Министър Стоянов: Приоритет е стабилизация на изтребителната авиация

Служебният министър на отбраната Димитър Стоянов разговаря с редактора на АЕРО Красимир Грозев за днешното състояние на ВВС и перспективите пред въздушните ни войски.

694 прочитания
  • Разследването на инцидента със Су-25 е приключило, очаква се скоро да се възстановят полетите с него.
  • Преговорите с Полша за осигуряване на двигатели за МиГ-29 вървят трудно.
  • Все още няма отговор от САЩ и Израел за т.нар. „междинен” изтребител.
  • Инфраструктурните проекти в Граф Игнатиево ще се вместят в сроковете, само благодарение на забавянето в доставката на осемте F-16.
  • Индустриалното сътрудничество с Lockheed Martin не върви добре.
  • Няма пари за придобиване на нови платформи, като например бойни вертолети или учебно тренировъчни самолети от висок клас.
  • МО гледа сериозно на въпроса с покупката на нови ЗРК.
  • До средата на следващата година може да има избран нов наземен обзорен радар.

 – Ще бъде ли оповестен резултатът от разследването на инцидента със Су-25?

– Назначената от мен комисия приключи разследването на аварията със Су-25. Целият доклад няма да бъде изнесен публично. Като причина за случилото се е посочено непреднамерено навлизане в попътната следа на водещия самолет. Правят се разбори във формированията от ВВС. Има назначени занятия в Безмер, след тяхното провеждане ще бъдат възстановени полетите със Су-25.

 – Изнесохте информация, че разбилият се Су-25 е налетял едва 63 часа от февруари 2021 г. насам, когато бе получен от ремонт. 63 часа за 18 месеца не е особено добър показател. На какво се дължи това?

– Дължи се на малкото подготвени кадри, на първо време на летци. Беше необходимо да се проведе курс за приучаване на нови хора и чак след това да се мине към рутинна летателна дейност. Наработката по часове на разбилия се самолет е съпоставима с тази на останалите Су-25.

 – Появиха се много спекулации за качеството на ремонта и модернизацията на Су-25, които се извършиха в Беларус. Появиха се и конспиративни теории за саботаж. Какъв е коментарът ви?

– По отношение на качеството на ремонта няма съществени забележки, нито има съществени притеснения. Още повече, че след приемането на самолет от ремонт се извършват целеви прегледи, извършва се и облитане на материалната част, с което се доказва изправността ѝ. По отношение на възможността за саботаж – влизаме в теориите на конспирацията. Отделно е практически невъзможно да заложиш нещо в самолета, което да даде отказ след над 60 часа във въздуха.

 – Как вървят преговорите с Полша за евентуална поддръжка на МиГ-29?

– В интерес на истината, трудно вървят. Имах две срещи с министъра на отбраната на Полша. Имаме твърдо обещание от тях, че ще ни предоставят два плюс шест двигателя РД-33. Два, които сега се експлоатират в полските ВВС и шест, които в момента са в процес на ремонт. От наша страна сме подготвили проект на междуправителствен договор за шестте двигателя. Проектът е изпратен на полската страна. Колкото до другите два двигателя, те са прехвърлени от полските ВВС на полската агенция за продажби в тяхното МО и чакаме съвсем скоро оферта за цена и конкретните параметри. Информацията, която имаме е, че са останали общо 250 часа ресурс на тези два РД-33.

 – Какъв е срокът на доставка на шестте двигателя, които идват от ремонт?

– Очаква се в рамките на годината да приключи ремонтът на двигателите. Там ще се процедира по същия начин, по който процедирахме през 2015 – 2016 г. – даваме шест наши двигателя за ремонт и през това време ползваме полските шест. В момента чакаме полските забележки по проектодоговора, за да конкретизираме и срокове, и гаранции, и цени.

 – Многократно казахте, че дори и с доставката на тези полски двигатели, МиГ-29 може да изпълнява дежурство по „ер полисинг” до края на 2023 г. Какви са обективните причини за този срок?

