Китайската сонда Chang’e-5 успешно достави на Земята около 2 kg проби от лунната повърхност. Спускаемата капсула с пробите се приземи вчера, 16 декември 2020 г.
Video: #China's Chang'e-5 probe returns with lunar samples pic.twitter.com/vYE6AjqLMV
— CGTN (@CGTNOfficial) December 17, 2020
Тежащата около 300-kg спускаема капсула се приземи в китайската провинция Вътрешна Монголия след 23-дневен полет. Това стана около 01,59 часа на 17 декември, местно време (19,59 часа на 16 декември българско време). Китайските екипи достигнаха капсулата само няколко минути след като тя се приземи.
The return capsule of China's Chang'e-5 probe touched down on Earth in the early hours of Thursday, bringing back the country's first samples collected from the moon, as well as the world's freshest lunar samples in over 40 years. pic.twitter.com/JnuCnC24rK
— Guangming Daily (@Guangming_Daily) December 17, 2020
Капсулата ще бъде пренесена в Пекин, където тя ще бъде отворена в специална лаборатория и където ще започне обработката на пробите.
Chang’e-5 излетя от Земята на 23 ноември. Пет дни по-късно сондата влезе на лунна орбита. Спускаемият апарат на сондата се приземи в района на планината Рьомкер в Океана на Бурите на 1 декември. Апаратът веднага започна да събира проби от лунната повърхност, включително и чрез сондиране на дълбочина от 2 m.
Районът, в който се приземи спускаемият апарат е сравнително млад. Предполага се, че възрастта му е едва 1,21 млрд. години. За сравнение, пробите които са донесени на Земята от мисиите Apollo и „Луна” са на 3,1 – 4,4 млрд. години.
След пакетирането на пробите, те се прехвърлят на модул от спускаемия апарат, който ще се изстреля обратно на лунна орбита и ще се скачи със сондата. Излитането стана на 3 декември, а скачването с Chang’e-5 стана на 5 декември.
Сондата, обаче остана на лунна орбита, изчаквайки Земята и Луната да са в оптимална конфигурация за завръщането. На 7 декември модулът, който пренесе лунните проби бе разкачен от сондата и след това разбит на Луната.
Самата тя се отправи към Земята на 11 декември. На около 5000 m от земята от Chang’e-5 отдели спускаемата капсула с лунните проби. Тя отскочи от земната атмосфера за да убие скоростта си, след което ще навлезе обратно в нея, отправяйки се за меко кацане във Вътрешна Монголия.
Chang’e-5 има близнак – Chang’e-6, който трябваше да се изстреля в случай, че мисията на първия апарат се провали. Тъй като Chang’e-5 се справи идеално със задачата си, Chang’e-6 ще се отправи към Луната чак през 2023 г. с мисия да се приземи около Южния лунен полюс.
Chang’e-5 използва сериозно усложнен метод за да извърши мисията си (с множество отделни части на апарата, които извършват сложни маневри), като се спекулира, че Китай всъщност тества технологии и концепции за изпращане на космонавти на Луната.
Китай се нареди до САЩ и СССР, като страна която е върнала на Земята проби от лунната повърхност. САЩ направиха това между 1969 и 1972 г. с пилотираните мисии Apollo, а Съветския съюз в рамките на автоматични мисии Луна-16/20/24 между 1970 и 1976 г.
