МАКС-2019

1K прочитания

Тазгодишният Московски авиокосмически салон (МАКС-2019), четиринадесети поред, ще остане в историята най-вече с геополитическите заигравания между Русия, Турция и Китай и с липсата на някакви шокиращи новости, представени от домакините – нито във военната, нито в гражданска авиация.

В списъка на новостите може да поставим на първо място новия пътнически самолет (тяснофюзелажен) МС-21, показан в полет на земята, както и впечатляващото представяне на изтребителя от пето поколение Су-57 – с пилотаж на четири самолета във въздуха и още един на статичния дисплей, на „една ръка“ разстояние от общата публика.

Основната делова работа на МАКС-2019 премина през първите три дни, а вторите три дни бяха посветени на общата публика, с много по-наситени летателни демонстрации. Ако говорим с езика на числата, според организаторите в летателната програма са взели участие 81 машини, включително 39 от пилотажни групи. На статичния дисплей имаше 133 летателни апарата. Като се отчете, че част от самолетите и вертолетите бяха демонстрирани и на земята, и във въздуха, общата бройка летателни апарати на МАКС-2019 е достигнала 202. От тях повече от 150 са самолети и вертолети от сериозен клас, тоест по-тежки от 3 тона. За първите три дни от изложението, предназначени за бизнес-посещения, броят на посетителите (може би се брои заедно с участниците по щандовете) е надхвърлил 143 000.

Су-57 за експорт
Безспорно това беше черешката на тортата и политическия фокус на тазгодишното изложение. Още при откриването на 26 август 2019 г., Су-57 привлече всеобщото внимание, след като руския президент Владимир Путин и турският му колега Реджеб Таип Ердоган посетиха на първо място подготвеното специално за тях мини-изложение на най-новите модели на МАКС-2019. Те огледаха Су-57 (прототип, използван за наземни изпитания КНС) и руската преса веднага отбеляза, че Путин е предложил на Ердоган Су-57 за замяна на F-35 след отстраняването на Турция от програмата. Доколко е сериозен турския интерес към Су-57 (и/или Су-35, както писаха по-рано руските медии) предстои да разберем. Едно е сигурно – това ще е добър начин за Ердоган да дразни САЩ и евентуално търгува връщането на Турция в програмата F-35 при подходящ случай.

Макс 2019 2 х Су-57

Източници от руската експортна оръжейна централа „Рособоронэкспорт“ споменаха пред АЕРО, че засега не гледат особено сериозно на турския интерес към купуване на Су-57 и Су-35. За сравнение, още отначало се е подходило сериозно към сделката за купуване на зенитно-ракетните комплекси С-400 (камъкът на раздора с Вашингтон, довел до спиране на участието на Турция в програмата F-35 поради отказа да се спре купуването им) – просто защото тогава турските въоръжени сили са имали сериозна нужда от подобно оръжие. На 4 септември директорът на руската Федерална служба за военно-техническо сътрудничество (ФСВТС), органът за експортен контрол на оръжейната търговия на Русия, Дмитрий Шугаев каза, че няма запитване от Турция за купуване на Су-35 и Су-57, но е имало консултации с турската страна по Су-35, като се очаква да има продължение и за Су-57.

На МАКС-2019 официално беше стартирана кампанията за експорт на Су-57, в специално модифициран вариант, означен Су-57Э, който има по-различно радиоелектронно оборудване от варианта, който сега се произвежда за руските ВВС. Първоначално от „Рособоронэкспорт“ съобщиха, че основната разлика е в системата „свой-чужд“, но се предполага, че има и други сериозни различия в характеристиките на радара и оптико-електронната прицелна система и средствата за самозащита. На статичното изложение за близък оглед на Су-57 се допускаха само избрани делегации. Така например, делегация от ВВС на Алжир, водена от техния командващ, е посетила самолета два пъти за един ден, което добър признак на интерес.

