца вика дръжте крадеца”. Ако помните председателя и заместник-председателя на комисията, докато още не бяха прочели един ред от документацията, говореха, че експертите трябва да си чистят имената. Предварителните присъди бяха и тук”, заявява Стоянов.
Той смята още, че комисията е вършела работата си повърхностно, работела е избирателно, вадени са само части от документите и те са предоставени с цел най-вече да се изопачава истината и да бъде изградено едно негативно мнение към президента Радев.
Стоянов даде и пример с т.нар. „оферта” за нови самолети, която уж била получена през февруари тази година, но не била проучена. Той посочи, че комисията явно не е разбрала, че предложението дошло от частна компания, докато България търси междудържавна сделка.
Стоянов засегна и въпроса за увеличаването на финансовата рамка от 700 млн. на 1,5 млрд. лева, което според комисията на народното събрание било проблемен въпрос, но без ясен отговор, поради липса на време.
„Отговор на въпроса за увеличаване на финансовата рамка бе даден от г-н Константин Попов от трибуната на Народното събрание. Той лично каза, че е назначена една работна група със заповед на министър Ненчев. Тя трябваше да работи по проекта за инвестиционен разход, по финансовата рамка. Та по време на дебатите Попов заяви, че Министерство на финансите е заявило, че може да се разчита на финансиране в размер на 1,5 млрд. лева за срок от шест години. Това се е случило по време на консултациите между тази работна група, ръководена от Попов и заместник-министъра на отбраната Кюмюрджиев и МФ”, каза Стоянов и индиректно посочва, че от къде е дошло изискването за разсрочено плащане по определена схема, което според парламентарната комисия е било неправомерно включено в методиката.
Стоянов с огорчение отбелязва, че няма политическа воля за отделяне на по-голям процент за отбрана, каквито ангажименти сме поемали пред съюзниците си.
„Има технологична пропаст между нас и нашите съюзници и тя трябва да бъде запълнена някога. България трябва да има нови самолети, и нови бронирани машини, и нови кораби. Тоест, проектите за трите вида въоръжени сили трябва да вървят синхронно. Да, и нови влакове трябват и значително по-високи доходи за населението. Приоритетите ги подрежда изпълнителната власт в зависимост от това, какво е налично в хазната. Чувам за ръст от 3,6%, излишъци в хазната в рамките на 2 млрд. лева, определено икономическото положение позволява да се помисли за инвестиции в националната сигурност”, казва в заключение Димитър Стоянов.
