През юли Словакия избра да купи 14 броя F-16 Block 70/72 на стойност от малко под €1,6 млрд. Ситуацията там придоби неочакван обрат, когато на 30 ноември 2018 г. словашкото МО съобщи, че е подписало договори за покупката, а по-късно същия ден министър-председателя на страната заяви, че тези договори са невалидни, защото не те не са били съгласувани. Индикациите, че вътре в коалиционното словашко правителство има много противоречия, включително и за покупката на изтребители, са много.
В тази връзка публикуваме превод с някои съкращения и бележки на коментара на словашкия политически анализатор Мартин Кугла, публикуван на 3 декември във водещия местен вестник SME, озаглавен Obstaranie stíhačiek je fraškou („Покупката на изтребители е фарс“):
„В петък Министерство на отбраната съобщи, че е подписало договор за покупка на американските изтребители F-16V. Въпреки, че това може да стане само след като е получено разрешение от Министерство на финансите, което не е станало факт.
В събота от МО заявиха, че са подписали само някакви предварителни договори. Замазването е станало стандартна практика в тяхната комуникация с обществото.
Изборът на нов изтребител беше фарс. Докладът, на чиято база правителството направи своя избор за покупка на F-16V, вместо шведските Gripen, бе приготвен само 12 часа преди официалното решение.
Целта на правителството беше ясна – да се купят 14 броя F-16. Така, че бе нужно да се изкривят онези параметри, в които Gripen имаше предимство.
Gripen имат по-добри ракети Meteor, с каквито F-16 не разполага? Е, значи този параметър няма да го включим в сравнението. Gripen е добре известен с това, че е лесен за експлоатация и може да се използва от прави пътни участъци? Цената за нова инфраструктура няма да бъде включвана, нито ще се оценя това, че самолетът може да се използва в случай на това, че основните авиобази бъдат унищожени.
Швеция предложи създаването на логистичен център в страната (за поддръжка на Gripen – бел. ред.), но военният министър Петер Гаждош отказа да го отчете, защото според него това не било предлагано въобще. И това беше въпреки, че в медиите изтекоха писма, от които се вижда, че МО е запознато с тази оферта и дори е искало допълнителна информация по темата. В същото време, предложението на Lockheed Martin за създаване на подобен център беше лично обявено от Гаждош.
От МО твърдят, че причината да се купят 14 изтребители се коренят в задълбочени анализи за нуждата от определен брой летателни часове всяка година и нуждата от поддържане на определени способности. Но и тези оценки са неточни.
Защо се събират толкова твърде очевидни противоречия и недомислици?
Отговорът може би се корени в това – междудържавните сделки не са имунизирани от корупция. Те са просто друга форма, която фирмите ползват за да продават изтребители.
А Lockheed Martin, както всяка голяма оръжейна компания, е свързана с много корупционни скандали.
Същото важи и за Gripen, където в предишни сделки е имало съмнения за корупция. Такива имаше и у нас, когато бившият военен министър Главач яростно поддържаше покупката на Gripen. Но шведското правителство не желае да бъде въвличано повече в корупционни скандали и накара производителя да скъса отношенията си с BAE Systems, по чиято линия идваха тези съмнения. Сега Швеция и Saab държат на максимална прозрачност без изключения.
Конкурсът у нас трябваше да е обект на анализ на одитния отдел на Министерство на финансите. Техните задачи бяха две – да оценят до колко покупката отговаря на изискванията на НАТО и да проведат финансов анализ на сделката.
НАТО, обаче не иска от нас много на брой модерни изтребители, защото има твърде много такива в Европа. От нас се изисква само да поддържаме бойно дежурство по мисията „ер полисинг” и се иска да се концентрираме в изграждането на тежка механизирана бригада.
По тази линия одита на МФ можеше да възрази по много параграфи, включително и за това, че купуваме 14 изтребителя, защото точно преценките на МО за това, колко самолета са нужни за изпълняването на базовите задачи по „ер полисинг“, показват че всъщност имаме нужда от 8 изтребителя. И точно толкова искахме да купим преди няколко години.
Gripen е най-малкият и най-евтин западен изтребител, а F-16V е последната версия на една по-голяма машина. Но от МО оцениха, че общата цена за придобиването им е еднаква (финансовата част на офертата за F-16 и за Gripen са били оценени с 38 от 40 възможни точки – бел. ред.). Това би била възможно, само ако от Lockheed Martin са скрили различни бъдещи разходи. От одита на МФ, обаче не са намерили такива индикации.
Gripen има ниски оперативни разходи, най-ниските сред Западните изтребители. Американският изтребител не е известен с такива способности. Въпреки че тези факти са добре известни и са обект на различни анализи, изследвания и доклади, от одита на МФ заключават, че за 30 години, цената за употреба на F-16 ще бъде с 8% по-ниска от тази на Gripen. Това е нещо, което е напълно фантастично.
Така одита на МФ даде „зелена светлина” за една покупка на база манипулиран технически и оперативен анализ, при меко казано спорни финансови оценки.
Едно от нещата, които може да получим при покупка на военна техника е някаква форма на компенсация под формата на офсет, технологичен трансфер или индустриално партньорство. Но Словакия, може би защото е богата петролна държава, въобще не е поиска такова нещо.
В парламента не прозвучаха обвинения към управляващите, защо не получаваме нищо за икономиката си след влагането на милиарди в изтребители. Може да се сърдим за това на компетенцията на опозицията.
Отказът от подобни компенсационни програми, обаче е фатален недостатък, който ощетява бюджета ни.
Когато си спомним за това какви анализи имаше при покупката на бронирани машини (става въпрос за покупката на бойни машини за пехотата с колесна формула 8х8 от финландската компания Patria – Бел. ред.), то лесно може да разберем, че одита на МФ е напълно некомпетентен.
През юни начертах един сценарии, който явно вече е факт. Тогава стана ясно, че до 2030 г. ще вложим €1,1 млрд. в нови изтребители, но тогава излезе и офертата на САЩ за F-16V, която беше на стойност €2,5 млрд. Тогава предположих, че ще бъде направено всичко възможно за намаляване на цената и скриване на бъдещите разходи.
И точно това вече се случва. Правителството реши да купи F-16 за €1,6 млрд. Купихме модерна машина, но с много редуцирано оборудване и така в бъдеще ни предстои да извършване май-скъпият „ер полисинг” в света. Да не говорим, че поне €500 млн. са скрити някъде, най-вероятно в рамките на някакви неясни разходи, които ще правим в идните години.
Около €7 млрд. ще бъдат похарчени за превъоръжаване до 2030 г. Един разход там, обаче е сериозно подценен. Не беше изненадващо, че €1 млрд. бяха взети от програмата за изграждане на тежка механизирана бригада – нашият основен ангажимент към НАТО. Не е изненадващо и че про-руската Словашка национална партия (част от управляващото мнозинство, от чийто редици е и министърът на отбраната – бел. ред.) се опитва да наруши този ангажимент.
Ако Словашката национална партия продължи да настоява за покупка на бронирани машини, които не отговарят на нуждите на тежката механизирана бригада (става въпрос за покупка на бронирани машини от клас MRAP с колесна формула 4×4 – бел. ред.), то няма да останат никакви пари за изграждането ѝ.
И ако едно бъдещо правителство, все пак, реши да отговори на ангажиментите ни към НАТО, то най-вероятно ще трябва да се откаже или да ореже, някоя от програмите, които в момента вървят. Като например покупката на много скъп изтребител, който реално не ни е нужен“