Представеният на статиката Су-57Э в действителност беше прототипът Т-50-КНС, използван за наземни изпитания. КНС означава „комплексен натурен стенд“, използван за изпитания и отработка на различни системи и има пълна комплектация като нормален самолет, но не е предназначен за реални полети. Той дори е започнал програмата за наземни изпитания през 2010 г., като е изпълнил първите наземни рулирания и засилвания. Той е изпитван първоначално в завода в Комсомолск на Амур, а по-късно е прехвърлен в летателно-изпитателната база на „Сухой“ в Жуковский до Москва. За участие в МАКС-2019 Т-50-КНС е боядисан в модерния сега в Русия пикселен камуфлаж и получава борден номер 057.

Иначе Су-57 определено доминираше в летателната част на програмата на МАКС-2019. Този път в демонстрациите бяха задействани не един, два или три, а направо четири самолета. И определено имаше какво да се види при тях – и като пилотаж в двойка и поединично, и като имитация на групов близък въздушен бой с елементи на свръхманевреност. Гвоздеят в програмата обаче беше кацането с много къс пробег – това го показваше лично шеф-пилотът на „Сухой“ Сергей Богдан. В един от дните за репетиции той пусна спирачния парашут на няколко метра над земята, а в други дни го пускаше веднага след опиране. При тези условия, за пълното спиране (с интензивно използване на спирачките до степен, при която самолетът се покриваше с дим) му трябваха някъде около 200-300 метра, поне по визуална оценка.

Су-57 кацане на МАКС

Су-52 кацане МАКС 2019

Су-52 кацане с парашути МАКС 2019

Су-57 кацане на МАКС 2019

Програмата Су-57, която вървеше със средни към бавни темпове предишните години – основно изпитания и подготовка на серийното производство – от няколко месеца върви с усилени темпове в производствената част. Това е след решението на президента Путин, че военното министерство трябва да поръча 76 самолета и договорът беше подписан в края на месец юни тази година. За тази година се очаква доставката на първия от двата серийни самолета, поръчани в предишен договор от август 2018 г., които ще се използват за изпитания.

Всички 76 изтребителя Су-57 от новия договор трябва да бъдат произведени до 2027 г., докогато трае сегашната държавна програма за въоръженията в Русия. В завода в Комсомолска на Амур и ще постъпят на въоръжение в три изтребителни авиационни полка, всеки по две ескадрили по 12 машини във всяка. Останалите четири машини най-вероятно ще бъдат предадени на центъра по бойно използване в Липецк за инструкторско-изследователски работи.

Дебютът на МС-21-300

Това беше голямата новост в цивилната част на изложението. МС-21-300 е пътнически самолет от класа на А321 или Boeing 737-900, разработен от корпорацията „Иркут“ (която е собственик на конструкторското бюро „Яковлев“), изпълнил първи полет на 28 май 2017 г. в Иркутск. В момента три самолета преминават летателни изпитания в Жуковский, където се намира летателно-изпитателния и довършителен център на „Яковлев“. В момента в завода в Иркутск се произвеждат още два самолета за участие в изпитанията. Първите четири МС-21-300 са задвижвани от двигатели американско производство PW1431G-1JM на фирмата Pratt & Whitney, а петият ще получи двигатели ПД-14 руско производство. По-късно руски двигатели ще получи и първия самолет за ускоряване на изпитанията и сертификацията.

Програмата за сертификация в Русия на варианта на МС-21-300 с американските двигатели PW1431G-1JM е планирана да приключи през 2020 г. това ще позволи първите доставки за клиентите да започнат към края на същата година. Вариантът с двигател ПД-14 ще бъде сертифициран през 2021 г.

Сертификацията на МС-21-300 се провежда съвместно от руските авиационни власти „Росавиация“ и Европейската агенция за авиационна безопасност (EASA). Получаването на типов сертификат от ЕASA, планирано за 2021 г., ще отвори вратите на експортния пазар. Засега обаче не се съобщава за голям интерес от чужбина, като изключение прави бившата съветска република Казахстан.

Базовият вариант на МС-21-300 превозва до 211 пътници (с голяма гъстота на седалките) на разстояние до 5900 km. При конфигурация на салона в две класи, вместимостта е 163 пътника (включително 16 в първа класа). При стандартна конфигурация в една класа местата са 181. Максималната излетна маса е 79,25 тона.

