Вчера, 24 юли 2019 г., министърът на отбраната Красимир Каракачанов обяви, че повереното му министерство е изготвило 19-страници отговори на въпросите, които президентът Румен Радев отправи по сделката за покупка на F-16. Действително, снощи след 20 часа, на сайта на МО бе качен документ в pdf-формат, в който се съдържат 19 въпроса и отговори към тях.
Какво ново може да разберем по сделката за F-16 от този документ?
От обясненията, които Каракачанов даде вчера, се разбира, че 19-те въпроса са били зададени от Президентството, а отговорите са били изготвени лично от заместник-министъра на отбраната Атанас Запрянов. Не е ясно обаче, кой точно в Президентството е изготвил въпросите, кога са били изпратени те, дали не са част от една по-обширна кореспонденция между двете институции, която не е налична за широката общественост и дали въобще оригиналната идея е била въпросите и отговорите да се публикуват публично.
Към момента няма официален коментар от Президентството по обстоятелствата около въпросите и отговорите, публикувани снощи от МО. Трябва да се отбележи, че отговорите на въпросите от страна на МО не покриват напълно темите, които Радев зададе вчера. Също така, на някои въпроси липсва отговор, на други места отговорите са много общи и не са по същество, а в отговорите на други се съдържат отправки към документи, които не са публично достъпни. Това само потвърждава подозрението, че се касае за по-обширна вътрешна кореспонденция между институциите.
Неизненадващо, цялостното послание на отговорите на МО е, че всичко по договора за покупката на F-16 е наред. По-внимателният прочит на документа, обаче разкрива неизвестни до момента детайли от сделката, потвърждава неофициална информация по него, като на места поставя нови и сериозни въпроси по сделката.
Финалните параметри на договора са неясни
При ратификацията на договорите за покупка на F-16 в пленарната зала на Народното събрание се чуха обвинения, че финалните параметри на договорите са неясни и подлежат на едностранна промяна от страна на САЩ. В отговорите на МО тази теза фактически се потвърждава на няколко места.
„…при формиране на цените в проектодоговорите се използва посочения подход за максимално точна прогноза на цените на отбранителните продукти и услуги към момента на извършване на доставката на определяне. Въпреки това Правителството на САЩ поема ангажимент да направи всичко възможно за осигуряване на изделията на посочените цени в долари и в рамките на посочената наличност.”
От МО отбелязват оптимистично, че цените могат не само да се покачват, но и да падат, като разликата можела да се използва, или за други покупки, или да се върне на България.
Сроковете на доставка също били „прогнозни” и в момента са заложени така, че първите два самолета (едноместен и спарка) ще бъдат получени 48 месеца след подписване на договора или към средата на 2023 г. Други четири машини (всички едноместни) ще бъдат получени в края на 2023 г., а последните два изтребителя (отново спарка и едноместен) ще дойдат в първото тримесечие на 2024 г.
От МО признават, че не може да се спазят предварителните изисквания за доставка в рамките на 24 месеца от подписване на договора, нито изискването за достигане на първоначална оперативна готовност в рамките на 36 месеца от подписване на договора. МО (наивно), обаче заявяват, че изискването за достигане на пълна оперативна готовност ще стане в рамките на 60 месеца от подписване на договора, което е повече от абсурдно твърдение, предвид практиката, че пълната оперативна готовност се достига две – три години след получаването на цялото оборудване по сделката, което в нашия случай ще стане в началото на 2024 г., тоест достигане на пълна оперативна готовност ще стане към началото на 2026 – 2027 г. или повече от шест години след подписване на сделката.
В договора съществуват и т.нар. „позиции с неясно съдържание на доставките”. От публикуваните въпроси и отговори става ясно, че в близките месеци ще се проведе т.нар. „срещи за определяне на конкретните детайли“ (definitization conferences), на която тези позиции трябвало да бъдат изяснени (тоест, напълнени със съдържание и стойност). Въпросните позиции са свързани най-вече с доставката на резервни части и точните параметри на логистиката, която българската страна ще иска.
„В резултат на провеждането на тези конференции не се очаква да възникнат допълнителни разходи и/или възпрепятстване на изпълнението на договорите. Точно обратното, целта на тези конференции е договорите да се изпълнят, така, както е предвидено в тях – в зададените финансови и времеви параметри”, се чете в отговорите на МО.
