В навечерието на празника на военната ни авиация, 16 октомври, разговаряхме с командирът на Военновъздушните сили на Република България генерал-майор Цанко Стойков.
– Кои са най-съществените събития за ВВС за вече отминаващата 2018 г.?
– Това, което беше планирано, като задачи във ВВС и по план на подчинените формирования, засега се изпълнява както е заложено. По отношение на задачите, свързани с международно участие – всички международни подготовки, тренировки и учения се проведоха. Оценките след провеждането им са положителни. Ако мога да изброя най-важните – това са тренировките „Тракийски орел”, „Тракийско лято” с Националната гвардия на САЩ и ВВС на САЩ. Двустранните тренировки с румънските и гръцките ВВС „Blue Bridge” и “Green Bridge”, в рамките на споразуменията за трансгранични операции. Курсът за усъвършенстване на тактическата подготовка на военнотранспортната авиация” 18-2 (ETAP-C 18-2), с участието на Румъния, Литва и Полша и след това „European Spartan” с участието на Италия, Литва и Румъния. В чисто национален план, също проведохме планираните тренировки, като тази година се състояха в стрелби на зенитен полигон Шабла с управляемо ракетно въоръжение от самолет МиГ-29 по парашутна мишена и експериментална стрелба за удължаване на управляемите ракети Р-27 по радиоуправляема мишена. Трябва да се отбележи, че седем летци стреляха за първи път с управляеми ракети, което е ръст и за тях, и за подготовката в авиобаза Граф Игнатиево. Предстоят още тренировки и учения, включително командно-щабното учение „Есен 2018” и „Ответен удар”.
– В края на септември от МО публикуваха доклад за изпълненото в областта на отбранителната политика. В него се чете, че за първите шест месеца ВВС са налетели едва 1950 часа. На какво се дължи този нисък показател и ще има ли подобрение за следващите шест месеца?
– Причините са пределно ясни – най-вече недостатъчния брой изправна авиационна техника в подчинените формирования. Това е както във вертолетната авиация, така и при самолетите. Като други причини могат да се посочат намалените доставки на горива поради прекратяване на договорите със снабдители, както и забавени доставки на резервни части и консумативи по сключени договори.
– Голяма част от техниката лети след изпълнение на процедури по удължаване на общия технически и междуремонтния ресурс от страна на инженерно-техническия състав на ВВС. Имат ли алтернатива тези мерки и какво би се случило ако те не се прилагат, което е съпътстващо със сериозни усилия и отговорности от ваша страна?
– Без тези усилия ние не можа да изпълняваме задачите си. Но те, както и отговорността, основно поемана от инженерно-техническия състав и от командването на ВВС и формированията, не могат да продължават безкрайно. Това го казвам с радост, че се осъзнава от политическото ръководство на МО. Засега има усилия за сключването на договори за ремонти на самолети и удължаване на техния ресурс, за да може да разчитаме на една по-надеждна, нормална и безопасна експлоатация на тази техника. Аз съм изключително благодарен на отговорното отношение, което има инженерно-техническия състав във всички тези процеси, свързани с удължаване на ресурсите на самолетите МиГ-29 и Су-25.
– Как върви рамковото споразумение за поддръжка на МиГ-29? Усеща ли се повишаване на броя на изправните изтребители?
– Усеща се първата глътка въздух, която получихме. Това е добре, но за съжаление, някои резервни части, консумативи и услуги, които са в договора, имат срокове за получаване твърде далеч напред. Това не е по вина на доставчика, но поради разтеглените срокове имаме притеснения за изтичане на ресурсите на някои дребни консумативи, като например пиропатрони. Когато започнат те да изтичат, изправната техника отново започва да намалява. Засега се справяме, но в началото на следващата година ще се почувства силно липса на подобни дребни консумативи. Прави се всичко възможно за ускоряване на процеса на доставки – и на ниво ВВС, и на ниво дирекции в МО. Но разбирате, че веднъж нещо договорено, не може да очакваме голямо ускоряване на сроковете му за доставка. Надявам се да не се стигне до приземяване на техника поради липса на дребни консумативи.
– Ще имаме ли скоро договор за ремонт и възстановяване на Су-25? По думите на министър Каракачанов, нещата са на финалната права там.
– Надявам се, че скоро ще имаме там договор и този самолет също ще бъде ремонтиран и ще имаме възможност да разчитаме на него поне осем години в бъдещето. Като в този период, дай Боже, ще усвояваме и новия боен самолет и ще поддържаме подготовка и изпълняваме поставените задачи със Су-25.
– От няколко месеца върви и една процедура за рамково споразумение за поддръжката на L-39. Вижда ли се края на процедурата и ще има ли ресурс в наличните самолети, докато дойдат ремонтираните?
– Наличните L-39 нямат много остатъчен ресурс и затова се надявам, преди той да изтече, да дойдат и първите ремонтирани самолети.
