Конкуренти в тежка категория

1K прочитания

На 28 февруари 2019 г. Германия обяви старта на конкурсната процедура за купуване на нови тежки транспортни вертолети за Луфтвафе (ВВС на страната). Това трябва да стане с бърза и нискорискова покупка за замяна на остаряващия флот от Sikorsky CH-53G/GA/GS произведени по лиценз в Германия, които ще започнат да се извеждат от експлоатация от 2025 г. нататък.

Първоначалните плановете на Берлин за купуване на нови тежки машини бяха обявени още в средата на декември 2017 г. Тогава се очакваше да се изпрати искане за оферта до избрани кандидат-доставчици в края на 2018 или началото на 2019 г. Подписването на договора според сега съществуващите планове е определено за 2020-2021 г., като първите доставки се очаква да станат факт до три годи по-късно – тоест не по-рано от 2023 г.

Официалното стартиране на процедурата за купуване на нови тежки вертолети в рамките на програмата Schwerer Transporthubschrauber (STH) е започната от правителствената агенция BAAINBw (Федералния офис на Бундесвера за оборудване, информационни технологии и поддръжка, отговарящ за придобиване на отбранителна техника). Заинтересованите кандидати трябва да заявят интерес до 14 май, а след това ще получат искане за оферта.

Кандидатите
Програмата STH представлява първи случай на пряка конкуренция между два модела тежки вертолети американско производство – CH-47F Chinook с подобрена конструкция увеличена далечина на полета, производство на корпорацията Boeing, състезаващ се с новия CH-53K King Stallion на Sikorsky Aircraft (дъщерна компания на корпорацията Lockheed Martin).

Двата производителя, борещи се за спечелване на германската поръчка, представиха техните машини пред Бундесвера на авиошоуто ILA-2018 в Берлин в края на април 2018 г. Те се постараха да направят всичко, което е по силите им, за да завладеят сърцата и умовете на германските военни. Компаниите също направиха избор на местни индустриални партньори с цел да увеличат шансовете си за спечелването на ожесточената надпревара. Местните партньори ще се занимават със следпродажбената поддръжка и обучение на летателен и инженерно-технически състав, докато оригиналните производители ще отговарят само за производството и доставката на летателните апарати.

По време на ILA-2018 специалистите по продажбите на Boeing и Sikorsky се надпреварваха да изтъкват ползите от техните предложения. От Boeing например наблягаха на възможностите и успехът в експлоатацията на 22,4-тонната машина СН-47 Chinook, докато конкурентът им изтъкваше голямото предимство на новите технологии, вложени в 33,6-тонния CH-53K, снабден с електродистанционна система за управление на полета (fly-by-wire).

Проектът STH, анонсиран в публичното пространство още в края на миналото десетилетие, включва директната покупка на до 60 машини, обещавайки да стане една от най-големите покупки в Европа. Според последните планове, Бундесвера (Въоръжените сили на Германия) възнамеряват да купят между 44 и 60 вертолета за замяна на съществуващия флот от порядъчно остарели CH-53.

Предполагаемата цена за новите машини, заедно с пакета за тяхната дългосрочна поддръжка и обучение е между $3,7 и 4,9 млрд. Те ще изпълняват същите задачи, като сегашните CH-53G/GA/GS – тактически въздушен транспорт на войски и военна техника, бойно търсене и спасяване (CSAR) и поддръжка на специални операции. Има също и някои допълнителни изисквания към новия модел, като например възможности за дозареждане във въздуха от самолети-цистерни KC-130J Hercules, които ще бъдат купени от Германия и използвани заедно с Франция.

Избраните местни партньори
Lockheed/Sikorsky предлага модела CH-53K King Stallion по линията на програмата за чуждестранни военни продажби (FMS) на правителството на САЩ. Той е в конфигурация, идентична на тази, вече поръчана от Корпуса на морската пехота на САЩ (USMC) и вече пусната в производство. Германската компания Rheinmetall Defence е главен локален партньор в това начинание, участващ в обучението и поддръжката по време на жизнения цикъл. Списъкът с другите локални партньори включва компании като ZFL, Autoflug, Hydro, Rockwell Collins Germany, Jenoptik, Liebherr и Rohde & Schwarz. Друг важен член на екипа е компанията за отбранителни електронни технологии Hensoldt, a MTU Aero Engines ще отговаря за поддръжката и ремонта на двигателите.

