Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) уважи жалбата на фирмата „Йотов и син България” срещу откриването на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет ремонт на учебно-тренировъчните самолети L-39ZA от състава на българските ВВС. Това се чете в решение на комисията от 16 декември 2021 г.
Компанията „Йотов и син” обжалваше пуснатата на 1 октомври 2021 г. процедура за ремонт и удължаване на ресурса на четири самолета L-39ZA, четири двигателя АИ-25ТЛ и един пусков двигател „Сапфир-5”. Прогнозната стойност на цялата поръчка е 28 235 413,37 лева без ДДС.
В решението на КЗК, с което се отменя стартиралата процедура, се чете, че „Йотов и син” протестира срещу нея по три точки. Първо, от компанията твърдят, че има неясноти в заложените критерии за оценка, второ се протестира срещу това, че поръчката не е разделена на отделни позиции – за ремонт съответно на самолетите, двигателите и единия пусков двигател.
Третият протест е най-съществен и очакван, предвид, че „Йотов и син” искат да участват в процедурата с украински подизпълнители. Компанията смята, че изискването на Министерството на отбраната всички дейности да се извършват по актуална заводска документация от конструктора/производителя или от организация, която е оторизирана или сертифицирана от него е незаконосъобразно.
От българското МО защитават решението си да пуснат поръчката без обособени позиции с обяснението, че възможно по едни позиции да има избран изпълнител, а по други не, което в крайна сметка нямало да доведе до стартиране на работата, тъй като тя трябва да се изпълнява в своята цялост.
МО защитава и позицията си, че цялата работа по поръчката трябва да се извършва по актуална заводска документация от конструктора/производителя или от организация, която е оторизирана или сертифицирана от него, тъй като се касае не просто за ремонт, а за удължаване на оригинално назначения технически ресурс от производителя. Военното ведомство дава за пример множество други процедури, където има заложено сходно изискване.
КЗК, разглеждайки жалбата по същество, приема практически изцяло аргументите на жалбоподателя в лицето на „Йотов и син”. Така например е прието, че „Одеския авиационен завод“ (подизпълнител на българската фирма) е извършил две дейности по удължаване на общия технически ресурс на авиационна техника без участие на оригиналния производител. Става въпрос за печално известната сделка за ремонт и удължаване на ресурса на МиГ-21бис предназначени за Хърватия и работа по L-39ZA (става въпрос за бивши български самолети, които сега се експлоатират в африканската държава Уганда – бел. ред.). По този начин е отхвърлено условието, че работата по машините следва да се извършва от оригиналния производител.
„Така поставено условието не е в защита не само на интересите на възложителя, но и на обществените, и държавните интереси, доколкото предпоставя екслузивитет за участие единствено на производителя на самолетите, който има възможността да налага високи цени за извършване на дейността, в ущърб на българската държава”, пише в решението си КЗК.
КЗК отсъжда, че стартиралата процедура от страна на МО е незаконосъобразна и трябва да бъде прекратена. Комисията отсъжда и че МО трябва да заплати разноски на фирмата „Йотов и син” в размер на 6500 лв.
Решението на КЗК може да се обжалва пред Върховния административен съд, но не е публично известно, дали МО е стартирало обжалване в законовия срок.
С това усилията на „Йотов и син” да спре процедурите за ремонт и удължаване на ресурса на част от наличните учебни самолети L-39ZA са увенчават с успех за пореден път. Желанието на фирмата е ясно, тя с украинските си подизпълнители да поемат работата, вместо оригиналния производител – чешката компания Aero Vodochody.
Апетитът на „Йотов и син” към поддръжката на българските L-39 се зароди при управлението на кабинета „Борисов 3” (трябва да се отбележи, че днес КЗК се доминира от лица свързани с бившите управляващи – бел. ред.). През 2018 г. компанията бе избрана за изпълнител на рамково споразумение за ремонт на двигатели АИ-25ТЛ и други агрегати, блокове, възли и детайли по самолета. Интересно е, че в документите по настоящото обжалване се съдържат интересни откровения от страна на МО по качеството на изпълнение на това споразумение:
„Едновременно с това отбелязва и някои факти по отношение на качеството на извършените от „Йотов и син България“ ООД ремонти по сключените за осигуряване на летателната годност на самолетите L-39ZA договори: – По договори № УД-03-49/19.12.2018 г. и № УД-03-50/19.12.2018 г. към рамково споразумение № УД-03-3 8/10.12.2018 г., сключени между Министерството на отбраната и „Йотов и син България“ ООД, са включени 5 (пет) броя авиационни двигатели АИ25ТЛ и 1 (един) брой пусков авиационен двигател ВСУ „Сапфир-5” за извършване на капитално-възстановителен/основен ремонт (overhaul) от Изпълнителя по договорите. Сочи, че три от петте двигателя са рекламирани по време на гаранционния им срок, като част от констатираните неизправности се проявяват само в полет (не могат да бъдат констатирани по време на техническата експлоатация на земята) и създават предпоставки за авиационни инциденти. Допълва, че пусковият авиационен двигател ВСУ „Сапфир-5” е дефектирал четири дни след изтичането на гаранционния срок.”
Освен това, МО се съди с компанията за неизплатени неустойки във връзка с изпълнени услуги по същите договори. До къде е това дело е неизвестно публично.
Каквото и да се случи с настоящата процедура (дали ВАС ще уважи жалбата на МО или не), то със сигурност ще се стигне до момент, в който полетите със самолетите L-39 във ВВС ще спрат, тъй като наличните самолети са пред изчерпване на своя междуремонтен ресурс – това ще доведе до спиране на експлоатацията в периода 2022 – 2023 г. Дори при благоприятно развитие за МО, няма време в рамките на годината да бъде довършена процедурата, сключен договор и мероприятията по него да се реализират. А ако се стигне до цялостно рестартиране на процедурата, то вероятно няма да видим полети с L-39 у нас поне до 2024, а може и 2025 г.
