Японски милиардер и група творци ще бъдат първите цивилни пасажери, които ще полетят около Луната на борда на апарата BFR на американската компания SpaceX. Това обяви основателя на компанията Илон Мъск късно вчера, 17 септември 2018 г.
Юсаку Маезава (42 г.), основател на японския моден гигант Zozo, е подписал договор за полет около Луната на борда на BFR. Полетът ще стане факт през 2023 г.
„Още откакто бях дете, аз обичах Луната. Взирането в нея подхранваше въображението ми. Тя винаги е била там и продължава да вдъхновява човечеството. Ето защо, не мога да пропусна възможността да я видя от съвсем близо”, казва Маезава.
Японският милиардер няма да бъде сам. Той ще избере лично шест до осем творци – художници, скулптори, модни дизайнери, филмови режисьори, фотографи, които ще го придружат по време на полета. Той се надява, че тези хора на изкуството ще бъдат вдъхновени от полета и ще създадат произведения, които ще помогнат на човечеството да се докосне до това преживяване.
Маезава практически ще финансира целия полет и дори е поканил Илон Мъск, но предприемача все още не е дал категоричен отговор. По време на пресконференцията и двамата отказаха да назоват сумата, която е платена, но стана ясно, че японецът е направил вече авансова вноска.
Мъск многократно подчерта, че мисията е опасна и поздрави Маезава за смелостта.
Мъск и Маезава
Космическият кораб ще се полети към Луната по т.нар. „траектория на свободното завръщане”. При нея космическият кораб се отправя към Луната и след това използва нейната гравитация за завръщане към Земята, без да се влиза на орбита около нашия естествен спътник. Подобна траектория бе използвана от Apollo 13. Продължителността на мисията е около седмица.
SpaceX разработва BFR (Big Falcon Rocket) основно с визията да се използва за полети до Марс и други тела в Слънчевата система. Мъск многократно е заявявал, че основната му цел е да разсели човечеството из космоса.
BFR е замислен, като универсален апарат, който освен за превоз на пасажери в космоса, ще се използва и за извеждане на сателити, както и за транспорт в рамките на планетата Земя. Според Мъск, разработката на системата ще струва около $5 млрд. и благодари на Маезава за финансовата подкрепа.
Мъск, който е изпълнителен директор на SpaceX, даде нова информация по конструкцията на BFR, като подчерта някои промени в нея, като например увеличаване на дължината на системата от 106 m на 118 m.
Втората степен на BFR, се сдобива с три стабилизатора, които се използват също и за стойки за кацане. Два от стабилизаторите са подвижни и реално служат за стабилизация и управление на апарата при навлизане в атмосферата. Третият стабилизатор нямал аеродинамични функции. В носовата част има други два стабилизатора.
Основателят на SpaceX отбеляза, че BFR може да се използва за кацане, както на Марс, така и на Луната и на други тела в Слънчевата система.
По същество, BFR е двустепенна система, като и двете степени са за многократно използване. Втората степен ще има обем на херметичната част от 1000 кубически метра, което ще е достатъчно да превозва до 100 човека при къси полети. Системата ще може да извежда товари с маса до 100 тона на ниска околоземна орбита.
По време на мисията до Луната, на борда на апарата ще се намират около дузина човека – Юсаку Маезава, неговите творци и базов екипаж. Останалата част от пространството ще се използва за складиране на допълнително гориво, храна, вода и резервни части.
Мъск е уточнил, че изпълнението на полета през 2023 г. зависи от това дали изпитателната програма, която ще стартира догодина, ще върви по план. Първият безпилотен полет в космоса ще се състои през 2021 г. Първият BFR вече се строи.
Той разкри и, че Маезава е човекът, който бе запазил полет около Луната с космическата капсула Dragon изведена от тежката ракета носител Falcon Heavy. Тази мисия бе обявена през февруари 2017 г., но в последствие бе отменена за да се изпълни от BFR.
Човечеството не е напускало ниска околоземна орбита от декември 1972 г., когато приключи мисията Apollo 17.
Интересно е да се отбележи, че NASA планира да достигне отново Луната с пилотируема мисия по същото време – 2023 г. в рамките на мисията Exploration Mission-2 на новия космически кораб Orion изведен на орбита от тежката ракета-носител Space Launch System.
