Ан-148 катастрофира край Москва

13 прочитания

Пътнически самолет Ан-148 на руската авиокомпания „Саратовские aвиалинии” катастрофира след излитане от московското летище Домодедово днес, 11 февруари 2018 г. Няма данни за оцелели от намиращите се на борда 71 души.

Самолетът, с регистрация RA-61704, е изпълнявал редовен полет 6W703 от московското летище Домодедово за намиращия се Оренбургската област град Орск. На борда са се намирали 65 пасажери и шестчленен екипаж.

По разписание самолетът е трябвало да излети в 14,00 часа местно време, но реално е излетял в 14,21 часа. Седем минути по-късно машината е изчезнала от радарите, а останките ѝ са открити на земята в района на село Аргуново, което се намира на около 35 km югоизточно от летището.

Данните от сайта flightradar24.com показват, че самолетът се е намирал в изкачване и е успял да достигне височина от 1900 m при скорост от около 615 km/h. След това машината е започнала рязко да губи височина. Няма данни екипажът да е давал сигнал за извънредна ситуация на борда.

По предварителни данни останки от самолета и намиращите се на борда са разпръснати в радиус от около 1 km, което говори за разпадане на машината във въздуха. Спасителните екипи не дават надежда за откриване на оцелели.

По инцидента се води разследване и за сега не се лансират официални версии в публичното пространство. Около 21 часа местно време бе съобщено, че една от двете черни кутии е намерена.

Командирът на полета е бил на 51 години с 5000 часа в гражданската авиация и 2800 часа на Ан-148. Вторият пилот е бил на 35 години и е бил с малко над 800 часа в гражданската авиация, практически всички от които на Ан-148.

Метеорологичната обстановка по време на катастрофата е била относително нормална за сезона и московския регион – температура от -5 градуса и лек снеговалеж.

„Саратовские aвиалинии” е относително малък оператор, който лети единствено по вътрешни линии в Русия. Авиокомпанията разполага с 11 самолета – четири (вече три) Ан-148, пет Як-42Д и два Embraer E-195.

Катастрофиралият Ан-148-100В има сериен номер 40-06 и е произведен през май 2010 г. От юни същата година се оперира от руската авиокомпания „Россия”. През април 2015 г. авиокомпанията спира полетите с типа и праща самолета на съхранение. „Саратовские aвиалинии” взима самолета през февруари 2017 г.

През ноември 2017 г. руската надзорна транспортна агенция Ространснадзор е открила някои нарушения при експлоатацията на самолета, включително нарушаване на регламента за подмяна на маслото в редуктора на двигателите и промивки на въздушните филтри.

Свързани теми

Предишна публикация
Черна гора получи последните два Bell 412
Следваща публикация
Свалянето на Ил-20 – новите факти
13 прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

Не може да живеем в миналото

Успешният старт на Crew Dragon предизвика сериозни полемики в Русия, където космическата тематика никога не…

Режимът MCAS в управлението на катастрофиралия 737 Max е бил изключен, но се е задействал отново

Режимът MCAS в системата за управление на катастрофиралия етиопски Boeing 737 Max е бил изключен от екипажа, но след това се е задействал отново по неясни причини и е насочил самолетът към земята. Това са заявили за Reuters източници запознати с хода на разследването.

Поредното „Мир на душите им” няма да утеши никого

Днес, 26 май 2019 г., стана пореден тежък инцидент със самолет от т.нар. „лека авиация“, при който загинаха двама души. В рамките на два месеца това е третата катастрофа в българската лека авиация, като загиналите са общо осем. 

Q400 катастрофира в Непал

Турбовитлов пътнически самолет Bombardier Q400 катастрофира при кацане на международното летище на Катманду, Непал. Инцидентът, който е станал днес, 12 март 2018 г., е причинил 49 жертви сред 71-те намиращи се на борда.

Предизвестен инцидент

На 26 април 2012 г. сутринта при излитане за полет в рамките на българско-американското учение „Тракийска звезда 2012” се разби двуместен учебно-тренировъчен изтребител МиГ-29УБ. Какво, как и защо се случи в тази априлска сутрин? На тези въпроси се опитва да отговори Красимир ГРОЗЕВ.

Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 45 (май 2012 г.)  

Меню