– Целта ни е да вземем тези осем двигателя от Полша, да ги монтираме на самолетите, за да имаме една регулярна летателна дейност. В момента нашите летци-изтребители летят седем – осем пъти по-малко от изискванията. Вземем ли тези двигатели, започваме усилена летателна подготовка и очаквам, че до края 2023 г. този ресурс ще бъде поизчерпан.
Основната причина да посочвам, че експлоатацията на МиГ-29 след 2023 г. ще е практически невъзможна е, че нямаме сигурност на доставките. А това е породено от геополитическата обстановка. Всички разчитаха на доставки на части, консумативи и ремонтни комплекти от Русия. Включително и Полша. Сега това е невъзможно и няма как да гарантираме, че в бъдеще ще може да изпълняваме летателната си дейност и да гарантираме охраната на въздушното ни пространство. За да удължим календарния живот на МиГ-29, трябва да намаляваме часовете, тоест летателната подготовка, а аз не виждам как това може да се случи.
Отделно сме ограничени от броя изправни КСА-2, АРМ-150, стойки на колесника и прочее ресурсни агрегати. Да, самолетът е минал на експлоатация по техническо състояние, но тези агрегати се подменят на определено време.

 – Какво би направило възможно експлоатацията на МиГ-29 след 1 януари 2024 г.?

– Наличие на договор със сигурен доставчик. Аз не виждам от къде ще се появи такъв.

 – Имаме ли отговор от САЩ и Израел на запитванията ни за възможност за осигуряване на т.нар. „междинен/заместващ” изтребител?

– Кабинетът „Петков” изпрати писма до Нидерландия, Испания, Италия, САЩ, Швеция и Франция. Бяха дошли отговори от Италия, Испания и Нидерландия, които заявяват, че нямат възможност да ни осигурят такива заместващи платформи. От моя страна бяха изпратени отново писма до САЩ, Швеция, Франция и Израел. Към момента имаме отговор от Франция и Швеция. Нямаме отговор от САЩ и Израел. На срещата на министрите на отбраната на НАТО, която се проведе преди две седмици в Брюксел, говорих с моя американски колега Лойд Остин. Поставих въпроса със забавянето на новите F-16 и възможността за доставка на заместваща платформа. Отговорът беше, че работят по проблема и го имат предвид. Чакаме с нетърпение евентуален отговор, както от САЩ, така и от Израел.

 – Получени ли са оферти от Франция и Швеция?

– Все още нямаме оферти. Тиражираната в някои медии информация за наличие на конкретна оферта от Швеция с посочени количества и цени не отговаря на действителността. Очакваме Франция и Швеция да извършат оглед на нашата авиобаза Граф Игнатиево, т.нар. “site survey”. Френската страна ще извърши огледа си следващата седмица (след 31 октомври – бел. ред.).

 – От Франция очакваме оферта за самолети Mirage 2000?

– Да, говорим за изтребители Mirage 2000-5. Държа да отбележа е, че нашето виждане е за наемане на самолети за определен брой часове годишно. Примерно, 1000 часа на година, за срок от 10 години. Искаме еднакви параметри от всички страни, за да може да съпоставим офертите им. Отново казвам, че предпочитаме оперативен лизинг, а не закупуване на изтребители.

– Под каква форма ще предоставите на Народното събрание събраната информация във връзка с евентуалното взимане на междинни изтребители? Казахте, че решението ще бъде взето там.

– Съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили, всеки разход над 100 млн. лева става чрез одобрен от Народното събрание проект за инвестиционен разход. С моя заповед има сформирана работна група, която участва в разговорите с потенциалните страни-доставчици. Дейността на тази група ще приключи с анализ на получената информация – какви параметри са дадени, какво е най-удачното решение, според военната експертиза. Този анализ ще бъде внесен в Комисията по отбрана в Народното събрание. На негова база ще бъде направен и проект за инвестиционен разход, който ще бъде одобрен от Министерски съвет и внесен за обсъждане в Народното събрание.