Любопитен е момента, в който се казва, че на МО не е ясно, дали България ще получи пълни способности за поддръжка от I-Level (Intermediate – ниво на поддръжка, което отговаря приблизително на поддръжката, която се извършва днес в ЕПОВР (Ескадрила за периодично обслужване и войскови ремонт, в миналото наричана Технико-експлоатционна част – ТЕЧ). Като ниво тя е след линейната/оперативната поддръжка (O-Level) и преди тежкото техническо обслужване от тип „основен ремонт” (D-Level).
“Оборудването за поддръжка, което е предвидено да се достави по тях, ще позволи изпълнението в авиобазата на всички дейности от ниво O и по-голямата част от дейностите от ниво I… За част от оборудването на самолета, основно новата авионика, на този етап не се предвижда придобиване на способности за поддръжка на ниво I – или защото все още не е разработена подобна апаратура, или защото самото оборудване, поради встроения си контрол (даващ му възможност за локализиране на дефектирал вътрешен модул), позволява само две нива на поддръжка – О и D. На този етап Министерството на отбраната не разполага с детайлна информация за кое оборудване от авиониката на самолета ще имаме наземното оборудване и правото да извършваме поддръжка на ниво I”, пише в отговорите на МО.
Военното министерство заявява, че в момента върви процес на изясняване, коя част от поддръжката на I-Level ще се извършва у нас. МО не разполагало и с информация за условията на извършването на тази поддръжка извън България, ако това се наложило.
От отговорите не става ясно, защо тези „позиции с неясно съдържание на доставките” не е било възможно да се изяснят преди подписване на договорите за покупка.
В графа неясноти може да мине и признанието (в отговор на въпрос 17) на МО, че около 5% от оборудването, което България ще вземе за своите самолети няма да е новопроизведено, а ще бъде „ново, но ще бъде доставено от складовите наличности на МО (ВВС) на САЩ (основно за съкращаване на сроковете за производство, тъй като някои стоки са с много дълъг срок на производство)“. От обясненията излиза, че въпросното оборудване ще е неизползвано, но не и новопроизведено. Не е ясно как се изчисляват въпросните 5% – дали, като брой номенклатури, като стойност или по някакъв друг признак. Не е ясно и дали това е част от орязването на цените или е стандартна практика.
Гаранция – Франция
Друг повтарящ се мотив във въпросите и отговорите е въпросът с гаранциите за изпълнението на договора в зададените параметри и евентуалните неустойки, които ще се дължат, ако това не стане факт. От отговорите на МО може да се направи извода, че гаранции за неизпълнение и неустойки, поне в класическия смисъл на думите, не съществуват.
„Това са договори Правителство – Правителство. Общовалидна практика е правителствата да подхождат с доверие едно към друго когато сключват договори между тях. В случая, ГАРАНТ (главните букви са в оригиналния текст – бел. ред.) за изпълнение на договорите от страна на американските компании е правителството на САЩ. При забава/неизпълнение, правителството на САЩ налага същите санкции по отношение на компаниите, с които е сключило договор/и за доставка на съответното оборудване за Република България, каквито би наложило, в случай, че тези договори бяха сключени в интерес на МО (ВВС) на САЩ. В тази връзка, националните интереси са защитени така, както правителството на САЩ защитава своите интереси при взаимоотношенията си с американските компании.”, пише на две места в отговорите на МО.
Въпросните глоби, обаче няма да стигнат до България и те остават в рамките на взаимоотношенията между правителството на САЩ и съответните компании, тъй като формално България не е страна по техните договори. По програмата FMS държавите сключват договори с американското правителство, а то от своя страна сключва договори с частните компании, които му се явяват подизпълнители. Не се разглежда и хипотезата, че забавянията могат да са по вина на американското правителство.
От МО изрично заявяват, че всякакви аналогии с действащия Закон за обществените поръчки, където има заложени гаранции и неустойки, били неуместни, но не се обосновават, защо това е така.
Във въпрос 9 се посочва, че в договорите присъстват и частни компании, като се пита, дали това съответства на българското законодателство. МО признава този факт и отговаря, че това отговаря на законите, както на България, така и на САЩ.