МС-21
Към началото на МАКС-2019 списъкът с твърдите поръчки за МС-21-300 е включвал 175 самолета. От тях 85 са поръчани от лизинговата компания „Авиакапитал Сервис“ (дъщерно предприятие на индустриалния конгломерат „Ростех“, който контролира Обединената авиостроителна корпорация, явяваща се фирма-майка на „Иркут“). 50 от тях са за националния превозвач „Аэрофлот“. Също така голям клиент е и друга руска лизингова компания – „Ильюшин Финанс Ко.“, с поръчка за 30 броя. Още една руска лизингова компания – „ВФБ-лизинг“ – държи 30 поръчки. Засега единствената директна продажба на „Иркут“ е на компанията „ИрАэро“, базирана в Иркутск, която ще получи 10 машини. На МАКС-2019 МС-21-300 събра още 20 т.нар. „предварителни поръчки“ – пет от руската от руската авиокомпания „Якутия“ и десет от казахстанската компания Bek Air, като клиентът за останалите пет броя не беше съобщен. Списъкът на твърдите поръчки остана закован на 175 броя.

Първите три авиокомпании, които ще получат МС-21-300 са „Аэрофлот“, Red Wings и „ИрАэро“. Предполага се, че при наличие на достатъчно поръчки производствените възможности на завода в Иркутск ще бъдат разширени до 72 самолета на година. Очаква се „Аэрофлот“ да обърне в твърда поръчка съществуващото предварително споразумение за още 35 самолета.

Така или иначе, едва ли МС-21-300 някога ще представлява сериозна заплаха за Airbus и Boeing по света, в най-продавания сегмент на тяснофюзелажните самолети от семейството на А320 и Boeing 737. Това може да стане факт, и то с редица условности, само в Русия и в гравитиращите около нея страни от бившия СССР – благодарение на комбинацията от икономически инициативи (ценови отстъпки и облекчени условия на плащане) и политически натиск върху авиокомпаниите, упражняван от руските правителствени органи. Но самият факт, че има производител, които оспорва абсолютната доминация на Airbus и Boeing, не може да не се аплодира. Все пак конкуренцията е движещата сила на прогреса, а появата на МС-21-300 само може да повиши качеството на предлаганите самолети.

Ка-62 във въздуха
Друга интересна новост беше появяването на новия вертолет от среден клас Ка-62 в летателната програма. В предишни издания на МАКС той беше демонстриран само на земята.


На МАКС-2019 беше показан третият прототип, ОП-3, който лети от средата на август. Той беше демонстриран и на статичния показ, оборудван с ВИП-интериор за осем пътника. Интересното от поведението на машината във въздуха беше ниското ниво на шум, което беше значително под нивото на шума, създаван от двойно по-лекия „Ансат“ – това се дължи на специфичната аеродинамична схема с опашен винт в тунел – по подобие на фенестрона, използван при леките модели на европейския производител Airbus Helicopters.

В момента програмата Ка-62 е на етап предварителни заводски изпитания, където се изчистват техническите проблеми и се проверяват конструкторските решения. Основно те се извършват от първият прототип, ОП-1, изпълнил първи хоризонтален полет през май 2017 г. След ОП-3, до края на годината в изпитанията ще се включи и третата прототипна машина, ОП-2. В момента тя преминава модификации в завод „Прогрес“ в град Арсениев в Далечния изток (там са произведени и трите прототипа и ще заработи линията за серийно производство на Ка-62).

Според главния конструктор на програмата Ка-62 Александър Вагин, след завършването на предварителни изпитания ще започне и сертификационната програма. Тя е планирана за завършване към края на 2020 г., когато машината трябва да получи типов сертификат съгласно руските правила за летателна годност АП-29. Това ще позволи първи доставки още през 2021 г. В момента върви подготовката на линията за серийно производство в завода в Арсениев, която ще може да осигурява в началния етап по десет машина на година.

В момента текат преговори с руски клиенти в Далечни изток за продажба на първата партида от четири серийни вертолета.