 – Виждате ли срок, в който това може да се случи?

– Много бих искал всичко да стане максимално бързо, но не всичко зависи от българската страна. Това, което зависи от нас, сме го направили. Очакваме същата скорост и от отсрещната страна. Известно ми е, че президентът Радев е водил разговори по темата с френския президент Емануел Макрон и се надявам, че това ще ускори процеса.

 – Публична тайна е, че има неуспеваемост в подготовката на летателния състав за F-16. Направен ли е анализ за причините и взимат ли се мерки?

– По силата на договора за осем броя F-16 Block 70 американската страната трябва да обучи общо 14 пилота – четирима водачи на група и 10 водени. Като във всеки един процес, има и неуспеваемост. Тя може да достигне до 20% при пилотите. Въпреки, че нашите летци са добре обучени и мотивирани, сред тях имаше и неуспеваемост. Надявам се повече да нямаме върнати пилоти, но това не може да бъде изключено. Процесът в САЩ е сложен – минава се през турбовитлов T-6, през реактивния T-38 и чак тогава се учи F-16. Командването на ВВС е набелязало мерки, води се диалог с американската страна.

 – Кога ще започне обучението на инженерно-техническия състав и има ли вече подбран състав?

Има определен състав и в момента един човек вече се обучава в САЩ. Пристигането на самолетите се забави за 2025 г., и за да не се налага преподготовка на инженерно-техническия състав (ИТС), е взето решение той да бъде изпратен на обучение догодина. Тогава ще бъде основният курс. Не искаме да губим това време, затова и се опитваме да повишим езиковата подготовка, защото мисля, че това ще е основната трудност в обучението на ИТС. В момента голяма част от хората са на курсове по английски. За съжаление, и там няма да мине без неуспеваемост. По договор имаме обучението и на инструкторски състав, който в България ще може да продължава подготовката на ИТС.

 – Как върви ремонтът и модернизацията на авиобаза Граф Игнатиево? През миналото лято тогавашният служебен министър на отбраната говореше за сериозни закъснения. Има ли някакво наваксване?

– Наваксването дойде от закъснението в доставката на поръчаните F-16. Ако бе спазен първоначалният срок за начало на доставките в средата на 2023 г. ние щяхме да сме в много сериозно закъснение. В момента имаме шест открити строителни площадки, днес (25 октомври – бел. ред.) трябва да се открият още три и в началото на ноември – други три. Основният проблем е, че договорите са сключени през 2020 г., платени са авансово, но от тогава, досега, цените нараснаха значително. Има методика на Министерство на регионалното развитие и благоустройството по отношение на това как да се индексират цените в различни инфраструктурни проекти. В момента се опитваме да изчистим процедурата. Трябва да отбележа, че американската страна ще сертифицира летището и понякога тя налага различни нови изисквания, които се опитваме да имплементираме в договорите, без да трупаме допълнително забавяне.

 – Какъв е срокът за приключването на работата в Граф Игнатиево?

– В момента е краят на 2024 г. Надяваме се, че ще можем да ускорим процеса и строителството да завърши по-рано.

 – Какво се случва с индустриалното сътрудничество с Lockheed Martin, в рамките на договора за покупка на осем самолета?

– Определено имаме сериозни проблеми с индустриалното сътрудничество, но не в частта, която касае МО. Проектът, който е свързан с военното образование в Долна Митрополия, върви. Имаме вече обучени хора, чакаме и получаването на един стар F-16, който ще се използва за наземно учебно пособие. Този учебен център ще бъде много важен за поддръжката на F-16 в бъдеще и пак казвам, там проблеми няма. Проблемите са в другата част на индустриалното сътрудничество.

 – Кое министерство отговаря за тази част на индустриалното сътрудничество?