Самолетите са многоцелеви, но…
От МО категорично заявяват на няколко пъти, че купените изтребители F-16 са многоцелеви и могат да изпълняват и задачи за удари по земни цели, поне що се отнася до тяхното софтуерно и хардуерно оборудване. От военното ведомство, обаче „си връзват гащите” по отношение липсващото управляемо въоръжение въздух-земя с една добавка в Проекта за инвестиционен разход, където се казва, че то ще бъде доставено „на по-късен етап”. В самият документ, приет от депутатите през юни 2018 г., а след това в голямата си част анулиран от същите депутати, липсва дефиниция на това понятие, но се подразбира, че то трябва да стане в рамките на реализацията на програмата за покупка на осемте изтребителя, която трябва да приключи до 2025 г.
От отговорите става ясно, че пилотите ще бъдат обучени за използване на самолета за задачи „въздух-земя”, макар и да не се дефинира за какъв тип точно задачи ще става въпрос (предвид огромното разнообразие на такъв тип мисии и множеството боеприпаси, с които те се решават). Посочено е обаче, че инженерно-техническия състав няма да премина през обучение за боравене и поддръжка на управляемо въоръжение „въздух-земя” и ако такова бъде закупено, обучението ще се извърши тогава.
В отговорите има и пасаж, който може да бъде изтълкуван, като признание, че разгръщането на ударните способности на F-16 на българска служба ще стане чак с придобиването на следващите осем изтребителя от този тип (когато и ако това се случи, като управляващите не се ангажират с никакви срокове по темата, поне за момента):
„С цел намаляване на цената на първия етап, бройката на доставяните контейнери (става въпрос за целеуказващите контейнери Sniper – бел. ред.) не е 4 (колкото са по LOR и RFP), а 2, но това е оборудване, предназначено основно за работа по земни цели и подпомагане на действията на ССО, СВ и ВМС, все задачи, които е предвидено да се усвояват с придобиването на вторите 8 самолета.”
На 14-та страница на документа е посочена таблица с интегрираното на F-16 Block 70 въоръжение. При въоръжението „въздух-повърхност” се четат следните боеприпаси: „GBU-10/12/24 Paveway, GBU-31/38 Joint Direct Attack Missile, GBU-49/50 Enhanced Paveway, GBU-54/56 Laser Joint Direct Attack Missile и GBU-39/B Small Diameter Bomb (SDB).“
Интерес будят две неща. Първо, грешното изписване на абревиатурата JDAM, която означава „Joint Direct Attack Munition”, а не „Joint Direct Attack Missile” (М е „munition” или боеприпас, a не „missile”, което е управляема ракета).
Второто е, че от списъка с интегрирани боеприпаси липсват боеприпаси от висок клас, като крилати ракети AGM-158 JASSM и планиращи боеприпаси AGM-154 JSOW, специализирани ракети, като противорадарните AGM-88 HARM и противокорабните AGM-84 Harpoon. Не е ясно дали на българските F-16 тези боеприпаси наистина няма да бъдат интегрирани или просто от МО не са си направили труд да ги изброят.
Въпроси около собствеността и мениджмънта
От един от въпросите (12-ти) става ясно, че България ще заплати оборудване, което обаче няма да бъде нейна собственост, макар и да се използва в полза на българската програма.
В отговора си от МО заявяват, че това е погрешно тълкуване и всъщност става въпрос за покупка на услуга, за чиято реализация е нужен хардуер, който остава американска собственост, макар и да се използва само и единствено за българската програма. От обясненията на МО става ясно, че се касае за генерирането и менажирането на заплахите (става въпрос за излъчванията на потенциалните противникови радари) в библиотеката на системата за самозащита на българските F-16.
„Поради факта, че за генерирането на тези бази с данни, отново отбелязваме – в полза на Република България, се ползва американска секретна информация, която не се предоставя в суров (необработен) вид, всички тези дейности се извършват на територията на САЩ. Тези бази с данни са уникални за всяка една държава потребител и поради тази причина за всяка държава правителството на САЩ придобива отделен хардуер”, се пише в отговора на военното ведомство.