– През април 2018 г. се провали обществената поръчка за доставка на леки витлови учебни самолети за първоначално обучение. ВВС има ли все още необходимост от такива машини и ще се рестартира ли в обозримо бъдеще процеса?
– Щом ВВС веднъж е определил, като приоритет подобно нещо, смятам, че ще го получим. Друг е въпросът, който не искам да коментирам, за точните причини за прекратяване на процедурата. Но има необходимост от такива самолети и ние нееднократно сме обосновавали техните предимства за първоначално обучение на летателен състав. И не само това, но и за поддържане на подготовката на летателния състав.
– Вашият предшественик генерал Радев въведе системата за интензивно обучение на летателен състав. Как върви тя в момента? Реализират ли се младите пилоти, които преминават през нея?
– Предимствата на тази интензивна летателна подготовка са ясни и безспорни. Друг е въпросът, че към момента сме на един етап, в който имаме много подготвени за преминаване на боен самолет пилоти, но те не могат да го направят, заради липса на техника. Тук възниква проблемът, как тези летци да поддържат или продължават подготовката си, когато навсякъде имаме липса на авиационен ресурс. Считам, че ако следващата година имаме договори и извършени ремонти, и вкараме поне осем летци от групата, то системата ще се отпуши и ще заработи отново нормално.
– Това лято се случи нещо неприятно в Националния военен университет – не бяха събрани желаещи за запълване на всички бройки в специалността „летец-пилот”. Работите ли заедно с университета за идентифициране на причините за това, да се реши проблема в бъдеще и да се повиши интереса към пилотската професия, и към ВВС като цяло?
– Непосредствените причини са ясни – има спад на интереса на младите хора към военната професия и в частност към професията на военния летец. Как това може да променим е един много сложен въпрос. Трябва да се идентифицират реалните първопричини за този занижен интерес. Явно, че професията не се рекламира добре. Има и друго, което се вижда на дните на отворени врати по авиобазите. Хората идват, радват се, казват, че нямат против техните деца или внуци да влязат във военната авиация, но казват, че искат те да се реализират нормално, да им се осигури едно нормално кариерно развитие, което да ги мотивира. Младите са амбициозни и информирани, те искат да правят точния избор в това наше съвремие, в което има много конкурентни алтернативи на кариерата във ВВС. Трябва да станем конкуренти на тези алтернативи. Например, да даваме високо образование. Ето тук, например, идва необходимостта от Висше военновъздушно училище. Мисля, че ако успеем да го възстановим и там да дадем условия за обучение не само на военни, но и на граждански специалности, интересът към професията ще се увеличи.
– Това лято стана и тежък инцидент с вертолет Ми-17. Идентифицирани ли са причините за инцидента и работи ли се за подобряване на безопасността на полетите, в светлината на установеното от разследващата комисия?
– За съжаление се случи най-тежкото – инцидент със загуба не само на авиационна техника, но и на човешки живот. Комисията свърши своята работа и ние като командване на ВВС предприехме адекватни мерки и мероприятия, нужни в момента в авиобаза Крумово. Тези мерки имат дългосрочен аспект, защото се отчита моментното състояние там, задачите, които стоят и дежурствата, и касаят цялостния модел на подготовка. Отчитат се и рисковите елементи от подготовката, можещи да доведат до подобни инциденти.
– Да разбираме ли, че информацията, която изнесе министър Каракачанов, че инцидентът се корени в човешкия фактор, е истина?
– Считам, че и обективния контрол, който извлякохме, и от това, което се е видяло от свидетелите, и от заключението на разследващата комисия, и от проверките, които направиха от инженерно-техническия състав, показват, че това са причините. Няма нищо неизяснено и трябва да се работи в тази насока за едно нормално и реалистично ниво, което да отговаря на подготовката на летателния състав.
– Ще има ли скоро отново ВВС способности да гасят пожари от въздуха?
– И по този въпрос има развитие. Провеждаме обществена поръчка за придобиване на нови системи Bambi Bucket. Тя е за два броя такива системи, които са на 100% отговарящи за изпълнение на задачата с вертолет Cougar. Наличните системи, които се ползват от Ми-17 са по-големи като обем и не могат да се използват от Cougar. Считам, че до края на месеца ще имаме избран доставчик. След това следва изграждането на необходимата подготовка, която трябва да се придобие от екипажите.
– Очаквате ли отново да разполагате с изправни Ми-17?
– Това трябва да стане през следващата година.
– Какво се случва с изправната техника в транспортната авиация? Имаше забавяне в сключване на договора за поддръжката на самолетите C-27J Spartan. Работи ли се вече по него?
– Договорът се изпълнява и със задоволство отбелязвам, че се доставиха резервни части, консумативи и услуги. Благодарение на това, вече разполагаме с два изправни самолета. Мисля, че в обозримо бъдеще ще имаме и трети изправен самолет от този тип. Освен това очаквам до края на годината да имаме и един ремонтиран L-410. Този тип не е летял от близо 10 години.
