Полемики около МКС в Русия

270 прочитания

Русия трябва да се откаже от участието си в Международната космическа станция (МКС) през 2025 г. Такова мнение бе изказано от руските космически среди, но то бързо бе отречено от официалните лица в руската космическа индустрия.

„До 2025 г. Русия има задължение да участва в програмата МКС. Дори и в момента има множество елементи, които са с повреди и са пред излизане от експлоатация. Много от тях не могат да бъдат заменени. След 2025 г. очакваме лавина от откази и излизане от строя на редица елементи на борда на МКС. По оценка на РКК „Энергия” да влагаме още финанси в станцията, които се оценяват на 10 – 15 млрд. рубли (€110 – 170 млн.) годишно, е безсмислено. Необходимо е да преосмислим бъдещето си участие в програмата и да се средоточим върху други цели”, е заявил Владимир Соловьов, заместник-директор на РКК „Энергия”.

Той е участвал в конференция на Руската академия на науките посветена на бъдещето на руската пилотируема космонавтика.

Алтернативата, според Соловьов, се нарича РОСС (Российская орбитальная служебная станция) – по-малка руска орбитална станция, която да се състои от 3 – 7 модула и да има екипаж от 2 – 4 човека, като тя трябва да може да функционира и без екипаж. Конкретната работа по нея трябва да стартира през 2024 г.

Предвид позицията на Соловьов (заместник-директор на основната компания от руската космическа индустрия) думите му имаха широк отглас, но и почти веднага бяха отречени, поне до известна степен.

Руската космическа агенция „Роскосмос” излезе с прессъобщение, в което се казва, че в момента няма планове да прекратяване на работата по МКС след 2025 г. От агенцията уточниха, че руското участие в МКС е на ниво междудържавни договори и всякакви промени там ще са плод на правителствени решения, каквито в момента няма.

Самият Соловьов, по-късно бе цитиран от руски медии с обяснението, че думите му са извадени от контекста и неправилно интерпретирани.

Дмитрий Рогозин, колоритният шеф на „Роскосмос”, също се включи в „гасенето на пожара”, като призна, че действително някои модули на МКС вече надвишават проектния си живот от 15 години, но за пенсиониране на станцията е рано да се говори, а дори и някой модули да трябва да бъдат изведени от експлоатация, това няма не значи автоматично прекратяване на работата на МКС.

Рогозин е уточнил още, че действително има бъдещи планове за руска орбитална станция, но за тях се чакат конкретни предложения от РКК „Энергия”, а през това време работата по МКС продължава в пълна сила, включително и подготовката за изстрелването на новия модул „Наука”, което се планира за есента на 2021 г.

Интересно е, че официалните руски лица и организации не отричат лошото техническо състояние на част от станцията. Най-старите модули са на орбита вече 22 години. Един от най-видимите технически проблеми е постоянният теч на атмосфера от борда на станцията. Той бе локализиран в руския модул „Звезда” (изведен на орбита през юли 2000 г.), но опитите за ликвидирането му, засега са неуспешни.

Колкото до плановете за нова руска орбитална станция, за това се говори от повече от 15 години, като идеята най-вече се върти около това, руските модули, част от МКС, да се откачат и обособят в отделна станция, след като МКС прекрати съществуването си. С напредването на възрастта на модулите, обаче тази идея е все по-малко реалистична. Отделно, иска се новата руска станция да е с по-голяма орбитална инклинация за да преминава над арктическите райони на Русия.

Свързани теми

Предишна публикация
Спускаемият апарат на Chang’e-5 кацна на Луната
Следваща публикация
Старт номер 100 на Falcon 9 мина успешно
270 прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

Българската космонавтика преди четвърт век – Част I

Преди четвърт век България изживя своето космическо лято. Не само че на орбита бе изведен вторият български космонавт Александър Александров с научната апаратура по проекта „Шипка”, но и към Марс полетя сонда с българско оборудване на борда. Как всичко това стана факт? За събитията през българското космическо лято от първо лице разказва професор Борис БОНЕВ, който във втората половина на 80-те години е водеща фигура в българската космонавтика.

Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 60 (август 2013 г.)  

Авиокаст: Епизод 7

Ето го и епизод 7 на „Авиокаст“, в който говорим за много неща, но най-вече…

Не може да живеем в миналото

Успешният старт на Crew Dragon предизвика сериозни полемики в Русия, където космическата тематика никога не…
Меню