Множество въпроси без отговори, обвинения и теории породи разбилия се в хърватската столица Загреб в късно в петък, 10 март 2022 г., безпилотен летателен апарат.
На 13 март министърът на отбраната на Хърватия Марио Баножич даде пресконференция по случая, на която той обяви, че в останките на апарата са намерени следи от взривни вещества, което го карало да мисли, че може би не се касае за заблудил се безпилотен разузнавателен апарат. По-късно, в рамките на същата пресконференция, той е допълнил, че най-вероятно става въпрос за останки от авиационна бомба съветско производство.
Министърът се е застраховал, като е заявил, че има нужда от допълнителни анализи преди да стане ясно каква точно е била бомбата. Той е казал също, че в останките е открито устройство, което наподобявало „черна кутия” и разчитането на данните ѝ може да помогне да се разбере от къде точно е дошъл апарата.
Днес, 14 март, историята с бомбата доби развитие, след като влиятелният местен вестник Dnevnik публикува дописка, в която се твърди, че на борда на апарата е имало 120-kg авиобомба с около 40-kg взривно вещество, която обаче е експлоатирала под земята, тъй като апаратът се е разбил дълбоко в мека почва. Изданието цитира свои източници в хърватското МО.
Така дадените параметри отговарят на ОФАБ-100-120 – авиобомба създадена в СССР и широко използвана от бойни самолети съветско производство.
В същото време, хърватските власти вече практически категорично говорят за това, че разбилият се апарат е Ту-141. Той в заводското си изпълнение не носи авиобомби (или каквото и да е друго оръжие). Ако оценките на хърватските военни са точни, то явно апаратът е бил доработен за изпълнение на ударни задачи – нещо, което не е невъзможна от техническа гледна точка, но и което има спорна ефективност.
Остава въпросът за информацията за подземен взрив на авиобомба. Например, снимките на апарата от мястото на инцидента не говорят за мека почва, напротив, видими са много камъни и чакъл. Не е ясно до колко и останките кореспондират с нещо, което се е намирало в непосредствена близост до детонирала 120-kg авиобомба. Трябва да се подчертае обаче, че информацията за подземния взрив не е официална.
На този фон, доста по-сериозни са обвиненията, които прозвучаха в ефир, след като стана ясно, че неизвестен летателен апарат е летял във въздушното пространство на три страни от НАТО в продължение на над 40 минути.
Румънското МО излезе с официално съобщение в което се казва, че неизвестен малък летателен апарат е навлязъл в румънското въздушно пространство около 22,23 часа от Украйна и е излязъл от него три минути по-късно по посока Унгария. От румънското военно ведомство обясняват, че практически са нямали време за реакция, особено предвид малката височина на полет, лошото време и сложния терена.
Унгарското МО е дало изявление за Reuters, в което са казали, че апаратът навлязъл от Румъния е бил следен през цялото време. Обектът е бил засечен още над Украйна. Според унгарските военни апаратът е бил „следен и контролиран” по време на полета му, но не става ясно дали той е бил категорично идентифициран.
Reuters съобщава още, че в петък е имало и друг подобен инцидент над Североизточна Унгария, когато е бил засечен неизвестен обект, като по тревога са били вдигнати дежурните изтребители Gripen, но те не са открили нищо. Не става ясно дали унгарските изтребители са били задействани и при случая с дошлия от Украйна Ту-141. Отчитайки се данните от хърватското и румънското МО, апаратът се е намирал над Унгария 31 минути.
Обектът е летял над Хърватия в продължение на едва седем минути, а премиера на страната Андрей Пленкович вече се оплака, че Унгария и Румъния не е дала никаква информация за идващия безпилотния апарат, преди той да се разбие в Загреб. Той е казал, че се води разследване, което ще използва помощта на други страни-членки на НАТО и е изразил надежда, че Алианса вече е по-добре подготвен за подобни инциденти.
Пленкович е разговарял и с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, като е поискал пълна подкрепа от Алианса за разследването. Столтенберг е дал своите гаранции за това.
Опозицията в Хърватия атакува тежко управляващите, като определи отбраната на страната в момента, като неадекватна. Остро е била поставена темата за това, защо не са били вдигнати дежурните изтребители МиГ-21.
Междувременно, Украйна и Русия се разграничиха от случилото се. Предвид далечината на полет на апарата от 1000 km, единственият начин той да бъде пуснат от руската страна е ако това е станало от Западна Беларус, непосредствено до границите с Полша.
Така или иначе, остават въпросите за действията на Интегрираната система за ПВО и ПРО на НАТО (NATINAMDS), както и за това, кой и защо е модифицирал стария съветски разузнавателен апарат в някакво подобие на боен БЛА (ако, разбира се, хърватските наблюдения са точни).