Ка-62 е вертолет с максимална излетна маса 6,8 тона и 15 до 18 места. Неговото създаване започна през 2011 г., но той се базира на полетелия през 1998 г. военен Ка-60. В машината са използвани множество авангардни решения и системи западно производство за повишаване на летателно-техническите характеристики и безопасността на полета. Крейсерската скорост е 290 km/h, а далечината на полета – до 720 km, докато полезния товар на външно окачване е 2500kg, а в кабината е до 2200 kg. Трансмисията (главен, междинен и опашен редуктор и свързващите ги валове) са дело на австрийската фирма Zoerkler, а двигателят Ardiden 3G e на френската фирма Safran Helicopter Engines (бивша Turbomeca), като мощността на излетен режим е 1780 shp, а на извънреден режим (при отказ на един двигател) се повишава до 1940 shp. Горивната система с удароустойчиви свойства е на френската компания Aerazur Zodiac. Авиониката е основно руско производство, на компания РПКБ – филиал Санкт Петербург, като се базира на пилотажно-навигационния комплекс, първоначално разработен за Ми-38.

Първоначално ще бъдат сертифицирани вариантите на Ка-62 за пътнически и офшорен транспорт, с 15 и 11 места. След това ще бъдат разработен варианти за ВИП транспорт, превози на товари в кабината и външно окачване, както и за специални мисии – морско и гранично патрулиране, търсене и спасяване и други.

Ми-38 в серийно производство
Друг вертолет на МАКС, който представляваше интерес, беше Ми-38, представен тук в серийни образци както за цивилни, така и за военни цели.

Ми-38 е тежка машина, с максимална излетна маса 15,6 тона и е известен като един от големите „дългострои“ на руската авиационна промишленост. Проект от края на 80-те години, той лети за първи път през 2004 г., а типовият сертификат за летателна годност е издаден от руските авиационни власти в края на 2015 г. След това, до средата на 2019 г., продължават сертификационните изпитания за премахване на експлоатационните ограничения – например по максимална скорост, височина, надморска височина на площадката, максимални и минимални температури на околния въздух, функционалност на автопилот и системата против обледеняване и др.

Първият сериен Ми-38, показан на МАКС-2019 е готов за предаване на авиационен оператор през този септември или октомври. Той има ВИП-салон с 11 места, който е одобрен от „Росавиация“ през август, заедно с новата система за кондициониране на въздуха. Той ще е собственост на една от компаниите на държавния индустриален конгломерат „Ростех“ (фирмата-майка на холдинга „Вертолеты Росии“, която от своя страна контролира конструкторското бюро „Мил“ и Казанския вертолетен завод, произвеждащ Ми-38) и ще се ползва за корпоративен транспорт, съвместно с провеждане на опитната експлоатация и отстраняване на „детските болести“ по конструкцията. Оператор ще е РВС, частна вертолетна компания, която преди няколко години започна опитната експлоатация на лекия вертолет „Ансат“. В момента тя разполага с авиопарк от 14 такива машини, 12 от които се използват за спешна медицинска помощ, а останалите два за пътнически транспорт и обучение. РВС също така изпълнява от дълго време и корпоративни полети за “Ростех“ с вертолети италианско производство AW109SP и AW139.

Според генералния директор на холдинговата компания „Вертолеты Росии“ Андрей Богинский, в момента се водят преговори за купуване на Ми-38 от неназована лизингова компания в Русия. Освен това е известно, че към вертолета има интерес от държавни ведомства, притежаващи свои авиопарк, като например правителствения авиоотряд, където ще се използва за ВИП-транспорт.

Произвежданият в Казанския вертолетен завод Ми-38 има репутация на трудна програма, и не може да разчита на масова клиентска база заради все още големите продажби на Ми-8/17. Това се дължи на високата цена и недоказаността в редовна експлоатация. Времето ще покаже дали масираната правителства помощ и натиск при купуването на първите серийни машини ще допринесе до повишаване на неговата привлекателност за използването му за търговски цели. В пътнически вариант Ми-38 може да превозва до 30 души или пет тона полезен товар в кабината или на външно окачване.