– Споразумението бе сключено през 2019 г. с Министерство на икономиката. В последствие то се раздели на Министерство на икономиката и Министерство на иновациите и растежа. Сега проектът е при последните. Това прехвърляне по министерствата допълнително забавя процесите и създава неориентираност у американската страна. Няма никакъв синхрон в действията и от това имаме само пасиви.

 – Войната в Украйна направи поддръжката на вертолетите Ми-17 и Ми-24 практически невъзможна. Част от наличните вертолети от тези типове са пресни от ремонт и има живот в тях. Но мисли ли се за тяхната замяна, особено в светлината на нуждата от въоръжен вертолет?

– Определено ще имаме сериозни проблеми с поддръжката на Ми-17 и Ми-24. Трудно може да разчитаме на тяхната експлоатация в средносрочен план. Имахме договор с ТЕРЕМ „Летец” за ремонт на един Ми-24. Този договор го спряхме. За съжаление, не виждам как ще може да продължим с ремонтите на Ми-17 и Ми-24 у нас. Русия спря сертификатите на нашите авиоремонтни заводи. Освен това, частите, примерно лопати на носещия и опашния винт, идваха основно пак от там. Мисли се за поддръжка през Чехия и Полша, но реално без доставки от руската страна, това няма как да стане пълноценно.
По отношение на нов боен вертолет, ВВС направиха запитване към САЩ за предоставяне на вертолети по линията на програмата Excess Defense Articles (излишно военно оборудване – бел. ред.), но за съжаление, не получихме позитивен отговор. В инвестиционната план-програма до 2032 г. не сме заложили придобиване на подобни платформи поради липса на средства. Но по този проблем трябва да се мисли.

 – Вертолетите Cougar са на служба повече от 15 години, но сякаш са най-известни с това, че винаги летят много малко от тях. Какви са причините за това и има ли възможност за генерално подобряване на ситуацията?

– Cougar е чудесен вертолет с много приложения, но е много скъп за поддръжка. Основният проблем е финансов. Ако имахме повече пари, щяхме да имаме и повече изправни вертолети. Все пак, в последните години се направиха някои правилни стъпки, като сключване на договор за поддръжка през натовската агенция NSPA (NATO Support and Procurement Agency). Два вертолета преминават вече през т.нар. G-Check, догодина ще замине още един.

 – Наскоро започна покупката на въоръжение за двата модулни патрулни кораба за ВМС. Ние повече от 10 години разполагаме с вертолети Panther, които бяха купени с идеята да се базират на тези кораби. Ще получат ли тези вертолети сериозно въоръжение?

– Министерският съвет одобри решение за основен интерес за закупуването на леки 324-mm торпеда произведени от италианската компания Leonardo. Основната причина да се насочим към тези торпеда бе, че те могат да се интегрират на вертолетите Panther. Очаквам скоро сключване на договор за тези оръжия.

 – Какво е състоянието на блокирания в Украйна Ан-30?

– За съжаление, по обективни причини, самолетът е все така блокиран там. Имаме уверението на украинската страна, че ремонтът е приключил, но самолетът не може да бъде облетян, не може и да бъде прехвърлен в България. Украинската страна предложи да направим анекс към договора за ремонт за да се покрие настоящата ситуация. Очакваме действията на отсрещната страна, която трябва да поднови банковите си гаранции.

 – Скоро ще отбележим 15 години служба на самолетите Spartan у нас. Има вече програма за модернизация на C-27J до стандарта Има ли планове за такава модернизация или пък планове за покупка на още самолети от същия тип?

– Няма в момента планове за покупка на още C-27J. Това, което сега планираме, е модернизацията. Проблемът е, че голяма част от авиониката на самолета вече не се произвежда и ремонтът ѝ става все по-проблематичен. Това налага да се мисли за евентуално обновяване. Преди няколко години сме получили оферта за такава дейност, сега съм поставил задачата на ВВС да поискат актуална оферта за обновяване на трите налични самолети.