Boeing, от своя страна, също има договорености с дълъг списък с германски фирми за оборудване и обучение като ERO-Bildungs, Aircraft Philipp, CAE Elektronik, COTESA, Diehl Defence, Honeywell, Liebherr-Aerospace, Reiser Simulation and Training, Rockwell Collins и Rolls-Royce. Всички те ще си партнират с производителя на вертолета при осигуряването на дългосрочна поддръжка и услуги в рамките на програмата STH. В тези дейности се включва поддръжката на флота, обучението на летателния и техническия състав, изследвания, разработки и подобрение на веригата за доставки. Според директора на вертолетните програми на Boeing, Майкъл Хостетер, не съществуват възможности за организиране на производство на Chinook в Германия, защото този подход е несъвместим с главното изискване на клиента – да получи нискорисково и бързо решение

Предимствата на СН-53К
Отбелязвайки своя международен дебют в Берлин през април миналата година, CH-53K King Stallion беше представян наляво и надясно като машина от следващо поколение и най-мощният вертолет, който някога е произвеждан в САЩ. Посетителите на изложението видяха как машината може да виси и лети назад с минимално ръчно управление от пилота, благодарение на авангардната електродистанционна система за управление на полета.

Външно подобен на добре познатия и вече порядъчно остарял CH-53E Super Stallion, CH-53K е предназначен да го замени във флота на USMC. Под обшивката обаче мощният King Stallion е изцяло нова машина, която има голям полезен товар.

Моделът СН-47 Chinook има доста по-скромни характеристики, но за сметка на това се очаква да бъде по-евтиното решение в конкурса на Бундесвера. Средната цена на бройка за СН-53К, съгласно поръчката на USMC, e около $87 млн. според данни, изнесени от полковник Ханк Вандерборт, мениджър на програмата CH-53K от страна на USMC. Това обаче е от 1,5 до 2 пъти повече от цената на новопостроен СН-47 Chinook. Експлоатационните разходи също ще бъдат много по-високи, основно поради трите двигателя на CH-53K в сравнение с два при CH-47.

Поръчките за експорт на СН-53К биха могли да помогнат за намаляване на цената за единична бройка. Очакване се общата цена да падне значително, в случай че Германия, Израел и Япония решат да купят модела. Полковник Вандерборт и вицепрезидентът на Sikorsky, отговарящ за Корпуса на морската пехота, Майкъл Торок, се надяват Германия да е най-близката възможност за продажба и стартови международен клиент.

Те наблягат на сериозното предимство в летателно-техническите характеристики, като King Stallion може да превозва доста по-големи товари от СН-47. Той може да носи до 16 тона на външно окачване, без да е необходимо бъдещо подсилване на конструкцията. За разлика от него, както източниците на Lockheed/Sikorsky твърдят, цената на Chinook ще нарасне, ако Boeing трябва да изпълни изискванията за повишена товароподемност.

Друго сериозно предимство, изтъквано от търговския екип на Lockheed и Sikorsky, е че CH-53K притежава почти цивилни нива на надеждност – това е станало възможно благодарение на авангардната система за мониторинг на системите на борда. Едно подобно качество прави тяхната машина много по-конкурентна при сравнение с СН-47, въпреки началния скок в инвестициите за придобиване. В допълнение, от Lockheed/Sikorsky твърдят че CH-47 може да носи по-малък товар и затова ще му трябват повече полети за изпълнение на една и съща транспортна задача в сравнение със CH-53K.