Тук може да се спомене, че на МАКС-2019 беше показан и военният вариант Ми-38Т. Той е създаден на базата за сертифицирания граждански вертолет, с някои конструктивни промени, за да отговори на военните изисквания. Така например авиониката му е изцяло руско производство (без вносни компоненти), има ново комуникационно оборудване по военни стандарти, товарния отсек е оборудван за транспортно-десантни задачи, като превозва до 40 души и може да се преоборудва за медицински превози, а също така може да се поставят допълнителни резервоари за увеличаване на далечината на полета. Руското военно министерство е поръчало през 2017 г. два Ми-38Т за изпитания, като първият от тях полетя през ноември 2018 г., а втория през юни т.г. На база на резултатите от изпитанията ще бъдат поръчани още машини. Очакват се поръчки на Ми-38Т, снабден с оборудване за специални мисии. Показаният първи Ми-38Т носеше отровно зелена „камуфлажна“ окраска, участваше в демонстрационните полети и в някои от дните беше и на статичния дисплей.

Откъм военна авиация най-интересното бяха два варианта на модернизация на Ми-24П. Единият от тях, Ми-35П, беше показани от „Вертолеты Росии“ и не е нов – беше демонстриран на земята още на военното изложение „Армия-2018“ през август миналата година. Новото при него беше, че тази година Ми-35П участваше в летателната програма. Не се споменава засега за поръчки от руски или чуждестранни клиенти.

Вторият модернизиран Ми-24 – означен Ми-24ПМ-1, беше представен от корпорацията КРЕТ, специализирана в производство на радиоелектронно оборудване. Тя има собствена концепция за модернизация с нова прицелна система и модерни средства за самозащита. И тук, както и при Ми-35П, носещата система и двигателите остават същите, както при оригиналния Ми-24П.

Безпилотните новости
Тук определено имаше какво да се види, пък и беше интересно как руснаците се справят с голямото изоставане при безпилотните летателни апарати (БЛА) за военни цели в сравнение със Запада и Китай (че дори и Иран). Отговорът не е еднозначен – справят се някак си, особено при по-леките БЛА, но при системите от висок клас има още много да наваксат. Към днешна дата изоставането на Русия в технологичен план при БЛА от висок клас за военни приложения не е по-малко от десет години, а в някои неща (като използването на въоръжение) може да е доста повече.

На първо място за интерес безспорно беше тежкият боен БЛА С-70 „Охотник“, създаван от фирмата „Сухой“, изпълнен по конструктивната схема „летящо крило“ и задвижван от един реактивен двигател. На изложението беше показан негов модел с плоско сопло, което трябва да подобри ниската забележимост в радиолокационния и инфрачервения диапазон. С-70 използва технологии от изтребителя Су-57, има максимална излетна маса 20 тона и боен товар от 2,8 тона, като максималната скорост е 1000 km/h. Първият полет с продължителност 20 минути е изпълнен на 3 август 2019 г., като до края на годината ще има още няколко полета, един от които е планиран в напълно автономен режим (всички други полети се управляват от оператори, работещи в наземна контролна станция).

С-70 е много сложна бойна система, която е в разработка от 2011 г., и нещата вървят твърде бавно, основно поради липса на опит в безпилотните бойни системи в Русия и новите технологии. Според руския вицепремиер Юрий Борисов, отговарящ за военно-промишления комплекс (той е и бивш заместник-министър на отбраната), основните изпитания на С-70 с оръжие „въздух-повърхност“ ще се проведат чак през 2023-2024, а постъпването му на въоръжение може да се очаква към 2025 г.


Надолу по веригата има значителен прогрес при БЛА от по-лек клас. Там сред най-перспективните проекти, финансирани от руските военни е апаратът „Орион“. Той е създаден и изпитан от частната високотехнологична компания „Кронщадт“. Според представители на компанията, първият комплект (система с една наземна контролна станция и три летателни апарата) ще бъде предаден на руското военно министерство в близко време, възможно до края на годината. Това е т.нар. установъчна партия за войскови изпитания, която ще бъде последвана от по-големи договори. Производствените възможности на „Кронщадт“, които в момента са в процес на създаване, ще позволяват доставки до седем системи на година, включително до 30 безпилотни апарата.