 – ВВС експлоатира един много разнороден флот от малки транспортни машини – Ан-2, L-410 и PC-12. Мисли ли се за тяхната замяна с един нов тип?

– Предвид финансовото състояние на страната и заложеното в инвестиционната план-програма до 2032 г., не предвиждаме замяната на този разнороден флот с еднотипен. В същото време, всички тези самолети са в летателна годност и имат технически ресурс. Това особено важи за L-410 и Ан-2. Не е прагматично самолети с ресурс да се спират от експлоатация. Не разбирам визията на някои колеги да спират Ан-2. Той има ресурс, има гориво и резервни части.

 – Сякаш се вижда краят на службата на L-39ZA. Има ли планове за покупка на нов реактивен учебно-тренировъчен самолет от висок клас?

– Дали се вижда краят? Имаме рамково споразумение за поддръжка и осигурихме пари за ремонт и удължаване на ресурса на два L-39. Той ще продължи да се експлоатира. Бих искал да видя на българска служба един нов учебно-боен самолет от висок клас, но пак опираме до финансите. Имаме недостиг на пари, което налага да мислим основно как да експлоатираме съществуващите платформи до края на жизнения им цикъл. Приоритет в момента е стабилизация на изтребителната авиация, а заместникът на L-39 остава някъде в необозримото бъдеще.

 – A не трябва ли първо да отговорим на въпроса, дали в България ще могат да се обучават пилоти на F-16, което да осмисли наличието на учебен самолет от висок клас? Да не забравяме, че в момента в САЩ бъдещите пилоти на F-16 започват обучение практически от нулата.

– Надяваме се на следващ етап пилотите на F-16 да се обучават в България. Да не забравяме, че купихме модерни леки учебни самолети Zlin Z242, имаме и Pilatus PC-9. Да се надяваме, че някога ще имаме и модерен учебен самолет за напреднало обучение. Просто в момента не виждам това да се случи скоро.

 – Като стана въпрос за самолетите Zlin Z242, как върви тяхната експлоатация?

– До колкото ми е известно, във ВВВУ вече са направили по над 50 часа на курсант с използването на този самолет. Това е успех и самолетът се експлоатира добре.

 – През 2020 и 2021 г. ВВВУ имаше проблем да набере достатъчно курсанти за най-престижната им специализация „летец – пилот”. Като министър, доволен ли сте от начина, по който се рекламира военната професия, най-вече за бъдещите офицери?

– Тази година влязоха 28 курсанта за специализацията „летец – пилот”, а кандидатите бяха три пъти повече от местата. Проблемът е в медицинските прегледи. Изискванията са много високи, но няма как да са други. От друга страна имаме и демографската криза в страната.
Но щом имаме проблем със запълването на бройките, значи не се рекламираме добре. Това е проблем и за ВВВУ, и за НВУ. Не така стоят нещата във ВВМУ. Там напливът на кандидати е много по-голям. Като цяло – трябва ни по-агресивна кампания и по-дейна роля на Военните окръжия по места.
В идеалния случай ни трябват десет кандидата за всяко място за „летец – пилот” и минимум трима кандидата за всяко място в инженерните специалности. Едва тогава ще имаме възможност за качествен подбор.

 – Наскоро приключи една процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на безпилотни системи от клас „Мини” и „Малки” за Сухопътни войски. Заявените количества, обаче са много малки. Ще има ли скоро още поръчки за апарати от тези класове?

– Всичко зависи от наличието на финансови средства. Моето желание за достигане на 2% от БВП разходи за отбрана през 2023 г. е много вероятно да не се реализира. Виждаме в последните конфликти огромната ролята на безпилотните апарати. Дори и в момента Сухопътни войски, включително и артилерията, тренират на Ново село с безпилотни системи на нашите съюзници. Друго е да имаш собствени средства и ние трябва да мислим за насищане с подобни системи.
Надявам се догодина да успеем да заделим средства за още системи от класовете „Мини” и „Малки”.

