Две форми са подали заявление за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка за сключване на рамково споразумение с предмет „Осигуряване на летателната годност на вертолети Bell 206B-3”. Това се чете в документите публикувани от МО.
Процедурата бе стартирана от МО на 29 ноември 2021 г. и включва две обособени позиции – „Осигуряване на летателната годност на вертолети Bell 206B-3 (без двигателите)” и „Осигуряване на летателната годност на двигатели Rolls-Royce Allison 250-C20J за вертолети Bell 206B-3”. Очакваната максимална стойност на проекта е 11,2 млн. лева без ДДС, като 7,1 млн. са за поддръжка на вертолетите, а 4,1 млн. за поддръжка на двигателите. Рамковото споразумение трябва да покрие всички шест налични вертолета Bell 206B-3 от състава на българските ВВС.
От публикуваното от МО се вижда, че до крайния срок (10 януари 2022 г.), за подаване на заявления за участие, е деклариран интерес от две компании. По първата позиция, заявление има от TRIMPEKS D.O.O и ТМИС ООД. По втората позиция интересът е само от TRIMPEKS D.O.O.
Справка показва, че TRIMPEKS D.O.O е словенска компания, която е специализирана в поддръжка на вертолет Bell и Agusta-Bell, както и на газотурбинни мотори Pratt & Whitney Canada и Rolls Royce.
ТМИС ООД е българска компания с управител Емил Дерменджиев. Името на Дерменджиев, както и на фирмата, се свърза с презентации на американската компания Textron, която е собственик на Bell.
Интересно е, че в процедурата се залага освен стандартната доставка на стоки и услуги, както и осигуряване на ремонти, и доставка на симулатор и компютърен клас за обучение. Може да се доставя и оборудване за замяна на остаряло такова, което пък отваря пътя за малки модернизации на 22-годишните вертолети Bell 206.
Любопитна е и информацията за наработките на шестте двигателя Rolls-Royce Allison 250-C20J, които задвижват българските Bell 206. Лидерният мотор е на наработка от почти 3500 часа, следващият двигател е на малко под 2900 часа, следван от един на малко под 2600, друг на малко под 2400 часа и два на 1750. Това говори за не лоша утилизация на наличните вертолети – нещо рядко срещано сред българската авиационна техника.
