Европейската комисия (ЕК) планира да отпусне бюджет от €16 млрд. за периода 2021 – 2027 г., който ще отиде за усвояването на космическото пространство и да обедини всички свои космически програми под една шапка.
Най-сериозният дял от тези пари (€9,7 млрд.) ще отидат за поддръжка и развитие на европейските програми за сателитна навигация Galileo (която има глобално покритие) и EGNOS (която е допълваща към Galileo).
€5,8 млрд. ще бъдат вложени в програмата Copernicus, която е предназначена да извършва постоянен мониторинг на земната повърхност – както за следене на екологични показатели, така и за управление на кризи и наблюдение на европейските граници и морски пространство.
€500 млн. ще се вложат в разработване на криптирани канали за сателитна комуникация и способности за наблюдение на земната повърхност. Тези програми са известни, като съответно GovSatCom и Space Situational Awareness (SSA).
Космическите технологии, данни и услуги се превърнаха в необходимост както за европейските граждани в тяхното ежедневие, така за Европа като цяло в стремежа ѝ да постигне стратегическите си интереси. Благодарение на значителните инвестиции, ЕС има сериозно предимство в космическите дейности, а европейската космическа промишленост е една от най-конкурентоспособните. Независимо от това в световен мащаб се появяват нови предизвикателства и нови действащи лица. Новата космическа програма на ЕС ще инвестира повече в космическите дейности, като се адаптира към новите нужди и технологии, и същевременно ще засилва автономния достъп на Европа до космическото пространство, се казва в съобщението на ЕК.
ЕК предвижда, освен създаването на единен орган, който да контролира всички космически програми, така и използване само на европейски ракети носители, което да позволи ЕС да запази способностите си да експлоатира космическото пространство самостоятелно. Съществуващата сега междуправителствена агенция ESA ще продължи да съществува, но ще има по-скоро консултантски функции.