King Stallion успешно е демонстрирал по време на изпитанията, че може да носи на товар от 9071 kg на външно окачване. При следващи изпитания се очаква да се вдига до полезен товар от 12 250 kg, докато общият товар на борда (гориво и полезен товар) възлиза на 18 100 kg. Началните оперативни способности на USMC – четири машини заедно с необходимата инфраструктура и обучение – се очакват през 2020 г.

CH-53K притежава тройна резервирана електродистанционна система за управление и модерна корозионно устойчива конструкция, докато солидния резерв от мощност на трите двигателя позволява той да изпълнява мисии в условия на високи температури и голяма надморска височина – до 3000 m.

Силовата установка се състои от три турбовални двигателя GE Aviation T408, всеки с мощност 7500 shp. В комбинация със съвременната носеща система, тридвигателната силова установка осигурява максимална скорост от 370 km/h в хоризонтален полет, вече демонстрирана по време на изпитанията. Сред другите постижения от програмата за летателни изпитания на CH-53K са транспортиране на товар на централната точка за външно окачване с маса от 16 333kg, изпълнение на завои с наклон 60 градуса, кацания и излитания от терен с наклон от 12 градуса, автоматично аварийно изхвърляне на външния товар, и тестване на стрелково оръжие. Lockheed/Sikorsky рекламират, че King Stallion е способен да повдигне с лекота външен товар, три пъти по-голям от този на двудвигателния CH-53G/GA/GS, сега на служба в Бундесвера (при него товарът на вънщно окачване е малко над 5 тона).

Оперативната съвместимост и ценовото предимство на CH-47
Списъкът с предимствата на двудвигателната машина с тандемни носещи винтове на Boeing се оглавява от факта, че това е изпробван и доказал се в различни войни вертолет. Има активно работеща производствена линия, доставяща нови CH-47 на Армията на САЩ и международните клиенти, като производственото темпо е по три машини на месец. Всичко това обещава да намали риска и цената за Бундесвера.

Хостетер също твърди, че Chinook е модерен, доказал се във времето и надежден тежкотоварен вертолет, с ниски разходи за поддръжка. Днес Boeing има доставени повече от 900 броя от моделното семейство на H-47 Chinook по целия свят и машината се радва на добра репутация, доминирайки в своята категория в Западния свят.

За разлика от все още недоказалия се в бойни условия CH-53K – поръчан само от Корпусна на морската пехота на САЩ – доказалият се CH-47 днес е в масова експлоатация в осем други страни-членки на НАТО – САЩ, Холандия, Канада, Гърция, Италия, Испания, Турция и Обединеното кралство. Затова едно от главните предимства, заявено от Boeng е, че при избиране на CН-47, Бундесвера ще получи съвместима машина, каквато други производители не могат да предоставят.

Хостетер също изтъква факта, че Chinook ще предостави доказана, надеждна и достъпна платформа на Бундесвера, която може да се достави навреме и на конкурентна цена. Компанията възнамерява да предложи или стандартния модел CH-47F, или версията за специални операции MH-47G. Предложеният вариант ще бъде оборудван със система за дозареждане във въздуха, която е в списъка с главните изисквания на Бундесвера. Хостетер също е загатнал, че Boeing може да предложи време за доставка от 36 до 40 месеца от работещата производствена линия във Филаделфия.

Чък Дабандо – мениджърът на програмата Chinook от страна на Boeing – заявява, че обемът на товарната кабина в хеликоптера е почти същия (в сравнение с CH-53K), и също, че CH-47 е способен да транспортира много от товарите на CH-53K. Освен това е съществено по-евтин от CH-53K и има способността на CH-53K за изпълнение на различни мисии, 100- процентовата достъпна мощност на двигателите и устойчивост при страничен вятър, което е характерно за тандемната роторна схема, при която няма опашен винт .