 – Планира ли се ВВС да получат безпилотни летателни апарати от по-висок клас, включително и въоръжени?

– В инвестиционната план-програма до 2032 г. сме заложили проект за безпилотни системи от висок клас за ВВС. Не искам да се ангажирам с ориентировъчни цени за този проект, заради високата инфлация и цялостното покачване на цените на оръжейната техника.

 – Как гледа МО на възможността за привличане на българската индустрия за изграждане на системи за защита от безпилотни апарати и дронове, както и за използването на индустрията за създаване на безпилотни летателни системи у нас?

– Темата трябва да бъде взета под внимание и по двете ѝ направления – и за производство на апарати, и за изграждане на защита от тях. Определено имаме проблеми със защитата на стратегически обекти от безпилотни апарати, включително и комерсиални дронове. Надяваме се по тази тема да имаме сътрудничество с родната индустрия. Тепърва ще се влага много там.
По отношение на производството на безпилотни летателни апарати, още докато бях Главен секретар в Президентството сме водили разговори с Lockheed Martin за трансфер на технологии в това направление. Имаше заложен такъв проект в рамките на индустриалното сътрудничество, но няма никакво реално движение, поради споменатите вече причини.

 – Дроновете-камикадзета се използват все по-широко и сякаш са много ефективно решение за осигуряване на точни удари в стратегическа дълбочина. Планира ли се България да придобие такова оръжия и мисли ли се за защита от него?

– Освен това, тези оръжия се оказват изключително евтини. Едно от първите неща, които направих, като военен министър, е да поръчам на Военна академия и служба „Военно разузнаване” да направят анализ на използването на безпилотни апарати в конфликтите в Нагорни Карабах и Украйна. Включително и да се прецени ролята на дроновете-камикадзета. Анализите са готови и показват необходимостта от изграждането на солидна защита от подобни системи.
Наскоро четох за украински пилот-изтребител, свалил такъв дрон-камикадзе. Интересен е въпросът с какво се работи по тези дронове. Ако е изстрелял една ракета, която струва €3 млн. за да свали един дрон струващ €100 000, то на пръв поглед сметката не излиза. От друга страна, един такъв дрон може да нанесе щети, многократно надхвърлящи цената на една ракета „въздух – въздух”. Моето мнение е, че ефективната борба срещу подобни дронове не е огневото въздействие, а радиоелектронната борба. Ето тук сякаш е мястото на нашата индустрия и военно-промишлен комплекс – да работи за създаване на системи за РЕБ. Пак се оправдавам с финансовите средства – не са предвидени пари за създаване или покупка на подобни системи в инвестиционната план-програма. Но от друга страна, подобни системи не са чак толкова скъпи и е възможно да помислим за насочване на средства натам.
Колкото до придобиването на дронове-камикадзета, моето виждане е че в момента е по-приоритетно да изградим защита от тях.

 – Какви са плановете за придобиването на нови ЗРК, и за Сухопътни войски, и за ВВС?

– В инвестиционната план-програма до 2032 г. е залегнало покупката на зенитно-ракетни комплекси за ПВО на страната, както и за противовъздушна отбрана на механизирана бригада. Трябва подмяна на наличните ЗРК, които са към края на жизнения си цикъл.
Един от пътищата е инициативата „Щит на европейското небе” (European Sky Shield ), към която се присъединихме. Идеята е съвместни обществени поръчки за придобиване на въоръжение, като това въоръжение трябва да се произвежда в страни-членки на ЕС. Включването ни в тази инициатива е изключително удачно. Все пак, когато купуваш един комплекс, цената е една, когато купиш 10 комплекса, цената е коренно различна.
Другият път е към изготвяне на инвестиционни проекти, които да се представят на Народното събрание, като приоритет тук е ПВО за Сухопътни войски. Говорим за замяна на комплексите 9К33 „Оса”.

 – По отношение на ПВО на страната, говорим за система, която да замени С-300 ли?