Това е доста интересен детайл, който показва, че България няма да има реален достъп до въпросната библиотека (или база данни) и няма да може да я обновява и управлява сама, като вместо това ще бъде изцяло зависима от САЩ за тази дейност. От правна гледна точка, факта че се купува оборудване, което няма да е наша собственост (въпреки обясненията на МО, явно е че се касае точно за това) е също интересен.
Символичната гаранция
Един от, може би, най-интересните детайли, които се намират в отговорите на МО е символичната гаранция, с която идват изтребителите F-16. Въпрос 19 се отнася точно до техническата гаранция, нейните срокове и условия. Отговорът на МО не е по същество и там се чете следното:
„Тя (гаранцията – бел. ред.) е различна, в зависимост от вида на конкретната техника и имущество – например самолетите имат 6 месеца гаранция, докато системите Link-16 – четири години.”
Стандартната техническа гаранция, с която идват новопроизведените летателни апарати (независимо дали са цивилни или военни) е поне две години. Например при самолетите C-27J Spartan за България гаранцията бе две години, а за самолетите PC-9M, отново за България, гаранцията бе две години и шест месеца. Тук трябва да се отбележи, че гаранцията тече от момента на официалното предаване на авиационната техника на клиента, което в случая с българските F-16 ще става в САЩ и машините ще идват в България на по-късен етап. Тоест, те ще пристигат с гаранция от по-малко от шест месеца.
Не е ясно дали това е било стандартно условие на американската страна или нещо, което се отнася само до българската сделка.
Ще има още разходи
Един от най-сериозните моменти около дебатите за покупката на F-16 е въпросът, дали въпросните $1,256 млрд. (2,2 млрд. лева) са крайните разходи по сделката или ще бъдат правени и други разходи.
В отговорите на МО се чете ясната позиция, че други разходи няма да се правят или поне такива не са известни на военното ведомство. В същото време се признава за необходимост от непосредствени разходи по поне две пера – доставка на купеното оборудване от САЩ и изграждане на инфраструктура.
По първото перо се очаквали разходи в рамките на $25 – 30 млн., но според МО за транспортиране на оборудване можели да се използват и часовете, които България купува в НАТО-вската програма за поддръжка на стратегически военно-транспортни самолети C-17. Така разходите можели да бъдат намалени, но не се уточнява с колко.
Признава се и че трябва да бъдат направени разходи за инфраструктура в авиобаза Граф Игнатиево, но те били неизвестни в момента.
„В рамките на проекта трябва да бъде обновена инфраструктурата на летището за постоянна дислокация на самолетите. Изграждането на тази инфраструктура не е част от подписаните четири договора със САЩ. Каква сума ще е необходима за нейното изграждане ще стане ясно след провеждането на съответните процедури по ЗОП.”
Неофициално, обаче е известно, че МО разполага с предварителните разчети за модернизация и ремонт на инфраструктурата в Граф Игнатиево – те са за сума от около 200 млн. лева.
МО признава и че всички суми по договора са без включени български данъци (основно ДДС), такси и мита. От военното ведомство правилно отбелязват, че от гледна точка на държавния бюджет тези суми са без значение, тъй като те не напускат нито България, нито бюджета.
Това уточнение, обаче е важно, защото разсейва заблудите около сумите, които ще се вложат в проекта. Официалните лица (а покрай тях и повечето медии) често цитират сумата от 1,8 млрд. лева, като отпусната от Народното събрание, но пропускат факта, че цифрата е с включен данък добавена стойност. Без него сумата е 1,5 млрд. А парите, които България ще плати по договора сега са 2,2 млрд. лева без ДДС или практически МО призна, че преразходът по програмата е 700 млн. лева.
***
Въпреки клетвите на военния министър, че публикуваните въпроси и отговори ще покрият всички теми на дебата, това е далеч от истината. По всичко личи, че от МО просто са решили да публикуват набързо част от кореспонденцията си с Президентството, която в сериозна своя част е нечетима за редовия данъкоплатец, поради използваната специфична терминология, липсата на контекст и отправките към публично недостъпни документи. По-вероятно е въпросният документ да повдигне повече въпроси, отколкото отговори ще успее да даде.
Целият текст на въпросите и отговорите може да прочетете тук.