Силовата установка на СН-47F включва два двигателя Honeywell Aerospace T55-GA-714A, всеки с максимална мощност 4733 shp. Максималната излетна маса е 22 680 kg, полезния товар достига 10 886 kg, а максималната скорост е 302 km/h. В товарната кабина се събират от 33 до 55 войници,

Според Boeing, ако бъде избран СН-47, Бундесверът може да се възползва от модернизациите предвидени в т.нар. Block 2 на програмата. В този модернизационен пакет са включени нови комопозитни лопати с авангардна конструкция, подобрена трансмисия и подсилен заден пилон. Всички тези подобрения ще увеличат максималната излетна маса от 22 680 до 24 500 kg. Също така има промени в системата за товарене на кабината и резервоарите, като ще бъде добавена и по-голяма задна секция, на която да може да монтира нов двигател в бъдеще (той може да бъде добавен по време на така наречената модернизация по стандарта Block 3).

В допълнение, фюзелажът ще бъде подсилен в критични точки, за да позволи на хеликоптера да носи повече полезен товар. Армията на САЩ планира доставки на не по-малко от 542 броя Chinook с подобренията от пакета по Block 2 (това ще са машини, преоборудвани от съществуващи модели CH-47F и MH-47G за специални операции), в периода от 2023 до 2040 г.
През май 2017, Boeing обяви че ще да направи модернизациите по Block 2 достъпни за международни клиенти през 2026, но сега изглежда, че може тази опция да предостави на Германия три години по-рано. Армията на САЩ предвижда да използва СН-47 с подобренията от Block 2 и 3 поне до 2060 г.

Airbus остана извън играта
Европейският авиационен гигант Airbus, който няма достатъчно голям модел вертолет, за да задоволи исканията на Бундесвера, търсеше от няколко години начини да се намеси по един или друг начин в програмата STH, като поеме от работата на двата конкурента. Това от Airbus възнамеряваха да правят в съответствие с правителствените планове, че местни авиационни компании трябва да участват в поддръжка на вертолетите, един сериозен бизнес, който ще продължи десетилетия.

Ето защо от Airbus изявявах желание да си запазят място в STH, поемайки солиден дял от привлекателната сделка. Докато техниката ще се произвежда от оригиналния производител в САЩ, дългосрочната поддръжка може да бъде извършвана от Airbus и представители на компанията са изисквали това изискване да се обособи в отделен договор. Германското военно министерство обаче е отрязало тези амбиции, заявявайки, че ще бъде много неудобно да се работи с отделни договори за производство и поддръжка на и без това дълго забавения проект.

Преди стартирането на STH в сегашната му форма, Airbus (тогава Eurocopter) е имал договор да проучи възможни европейски решения за задоволяване на изискването на Бундесвера за замяна на CH-53. Един от проектите е бил за създаване на нов вертолет с тандемни носещи винтове, проектиран съвместно с Boeing. Този план е представени през 2010, като новата машина е трябвало да задоволи изискванията на Германия и Франция за тежък вертолет с начална оперативна готовност през 2018 и общо производство от 120 броя за двете страни.

Предложената концепция всъщност е мащабно уголемен CH-47 Chinook, предлагащ по-широка кабина за вътрешно транспортиране на бойни машини и оборудване вместо на външно окачване. Така се подобряват възможностите за превоз и се повишава живучестта в бойни условия. Максималната излетна маша са машината е била планирана да достигне 36 000 kg, като тялото е с 5 метра по-дълго от това на CH-47. Проектът обаче е отказан поради липса на бюджет за сравнително скъпите дейности по конструиране, производство и изпитания.

Службата на CH-53 в Германия
Връзката на германските въоръжени сили и вертолета Sikorsky CH-53 датира още от 1966. Тогава Западна Германия предприема изпитание на модела и всъщност конкурсът е повторение на сегашното състезание, където СН-53 се е конкурирал с CH-47A Chinook за замяната на моделите Piasecki H-21 и Sikorsky H-34G на германска военна служба. Първите два CH-53D Sea Stallion са закупени през ВМС на САЩ, а останалите 110 машини са построени в Германия. 20 от машините са построени в Германия от компанията Sikorsky, използвайки комплекти от готови части, а останалите 90 от местната компания VFW-Fokker.