– В рамките на инициативата „Щит на европейското небе” се говори за система от висок клас – или Patriot или израелската Arrow 3. Ударението тук не е само ПВО, но и противоракетна отбрана.

 – Но МО е изготвило и техническо задание за комплекс от среден клас, нещо еквивалентно по далечина на действие на сегашните С-125.

– Правенето на технически задания е подготовка за евентуалното придобиване на дадена способност. Да, в МО се мисли, както за по-тежки комплекси, така и за такива от средния клас. И двата такива комплекса влизат в желанието ни за осигуряване на ПВО на страната, което е залегнало и в инвестиционната план-програма, но влизането ни в инициативата „Щит на европейското небе” показва нашето желание за придобиване на комплекс с голям радиус на действие.

 – Ще стартира ли най-накрая проектът за придобиване на нови наземни обзорни радари?

– Действително, проектът не е стартиран досега и си струва да се запитаме защо. Проектът за нови наземни 3D радари е част от инвестиционната план-програма до 2032 г. Това, което направихме като ново политическо ръководство, е да изработим план-график, който дава конкретни срокове за реализацията на програмата. Подготвили сме запитване за обвързваща оферта (LOR for LOA) до САЩ, готвим и запитвания до широк кръг други потенциални доставчици. Тази седмица (24 – 28 октомври – бел. ред.) има заседание на политико-военната направляваща група. На това заседание ще се реши до кои компании ще се изпраща искане за оферта. Моето виждане е, че трябва да изпратим до всички компании, които са ни пратили информация, в рамките на изпратените вече запитвания. Стои въпросът за изготвяне на методика за оценка, която да бъде пратена на потенциалните доставчици. Предизвикателството е сравняване на офертите, които идват от САЩ в рамките на LOA и офертите, които ще ни изправят други компании.
Ако има приемственост с един следващ редовен кабинет, мисля че до следващото лято вече ще имаме готово решение – какво да купим и по какъв начин, дали с междуправителствен договор или с търговски договор.
Като цяло, радарите от този клас, който ние търсим, имат сходни оперативни способности. Основен ще е въпросът с цената, с времето за доставка и гаранцията.

 – Ще търсим ли по този проект някакво индустриално сътрудничество, като например локализация на производството?

– Индустриалното сътрудничество е чудесно, но ако имаш необходимия административен капацитет. Случилото се с индустриалното сътрудничество с Lockheed Martin показа, че нямаме такъв капацитет. От 2019 г. насам практически нямаме нищо направено там. Освен това, индустриалното сътрудничество се калкулира в цената на сделката, а стремежът на МО е да придобиваме, колкото се може повече способности на по-ниски цени. Това е и причината в сделката за вторите осем F-16 да няма индустриално сътрудничество, не сме предвидили такова и около наземните радари.

Свързани теми

Предишна публикация
ВВС се включиха в гасене на пожар в Кърджалийско
Следваща публикация
M-346FA – Следващото поколение тренировъчен изтребител
694 прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

„Бъди войник“ прелетя през Пловдив

На 17 Октомври 2019 г. кампанията „Бъди войник“ стигна и до Пловдив. Освен наземния показ събитието в града се отличаваше със значително участие на Военновъздушните сили. В демонстрациите взеха участие вертолети Ми-24, AS 532 AL Cougar и самолети L-39, МиГ-29 и C-27J Spartan.

Румъния получи последните три F-16

Румънските ВВС официално получиха последните си три изтребителя F-16. Машините бяха предадени на церемония днес, 27 септември 2017 г., в португалската авиобаза Монте Реал.

Министър Каракачанов заподозря, че някой изкуствено създава недоволство в Граф Игнатиево

Министърът на отбраната Красимир Каракачанов заподозря, че някой изкуствено създава напрежението в авиобаза Граф Игнатиево. Това каза той днес, 24 октомври 2017 г., след като по-рано бяха отменени всички полети в базата, поради неподготвеност за изпълнение на летателните задачи.

Меню