„Орион“ е първата руска система БЛА с голяма продължителност на полета, летяща на средни височини (т.нар. клас MALE) за въздушно разузнаване и патрулиране. Той се предлага също и във въоръжен вариант, като вече има проведени първоначални изпитания с управляеми бомби. Максималната излетна маса над един тон, а полезния товар е до 250 kg. Продължителността на полета е 24 часа и максималната височина е 8000 m. Програмата е започната през 2011 г.

На МАКС-2019 беше показан и вариант на „Орион“ с цивилно приложение – за борба с пожари. Той може да води наблюдение над пожароопасни райони и при откриване на започнал пожар да го атакува със специална авиобомба, снабдена с пожарогасящ прах.

Третият нов БЛА с военно приложение, показан на МАКС-2019 беше „Корсар“. Той е в по-нисък клас в сравнение с „Орион“ и е разработен от конструкторското бюро „Луч“ от държавния концерн „Росэлектроника“. Показан за първи път на парада на Червения площад на 9 май 2018 г., той преминава държавни изпитания в руското военно министерство, с перспективи доставките да започнат през 2020 г. Максималната излетна маса е 200 kg, а полезният товар е до 30 kg.


Апаратът е създаден основно за водене на тактическо разузнаване, с височина на полета до 6000 метра, продължителност до 8 осем часа и радиус на действие до 120 km (с възможности за увеличаване до 250 km). Предлага се и за експорт, като в този вариант радиусът на действие е ограничен до 100 km. Също така се предлагат и варианти с невоенно предназначение – например за патрулиране на пътища е нефтопроводи, екологично наблюдение, търсене и спасяване, и др. подобни мисии.

Най-новият вариант на бойния вертолет Ми-28, носещ означението Ми-28НМ също беше дебютант на МАКС-2019, но беше показан само в летателната програма

За първи път на земята беше показан опитния самолет С-37 (известен и като Су-47) на „Сухой“ с обратна стреловидност на крилото, който бе изпитван преди две десетилетия.

Беше демонстриран и нов експортен вариант на МиГ-29 с променени опашни плоскости и радар с фазирана активна антенна решетка, означен МиГ-35 за експортни клиенти.

Въоръжението на учебно-тренировъчния самолет Як-130.

Морският ударен вертолет Ка-52К все още се намира в изпитания, и постъпването на въоръжение зависи от финасирането за завършваше на изпитателната програма и приемане на въоържение в руската флотска авиация.

Руските ВВС използват DA42T за обучение на пилоти за транспортни самолети.

Новия Як-152, предназначен за първоначално военно обучение все още преминава изпитания, и нямаше информация кога се планира за приемане на въоръжение.

На МАКС-2019 беше показан за първи път новия самолет-цистерна за руските ВВС Ил-78М-90А.

Вертолетната част на летателните демонстрации започваше с впечатляваща група машини, водени от Ми-26Т2В.

Снимки: Александър МЛАДЕНОВ

Свързани теми

Предишна публикация
Когато някога авиацията ни беше пропита от романтика
Следваща публикация
Какво се казва в отговорите на МО към Президентството
1K прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

Ил-112В ще полети отново догодина

Двудвигателният турбовитлов военно-транспортен самолет Ил-112В ще възобнови летателните си изпитания догодина. Това са съобщили от „Илюшин” за ТАСС.

Избраха изпълнител за поръчката за поддръжка на Bell 206

Компанията „Ротсас Интернешънъл” ЕООД е избрана за изпълнител на обществената поръчка с предмет поддръжката на леките еднодвигателни вертолети Bell 206, които са на въоръжение във ВВС. Това се чете от решение на министъра на отбраната от 16 ноември 2018 г., публикуван на сайта на МО.

САЩ няма да доставят F-35 на Турция ако страната получи С-400?

Индикации, че САЩ може да спрат сделката за доставка за Турция на многоцелевите изтребители от следващо поколение F-35, ако страната получи руския ЗРК С-400, дойдоха от турския парламент, но информацията в последствие бе отречена от турското МО.

Меню