Първите CH-53 постъпват в експлоатация през 1972. През по-голямата част от своя живот машините са на служба в Heeresflieger (авиацията на сухопътните войски), но през 2013 г. всичките CH-53 са прехвърлени в Luftwaffe (ВВС на Германия).

През 2015 броят на машините в активна експлоатация е 78. От 2010 г. насам, СН-53 преминава модернизации, като програмата обхваща общо 82 машини. Основен изпълнител е компанията Eurocopter.

48 от машините, означени след модернизацията като CH-53GA, получават нова цифрова авионика, цветни дисплеи в кабината, заменящи конвенционалните прибори, нова автоматична система за управление на полета, четириканален автопилот, електро-оптична система за наблюдение, оборудване за самозащита, система за предупреждение за препятствия по маршрута, допълнителен резервоар в кабината и подобрени системи за комуникация, включващи сателитна радиостанция.

Структурните подсилвания и новото окабеляване удължават ресурса на планера от 6000 на 10 000 летателни часа. Монтиран е също и вътрешен резервоар, с който далечината на полета достига 1200 km. Програмата по модернизацията до GА-стандарта е завършена през 2017 г.

Днес в експлоатация има 25 машини от другия модернизиран вариант, означен като CH-53GS, оборудван за бойно търсене и спасяване, основно за операции в Афганистан. Той имат защитна броня от кевлар, нови по-мощни двигатели, подобрена навигационна система с GPS-приемник, съвместимост с очила за нощно виждане за екипажа, външни резервоари за гориво, системи за самозащита и ново окабеляване.

Днес в експлоатация са общо 72 машини от вариантите CH-53G/GA/GS, но те страдат от сериозни проблеми с изправността. Средно по 40 машини са били налични в изправно състояние по всяко едно време през 2017, от които 16 (40%) са били поддържани в готовност за изпълнение на бойни задачи. Проблемите идват както от възрастта на машините, така и от липсата на резервни части.

Пет броя CH-53 са били изпратени на мисия в Афганистан през 2017 г., което е довело до приоритет за доставки на резервни части за тях – за сметка на машините, летящи в Германия и използвани за обучението на млади пилоти.

Свързани теми

Предишна публикация
Депутати от ГЕРБ се запознаха с F-16 Block 70
Следваща публикация
Румъния започна да носи бойно дежурство със своите F-16
1K прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

Нов вариант на Ми-8/171 в изпитания в Улан Уде

Най-новият вариант на семейството Ми-8/171 преминава в момента летателни изпитания в завода в Улануденския авиационен завод (У-УАЗ) в Русия. Той е създаден за експорт, основно за държавни и военни клиенти, като в него са въплътени много от техническите новости на граждански сертифицирания в Русия вариант Ми-171А2, който е пуснат вече в серийно производство. Засега новата машина носи старото означение Ми-171Е, използвано за фамилията вертолети, предназначени за чужди държавни и военни клиенти, което е в производство в У-УАЗ от близо 15 години. При влизане в производство тя най-вероятно ще получи промененото означение Ми-171Е2, за да се отличава от предшествениците си.

Boeing показа прототипа на своя Loyal Wingman

Boeing показа първия прототип на бойния безпилотен летателен апарат създаден в рамките на австралийската програма Loyal Wingman-Advanced Development Programme. Това стана днес, 5 май 2020 г.

Провали се поръчка за поддръжката на Bell 206

Процедурата за възлагане на обществена поръчка за ремонт и инспекции на агрегати, блокове и възли на вертолети Bell 206B-3, които са на въоръжение в българските ВВС, се провали. Тя е била прекратена със заповед на военният министър от 2 май 2018 г.

Катар получи първия F-15QA

На церемония провела се на 25 август 2021 г. Катар получи официално своя първи многоцелев…

Сериозни заявки в първия ден на Фарнбъроу

С 406 заявки приключи първия ден на авиационното изложение Фарнбъроу, което се провежда в момента. Това е почти толкова, колкото бе обявено на първия ден на миналогодишното издание на Бурже (413) и доста повече от първия ден на предишното издание на Фарнбъроу (237).

Меню